№ 1499
гр. С., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110153718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. К. П., Ф. К. Х., К. Д. Х. и М. Д.
Х. (като наследници на Д. К. Х.), с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 2267,58 лв. - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 125050, находящ се в
гр. С............., апартамент на втори етаж, за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно
със законната лихва от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 707,28 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
27.08.2024 г., сумата от 12,12 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 11.09.2024 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 4 лв. - обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г. Сумите се
претендират при условията на разделна отговорност както следва: Р. К. П. – 2/6 части, Ф. К.
Х. – 2/6 части, К. Д. Х. – 1/6 част и М. Д. Х. – 1/6 част.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на съсобственици на
топлоснабдения имот (последните двама като наследници на Д. К. Х.) са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през исковия период, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана по
1
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнася, а като не са сторили това ответниците са изпаднали в забава,
поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника К. Д. Х., с който твърди, че
задълженията са погасени изцяло чрез плащане, за което представя съответни доказателства.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане в полза на ищеца на юрисконсултко
възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от останалите ответници Р. К. П., Ф. К.
Х. и М. Д. Х..
С писмена молба от 10.12.2024 г., както и в открито съдебно заседание на 22.01.2025
г., процесуален представител на ищеца признава, че в полза на дружеството е постъпило
плащане от ответниците в общ размер на 3172,14 лв., както и че с извършеното плащане са
погасени изцяло вземанията за главници, лихви и държавна такса. Поддържа искането си за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота през исковия период, че е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
2
погасили претендираните вземания.
По делото са безспорни всички факти, включени във фактическия състав на съдебно
предявените вземания, а именно: че ответниците са били през процесния период
потребители на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот, находящ
се в гр. С............., ет. 2, с абонатен № 125050, включително ответниците К. Д. Х. и М. Д. Х.
като наследници на Д. К. Х., починал на 17.02.2023 г., че през исковия период до имота е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, че е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД,
за което в полза на ищеца се дължи възнаграждение в размер на исковата сума, както и че
ответниците са изпаднали в забава за заплащане на главниците съгласно приложимите Общи
условия за доставка на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С.,
одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., поради което в полза на продавача са възникнали
вземания за мораторна лихва в предявените размери и за сочения от него период на забава.
Посочените обстоятелства се установяват и от Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост (отм.), ведно със записка за
неговото вписване № 19, дело № 310/1936 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд,
от който се установява, че на 22.12.1939 г. О.Г.С. е призната за собственик на помещение на
втори етаж, състоящо се от кухня, вестибюл, клозет с площ от 65 кв. м., заедно с избено
помещение, находящо се на ул. „М.“ № 21, имот парцел четвърти, квартал 11 (сега ул. „Я.“ №
25), ведно със 1650/28955 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата; установява се, че наследник по
закон на О.Г.С. е Н.Г. Х.а (дъщеря), починала на 27.05.2015 г. С влязло в сила на 06.02.2017 г.
решение от 13.12.2016 г. по гр. д. № 16829/2015 г. по описа на СГС, I г. о., 19 състав, е
възстановена запазената част от наследството, оставено от Н.Г. Х.а, починала на 27.05.2015
г. в размер на по 1/3 идеална част в полза на Р. К. П. (дъщеря) и Д. К. Х. (син) чрез
намаляване на извършеното универсално завещателно разпореждане от 06.02.2013 г.,
обявено с протокол от 21.07.2015 г. на нотариус 117 – Д.Д., с район на действие – СРС, с
което Н.Г. Х.а е завещала на Ф. К. Х. (правнук), действащ със съгласието на майка си
И.Н.Н., процесния недвижим имот – апартамент на втори етаж в гр. С., район „С.“, ул. „Я.“
№ 25 (стар адрес ул. „М.“ № 21) с площ от 65 кв. м., заедно с избено помещение, ведно със
1650/28955 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, съставляващо парцел IV от кв. 11 на трета
извънградска част, цялото с площ от 457,50 кв. м. По силата на съдебното решение през
процесния период като собственици на имота се легитимират Р. К. П. при квота 1/3 идеална
част (2/6 идеална част), Д. К. Х. при квота 1/3 идеална част (2/6 идеална част) и Ф. К. Х. при
квота 1/3 идеална част (2/6 идеална част) (собствената на Р. К. П. идеална част е
прехвърлена чрез Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том I, рег. № 3769,
дело № 138 от 06.12.2021 г. на Д. К. Х., т. е. след исковия период). Видно от Удостоверение
за наследници с изх. № РСЦ24-ВК08-2033/01.10.2024 г., издадено от Столична община,
район „С.“, Д. К. Х. е починал на 17.02.2023 г., като е оставил за наследници по закон
3
ответниците К. Д. Х. (син) и М. Д. Х. (син), всеки от които е наследил по 1/6 част от
задълженията на наследодателя спрямо ищеца „Т.С.“ ЕАД. Следователно, като
съсобственици на имота при посочените квоти в съсобствеността ответниците са били през
процесния период клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплащат стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в имота за исковия период.
От приетите писмени доказателства се установява също, че за сградата се извършва
услуга топлинно счетоводство от „Т.С.“ ЕООД, за което е взето решение от етажните
собственици и е сключен договор № 666/12.09.2001 г. между етажните собственици като
възложител и третото лице – помагач като изпълнител, както и договор от 03.06.2020 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
От ответниците е заявено единствено правопогасяващо възражение за плащане на
дължимите суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете
релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените
правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора,
безспорно е извършеното от ответниците доброволно плащане на исковите суми в хода на
исковия процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса,
включително и разноските за държавна такса, което се потвърждава и от приетото като
писмено доказателство платежно нареждане от 21.10.2024 г. на стойност 3172,14 лв., видно
от което ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата от 2279,70 лв. - главница, сумата
от 711,28 лв. - мораторна лихва, сумата от 146,20 лв. - съдебни разноски и сумата от 34,96
лв. - законна лихва. Ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него са
погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на
процесния имот, включително законната лихва върху главниците и дължимата по делото
държавна такса. С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят определеното юрисконсултско
възнаграждение при условията на разделна отговорност - Р. К. П. – 2/6 части (16,66 лв.), Ф.
К. Х. – 2/6 части (16,66 лв.), К. Д. Х. – 1/6 част (8,34 лв.) и М. Д. Х. – 1/6 част (8,34 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу Р. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„Л.“, бул. „Ч.В.“ № 61, ет. 1, ап. 2, Ф. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25,
апартамент на втори етаж, К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25,
апартамент на втори етаж, и М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25,
апартамент на втори етаж, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца при условията на разделна отговорност както следва: Р. К. П. – 2/6 части, Ф. К. Х.
– 2/6 части, К. Д. Х. – 1/6 част и М. Д. Х. – 1/6 част, от следните суми: сумата от 2267,58 лв. -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 125050, находящ
се в гр. С............., апартамент на втори етаж, за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 707,28 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
27.08.2024 г., сумата от 12,12 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 11.09.2024 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 4 лв. - обезщетение за забава върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Л.“, бул. „Ч.В.“ № 61,
ет. 1, ап. 2, Ф. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25, апартамент на втори
етаж, К. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25, апартамент на втори етаж, и
М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 25, апартамент на втори етаж, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от общо 50 лв. (Р. К. П. сумата от
16,66 лв., Ф. К. Х. сумата от 16,66 лв., К. Д. Х. сумата от 8,34 лв. и М. Д. Х. сумата от 8,34
лв.) - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5