Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № ...... от 14.12.2010 год. по гр.д. № .....по описа за 2010 год. РС В.Т. е приел за установено по отношение на С. П. Д. от гр.В.Т.,ул.”П. „,№ 48,че към 20.07.2009 год.,в качеството си на съдлъжник ,дължи солидарно с кредитополучателя К. Г. Т. от гр.В.Т. заплащане в полза на кредитора „Р./ БЪЛГАРИЯ/ Е.,със седалище и адрес на управление :гр.С.,,ул.”Г.”,№ 1.,вписано в ТР под ЕИК :.....,представлявано от Изп.директор А. В. А. и прокуриста М.Т. П. сумата от ..... лв.,представляваща:просрочена главница по Договор за банков кредит от 19.10.2006 год. в размер на ..... лв. и просрочена наказателна лихва в размер на .....лв. за периода от 16.02.2009 год. – до 19.07.2009 год.,ведно със законната лихва, само върху главницата от ...... лв.,считано от 20.07.2009 год. до окончателното изплащане,от която сума,към 04.11.2010 год.,след погасяване,е дължима сумата от ..... лв.- главница по договор за кредит,ведно със законната лихва,върху тази сума ,считано от 20.07.2009 год. до окончателното издължаване,като е отхвърлил иска за съществуване на вземането за законна лихва върху сумата от ..... лв.- просрочена наказателна лихва,от 20.07.2009 год.,до окончателното й изплащане.Оставил е без разглеждане иска на „Р./ Б./ Е. - С. предявен срещу С. П. Д. за установяване съществуването вземането за разноски по Ч.Гр.д. № ..../2009 год.,в размер на сумата от .....лв.,платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на ....лв.и е прекратил производството по делото в тази част.Осъдил е С. П. Д. да заплати на „Р./ Б...../ Е.- С. сумата от ..... лв. разноски.Осъдил е „Р./ Б./ Е. - С. да заплати на С. П. Д. сумата от ... направени разноски като отхвърлил иска до претендирания размер - 633 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Р./ Б/ Е.- С. .Жали се решението в частта,в която съдът е приел за установено,че към 04.11.2010 год. С. П. Д.,в качеството си на съдлъжник на кредитополучателя Красимир Георгиев Тержуманов дължи на „Р./ Б./ Е.- С. сумата от .... лв.,главница по договор за банков кредит,заедно със законната лихва като недопустимо.В частта,в която първоинстанционният съд е отхвърли иска за съществуване вземането за законна лихва върху сумата от ... лв. – просрочена наказателна лихва – като недопустимо.В частта ,в която отхвърля претенцията за разноски на „Р./ Б./” Е.- С. над ... лв. до ... лв. – като неоснователно и в частта,в която „Р./ Б./” Е.- С. е осъдена да заплати на „Р./ Б./ Е.- С. като неоснователно. Прави се искане по пункт първи и втори от жалбата въззивния съд да обезсили решението на първата инстанция,т.к. решението в тези части е недопустимо. Претендират се разноски.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. П. Д..В съдебно заседание въззиваемия – ответник не се представлява. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявен е иск по чл.422,вр.чл.415,ал.1 ГПК Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,с изключение на изложените мотиви в частта,в която е отхвърлил иска за съществуване на вземането за законна лихва върху сумата от .... лв. – просрочена наказателна лихва,от 20.07.2009 год.,до окончателното й издължаване.В тази част въззивната жалба е основателна.Видно от исковата молба ищецът - „Р./ Б./” Е.- С. е поискал съдът да установи съществуване на вземането на законна лихва върху главницата,считано от 20.07.2009 год.Такова искане е направил и с заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист.Като е отхвърлил иска за съществуване на вземането за законна лихва върху сумата от .... лв. – просрочена наказателна лихва,от 20.07.2009 год.,до окончателното й издължаване първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум,поради което решението в тази част се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено,а производството да се прекрати. По наведеното оплакване ,че решението в частта,в която съдът е приел за установено,че към 04.11.2010 год. С. П. Д.,в качеството си на съдлъжник на кредитополучателя К.Г.Т. дължи на „Р./ Б./ Е.- С. сумата от ..... лв.,главница по договор за банков кредит,заедно със законната лихва като недопустимо,съдът намира решението за правилно,а въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:По делото е установено,че длъжникът и други лица са внесли в полза на ищеца общата сума от ... лв.,за погасяване на задълженията на кредитополучателя Т. Твърди се от ищеца и не се спори от ответника,че банката е отпуснала и друг кредит на кредитополучателя Т.,по който ответникът С. П. Д. е съдлъжник.Това е договор № ..../12.05.2008 год.,за сумата от ....лв.По твърдения на ищцовата страна направените плащания са отишли за погасяване на цитирания втори кредит на следитополучателя Тержуманов,като само сума в размер на ....лв. е отишла за погасяване на задълженията по кредита,предмет на настоящото производство. В отношенията си с кредитора ,ответникът може да противопостава всички обективни възражения черпени от отношенията на главния длъжник с банката,както и погасяването на задължението извършено в полза на кредитополучателя - по аргумент на противното на чл.122,ал.3 и чл.123,ал.1 от ЗЗД.Ответникът е направил възражение,че страните не са договорили помежду си кое задължение /кредит/ към ищеца следва да се изпълни по напред,поради което в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.76 ЗЗД.Когато длъжникът не е заявил,кое задължение към кредитора изпълнява ,следва да се приеме,че се изпълнява най обременителното.Ако и двете задължения са еднакво обременителни ,погасява се най - старото. В настоящия случай не се установи наличие на по старо или по обременително задължение на длъжника към ищеца - кредитор,което следва да бъде изпълнено преди по погасяване на това от 19.10.2006 год.С оглед разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК съдът е длъжен на съобрази фактите,настъпили след предявяване на иска,които са отзначение за спорното право.Съгласно разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК,искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението по заповедното производство.Това е особен установителен иск,пряко свързан с производството по принудителното изпълнение на вземането,поради което всички факти настъпили до приключване на съдебното дирене,какаещи основанието на предявения иск,следва да бъдат отчетени от съда като погасяващи вземането по реда на чл.76,ал.2 ЗЗД.В случая тези факти от значение за спорното право,настъпили след предявяване на иска,са плащания направени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция - 04.10.2010 год. По изложените съображения въззивният съд ,споделящ изводите на първата инстанция,приема за установено,че към 20.07.209 год.вземането на ищеца към ответника ,по Договор за банков кредит от 19.10.2006 год. , е сума в размер на ..... лв.,представляваща : главница/просрочена/ в размер на .... лв.;просрочена наказателна лихва в размер на .... лв. за периода от 16.02.2009 год. до 19.07.2009 год.,ведно със законната лихва върху главницата от .... лв.,считано от 20.07.2009 год. до окончателното издължаване.От общо дължимите суми към образуването на заповедното производство на 20.07.2009 год.,към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция - 04.11.2010 год. ,съдът приема за установено,че вземането на Банката - ищец,към ответника е в размер на ..... лв. - главница по договор за кредит от 19.10.2006 год.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 20.07.2009 год. до окончателното издължаване.След като ответникът и кредитополучателя Тержуманов са продължили да внасят парични суми за погасяване на кредита ,то за Банката - ищец е съществувало задължение да извършва погашения по по- стария и по обременителен кредит,този от 19.06.2006 год.Действията на банката по извършване на погашенията по кредита са в противоречие с разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.Съдът е длъжен да отчете тези факти настъпили след предявяване на заповедното производство,защото те са от значение за спорното право.Ответникът е направил възражение за плащане в това производство и съдът следва да го съобрази.По тези съображения наведения довод с въззивната жалба,че съдът се е произнесъл по непредявен иск като се е произнесъл за съществуването и размера на задължението на ответника към ищеца към към 04.11.2010 год. се явява неоснователен.Съдът не се е произнесъл по непредявен иск,в тази част решението на първата инстанция е валидно и допустимо ,като въззивния съд препраща към мотивите на съда. По наведения довод с въззивната жалба,че съдът като е отхвърлил иска за съществуване на вземането на законна лихва върху просрочената наказателна лихва - вър§у сумата от 1 888,03 лв.,от 20.07.2009 год. до окончателното издължаване съдът се е произнесъл по недопустим иск.В тази част въззивната жалба е основателна.Видно от исковата молба / така е и по заявлението/ ищецът претендира установяване съществуване на змемане за законна лихва само върху главницата,считано от датата на заявлението,20.07.2009 год. до окончателното й издължаване.Първоинстанционният съд е постановил решение,с което е отхвърлил иск за съществуване на вземането за законна лихва върху сумата от .... лв. - просрочена наканателна лихва ,считано от 20.07.2009 год.В тази част решението е недопустимо .Съдът се е произнесъл свръх петитум,поради което решението в тази част като недопустимо следва да се обезсили,а производството по делото в тази част да се прекрати. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на .....лв. .,а ищецът да заплати на ответника разноски в размер на .... лв.,съобразно уважената и отхвърлената част от иска за заповедното производство,първата и въззивна инстанция. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното въззивния съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № ....от 14.12.2010 год. по гр.д. № ....по описа за 2010 год. ВТРС,в частта в която е ОТХВЪРЛИЛ иска за съществуване на вземането за законна лихва върху сумата от ....лв. - просрочена наказателна лихва от 20.07.2009 год. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на решението. ПОТВЪРЖДАВА решението в частта ,в която съдът е приел,че към 04.11.2010 год.,след погасяване ,е дължима сумата от .... лв. ,Главница по договор за кредит,ведно със законната лихва,върху тази сума,считано от 20.07.2009 год.до окончателното изплащане. ОСЪЖДА С. П. Д. да заплати на "Р. /Б."Е. -С. разноски в размер на ... лв. . ОСЪЖДА "Р. /Б."Е. -С. да заплати на С. П. Д. разноски в размер на .... лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на решението на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |