Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 962 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно
съединени искове от ******, гр. ******, със седалище и адрес на управление –
гр. ******, ЕИК № ******, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу П.К.Т.,
ЕГН **********,***, за установяване задължения за неплатена стойност на
консумирана вода, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът ******, гр. ******
посочва, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството,
съгласно Закона за водите.
Иска
се от съда да бъде
признато за установено, че ответника следва да заплати на ищеца сумата от
590,81 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от
която главница 520,71 лв., за периода от 28.09.2015 год. до 27.08.2018 год., и
лихви 70,10 лв., към 26.11.2018 год., за периода от 29.10.2015 год. до
26.11.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2372/2018 год. на ЛРС
(28.11.2018 год.) до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски.
Извършена е размяна на книжа
по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда, при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител на ответника.
В отговора се иска отхвърляне
на иска поради недоказаност по основание и размер.
По делото няма признати от
ответника фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно
упълномощена, която поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в
насока, че същата е доказана по основание и размер. Представя писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът се представлява от назначеният при условията на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И., МАК, която оспорва иска,
поддържа възраженията, изложени в писмения си отговор и представя писмени
бележки.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 2372/2018 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1524 от 29.11.2018 г. в полза
на заявителя – настоящ ищец, против ответника – П.К.Т., за сумата от 590,81 лв.
за използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 520,71 лв., за
периода 28.09.2015 – 27.08.2018 год. и лихва в размер на 70,10 лв., за периода 29.10.2015
год. - 26.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2018
год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски
в размер на 25 лв. направени по
заповедното производство.
Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения
за абонатен номер 0537112.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и
съдът, с Разпореждане от 16.04.2019 год. е указал на заявителя правото да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 24.04.2019 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК
е подаден в указания срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411
„Клиенти”, на ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – П.К.Т., с
абонатен № 0537112 на адрес – с.
Ковачица, ул. 5-та № 58 се установява, че за периода от 28.09.2015 – 27.08.2018
год., същият има натрупани задължения в размер на 520,71 лв. с ДДС /590,81 лв.
с лихвите/.
От партидната книга на ищеца, открита на 08.12.2011 год. е
видно, че за част от процесния период отчитането е било извършвано според
показанията на возомера, а за друга част от периода количеството изразходвана
вода е начислявано служебно, по реда на чл. 23, ал. 5 ОУ. При две от проверките
– на 18.04.2016 год. и на 28.11.2016 год. е установено надписано количество
вода, което е приспаднато (видно от справката по сметка "Клиенти").
От показанията на свид. С.Д., служител на ищцовото дружество
и инкасатор за адреса на ответника от 2017 год. се установява, че през м.
Август 2017 год., при посещението си на адреса там били ответникът със
съпругата и детето си. Установили, че водомерът е неизправен и той бил
демонтиран, а отчитането продълило по реда на Наредба № 4/2004 год., като
изразходвана вода начислявали само за двамата възрастни, не и за детето. През
м. Октомври също било установено, че водомерът е неизправен. През м. Септември,
2018 год. установили,че имотът е необитаем и след това няма отчитане.
Не е спорно по делото, че подписите на партидните книги са
положени от ответника и от пълнолетен член н асемейството му. Не са оспорни и
отразените изразходвани количества питейна вода – нито своевременно пред
доставчика при отчитането, нито в хода на производството пред тази съдебна
инстанция.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на дружеството-ищец е
отразено задължението на ответника за абонатен номер 0537112 по описаните фактури общо в размер на 590,78 лв., от които
главница 520,71 лв. за периода от м. Септември, 2015 год. до м. Август, 2018 год.
и лихва върху тази сума за периода 28.10.20158 год. – 26.11.2018 год. – 70,07 лв.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след
предявяване на иска по общия ред.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против
надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът
приема за доказано наличието на договор между страните и изпълнението на
договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.
С този
договор ищецът в качеството си на доставчик се е задължил да достави на
ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда
чрез канализационната си мрежа отпадните води.
На
практика, с отговора си ответникът въвежда две основни възражения: че е между
него и ищеца няма договорни отношения за партидата с абонатен номер 0537112 и
че претенцията не е доказана по размер.
И двете възражения са неоснователни.
В хода на производството се установи от представените
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че от 08.12.2011
год. титуляр на партидата с абонатен номер 0537112
е ответникът П.К.Т..
За това съдът приема, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги по см. § 1, ал. 1, б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, като отношенията между потребителя и доставчика се
регулират – по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, от Общите условия на ищеца, като
предвид наличието на лични данни на ответника в партидната книга (трите имена,
ЕГН, постоянен адрес), партидата е открита при спазване изискванията на чл. 57
ОУ.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си
на кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено
по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Възраженията на
ответника се преценяват като неоснователни.
В случая, ищецът претендира от ответника сумата от 590,81
лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която
главница 520,71 лв., за периода от 28.09.2015 год. до 27.08.2018 год., и лихви
70,10 лв., към 26.11.2018 год., за периода от 29.10.2015 год. до 26.11.2018
год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2372/2018 год. на ЛРС
(28.11.2018 год.) до окончателното изплащане.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение
от сметка 411 „Клиенти” за недобора на частен потребител се установява, че ответникът
като абонат на ищеца има натрупани задължения по партидата си за процесния
период в размер на претендираната главница, като лихвите са установени от
вещото лице на 70,07 лв. – с 0,03 лв. по малко от претенидраните, като в с.з.
вещото лице пояснява, че разликата се дължи на различния метод на пресмятане
(закръгляване), използван от неговата и на ищеца счетоводни програми.
Тези справки–извлечения за дължимите
суми от ответника са документи, представени от ищеца, в които се удостоверяват
изгодни за него факти, поради което съдът ги цени доколкото не противоречат на
заключението на вещото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи отчетените данни от водомерите се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на
потребителя или негов представител, освен ако отчитането става по електронен
път.
Такова
извлечение за отчитане данните на водомерите е представено за абонатен № 0537112. То съдържа датата на отчитането, изразходваната вода и подпис на лице
от домакинството /в случая на ответника или член на семейството му/ за част от
отчетените суми, а за всички отразени отчитания – и подпис на свидетел
/съобразно чл. 21, ал. 4 от ОУ, които са общоизвестни/.
В случая, размерът на задълженията
се установява съобразно правилото на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2009 год. и съгласно
чл. 21, ал. 4 от Общите условия на договорите за ВиК услуги на ищцовото
дружество, публикувани на електронната страница на ищеца и общодостъпни, а
именно чрез записване показанията на измервателното устройство.
С
оглед на горното, съдът намира, че по делото е доказано наличието на
облигационна връзка между страните, доказаха се и останалите предпоставки за
уважаване на предявеният установителен иск.
Искът се явява основателен
и доказан досежно претенцията за установяване задължението за заплащане на
потребената вода за абонатен № 0537112,
чиито титуляр е ответника.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за този абонатен номер дължимата сума за потребена вода общо в
размер на 590,78 лв., от които главница 520,71 лв. за периода от м. Септември,
2015 год. до м. Август, 2018 год. и лихва върху тази сума за периода 28.10.20158
год. – 26.11.2018 год. – 70,07 лв., в който размер искът следва да се уважи. За
разликата от 0,03 лв. до претендираните 70,10 лв. за дължима лихва, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл.
78 ал.1 ГПК и направените по делото разноски.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер на 520 лв., от които – 25 лв. държавна такса за
заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство, 300 лв. – за
особен представител и 120 лв. за ССЕ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.Т.,
ЕГН **********,***, че същият
дължи на ******, гр. ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ******, ЕИК № ******, представлявано
от Управителя, инж. В.Д.И., сумата:
590,78 лева
(петстотин и деветдесет лева, 78 ст.), представляваща неизплатената стойност на
консумирана вода, от която главница 520,71 лв., за периода от 28.09.2015 год.
до 27.08.2018 год., и лихви 70,07 лв., към 26.11.2018 год., за периода от
29.10.2015 год. до 26.11.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2372/2018 год. на ЛРС (28.11.2018 год.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване задължението за лихва върху
главницата над уваженият размер от 70,07 лв. до претендираният размер от 70,10
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на ******, гр. ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ******, ЕИК № ******, сторените разноски за заповедното и
исковото производство в размер на 520 лв.
– съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд ****** в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: