РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Перник, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева
при участието на секретаря ЛИЛИ В. АСЕНОВА-ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело №
20251720102092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че праводателят на ответното дружество
„Райфайзенбанк България“ АД се снабдил срещу ищцата с изпълнителен лист, издаден въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3388/2013 г. на РС-Перник, за
принудително събиране вземанията по който било образувано изп.д. № 1713/2013 г. по описа
на ЧСИ С. Б.. През 2015 г. вземането било цедирано на ответника. Твърди се, че последното
валидно изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство било през м.
април 2018 г. Въпреки това, след прекратяването на изп.д. № 1713/2013 г. било образувано
ново изп.д. № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б., независимо от изтеклата погасителна
давност за вземането. Наличието на ново образувано изпълнително дело, по което бил
наложен запор върху банковата сметка на ищцата за събиране на погасено по давност
вземане обуславяла и правния й интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на ответника не съществува
изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 13866,93 лв., представляваща главница
по Договор за банков кредит от 21.12.2007год., Анекс №1 от 09.09.2009 г. и Анекс №2 от
11.06.2010 г. към договора, сумата от 4087,28 лв., представляваща изискуема редовна лихва
за периода от 15.03.2011год. до 24.03.2013год. включително, сумата от 1624,63 лв.,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 11.06.2013 г.
включително, сумата от 1420,07 лв., представляваща изискуема лихва съгласно чл.8, във
връзка с чл.2, буква „в", буква „г" и буква „д" от Анекс №2 от 11.06.2010 г. към Договора за
периода от 15.04.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 13866,93 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 13.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 419,97 лв. – държавна такса и сумата от 659,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по ч.гр.дело №
3388/2013 по описа на РС-Перник и е образувано изп.д. № 440/2025 по описа на ЧСИ С. Б..
1
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище, че предявеният иск е недопустим за сумата над 13866,93 лв.
(главница), тъй като с изтичане на погасителната давност за главното задължение, се
погасяват и акцесорните задължения съгласно чл. 119 ЗЗД, поради което липсва правен
интерес за установяване на остатъка. По същество се поддържа, че искът е и неоснователен,
тъй като в рамките на първото образувано изпълнително дело са били извършвани
регулярно действия, прекъсващи давността, включително и от страна на ответника като
взискател след като вземането му е било цедирано. При тези твърдения счита, че
петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 440/2025 г.
по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С
нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително
основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което
обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Във връзка с възражението за недопустимост на исковете за сумите извън
главницата, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 439 ГПК се отнася
за възможността на длъжника да оспори вземането – материалното притезание,
изпълняемото право. Нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда специален отрицателен
установителен иск за оспорване материалната законосъобразност на изпълнението – при
настъпване на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, които изключват съществуването на
изпълняемо право в полза на взискателя. Защитаваният правен интерес в случая е един –
длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е процесният случай, е оценяем –
арг. чл. 68 ГПК, като цената на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е равна на вземането по
заповедта за изпълнение, респ. издадения въз основа на нея изпълнителен лист (така и
Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., по въпроса за
определянето на държавната такса по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК). В случая
не се касае за обективно кумулативно съединяване на искове (с оглед отделните вземания,
предмет на изпълнителния лист), доколкото се оспорва в цялост материалната
законосъобразност на изпълнението, провеждано въз основа на цитирания изпълнителен
титул, поради липса на съществуващо изпълняемо право в полза на взискателя, с оглед
изтекла погасителна давност. Ето защо за ищеца е налице интерес да оспорва вземането по
заповедта така, както е заявено в исковата молба.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 440/2025 г. по
описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя цесионер
„ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.02.2025 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника В. П. С. (ищеца в настоящото производство), съгласно
изп.лист от 17.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3388/2013 г. на РС Перник въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Наличието на изпълнителен титул и
висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. В настоящия случай ищецът
2
оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесните ЗИПЗ и изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 1713/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 12.11.2013 г. от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в която е инкорпорирано и
искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е
прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С. Б. е извършвал справки за имущественото
състояние на длъжника, изпратил е ПДИ, изпратил е ПДИ и с резолюция от 02.12.2013 г. е
постановил налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банкови
сметки, като в резултат на същите в периода 2014-2018 г. ежемесечно са постъпвали суми,
които са били отнасяни за погасяване на такси към съдебния изпълнител, както и към
задълженията на взискателя.
Последното плащане по запор върху трудовото възнаграждение е осъществено на
23.05.2018 г., след което действия по изпълнение не са били предприемани. Въз основа на
молба на длъжницата ЧСИ С. Б. е приложил законните последици на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като е постановил прекратяване на изпълнителното дело в посочената хипотеза, за което е
изпратил съобщения до страните на 02.06.2023 г. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Съдът намира, че новата давност за вземанията е започнала да тече от 23.05.2018 г. -
последното валидно изпълнително действие, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
На 18.02.2025 г., легитимирайки се като цесионер, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал
молба пред ЧСИ С. Б. за образуване на ново дело въз основа на същия изпълнителен титул.
В молбата за образуване ответникът е поискал да бъде образувано изпълнително дело за
всички присъдени суми по изпълнителния лист. Със съобщение от 21.02.2025 г. взискателят
е уточнил, че актуалният размер на задължението е 13866,93 лв. главница, 19676,83 лв.
лихви, както и разноски в изпълнителния процес – 300 лева юрисконсултско възнаграждение
и 82 лв. такси.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и
трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение №
50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 23.05.2018 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла към
24.05.2023 г., а с това – и преди образуването на второто поред изп.д. № 440/2025 г. по описа
на ЧСИ С. Б. по молба на ответника от 18.02.2025 г. Следователно изп.д. № 440/2025 г. е
образувано при липса на съществуващо в полза на ответника изпълняемо право срещу
ищцата поради изтекла погасителна давност съответно – оспореното изпълнително
3
производство е материално незаконосъобразно и искът е доказан по основание.
От отбелязванията върху изпълнителния лист се установява, че в хода на изп.д. №
1713/2013 г. по силата на наложения запор в периода 2014-2018 г. са били погасявани суми,
от които общо 4129,38 лева са били преведени на взискателя, а останалите са били отнесени
за погасяване на задължения към ЧСИ. От постъпленията по ИД № 1713/2013 г. съдебният
изпълнител е превеждал към взискателя суми в общ размер 4129,38 лв., както следва: на
31.01.2014 г. – 97,11 лв., на 28.03.2014 г. – 92,40 лв., на 05.06.2014 г. – 127,00 лв., на
18.07.2014 г. – 93,00 лв., на 28.08.2014 г. – 91,00 лв., на 07.10.2014 г. – 93,00 лв., на
28.10.2014 г. – 93,50 лв., на 04.12.2014 г. – 91,51 лв., на 05.01.2015 г. – 93,50 лв., на
30.01.2015 г. – 93,50 лв., на 16.03.2015 г. – 93,50 лв., на 08.04.2015 г. – 93,97 лв., на
18.05.2015 г. – 33,97 лв., на 10.06.2015 г. – 93,97 лв., на 06.07.2015 г. – 93,97 лв., на
27.08.2015 г. – 93,47 лв., на 03.11.2015 г. – 162,41 лв., на 07.12.2015 г. – 93,47 лв., на
14.01.2016 г. – 93,47 лв., на 26.02.2016 г. – 93,47 лв., на 28.03.2016 г. – 94,02 лв., на
18.05.2016 г. – 33,02 лв., на 15.06.2016 г. – 94,52 лв., на 18.07.2016 г. – 94,52 лв., на
14.10.2016 г. – 94,02 лв., на 24.10.2016 г. – 128,04 лв., на 23.01.2017 г. – 189,04 лв., на
21.02.2017 г. – 94,02 лв., на 15.03.2017 г. – 93,54 лв., на 05.05.2017 г. – 94,57 лв., на
12.06.2017 г. – 129,34 лв., на 27.10.2017 г. – 474,55 лв., на 27.11.2017 г. – 94,27 лв., на
12.01.2018 г. – 34,27 лв., на 19.01.2018 г. – 94,27 лв., на 15.03.2018 г. – 112,30 лв., на
13.04.2018 г. – 112,94 лв. и на 29.05.2018 г. – 156,94 лв.
След образуване на ИД № 1713/2013 г. е изготвена сметка на дълга, видно от която
към 02.12.2013 г. задължението на длъжника към взискателя към 02.12.2013 г. е, както
следва: 13866,93 лв., главница, 4087,28 лв., редовна лихва, 1624,63 лв. наказателна лихва,
1420,07 лв. договорна лихва; законната лихва за забава върху главницата от 13866,93 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
13.06.2013год. до окончателното изплащане на вземането, която към 02.12.2013 г. възлиза на
663,93 лв., 419,97 лв. – държавна такса, 659,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и 546
лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес и 126 лв. с ДДС внесени от
взискателя обикновени такси по ТТРЗЧСИ (доколкото останалите начислени такси по т. 4, т.
5 и т. 12 не са били внесени от взискателя, съгласно изготвената сметка на л. 12 от ИД №
1713/2013 г.).
На осн. чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Съгласно т. 1 от ТР № 3/2017 г. когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Интересът на кредитора от
изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66
ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви. Поради това, с посоченото ТР е даден
отговор, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В производството по индивидуално принудително
изпълнение на осн. чл. 136, ал. 3 ЗЗД вземания от еднакъв ред се удовлетворяват
съразмерно, като освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение
обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение – чл. 136, ал. 4
ЗЗД.
Съобразявайки датите на извършваните плащания и частта от сумите, превеждани
към взискателя, размера на дълга, поредността, предвидена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД и чл. 136, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД, наличието на няколко вземания от еднакъв ред (за лихви), вкл. размера на
законната лихва върху главницата, присъдена до окончателното изплащане на вземането, при
съобразяване на ОЛП, определен от БНБ в периода от 13.06.2013 г. до последното плащане,
при условията на чл. 162 ГПК съдът стигна до фактическия извод, че с всички плащания
от 4129,38 лева към момента на последното плащане (29.05.2018 г.) са били погасени:
изцяло вземанията за разноски по изпълнителния лист, изцяло разноските на взискателя за
обикновени такси по ТТРЗЧСИ в изп.д. № 1713/2013, както и част от вземанията за лихви.
С плащанията в периода 31.01.2014 г. до 14.01.2016 г. са били погасени изцяло вземанията за
разноски, като при плащането от 14.01.2016 г. е започнало съразмерно погасяване на
4
вземанията за лихви. По този начин към последното плащане 29.05.2018 г. непогасеният
остатък на задълженията по изпълнителния лист възлиза на 13866,93 лв., главница, 3362,45
лева – остатък от редовна лихва 4087,28 лв., 1336,52 лева – остатък от 1624,63 лв.
наказателна лихва, 1168,24 лева – остатък от 1420,07 лв. договорна лихва; както и част от
законната лихва за забава върху главницата от 13866,93 лв.
Ето защо за част от сумите – за изцяло погасените вземания за разноски, както и за
частично погасените вземания за лихви по изпълнителния лист, искът, основан на
погасителна давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото съответните
суми са били погасени чрез плащане преди изтичане на давността.
По разноските:
В полза на страните следва да бъдат присъдени разноски, пропорционално на
уважената и на отхвърлената част от иска. В случая ответникът единствено е въвел
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 3600 лв.,
заплатено от ищцата (видно ДПЗ на л. 10), но не е направил искане за присъждане на
разноски в своя полза, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Възражението за прекомерност е основателно, доколкото съобразявайки материалния
интерес и цената на иска 22077,88 лв., както и формулата, визирана в чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 387.01 лева.
Процесният случай не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани
процесуални действия в съществен обем – депозирана е искова молба с искане за
обезпечение на предявения иск, делото е приключило в едно съдебно заседание с
приобщаване на 2 копия от изпълнителни дела, изискани по реда на чл. 192 ГПК.
Производството е водено добросъвестно с оглед получаването на книжа и призовки, като
адвокатът се е явил и в проведеното с.з. Ето защо платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размер 2500 лв., от които съразмерно с оглед
уважената част на исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени пропорционално
2234,50 лв., както и 795,95 лв. от общо платена държавна такса в размер на 890,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. С., ЕГН **********, с
адрес *************, представлявана от адв. Р. П., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, „Бизнес парк
София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо В. П. С. за сумата в размер на 13866,93 лв.,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 21.12.2007год., Анекс №1 от
09.09.2009год. и Анекс №2 от 11.06.2010год. към договора, сумата от 3362,45 лева – остатък
от 4087,28 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2011год. до
24.03.2013год. включително, 1336,52 лева – остатък от 1624,63 лв., представляваща
изискуема наказателна лихва за периода от 15.06.2011год. до 11.06.2013год. включително,
1168,24 лева – остатък от 1420,07 лв., представляваща изискуема лихва съгласно чл.8, във
връзка с чл.2, буква „в", буква „г" и буква „д" от Анекс №2 от 11.06.2010год. към Договора за
периода от 15.04.2009год. до 10.06.2010год., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 13866,93 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 13.06.2013год. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2013год. по ч.гр.дело № 3388/2013год. по описа
на РС-Перник и е образувано изп.д. № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради
погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта, с която иска за признаване за
установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо вземане за сумата
от 419,97 лв. – държавна такса и сумата от 659,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и за разликата над 3362,45 лева – до пълния предявен размер от 4087,28 лева
5
изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2011год. до 24.03.2013 г., за разликата над
1336,52 лева – до пълния предявен размер от 1624,63 лв., изискуема наказателна лихва за
периода от 15.06.2011год. до 11.06.2013 г., както и за разликата над 1168,24 лева лева – до
пълния предявен размер от 1420,07 лв. лихва съгласно чл.8, във връзка с чл.2, буква „в",
буква „г" и буква „д" от Анекс №2 от 11.06.2010год. към Договора за периода от
15.04.2009год. до 10.06.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им чрез
плащане преди изтичане на погасителната давност за вземанията.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. П. С., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сумата от 3030,45 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6