Решение по дело №205/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. П. от [населено място], [жк] бл.55, вх.10, ет.1, ап.1, чрез адвокат С. К. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]партер, офис 2 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000006 издадена на 22.01.2025г. от младши полицейски към ОД на МВР - Бургас, РУ - Приморско, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, РУ - Приморско – В. Т. С., редовно уведомен, прави искане да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение бланков № 1443674 (л.5 по делото) е съставен на 22.01.2025 г. от старши полицай при РУ - Приморско, ОД на МВР - Бургас на В. П., за това, че на 22.01.2025 г., около 14,00 ч. в обл.Бургас, общ.Приморско, път Бургас - М. - Ахтопол - Приморско - Царево - Малко Търново, километър 37,6-ти, с посока на движение от [населено място] към [населено място] е установен да управлява лек автомобил с немски рег.№ SUFJ7777, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози - кокаин, установено с техническо средство Дрегер Drugtest 5000 с № ARJJ 0005.

На 22.01.2025 г. В. П. е дал кръвна проба и урина за анализ.

По случая е образувано [рег. номер]-7-2025 г. по описа на РУ-Приморско, съгласно писмо с изх.№ УРИ463500-536/20.03.2025 г. (л.44 от делото). В писмото е посочено и че биологичната проба дадена от жалбоподателя е изпратена във Военно медицинска академия София с писмо рег.№ 463500-130/23.01.2025 г., за извършване на химико-токсикологична експертиза.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000006/22.01.2025 г. издадена от младши полицейски към ОД на МВР - Бургас, РУ-Приморско (л.4 от делото), на В. П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 22.01.2025 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 463500-165/27.01.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

С разпореждане от 03.04.2025 г. съдът е задължил ответника да представи резултати от извършената експертиза, като в отговор е постъпило с писмо вх.№ 4351/11.04.2025 г., видно от което към този момент няма резултат от нея и образуваното досъдебно производство не е приключило.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Бургас (л.6 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на РУ при ОД на МВР - Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му, като актът е връчен на лицето.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и че водачът е под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество. Законът предвижда два начина за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – медицинско изследване или тест, като в случай, че е налице изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В изпълнение на законовата делегация на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП е приета Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.6, ал.10 от Наредбата, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.6, ал.10 от Наредбата, поради което показанията на полевия тест не могат да се считат за доказващи употребата на наркотични вещества за целите на прилагането на принудителната мярка.

На следващо място не е спорно, че В. П. е управлявал МПС и при извършена му проверка на място, с техническо средство е отчетена положителна проба за наркотично вещество – кокаин. Тези резултати са били оспорени и от него е дадена биологична проба на кръв и урина, за извършване на медицинско изследване. С оглед нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, резултатите от кръвната проба са определящи и след като жалбоподателя е дал кръв за изследване, показанията на техническото средство макар и положителни за канабис, не са достатъчни, за да се приеме, че той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Към момента на приключване на съдебното дирене резултатите от медицинското изследване не са готови, поради което не се установява безспорно, че при извършване на проверката на 22.01.2025 г. В. П. е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества. Ето защо, в случая не са налице предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ и обжалваната заповед се явява незаконосъобразна.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че незабавният ефект от прилагането на ПАМ безспорно защитава обществения интерес и е съобразен с целта на закона да се преустанови участието в движението на водач, който поради употребата на наркотични вещества създава заплаха за сигурността на останалите участници. От друга страна обаче следва да се съобрази, че след повече от три месеца медицинското изследване все още не е изготвено, като подобно забавяне повлиява на първоначалния приоритет по защитата на обществения интерес и независимо от причините за забавянето, продължаващото ограничаване на личното право, още повече в хипотеза на недоказаност, води до нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

С оглед на изложеното обжалваната заповед е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 710,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образувано на съдебното производство и 700,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4635-000006 издадена на 22.01.2025 г. от младши полицейски към ОД на МВР - Бургас, РУ - Приморско.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да заплати в полза на В. А. П. от [населено място], [жк] бл.55, вх.10, ет.1, ап.1, разноски по делото в размер на 710,00 лева (седемстотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.