№ 1444
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20231100901227 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 от закона за задълженията и договорите,
вр. с чл.79, ал.1 от Закона за Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 286
Търговския закон (ТЗ) .
С исковата молба се твърди, че между ищеца „В.К.Г.“ ЕООД в качеството на
заемодател и „Т. П.“ ЕООД, в качеството на заемополучател са били сключен Договори
за паричен заем – 4 бр., по силата на които Заемодателят се е задължил да заеме на
ответника сума в размер на общо 213 000 лв. и я предоставил на ищеца по банков път.
Заемополучателят от своя страна се задължил да я върне в срок до 30.06.2018 г., но
въпреки отправените покани не бил изпълнил задължението си.
ИСКАНЕТО Е да се осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., като
частичен иск от пълния размер на иска за връщане на заемната сума по 4 бр. договори за
заем (213 000 лв.), както и разноски в производството.
В срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не изпраща
представител и не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК,
прие от фактическа и правна страна следното:
В първото съдебно заседание по делото ответникът ›не се явява и не изпраща
процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил
отговор на исковата молба и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил ›искане по чл.238, ал.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени
доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира,
че исковете са ›вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл.238,
1
ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено съдебно решение.
За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от доказателствата по
делото, че:
Страните са в трайни облигационни правоотношения, възникнали на основание
договор за паричен заем от 06.12.2016 г., Анекс №1 към него от 23.02.2017 г. и Анекс №2
към него от 30.06.2017 г., договор за паричен заем от 14.03.2017 г., договор за паричен заем
от 17.01.2017 г. и Анекс № 1 към него от 23.02.2017 г. и Анекс №2 към него от 30.06.2017 г.
и договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и Анекс № 1 към него от 23.05.2017 г.,
представени като доказателства по делото, по силата на които ищецът е предоставил
заемните суми, срещу задължението ответника да върне същите в срок до 30.06.2018 г.,
уговорен в чл.4 от договорите, респ. променен със сключените анекси, ведно с уговорената
лихва (чл.240, ал.2 ЗЗД). От представените и приети по делото преводни нареждания и
извлечение от сметка 522 се установява, че в изпълнение на договорното си задължение да
предостави парични суми (чл.2 от договора) ищецът е превел суми в общ размер от 213 000
лв. по посочена в договора банкова сметка на „Т. П.“ ЕООД. Съдът счита, че между
страните са възникнали правоотношения, породени от договор за заем на пари, който ги
обвързва – сключен в писмена форма, подписан е от страните изразява общата им воля и
постигнатите уговорки относно съществените условия на договора. Установи се, че сумата е
предоставена на ответника, като този главен факт се установи по делото от представените
платежни разписка. Така ищецът е изпълнил задължението си по договора и е изправна
страна по него.
С оглед на изложеното, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да
върне дадени в заем парични суми в общ размер от 213 000 лв., които са изискуеми и
предявената искова претенция за част от вземането се явява вероятно основателна, че
ответникът не е подал отговор и не е взел становище по иска, поради което са налице
предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване неприсъствено
съдебно решение, с което иска да бъде уважен без да се излагат мотиви по същество.
Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2000 лв. за държавна
такса.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. П.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „В.К.Г.“ЕООД с ЕИК *******
сумата от 50 000 лева, по предявен като частичен иск от пълния размер на иска за 213 000
лв., съставляващи предоставени в заем суми в общ размер от 213 000 лв., по Договор за
паричен заем от 06.12.2016 г., Анекс №1 към него от 23.02.2017 г. и Анекс №2 към него от
30.06.2017 г., Договор за паричен заем от 14.03.2017 г., Договор за паричен заем от
17.01.2017 г. и Анекс № 1 към него от 23.02.2017 г. и Анекс №2 към него от 30.06.2017 г. и
Договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и Анекс № 1 към него от 23.05.2017 г., както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 2000 лв.
Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3