РЕШЕНИЕ
№ 13278
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110120052 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Д.
С. Д..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1637.64 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената ТЕ за периода м.12.2019г. до м.04.2022г., сумата от 203.67 лв. –
законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 30.01.2023г., сумата от 22.66
лв. главница за дялово разпределение и 0.51 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства,
прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Оспорва наличието на облигационна връзка и получаването на ТЕ в имота. Прави
възражение за погасяване по давност. Твърди, че част от претендираната сума е заплатена.
Прави възражение за нищожност на клаузи от ОУ на ищеца.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което
не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото е представен нотариален акт № ***/****г. на нотариус Н., видно от който
ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Като доказателство по делото е приета и
декларация за откриване на партида на името на ответника – л. 20 от делото.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Приложеният към исковата молба
списък на Етажните собственици, се явява приложение към Протокол от Общото събрание
на етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение и фактури. Тези документи съдът приема,
че не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от
ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и
обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия
събран по делото доказателствен материал.
Като доказателства по делото са представени разписки за плащане на суми.
Ответникът представя констативен протокол, подписан от управителя и управителния съвет
на ЕС, с който посочените лица удостоверяват, че в имота на ответницата няма радиатори и
лира.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения нотариален акт № ***/****г. на нотариус Н., ответникът е
собственик на топлоснабдения имот. Това е достатъчно, за да се приеме, че за процесния
2
период между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Нещо повече, в случая самата ищца е подала декларация за откриване на партида на нейно
име – л. 20 от делото. Имотът е придобит на 04.11.2019г. Началото на процесния период е
01.12.2019г., поради което за процесния период ответницата е била собственик на имота.
Ето защо, съдът намира за установено, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
3
годно средство за техническо измерване. Вещото лице посочва, че най – вероятно
радиаторите в имота са демонтирани, тъй като на абоната не се начислява ТЕ за отопление
на имот, а единствено ТЕ, отдЕ. от сградната инсталация, макар че в главните отчети на
ФДР фигурират два радиатора без ИРРО. Вещото лице посочва, че във всички случаи това е
в интерес на абоната. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода
в имота.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума за потребена ТЕ
за процесния период възлиза на 2232.68 лв. От приетата по делото ССЕ се установява, че
ответникът е извършил плащания в общ размер на 653 лв., касаещи процесния период,
както следва: 95.58 лв. на 01.02.2021г., 85 лв. на 01.03.2021г., 92.89 лв. на 02.02.2021г., 93.13
лв. на 12.04.2021г., 89.58 лв. на 10.11.2021г., 64.13 лв. на 07.04.2022г., 65.68 лв. на
05.07.2022г. и 67.01 лв. на 03.08.2022г.
Ето защо, от установената за дължима сума в размер на 2232.68 лв. следва да се
приспаднат платените суми в общ размер на 653 лв. или ответникът следва да бъде осъден
да заплати сума в размер на 1579.68 лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване по давност, което е
неоснователно.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 12.2019г. до м. 04.2022г. Заявлени-ето е
подадено на 08.02.2023г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г./в сила от м. 08.2016г../, като съгласно чл.
33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 12.2019г. е станала изискуема на 14.02.2020г. /45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася/. От 14.02.2020г. до датата но подаване на заявлението на
08.02.2023г. не са изтекли повече от 3 години, поради което възражението за изтекла
погасителна давност е изцяло неоснователно.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
4
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Об-щите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, главницата за дялово разпределение възлиза на 22.66 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена
върху уважената част от главницата, възлиза на 196.46 лв., изчислена на основание чл. 162
ГПК, поради което искът следва да бъде уважен до посочения размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща
подаването на заявлението, пора-ди което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер общо на 943.76 лева, както и сумата от 84.21 лв., представляваща
направените по заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на
исковете.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1579.68 лв. за периода м. 12.2019г. до
м. 04.2022г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 22.66 лв.
за периода м. 11.2020г. до м. 04.2022г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 08.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 196.46 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периодая 16.10.2020г. до 30.01.2023г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6839/2023г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважената част от 1579.68 лв. до пълния предявен размер
от 1637.64 лв., иска за лихва за разликата над уважената част от 196.46 лв. до пълния
предявен размер от 203.67 лв., както и за сумата от 0.51 лв., представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 943.76 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 84.21 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 6839/2023г. разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6