Решение по дело №1637/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 94М-2370-4/23.08.2023 година по описа на Община П., подадена от М.А.А. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.С. *** със съдебен адрес ***, против твърдян мълчалив отказ по заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 година, адресирано до кмета на община П..

Със заявлението жалбоподателите са поискали започване на производство по изменение на действащия подробен устройствен план – план за регулация на село Д., съгласно приложено изработено задание, целящо изменение на дворищно – регулационните линии на УПИ VI-72 в кв.2 по материализираните и заснети на място огради (т.е. материализираните на място граници).

В жалбата се твърди, че мълчаливият отказ на кмета е незаконосъобразен и засяга неблагоприятно и двамата жалбоподатели, които са съсобственици на имота, за който е поискано изменението, в режим на съпружеска имуществена общност. Цитира се приложимото право и се заявява, че кметът на общината дължи изрично произнасяне по заявлението. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ.

Иска се отмяната на твърдения мълчалив отказ. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като излага твърдения, че няма мълчалив отказ, защото заявлението е адресирано до главния архитект на общината, а не до кмета, съответно – главният архитект на общината е внесъл искането в ЕСУТ, а съветът се е произнесъл, че следва да разгледа по същество заявлението след премахване на установените незаконни строежи. Иска отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт (отказ), за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от липсата на изрично волеизявление на административния орган, приравнено на мълчалив отказ по заявлението. Първоначалното заявление е подадено на 14.07.2023 година, а срокът за произнасяне е този по чл. 57 ал. 1 от АПК и органът е дължал произнасяне до 28.07.2023 година (работен ден). След изтичането на този срок е започнал да тече срокът по чл. 149 ал. 2 от АПК, който е изтекъл на 28.08.2023 година. Доколкото жалбата е подадена на 23.08.2023 година, срокът за обжалване е спазен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

Със заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 година по описа на Община П. и приложено към него задание, адресирани до главния архитект на общината, М.А. и М.А., като собственици на дворно място, съставляващо УПИ VI-72 в кв. 2 по плана на село Д., община П., съгласно нотариален акт № 2/21.07.2010 година на нотариус рег. № 607, вписан в регистъра на Нотариалната камара, са поискали да бъде разрешено изменение на дворищно - регулационните линии на собствения им УПИ по материализираните и заснети на място масивни и паянтови огради, като при промяната е следвало да бъдат засегнати и съседни УПИ чрез изменение на техните площи, показани в баланс на територията, приложен към заданието (лист 6 - 10).

С допълнително заявление вх. № ТСУ – 1524#1/24.07.2023 година по описа на Община П., подадено към първоначалното заявление и вече адресирано до кмета на общината, заявителят М.А. е уточнил, че иска изменение на ПУП чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на посочени УПИ (един от които неговия) в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Заявителят изрично е посочил, че първоначалното му искането е с правно основание § 8 ал. 2 т. 3 от ПР на ЗУТ, а не е депозирано по общия ред на чл. 134 ал. 1 – 2 от ЗУТ (лист 12).

На 09.08.2023 година общинският ЕСУТ е разгледал второто (уточняващото) заявление на М.А., констатирал е че има издадени заповеди за премахване на незаконни строежи в УПИ, посочени от заявителя, които предстои да бъдат изпълнени и се е произнесъл, че ще разгледа по същество искането „след приключване на процедурата по незаконното строителство“ (лист 13).

В съдебното заседание са представени две заповеди на кмета на община П. за премахване на незаконни строежи, извършени от жалбоподателя А. в собствения му УПИ и съседни УПИ, чиято законосъобразност е била проверена по съдебен ред от състави на Административен съд – Бургас и от Върховен административен съд. Двете заповеди са законосъобразни (лист 33 - 47).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно § 8 ал. 1 – 4 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Договорите с държавата или с общината по ал. 2, т. 1 се сключват във формата, при условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5. Изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение първо и второ се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им.

От цитираните норми се установява, че органът, който е компетентен да се произнесе по подаденото първоначално заявление и допълнението към него, е именно кметът на общината. Действително, първоначалното заявление е адресирано до главния архитект, но от съдържанието му и приложеното към него заявление може, по несъмнен начин да се изведе, правната квалификация на искането. Още повече, че с допълнението от 24.07.2023 година един от двамата заявители изрично е посочил и правното основание на искането - § 8 от ПР на ЗУТ.

Нормите на чл. § 8 от ПР на ЗУТ, изискват от компетентния орган активна процесуална позиция относно възложените му правомощия по взимането на решения в областта на устройството на територията. Кметът на общината дължи изрично произнасяне по заявлението и следва мотивирано да издаде или да откаже издаването на акт, с който да започне производството по изработване на проект за изменение на действащ устройствен план. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне с нарочното задължение на § 8 от ПР на ЗУТ му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на ново произнасяне.

Решението на ОЕСУТ не е изрично произнасяне в административното производство и не е властнически акт, издаден от компетентен орган, защото не съдържа властническо волеизявление от кмета, а има единствено спомагателен характер.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е основателна, а оспореният в настоящето производство мълчалив отказ на кмета на Община П. да се произнесе по подаденото заявление за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план е незаконосъобразен, формиран в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, което налага отмяната му и връщане на преписката на кмета на общината за произнасяне по така направеното искане с мотивиран акт по § 8 от ПР на ЗУТ.

При този изход от правния спор и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева, от които 20 лева – заплатена държавна такса и 1250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, нямащо прекомерен характер с оглед нормата на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските се дължат от Община П., в чиято структура е органа – ответник.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община П. по заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 година по заявление вх. № ТСУ-1524/14.07.2023 година и допълващо го заявление вх. № ТСУ – 1524#1/24.07.2023 година по описа на Община П., подадени от М.А.А. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** ***.

ВРЪЩА административната преписка на ответника за продължаване на процесуалните действия, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ срок за произнасяне по заявленията от компетентния орган – кмета на общината – седем дни след влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Община П. да заплати на М.А.А. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** сумата от 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: