Решение по дело №1090/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 319
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20217150701090
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 319 / 27.4.2022г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1090 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б.М.Й.,***, подадена чрез адвокат Н.Г., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0340-000139/17.08.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Пазарджик, Районно управление-Септември. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 3, и т. 4 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР-Пазарджик, Районно управление-Септември, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Пенова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0340-000139/17.08.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д, с рег.№ РА0196КМ за срок от 1 (една) година и са отнети два броя регистрационни табели и СРМПС № *********. Посочено е, че Й. е допуснал/предоставил собствения му лек автомобил да бъде управляван от водач – Алекс Боянов Й., непълнолетен, без СУМПС (неправоспособен). Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен на А. Й. акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 960360/17.08.2021 г. за нарушение на чл. 150 ЗДвП, за това, че на 17.08.2021 г., около 10.40 часа, в гр. Ветрен, на ул. „Петдесет и трета“ при № 69, в посока ул. „Петдесет и трета“ № 142, управлява лек автомобил БМВ, с рег.№ РА0196КМ, собственост на Б.М.Й., без да притежава свидетелство за управление на ППС. От направена проверка в масивите на МВР е установено, че на лицето не е издавано СУМПС. В заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че не се прилага чл. 28 ЗАНН, тъй като Б.Й. е системен нарушител на ЗДвП, като има съставени 5 броя АУАН, издадени 5 бр. наказателни постановления и 4 броя фишове по ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства наказателно постановление № 21-0340-001281/31.08.2021 г., издадено на Б.Й., с което е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП; разписка за платената глоба; докладна записка от 17.08.2021 г. за констатираното нарушение и обяснения от Б.М.Й. и синът му – Алекс Боянов Й.; данни за собствеността и прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ РА0196КМ и справка за нарушител/водач на Б.М.Й..

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая полицейски инспектор към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември е надлежно оправомощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото (л. 21) заповед № 312з-1602/10.06.2021 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

Съдът намира, че в случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. Видно от представените по делото доказателства, лицето Алекс Боянов Й. е непълнолетен и след извършена справка в системите на МВР е установено, че на същия не е издавано свидетелство за управление на МПС, т.е. налице е хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Неоснователно е и твърдението, че липсата на съставен АУАН на собственика на лекия автомобил, налага извод за липсата на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Това обстоятелство е ирелевантно за прилагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от водач с отнето СУМПС) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено – такъв е издаден на Алекс Боянов Й.. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за прилагане на ПАМ.

Неоснователно е твърдението, изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват мотиви относно размера на приложената ПАМ. За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. От друга страна липсата на мотиви относно срока на приложената ПАМ не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото в случая мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко, предвид управлението на МПС от неправоспособен (непълнолетен) водач, принципно обуславящо висока степен на обществена опасност. В оспорената заповед органът е посочил, че Б.Й. е системен нарушител на ЗДвП и има издадени 5 броя АУАН, 5 бр. наказателни постановления и 4 бр. фишове по ЗДвП. Съдът намира за неотносимо в настоящото производство по оспорване на ЗППАМ и довода на жалбоподателя за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като подобно възражение може да се разгледа само в административнонаказателното производство по оспорване на НП.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Й.,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0340-000139/17.08.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември.

ОСЪЖДА Б.М.Й., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /п/