№ 6621
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100505462 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. С. Б. срещу решение №
23441/28.12.2024г., постановено по гр. д. № 17961/2024г. на СРС, 41 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.
С. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. ****, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД ½ от следните суми: сумата 1989,86 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода м.11.2020 г. - м.04.2022 г. до топлоснабден имот на адрес:
гр. ****, инсталация *********, аб. № 76495, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението /24.04.2023 г./ до окончателното плащане, сумата 182,12 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2021 г. -
03.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение№ 14248 от 21.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21243/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
С молба от 24.09.2025г. Т. Т. Т. се присъединява към въззивната жалба.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на
1
материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на СРС за наличие на
облигационна връзка. Твърди се, че липсват доказателства за доставеното количество
топлоенергия и нейната стойност. Излагат доводи за недължимост на мораторната
лихва, поради липса на издадена фактура, която да ги постави в забава. Молят
решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
2
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са
встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
От приетите пред СРС доказателства се установява, че с договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.05.1990 г.
Б.И.Г. и П.Д.Г. са придобили собствеността върху апартамент № 147, находящ се на
първи етаж в бл. 258 в комплекс „Емил Марков“. С решение № 123/24.06.1997 г. по гр.
д. № 1706/1997 г. бракът между Б.Г. и П.Г. е прекратен, като придобитият по време на
брака им апартамент № 147, находящ се в гр. **** се поставя в изключителна
собственост на П.Д.М.. П.Д.Г. е починала на 16.10.2014 г. и е оставила за свои
наследници по закон низходящите си Т. Т. Т. и Д.Т.Т., при равни квоти. С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, дело № 137/2020 г. от
04.11.2020 г. Д.Т.Т., е продал на В. С. Б. собствената си ½ идеална част от апартамент
№ 147, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“ (предишно наименование ж.к.
„Емил Марков“) в жилищната сграда на бл. 253, вх. Ж, ет. 1.
Установява се от представеното удостоверение от ГИС София, че стар адрес гр.
****, с вх. А, Б, В, Г, Д, Е и Ж е идентичен с настоящ адрес гр. ****, с вх. А, Б, В, Г,
Д, Е и Ж.
Следователно, за процесния период, двамата въззивници – ответници, са
собственици на жилището, при равни квоти, като неоснователни са възраженията им в
тази връзка.
Действително, изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
3
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно
– когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването
на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за
същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт
на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, жалбоподателите да са се разпоредили с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в полза на трето
за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Т. Т. е придобил
собствеността на 16.10.2014г., а С. Б. – на 04.11.2020г. Не е представена декларация за
откриване на партида на името на друго лице, поради което неоснователни са тези
възражения на въззивниците. Именно тяхна е била доказателствената тежест да
установи прехвърляне на имота на трето лице, а в случая липсват и такива твърдения.
След като не са събрани доказателства да е настъпила промяна в собствеността,
респективно друго лице да е сключило договор с въззиваемия, то съдът приема, че
облигационната връзка е възникнала между Т. Т. и В. Б. и „Топлофикация София“
ЕАД.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и жалбоподателите съществува
4
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни
са възраженията им в тази връзка.
Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за реално доставено
количество топлоенергия в претендирания размер.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собстве-ност, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топло-мери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Установява се, че сумите за топлинна енергия за
имота е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Установява се от приетата СТЕ, че сградата, където се намира
топлоснабденият имот, е топлофицирана, изчислено е и точно доставеното количество
енергия до имота на жалбоподателите. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило.
Назначеното по делото СТЕ, е изготвена от експерт, притежаващ необходимите
специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е обективно и пълно
поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да
не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Вещото лице се е
запознало с всички относими документи – приложените по делото и е изискала такива
от Топлорайон „Земляне“, акт за разпределение на кубатурата, ежемесечни показания
на общия топломер , протоколи за проверка на топломера и др.
Жалбоподателите не са установили да са се възползвали от предвиденото
рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото лице - помагач
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, нито в срока
за рекламации за отчет на уредите и разпределението, поради което и с оглед на
липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото производство,
съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта
начин в съответствие с нормативната уредба.
Доколкото вещото лице е изчислило и остойностило реално доставеното
количество топлоенергия въз основа на всички представени му документи /не само въз
основа на фактурите/, неоснователно е и това оплакване на ответниците.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на
5
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). В случая,
видно от приложения по делото протокол на ЕС, е избран „Техем сървисис“ ЕООД.
Ето защо, фирмата за дялово разпределение е поело задълженията на топлинен
счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да
се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61
от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението
към наредбата. В случая и вещото лице посочва, че за процесния период дяловото
разпределение се е извършвало от третото лице помагач.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и
ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачи-те са длъжни да
заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Неоснователни са оплакванията, че дяловото разпределение е
6
извършено неправилно. Съгласно заключението по неоспорената от страните СТЕ
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба. С оглед на
изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за дялово
разпределение.
Неоснователни са оплакванията за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за ТЕ. Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената
енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника.
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл.
32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща
фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява
единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта
на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а
именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението
за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за
плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с
изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница ставало
изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32,
ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва
след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане, считано от изтичането на периода,
7
за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите
условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице
забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от
последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира
плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата
фактура.
В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от
приетите съобщения към фактури, мораторната лихва върху главниците по общата
фактура от 31.07.2021г. се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния
срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура –
15.09.2021г. Общата фактура за отоплителния сезон м.05.2020г. до 04.2021г. е издадена
на 31.07.2021г., а лихва се претендира от 15.09.2021г. Втората обща фактура за
отоплителния сезон м. 05.2021г. до 04.2022г. е издадена на 31.07.2022г., като лихва за
нея се дължи от 15.09.2022г. Това, че в исковата молба е посочен общият размер на
мораторната лихва, който се претендира по двете общи фактури и началният период
по първата фактура, не променя горните изводи и не означава, че се претендира
мораторна лихва по втората обща фактура със същия начален период. Изчислени с
интернет калкулатор мораторната лихва по двете общи фактури, съответно по общата
фактура от 31.07.2021г. – за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023г., по общата фактура
от 31.07.2022г. – за периода от 15.09.2021г. до 03.04.2023г., е по – висока от
претендираната от ищеца сума.
Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение е изцяло отхвърлен,
поради което е безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба в тази
връзка.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва
изцяло да се потвърди.
По частната жалба:
Предмет на въззивна проверка е и частна жалба, подадена от В. Б. срещу
постановеното от СРС определение № 17826/2025г. по чл. 248 ГПК, с което съдът е
оставил без уважение искането за изменение на разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Поддържа, че в първоинстанционното производство ищецът не е
представил списък по чл. 80 ГПК, както и, че не е следвало СРС да присъжда разноски
за юрисконсулт. Моли да бъде отменено определението.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна. Намира подадената частна жалба за неоснователна.
8
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1
ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Представянето на списъка за разноски по чл. 80 ГПК има отношение към
допустимостта на молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК/арг. ТР №6/2012г, т.2/.
Непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски в
полза на страната, която ги е направила. Същата обаче не може да иска изменение по
реда на чл. 248 ГПК по отношение на присъдените й разноски. В случая искането за
изменение на разноските е направено от насрещната страна.
Неоснователни са оплакванията за недължимост на юрисконсултското
възнаграждение. Тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не предпоставя
доказване, респективно плащане от юридическото лице на юрисконсулта си. То следва
от обстоятелството, че е ангажирал тази процесуална фигура вследствие на
трудовоправни взаимоотношения. Съгласно приетото в Определение № 259/25.06.2012
по дело №193/2012 на ВКС, ГК, II г.о., при осъществявано процесуално
представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно
възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това
законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано
процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по
трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството
по делото от юрисконсулт, да бъде съответно възмездено. С оглед на това, следва да се
приеме, че за да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК не е необходимо да
бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече
заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си
представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка.
С оглед на изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски, както следва: В. Б.
следва да заплати сумата от общо 250 лв., от които 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 200 лв. депозит за особен представител, а в полза на СГС - 65.63 лв.
държавна такса за въззивно обжалване и 15 лв. държавна такса по подадената частна
жалба. Т. Т. следва да заплати сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в
полза на СГС - 65.63 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 23441/28.12.2024г.,
постановено по гр. д. № 17961/2024г. на СРС, 41 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В. С. Б. срещу
определение № 17826/2025г. постановено по гр. д. № 17961/2024г. на СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за въззивната инстанция в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, вх. **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за въззивната инстанция в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. **** да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата от 80.63 лв. държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, вх. **** да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата от 65.63 лв. държавна такса за въззивно
обжалване.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10