Решение по дело №8/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Делото е образувано е по жалба от „Строителна механизация“ ЕАД с ЕИКсъс седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „***против Заповед № РД – 06-1959/20.12.2022г. на кмета на община Д., с която се отказва да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ I за усм, кв. 205, гр. Д..

Жалбоподателят твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, немотивиран и издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че изложените в оспореният акт мотиви са общи и не сочат конкретни факти въз основа на които органа е приел, че направеното предложение противоречи на общия устройствен план или на закона. Освен това не било обсъдено основанието по чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, въз основа на което се искало предложеното изменение.

Жалбоподателя претендира, че по отношение имота, който се засяга от предложеното изменение на ПУП – ПР не са проведени мероприятия по отчуждаване от УПИ I за усм, кв. 205, гр. Д., негова собственост. Не било изплатено дължимото обезщетение, а регулацията по ПУП – ПР от 1996г. /съобр. § 22, ал.1, т.1, б.“а“ от ПЗР на ЗУТ/ не била приложена, като реално не била изградена „улицата“ за която този имот бил предвиден. Обстоятелството, че ПИ с идентификатор *****бил предвиден по ПУП – ПР от 1996г. като „път“ съгласно чл. 8, ал.1 от ЗП и бил отразен като собственост на общината на основание чл. 56, ал.2 от ЗОС не водело до извод, че за този имот е проведена отчуждителната процедура и по отношение на същия е приложена съответната регулация.

Излагат се твърдения, че неоснователно отказът е мотивиран с липсата на договор по чл. 15 от ЗУТ, доколкото нито жалбоподателя, нито община Д. е направила искане за изменение на ПУП на основание §8, ал.2, т.1 от ЗУТ.

На следващо място се оспорва изложеното в заповедта твърдение, че с предложеното от жалбоподателя изменение на ПУП – ПР се оставя без достатъчно лице към улицата УПИ V, в разрез с разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ.

Оспорва се и твърдението на органа, че предвидената в предложението улица по ширина не отговаря на параметрите за обслужваща улица, съгласно чл. 80, ал.2 от ЗУТ. Тази разпоредба се сочи, като относима към малки населени места и вилни зони, в която категория населени места не попадал гр. Д.. Освен това се акцентира върху липсата на направено от органа посочване на конкретно предвидените параметри за предлаганата улица, въз основа на които да се извърши контрол за спазване на законовите изисквания за същата.

По изложените съображения жалбоподателят претендира отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган с даване на задължителни указания. Излага аргументи за спазване на направеното предложение за изменение на ПУП – ПР със законовите изисквания, като сочи че предвидената с предложението улица няма характер на “задънена улица“ по смисъла на чл. 81, ал 1от ЗУТ, предвид че е разположена върху ведомствен път, представляващ ПИ, съществуващ по КК на гр. Д., продължаващ на изток от имота на жалбоподателя и осигуряващ достъп до земеделски земи и други ПИ. Сочи се още, че предвидената с предложението улица се явява продължение на одобрената със Заповед № РД -06-210/10.02.2015г. улица с идентификатор ***и осигурява достъп до ПИ, до който към момента нямало достъп /обстоятелство необсъдено от органа в оспорения акт/.

Ответникът – Кмет на община Д., не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег. индекс УТКР -29-4235/15.11.2022г. на Община Д. жалбоподателят „Строителна механизация“ ЕАД е поискал допускане изработването на проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ 1, кв. 205 по плана на гр. Д.. Изразил е желание за изменение на ПУП на ПР по реда на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, като в тази връзка посочил, че искането се състои в отпадане на „пътя“ предвиден в южната част на УПИ I, кв. 205, който не е реализиран в сроковете по чл. 208 ЗУТ. Посочено е че пътят е предвиден със Заповед № 09/12.01.1996г. на Кмета на Община Д. за достъп до създадения с тази заповед парцел III до улицата, минаваща на запад от парцел I, като от датата на влизане в сила на тази заповед до момента на подаване на заявлението не е проведена процедура по отчуждаване на частта от парцел I в кв. 205, предвидена за „път“, не е платено обезщетение и „пътят“ не е реализиран на място, поради което регулацията не е приложена ( арг. от § 22, ал.1, т.1, б.“а“ от ПЗР на ЗУТ). Заявителя предлага изменение на ПУП – ПР, с което да се предвиди създаване на улица от юг на УПИ I, кв. 205, върху ПИ – ведомствен път, чрез която се твърди да се осигурява достъп до УПИ V-431, VI-432 и ПИ, до който се сочи в заявлението, че няма достъп към момента.

Към молбата жалбоподателя е приложил договор за приватизация от 18.05.1999г., договор за приватизация от 23.05.2000г., заповед № ДС- 13-309/28.09.2011г. на Областен управител на Област Хасково, АЧДС № 211/24.06.1997г. и Скица – предложение за изменението.

С оспорения административен акт - Заповед № РД – 06-1959/20.12.2022г., кмета на община Д., отказва да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ I за усм, кв. 205, гр. Д.. Посочва, че предложеното изменение е в противоречие с действащия ОУП на гр. Д.. Като второ основание за отказа се сочи, че с предлаганото изменение, УПИ V ще остане без достатъчно лице към улица, което не отговаряло на чл. 19 от ЗУТ. На трето място се твърди, че предложената от „Строителна механизация“ ЕАД улица, южно от кв. 205 по път с идентификатор 21052.338.41 по ширина не отговаряла на обслужваща улица /чл. 80, ал.2 от ЗУТ/, а на задънена улица, което предвид дължината която била повече от 100 м,. противоречало на условието на чл. 81, ал.1 от ЗУТ, т.е. липсвало ушерение което да осигурява обръщането на автомобилите в обратна посока. На следващо място се сочи, че поземлен имот с идентификатор *****е отразен по КК като собствен на Община Д. съгласно чл. 8, ал.1 от ЗП и чл. 56, ал.2 от ЗОС. Този имот към момента имал НТП „за второстепенна улица“ и представлявал публична общинска собственост на Община Д.. Сочи се, че границите на УПИ I, кв. 205, следва да съответстват на плана от 1996г., предвид, че Акт № 211/24.06.1997г. за държавна собственост е съставен след одобряване и влизане в сила на изменението на ПУП- ПР одобрено със Заповед № 9/1996г. В оспорения акт се посочва, че промяна на регулационните граници може да става след представен договор по чл. 15, ал.5 от ЗУТ между „Строителна механизация“ ЕАД и Община Д., а такъв не бил представен.

В оспореният акт се сочи, че същият е издаден на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 135, ал.3 от ЗУТ, във връзка с решение вписано в Протокол № 20/30.11.2022г. на ОЕС и становище на главния архитект на община Д..

Следва да се отбележи, че фактическите обстоятелства възпроизведени в оспорения акт като мотиви, въз основа на които кмета на община Д. е постановил процесния отказ са описани, както в Протокол № 20/30.11.2022г. на ОЕС, така и в становище на главния архитект на Община Д.. В последното обаче, главният архитект на Общината на основание чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ е изразил експертно мнение за допустимост и законосъобразност на исканото изменение, като е посочил, че кмета на Община Д. може да даде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПР на кв. 25 с обхват улица с о. т. 44 и 62 по плана за регулация на с. Крепост, общ. Д..

По делото не се представят доказателства за датата на връчване на оспорения акт на жалбоподателя. Жалбата е подадена директно пред Административен съд - Хасково на 03.01.2023г.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на поставената задача вещото лице представи заключение, което съдът напълно кредитира, определяйки го за относимо към спора, изготвено компетентно, обективно и безпристрастно. В същото експертът, след запознаване с Общия устройствен план на Община Д., кадастралните и регулационни планове и документацията към тях и след извършен оглед и измервания на място посочва, че със Заповед № 115/1964г. на Председателя на Градски народен съвет Д. е отреден терен за сервизна база на УСМ – Д., Със Заповед № 578/21.07.1975г. на Председателя на Окръжен народен съвет Хасково е одобрено изменение на плана за регулация, с което се променя западната граница на парцела отреден за УСМ, Със Заповед № 709/17.11.1994г. на Кмета на Община Д. е одобрен нов кадастрален, регулационен и застроителен план- основен за южната част на Д., а със Заповед №9/12.01.1996г. на Кмета на Община Д. е одобрено изменение на плана за регулация, с което се създава кв. 205 и от парцел I за УСМ се отделя парцел III за УСМ. Сочи се, че в графичната част на проекта, в югозападната част на УПИ I със син цвят е отразен контур, който не се коментира в посочената заповед, но Община Д. приема същият за улица, без изчертаното да е обозначено с осови точки и ширина.

Със Заповед №864/30.05.2001г. на Кмета на Община Д. е одобрен проект за изменение на плана за регулация на кв. 205, с който от парцел I за УСМ се отделя парцел IV „ за Строителна механизация“

Със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д..

Със Заповед № КД-14-26-158/20.07.2010г. на Началника на СГКК- Хасково е одобрено изменение на кадастралната карта на Д., с което се изменят очертанията и размерите на поземлен имот с идентификатор 21052.1016.385 и сградите в него.

Със Заповед № РД-06-669/28.03.2013г. на Кмета на Община Д. е одобрено изменение на плана за регулация, с което УПИ III за УСМ се разделя на УПИ V за имот с идентификатор ***и УПИ VI за имот с проектен идентификатор 21052.1016.432. В графичната част на проекта /л. 86/ е отбелязана промяна в очертанията и площта на имот посочен като „улица – тупик“- съседен/ граница на новообразуваните УПИ V и УПИ VI.

Със Заповед № КД-14-26-654/03.09.2013г. на Началника на СГКК- Хасково е одобрено изменение на кадастрална карта на Д., с което поземлен имот с идентификатор 21052.1016.408 /идентичен с УПИ III за УСМ, кв.205/ се разделя на два поземлени имота- имот с проектен идентификатор ***/идентичен с УПИ V/ и имот с проектен идентификатор ***/идентичен с УПИ VI/. В тази заповед е отразена промяна в границите на поземлен имот с идентификатор *****и промяна на площта му от 278кв.м на 303 кв. м., като се сочи разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗОС, като основание за собственост.

Така цитираните от вещото лице заповеди са представени в производството с писмо вх. № 2183/21.03.2023г. /л. 71-86/ и приети към доказателствата по делото.

От заключението на СТЕ се установява, че с Решение № 793/01.11.2017г. на Общински съвет Д. е одобрен Общ устройствен план на Община Д.. Вещото лице сочи, че в този ОУП, се предвижда имот с идентификатор 21052.338.41, оцветен в синьо, да бъде урегулиран за улица и представлява път между две зони предвиден в плана. В тази връзка посочва, че направеното от жалбоподателя предложение за изменение на ПУП – ПР не противоречи на ОУП, тъй като същия предвижда този имот да бъде улица.

На следващо място вещото лице посочва, че в случай че се приеме, че имот с идентификатор *****/чието заличаване се предвижда с предложеното изменение/ е улица, то лицето на УПИ V преди предложеното изменение е 5 м., като същото лице от 5 м. се предвижда и с процесното предложение за изменение на ПУП – ПР към новопроектираната улица.

Посочва се още,че дължината на новопроектираната улица, съобразно предложението за изменение на ПУП – ПР е 98, 37 метра. Ширината й се променя в очертанията на поземлен имот с идентификатор *****с НТП „ за селскостопански, горски, ведомствен път“. Сочи се, че в най- тясната си част новопредвидената улица е с ширина 4 м., която с оглед разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗУТ е /достатъчна за осигуряване достъп до имотите с идентификатори ***/идентичен с УПИ V/, ***/идентичен с УПИ VI/ и 21052.1016.467 и отговаря на предвидените с тази норма параметри за улица от съответния вид.

От приетото по делото заключение на СТЕ и приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че поземлен имот с идентификатор *****по КККР на Д., не е описан текстово като новообразувана „улица – тупик“ в никоя от заповедите, с които се одобрява план за регулация или негово изменение. За първи път същата се посочва в графичната част към проекта за изменение плана за регулация, одобрен със Заповед № 9/12.01.1996г. на Кмета на Община Д., където същата не е обозначена с осови точки и ширина.

В представеното по делото заключение, както и в съдебно заседание вещото лице посочва, че при оглед на место, поземлен имот с идентификатор *****представлява затревена площ покрай оградата на имота на жалбоподателите, която по своите характеристики не отговаря на улица и не се установява да се използва като улица. Сочи се, че този имот е създаден при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК на база действащия кадастрален и регулационен план на гр. Д.. За първи път този имот е очертан като контур в графичната част на плана за регулация от 1996г., като вещото лице сочи, че същият е създаден от имота, представляващ парцел I- за УСМ, кв. 205. Идентификационен номер имота е получил 10 години по- късно със създаването на КККР.

По отношение на поземлен имот с идентификатор 21052.1016.409, вещото лице не е намерило налични в Община Д. документи релевантни към проведена процедура по отчуждаване на същия имот. Не е установило наличие на заплатено обезщетение. При така установените обстоятелства, ВЛ дава заключение, че по отношение "улица- тупик“, получила със създаването на КККР идентификатор *****не е приложена регулацията.

По т. 4 от изложените в оспорения акт мотиви за отказ се сочи, че отреденото преди предложеното изменение лице за имот с идентификатор ***/идентичен с УПИ V/ е 5 м., като със същия размер е предвиденото в процесното изменение на ПУП – ПР лице за този имот.

По отношение т. 5 от заповедта, вещото лице е установило, че към момента имот с идентификатор 21052.1016.467 е без предвиден транспортен достъп и същия се осъществява през имота на жалбоподателите, а с предлаганото изменение за същия този имот се предвижда самостоятелен достъп от новопроектираната улица юг. Вещото лице посочва, че към момента имот с идентификатор *****не се използва като улица и транспортния достъп за имоти ***/идентичен с УПИ V/, ***/идентичен с УПИ VI/ и 21052.1016.467 се осъществява през имота на жалбоподателите.

По делото като доказателства са приобщени заявление рег. индекс УТКР – 29-4235/15.11.2022г. от „Строителна механизация“ ЕАД до Община Д., Заповед № ДС- 13-309/ 28.09.2011г. на Областен Управител на Област Хасково, Договор за приватизационна продажба на 28 420 бр. акции, представляващи 70% от капитала на „Строителна маханизация“ ЕАД гр. Д. от 18.05.1999г., Договор за приватизационна продажба на 1 218бр. акции, представляващи 30% от капитала на „Строителна маханизация“ ЕАД гр. Д. от 23.05.2000г., Акт за частна държавна собственост № 211/24.06.1997г., Скица предложение за изменение на плана за регулация, кв. 205 гр. Д. и т.н

Видно от така представените доказателства с Акт за частна държавна собственост № 211 от 24.06.1997г., земя с площ 38 700 кв. м. е включена в капитала на търговско дружество „Строителна механизация“ ЕАД гр. Д. на основание Заповед № РД- ТД-97-3/15.04.1997г. на МТРС. С приватизационни договори от 18.05.1999г. и 23.05.2000г. „Строителна механизация инвест - 99“ АД с ЕИКпридобива 100% от капитала на „Строителна механизация“ ЕАД гр. Д.. Със Заповед № ДС- 13-309/ 28.09.2011г. на Областен Управител на Област Хасково от актовите книги за държавна собственост, поради липса на задължения произтичащи от неизпълнение на цитираните приватизационни договори, се отписва като държавен имот с идентификатор 21052.1016.385 по КК и КР на гр. Д., одобр. със Заповед № РД -18-38/05.07.2006г. с площ 38 436 кв. м.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата изхожда от лице с правен интерес - заявител в производството, приключило с неблагоприятен за него акт. Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1 от ЗУТ. Предвид липсата на доказателства за датата, на която процесния акт е бил връчен на жалбоподателя, и липсата на изрично посочване пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, с оглед разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, оспорването е предприето в законоустановения срок. По тези съображения жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Следва да се посочи, че процесното административно производство е започнало по заявление за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, което производство се развива по правилата на чл. 135 от ЗУТ, а оспорената Заповед № РД – 06-1959/20.12.2022г. е издадена на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ.

Предвид разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗУТ, следва извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност и не е налице основанието по чл. 146, т.1 от АПК за неговата отмяна.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават оспорения акт до степен водеща до неговата отмяна на основанието по чл. 146, т.3 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ заповедта, с която се разрешава или се отказва да се изработи проект за изменение на ПУП от вида на процесния се издава от компетентния орган по чл. 135, ал.1 от ЗУТ след писменно становище на главния архитект.

В представената пред съда административна преписка се съдържат доказателства за наличие на такова становище, предвид което оспореният акт е издаден при спазване на процедурата по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ.

Следва обаче да се обърне внимание, че даденото от гл. архитект становище по същество сочи наличието на допустимост и законосъобразност на исканото изменение и липсата на пречки да се даде разрешение за изработване проект за изменение.

Ответната страна позовавайки се на установената от главния архитект фактология е постановил процесния отказ, който настоящият съдебен състав намира за несъответстващ на материалния закон и издаден при липса на относими към производството по чл. 135 от ЗУТ мотиви, съставляващи основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.2 и т.4 от АПК.

При преценката на законосъобразността на процесния отказ, съдът взе предвид естеството на искането и мотивите на органа да не го уважи.

В настоящият случай, жалбоподателя е поискал да се допусне изработването на проект за изменение на вече действащ ПУП – ПР, като се предвиди на първо място присъединяване на имот *****към собствения на жалбоподателя УПИ I, така както е било по плана преди изменението му със Заповед № 9/12.01.1996г. на кмета на Община Д. и на второ място да се предвиди създаването на улица южно от кв.205 по път с идентификатор 21052.338.41.

Следва да се посочи, че изменението на ПУП на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. За да е допустимо производството искането следва да е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ. В процесния случай не съществува спор между страните, че жалбоподателя се явява заинтересовано лице от исканото изменение по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Последното обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Органът при своето произнасяне е взел под внимание и приложената към мотивираното предложение за изменение на ПУП скица, както и становището на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ.

Освен горното в процесното производство за законосъобразността на издадения акт органът следва да извърши и преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с Общия устройствен план (ОУП) на населеното място. Преценка на правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза.

В процесния случай, за да откаже изработването на проект за изменение на ПУП, административният орган е приел, че предложението за присъединяване на имот *****към собствения на жалбоподателя УПИ I, противоречи на действащия ОУП на Община Д., без обаче да посочи, в какво точно се изразява противоречието с този план. Направеното отбелязване, че ПИ *****е предвиден за второстепенна улица, не изпълва задължението на органа да посочи ясни и конкретни мотиви относно съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с Общия устройствен план (ОУП) на населеното място. Изложените от органа аргументи за отразяване на ПИ *****в КККР, като собствен на Община Д. са неотносими към производството по чл. 135 от ЗУТ, същите следва да бъдат съобразявани в последващия етап по одобряване или отказ да се одобри проект за изменение на ПУП- ПР на поисканото от жалбоподателя основание.

По отношение на второто искане за създаване с исканото изменение на улица южно от кв.205 по път с идентификатор 21052.338.41, административния орган не е изразил каквото и да било становище за съответствието му с ОУП. Същият единствено е посочил че ширината на предлаганата улицата не отговаря на обслужваща такава, което обстоятелство се опровергава от приетата по делото съдебно- техническа експертиза. Предвид заключението на СТЕ, предлаганата улица в най-тясната си част е с ширина 4м. и отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от ЗУТ, предвид броя на имотите които се предвжда да обслужва. На следващо място се установява, че така изготвеното предложение за изменение на ПУП е съобразено с предвижданията на ОУП на гр. Д., според който процесния имот представлява междуведомствен път и в този план е заложен да бъде улица свързваща отделните зони.

Предвид така изложеното съдът намира, че направеното предложение за изменение не е в разрез с действащия ОУП за гр. Д. и не противоречи на градоустрийствените показатали за съответната зона, които обстоятелства са относими към производството по чл. 135 от ЗУТ, а изложените от административният орган мотиви в постановения отказ са неотносими към предмета на оспорения акт, издаден на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Последните следва да бъдат съобразени при издаване на заповед за одобряване на самия проект за изменение на ПУП, с която приключва следващия етап на административното производство.

Както бе посочено вече, в предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата и нормите по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията, и съответства ли на ОУП, ако такъв е одобрен. От приетатат по делото съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и достоверна, беспорно се уставновява липсата на протичоречие на процесното предложение за изменение на ПУП- ПР с действащия ОУП и с правилата и нормите по устройство на територията.

Изследването на предпоставките по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, вкл. тези по т. 1, е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. В този смисъл Решение №12199/29.11.2021г. по АД №6911/2021г. на ВАС, Решение № 3801 от 10.04.2023г. по адм. д. № 7155/2022 г., на ВАС, II о., Решение №1750/16.02.2023г. по АД №9350/2022г. на ВАС и др.
Предвид изложеното, като незаконосъобразна оспорената заповед ще следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе задължителни указания по тълкуване на материалния закон.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя в негова полза да се присъдят разноски. Следва ответната страна да бъде осъдена да заплати сторените от жалбоподателя разноски в доказан размер от 2078, 70 лв. от които 50 лв. – ДТ, 528, 70 лв. за вещо лице и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 06-1959/20.12.2022г. на кмета на община Д., с която се отказва да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ I за усм, кв. 205, гр. Д..

ВРЪЩА преписката на Кмет на Община Д. за ново произнасяне по заявление рег. индекс УТКР -29-4235/15.11.2022г. на Община Д., съобразно задължителните указания на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Д. да заплати на „Строителна механизация“ ЕАД, разноски по делото в размер на 2078, 70 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: