Решение по КНАХД №368/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Топ Надзор 81“ ЕООД, с [ЕИК], против Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София, с което на „Топ Надзор 81“ ЕООД, във функциите му на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорват се изцяло изводите на районния съд за законосъобразност на издаденото Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г. на началника на ДНСК, гр. София. В тази връзка се сочи, че от съдържанието на АУАН и НП не можело да се установи с кои свои действия, с коя част от изготвената оценка за съответствие и по какъв начин жалбоподателя е нарушил изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Лаконочно било само посочено, че инвестиционния проект не съответствал на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрен със Заповед № 451/18.04.2008 г., за което пък липсвали съображения в какво се изразява това несъответствие. Същевременно, в АУАН и НП били посочени изчисления относно излизане на части от сградата пред „задължителните“ линии на застрояване, направени на база чертежи „Разпределения“ към част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен проект на различни коти по етажите на проектираната сграда, базирани единствено на проекта за ПУП-ПР, ПЗ и РУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г., за който АНО приема, че не е бил действащ към онзи момент. В АУАН и НП липсвало направено сравнение на инвестиционните проекти с предвижданията на ПУП-РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008 г., в който имало заложени разстояния на предвиденото с ограничителни линии застрояване до съседни имоти и сгради, които били съвсем различни от коментираните в АУАН и НП.

Намира за недоказано в процеса твърденията за неспазване на разстоянията до съседна сграда и установеното с РУП свързано застрояване между поземлени имоти (ПИ с идентификатор № [номер] и № [номер]), с покриване на калкана на съществуващата сграда в съседния имот с едноетажно тяло „М“ и предвидена с проекта по-голяма дълбочина на едноетажното тяло. В тази връзка сочи, че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващия орган не е изяснил кой е действащия ПУП и какво е неговото предвиждане по отношение на установеното свързано застрояване със сграда с идентификатор № [номер]. Не било установено какво представлява тази сграда - дали тя се запазва или не, съответно дали е постройка на основното или на допълващото застрояване. В случая не можело изобщо да се говори за нарушаване на ПУП-ПЗ и РУП, тъй като предвиждането му е било за свързано застрояване между двата имота и то е било показано по този начин в инвестиционния проект. Не било отчетено същата така, че съществуващата сграда с идентификатор № [номер] функционално представлявала постройка на допълващото застрояване, тъй като има обслужващи основното застрояване функции.

На следващо място сочи допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и съставяне на АУАН, както и при издаването на НП, изразяващи се в липсата на реквизитите по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП, и по-конкретно не се установявало по безспорен начин при какви точно обстоятелства е извършено вмененото нарушение.

Сочи и нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като в АУАН за свидетел при извършване и установяване на нарушението бил посочен свидетелят инж. М. М., който обаче, според свидетелските му показания, не е присъствал при съставянето на комплексния доклад от касатора, респ. нямало как да бъде свидетел при извършване на нарушението. Също така, доколкото установяването на нарушението е станало на 10.07.2023 г., при съставянето на констативен протокол от други длъжностни лица - служители на РДНСК - [област], то инж. М. М. нямал качеството и на свидетел при установяване на нарушението.

Излага съображения, че настоящия случай следва да бъде счетен за маловажен по чл. 28 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗАНН, поради което и на наказаното лице да не се налага санкция.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени изцяло Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощника адв. И. А., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмена защита с подробно изложени доводи и аргументи в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началник на ДНСК, гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище представено от пълномощник, оспорва касационната жалба и излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да остави в сила решението на РС - Кърджали. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София, с което на „Топ Надзор 81“ ЕООД, [ЕИК], във функциите му консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по безспорен начин, респ. жалбоподателя е извършил нарушението по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Посочил е, че по силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, както и че според чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор. Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че жалбоподателят „Топ Надзор 81“ ЕООД, при осъществяване на функциите на консултант, в изпълнение на договор за консултантска услуга, сключен между „***“ ЕООД - възложител и дружеството-жалбоподател - изпълнител, последното на 30.06.2023 г. е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на основните изисквания към строежите на инвестиционен проект „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж, в [УПИ], кв.[номер] по регулационния и застроителен план на [населено място], ПИ с идентификатор № [номер] по кадастрална карта на [населено място]“, като е счел, че инвестиционния проект отговаря на изискванията на чл. 142, ал. 5 и чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и е налице основания за одобряването му.

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че оценката за съответствие, с оглед доказателствата по делото, не обхваща съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със Заповед № 451/18.04.2008 г., по отношение на линиите на застрояване, височини и силуетите по РУП. Посочил е също, че в изготвената комплексна оценка не е обхванато съответствието на инвестиционен проект и с предвиждания на изменения РУП, съответно невлязъл в сила ПУП-РУП, по отношение задължителните линии на застрояване, силуетите и разстоянията между сградите от запад през [улица]. Тези линии били задължителни, тъй като осигурявали необходимото разстояние между сградите през [улица], гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата.

Районният съд е посочил, че гореизложените несъответствия на комплексния доклад с ПУП-РУП са намерили отражение и в Заповед № ДК-11-Х-5/14.07.2023 г. на началник на РДНСК – Хасково, с която било отменено Разрешение за строеж № 273/30.06.2023 г., като всичко това било в подкрепа на доказаността на извършеното нарушение.

Посочил е, че правилно с оглед правната квалификация на описаното в НП нарушение била приложена и санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, предвиждаща наказание имуществена санкция на юридическо лице, като АНО е определил размерът й в минималния такъв, предвиден в нормата - 5 000 лв., съобразявайки тежестта на извършеното нарушение и критериите по чл. 27 от ЗАНН. В обжалваното решение са изложени и мотиви защо извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид всичко това е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор е била ангажирана за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, за това, че във функциите си на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на 30.06.2023 г. е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, за строеж III-та категория: „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж“, находящ се в [УПИ], кв.[номер] по действащия план на [населено място], поземлен имот с идентификатор №[номер] по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с възложител „***” ЕООД, с който е предложено на главния архитект на община Хасково да одобри инвестиционните проекти и да издаде разрешение за строеж, тъй като проектът съответства на изискванията на действащия ПУП.

Според обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, за поземлен имот с идентификатор №[номер] по КК на [населено място], имало действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008 г. на кмета на община Хасково, като с РУП се предвиждало свързано застрояване на [УПИ] с [УПИ] и [УПИ].

В обжалваното пред РС - Кърджали НП е прието най-напред, че инвестиционният проект не съответства на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрен със Заповед № 451/18.04.2008 г., по отношение на линиите на застрояване и силуетите по работния устройствен план. Изложени са съображения, че е извършена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ на инвестиционния проект за съответствие с предвижданията на невлязъл в сила ПУП-РУП, доколкото в комплексния доклад било посочено, че инвестиционния проект съответствал на ПУП за изменение на РУП, [УПИ] и [УПИ], кв.[номер], [населено място], одобрен със Заповед № УТ-342/29.06.2023 г. на кмета на община Хасково, която заповед обаче не била влязла в законна сила.

На следващо място е прието за установено, че разработеният инвестиционен проект не съответствал и на предвижданията на невлезлия в сила РУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023 г., по отношение на линиите на застрояване в посока запад, които били задължителни, тъй като осигурявали необходимото разстояние между сградите през [улица], гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата. В тази връзка е извършено сравняване на задължителните линии на застрояване според изменения РУП и одобрения технически инвестиционен проект, като е установено, че най-външната плътна червена линия от изменения РУП съвпада с ос А-Б от проекта. Тази линия е задължително да се спази до ниво М+1, т.е. съгласно проекта - партер + кабинети, отговарящи на височина +9,70 м. на сградата (силует по [улица]от РУП). След това ниво, съответстващо на кота +8,00м. от проекта, съгласно РУП сградата трябва да се отдръпне на 9,35м. (представляващо разликата м/у разстоянията 30,15 м. и 20,80 м.) от ос А-Б до ниво М+10 по РУП, т.е. до височина на сградата 31,85м. (силует по [улица]).

Изрично е посочено, че установяването на постигнатите с проекта разстояния е възможно единствено чрез изчисляване на съответните разстояния по чертежи „Разпределение” на съответните нива на сградата, като в тази връзка, сравнявайки разпределения на ниво +4,65м. (нивото след партерния етаж) и +8,00. от проекта, е прието за установено, че на ниво +8,00 м. отдръпването на сградата от най-външната ос А-Б е 5,10 м. (до ос В-Г от проекта: 4,80м.+0,30м), а не с 9,35м. съгласно РУП и трябва да остане такова до достигане височина на сградата 31,85 м.

Прието е, че по останалите нива до ниво 27,95м., сградата остава отдръпната на разстояние 5,1м. от най-западната външна линия по РУП, т.е. сградата до това ниво излиза с разликата от 4,25м. (9,35м. - 5,10м.) пред втората задължителна линия на застрояване, определяща необходимото разстояние от 30,15м. до съседната през улица сграда, което е нарушение на силуета по [улица] от предвижданията на РУП.

Отразено е, че на ниво +30,80м. (разположено под ниво 27,95м. от проекта), видно от чертежи „Разпределение“ на тези коти, сградата се измества до ос Г1 в участъка до ос 28, на разстояние от ос А-Б +5,10 (до ос В-Г) +3,77 (от ос Г1 до В-Г)=8,87м. Посочено е, че съгласно РУП това ниво съответства на третата задължителна линия, разположена на разстояние 33м. - 20,80м. = 12,20м. от ос А-Б, поради което е прието, че сградата излиза и пред тази задължителна линия с 3,40м. (12,20м. -8,87м.) в участъка м/у оси 35 и 28.

На следващо място е посочено, че на ниво +33,65м. сградата се измества до ос Д, в участъка до ос 28, с 11,27 м. ( 8,87м+2,40м), като на това ниво съгласно РУП задължителната линия на застрояване е на разстояние 15,05 м. от най-външната (съвпадаща с ос А-Б от проекта). Прието е, че и на това ниво, в участъка между оси 35 и 28, сградата излиза пред задължителната линия на застрояване с 3,78м.

По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор №77195.724.128.2, в наказателното постановление е посочено, че най-външната линия на застрояване по РУП в западна посока осигурява разстояние до тази сграда 38,37 м. и съвпада с проектната ос А-Б. След ниво М+1, т.е. на кота +8,00 м. от проекта, тази линия се отдръпва на разстояние 7,25 м. от ос А-Б и важи за цялата сграда над това ниво. От „Разпределенията“ било видно, че на ниво +8,00 м., до ниво +33,65м., това отдръпване е на 5,1м., като предвид това е прието, че сградата излиза пред задължителната строителна линия с 2,15 м.

На следващо място е посочено, че с РУП е установено свързано застрояване между ПИ с идендификатор № [номер] и № [номер], като е предвидено покриване на калкана на съществуващата сграда в съседния имот с едноетажно тяло М, докато с проекта едноетажното тяло е предвидено с по-голяма дълбочина и калканната стена е по-голяма от тази на съществуващата сграда.

Предвид изложеното от АНО е изведен извод, че тъй като инвестиционният проект не отговарял на предвижданията на подробния устройствен план, то съставения от „Топ Надзор 81” ЕООД комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите е бил изготвен в нарушение в изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Видно от мотивите на обжалваното Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. на Районен съд – Кърджали, съдът е приел за доказано извършеното нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, като е посочил, че оценката за съответствие, с оглед писмените и гласни доказателствата по делото, не обхваща съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със Заповед № 451/18.04.2008 г., по отношение на линиите на застрояване, височини и силуетите. Посочил е също, че в изготвената комплексна оценка не е обхванато съответствието на инвестиционния проект и с предвиждания на невлезлия в сила ПУП-РУП, одобрен със Заповед № УТ-342/29.06.2023 г. на кмета на община Хасково, по отношение задължителните линии на застрояване, силуетите и разстоянията между сградите от запад през [улица], като тези линии били задължителни, тъй като осигурявали необходимото разстояние между сградите през [улица], гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата.

Във връзка с горното, на първо място следва да се отбележи, че в обжалваното решение не са изложени собствени мотиви във връзка с релевантните факти за ангажиране на административнонаказателна отговорност с атакуваното НП, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението буквално са пренесени част от изводите на АНО, въведени в Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г. г. на началника на ДНСК, гр. София, въз основа на които е ангажираната административнонаказателната отговорност, без да са обсъдени конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи законосъобразността на наложеното наказание. Тук следва да се посочи, че в обстоятелствената част на оспореното решение са цитирани (също пренесени от друг акт на орган на ДНСК) и констатации (относно броя на проектираните гаражи и паркоместа, които не отговаряли на броя на обектите в новопроектираната сграда) ирелевантни към извършеното нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, които не се съдържат нито в АУАН, нито в НП. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в констативната част на акта, впоследствие възпроизведени и в наказателното постановление, подробно са описани твърдените от актосъставителя и АНО несъответствия на инвестиционния проект с предвижданията на РУП, одобрен със Заповед № УТ-342/29.06.2023 г., по отношение на линиите на застрояване, разстоянията между сградите и силуетите през улица, установени чрез изчисляване на съответните разстояния по чертежи „Разпределения“ към част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен проект на различни коти по етажите на проектираната сграда. В тази връзка районния съд, без да изложи конкретни правни съображения за сочените несъответствия, безкритично е извел извод за тяхното установяване, като не става ясно въз основа на кои доказателства по делото съдът е достигнал до този извод. В оспореното решение липсва каквото и да е изясняване на релевантните за случая стойности на разстояния до съседни сгради през улица и задължителни линии на застрояване, за които обвинението твърди, че не са спазени с инвестиционния проект. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и твърденията на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и своите мотиви относно основателността или неоснователността на възраженията на другата страна – в случая на привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество, което безспорно е навело пред районния съд оплаквания относно липсата на противоправно деяние, за което обаче няма произнасяне от първоинстанционния съд.

Предвид горното, касационния съд намира за безспорно, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата, респ. при липса на мотиви по направени от касатора оплаквания. В тази връзка съставът на районния съд е следвало да изследва представената и налична по делото проектна документация за наличието или липсата на допуснати нарушения на задължителните линии и на правилата за разстояния, включително и чрез назначаване на съответната експертиза и вещо лице, със знания в тази област, и едва след заключението на вещото лице да се произнесе по законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление.

Касационният съд извършва преценка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, свеждащи се до комплексна преценка и анализ на доказателствата по делото, то касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка за правилността на въззивното решение, предмет на касационното обжалване.

С други думи, районният съд е следвало в рамките на служебното начало да прояви процесуална активност за разкриване на обективната истина като събере съответните доказателства, необходими за установяването на релевантни за административното нарушение обстоятелства. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което предвид забраната за ново фактическо установяване не може да бъде отстранено пред настоящата касационна инстанция.

Горното налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който с цел изясняване на обстоятелствата релевантни за административното нарушение и разкриване на обективната истина следва да събере всички относими към предмета на спора доказателства, При новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, включително да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, което да изготви заключение за стойностите на разстояния на новопроектираната сграда до съседните такива през улица, респ. за задължителните линии за застрояване, след което съда да обсъди същото и извърши цялостна преценка на законосъобразността и правилността на обжалвания НП и изложи конкретни мотиви относно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № Х-36-ДНСК-291/18.12.2023 г., издадено от началника на ДНСК, гр. София, с което на „Топ Надзор 81“ ЕООД, във функциите му на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН..

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 24/05.03.2025 г., постановено по АНД № 761/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.