№ 1999
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100503803 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. К., гръцки гражданин, чрез
упълномощените адв. Ж. Б. и адв. М. Х. от САК, срещу решение №
20111592/21.12.2023г. по гр. дело № 8360/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
84 състав.
Съдебното решение се обжалва в частта за предоставяне упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, определения режим на лични
отношения на въззивника с детето **** Г. К., роден на ****г., както и в частта за
присъдената месечна издръжка за детето за разликата над размера от 300 лв. до 300
евро.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането е въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и да предостави на бащата Г. К.
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете **** Г. К., роден
на ****г., както и да постанови мястото на отглеждане на детето да бъде в Гърция, гр.
Солун, в собствения на бащата апартамент, находящ се на адрес: гр. Солун, кв.
Харилау, ул. ****, както и да бъде определен режим на лични отношения на майката с
детето сходен с постановения в обжалваното съдебно решение. При условията на
1
евентуалност иска съдът да вземе предвид, че постановената издръжка от страна на
първоинстанционния съд в размер на 300 евро е прекомерно висока, не отговоря на
нуждите на детето и е несъразмерна с доходите на бащата и разходите, които му се
налага да прави за да вижда детето си в България – включително за пътни разноски,
наемане на хотел и др., като иска съдът да намали присъдената издръжка в размер на
300 лева месечно. С въззивната жалба не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез пълномощниците си
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, а в хода на устните
състезания представителите на въззивника пледират за отмяна на решението
съобразно направените в жалбата оплаквания. Претендира разноски. В предоставения
срок по чл. 149, ал.3 от ГПК представя писмена защита, с която поддържа искането по
въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ц. С. К., лично и чрез
представителите си, е оспорила въззивната жалба, като неоснователна. Сочи нови
доказателства. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата лично и чрез пълномощниците си
поддържа отговора на въззивната жалба и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваните части. В хода на устните състезания
въззиваемата Ц. С. К., чрез упълномощения представител пледира за оставяне
въззивната жалба без уважение, като неоснователна. В срока по чл. 149, ал.3 от ГПК
представя писмена защита и излага доводите си за неоснователност на въззивната
жалба. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 8360/2020г. на СРС, 84 състав, съдът е прекратил
гражданския брак, сключен с Акт за граждански брак № 3080 от 06.06.2013г. на
Столична община, район „Средец“, между Ц. С. К. и Г. К., гражданин на Република
Гърция, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.
1 от СК. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете **** Г. К. на неговата майка Ц. С. К. и е определил местоживеенето
на детето при неговата майка, на основание чл. 59, ал. 2 от СК;
С решението си е определил режим на лични отношения на бащата Г. К., роден
на **** г., гражданин на Република Гърция, с детето **** Г. К., както следва: всеки
първи и трети уикенд от месеца (петък, събота и неделя), от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя, с преспиване; 30 непрекъснати дни през лятото, по време, което не
съвпада е годишния платен отпуск на майката. Всяка нечетна година за Коледните
празници от 10:00 ч. на 24.12. до 18:00ч. на 27.12; всяка четна година за
Новогодишните празници от 10:00ч. на 31.12 до 18:00ч. на 02.01; всяка четна година за
Великденските празници от 10:00ч. на Разпети петък до 18:00ч. на първия понеделник
след Великден като за тези дни не се прилага общият петъчно-неделен режим на
контакт между детето и бащата.
Осъдил е Г. К., роден на **** г., гражданин на Република Гърция, да заплаща
на малолетното си дете **** Г. К., действащ чрез своята майка и законен представител
Ц. С. К., месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) евро, считано от 17.02.2020 г.
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл., вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 от СК, като е
2
отхвърлил иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК, в останалата му част до
пълния предявен размер от 400,00 евро, като неоснователен. Допуснал е
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на
малолетния **** Г. К. издръжка и е осъдил всяка от страните да заплати държавна
такса в полза на Софийски районен съд от 25 лв. за развода, а Г. К. и държавна такса
от 844.91 лева – върху размера на присъдената за детето издръжка.
Първоинстанционното решение е надлежно връчено на Г. К. чрез
упълномощения представител на 02.01.2024г., а въззивната жалба е подадена по
електронен път на 16.01.2024г. (лист 3 от делото).
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена и съдът приема, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът
се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в
настоящото производство въпроси относно предоставяне на родителските права на
бащата, режима на лични отношения с майката, както и месечната издръжка на детето,
като е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на
съдебно-психологична експертиза и социален доклад на ДСП „Слатина“.
В открито съдебно заседание на основание чл. 59, ал. 6 от СК при условията на
чл. 15 от ЗЗДет първостепенния съд е изслушал детето ****, което е споделило, че е
ученик в четвърти клас и в училище се чувства добре. Живее с майка си в гр. София,
ж.к. „Слатина“, а през свободното си време гледа телевизия, играе игри и се разхожда
с майка си. Заявява, че най - обича да излиза с майка си. С баща си също обича да се
разхожда, като през 2023 г. бил един месец при него в Гърция. Изразява желание да се
вижда с баща си, както досега - два пъти в месеца. Заявява, че с майка си се чувства
много добре и нищо не го притеснява.
Районният съд не е изслушал страните в съдебно заседание.
В приложения от първата инстанция социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/403-
004 от 26.01.2023 г. на ДСП – Слатина е отразено, че непосредствени грижи за детето
се полагат от майката, която работи в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и има месечен доход в
размер на 3200 лева. Детето **** и майката живеят в жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. ****, в който живеят и дядото и бабата по
майчина линия. Според доклада на социалната служба базовите потребности на детето
са осигурени, а подкрепа в грижите за детето оказват бабата и дядото по майчина
линия. През учебната 2022/2023 г. малолетния **** е бил ученик в 148 ОУ „Проф.
Любомир Милетич“ с добър училищен успех. Справя се с учебния материал и не
среща трудности при усвояването му. Взаимоотношенията му със съучениците и
3
връстниците му са изградени на основата на доверие и разбирателство.
Приетото от първата инстанция съдебномедицинско удостоверение № 54/2023
г. не установява релевантни за спора факти, тъй като от същото не може да се
установено от кого и по какъв начин на детето **** са причинени описаните
травматични увреждания.
В първоинстанционното производство е допусната и прието заключението на
съдебно психологична експертиза, изготвено от вещото лице П. Х. кредитирано от
съда като обективно, безпристрастно изготвено, неоспорено от страните и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал. От заключението на вещото
лице Х. – клиничен психолог, се установява, че детето е привързано еднакво и към
двамата си родители, но е поставено в ситуация на принуда и всеки от родителите се
стреми да привлече детето на своя страна за сметка на другия родител. Според
заключението на експерта все още са съхранени емоционални връзки между детето и
родителите, но то е поставено и от двамата родители в конфликт на лоялност, който
застрашава в бъдеще да наруши емоционалните връзки между детето и родителите.
Вещото лице заключава, че малолетният **** е напрегнат от конфликтните
взаимоотношения между родителите му след тяхната раздяла и я преживява трудно.
Между майката и бащата липсва ефективна, пряка комуникация, като те разговарят
помежду си чрез ****, а това е силен стресогенен фактор за детската психика. От
заключението се установява също, че и двамата родители са с чувство за собствена
правота и не успяват да открият интегративен подход към разрешаване на конфликта в
полза преди всичко на детето им и на тях двамата. Те не правят активни стъпки към
утвърждаване на авторитета на другия родител, а напротив - отношенията им се
характеризират с взаимна подозрителност, поставяне на детето в позицията на арбитър
между възрастните, което е силно стресиращ фактор за детската психика на ****, а и
незачитане на авторитета на другия родител. Според заключението на вещото лице,
родителите фукционират в нормална психологична дейност, но са със занижени данни
за емоционална интелигентност, когато са в дисфункционален конфликт. Този
конфликт се поддържа във времето поради липсата на директна родителска
комуникация помежду им, което създава предпоставки за мнителност към другия,
както и за незачитане и утвърждаване на авторитета на другия родител пред детето.
Емоционалната интелигентност се характеризира в голяма степен с поведението на
родителите, когато са извън зоната си на комфорт. Експертът сочи, че липсата на зрели
родителски отношения след раздялата и цялостното поведение на родителите един
към друг и към детето, поставят **** в състояние на принуда да избира страната на
някой от родителите. Детето е придобило ролята на възрастен - да бъде арбитър между
тях и да преценява много внимателно кога и какво да каже или да направи за да
удовлетвори и двамата. Според вещото лице това силно нарушава детския
емоционален статус - затормозява психичните процеси и би дало отражение в
развитиен план. Съгласно заключението и при двамата родители родителският
капацитет е занижен - всеки защитава чувството за собствената си правота и води
негова лична „война“ срещу другия, като поведението на родителите е нещадящо към
детската психика. Според вещото лице, поради личностната си специфика и
родителския дисфукционален конфликт, детето е поставено в конфликт на лоялност
спрямо двамата си родители. Ролята на арбитър между интересите на двама души,
които детето най-много обича, прави малолетния **** тревожен и напрегнат, тъй като
би желал в живота му да присъстват и двамата му родители, без да му се налага да
избира нечия страна. Според заключението на вещото лице, поради нарушените
партньорски отношения между родителите се наблюдава подозрителност и
едностранчиво субективно тълкуване на действията и мотивите на другия родител,
което подсилва още повече конфликта между тях, а детето иска да бъде и с двамата си
4
родители, без да му се налага да избира страна в техния конфликт, което по детски
разрешавал, като се опитва да удовлетвори с думи и поведение всеки от родителите си,
когато е сам с него. По отношение на емоционалните връзки, вещото лице е посочило,
че в хода на експертното изследване се наблюдават еднакви топли емоционални
връзки и с двамата родители, характеризиращи се със специфика на експресията им
съобразно пола на майката и на бащата. Сочи, че при съвместната среща на детето с
двамата родители, първоначално при детето **** е било налице емоционална
скованост, която в края на общата среща с двамата родители преминала в неудържим
плач и опити за скубане на косата. Според вещото лице тези емоции и поведение са
изводими от желанието на детето да не демонстрира по-голяма привързаност към
някой от родителите в присъствието на другия. Детето проявява доверие и спонтанна
топлота и обич и към двата си родители, на което те му отвръщат със същото, когато
се виждат поединично с него. Факторът, който според вещото лице поставя детето в
особено трудна ситуация е, че родителите са в дисфункционално конфликтно
съревнование помежду си за постигане на победа и в съда, и в живота. Според вещото
лице, ако тази тенденция бъде задълбочена в бъдеще съществува риск от психична
травма за **** и загуба на естествената детска спонтанност в отношенията към
двамата родители, но е поставено в ситуация на принуда и всеки от родителите се
стреми да привлече детето на своя страна за сметка на другия родител. Според вещото
лице детето е поставено и от двамата родители в конфликт на лоялност, който
застрашава в бъдеще да наруши емоционалните връзки между детето и родителите. И
двамата родители са с чувство за собствена правота и не успяват да открият
интегративен подход към разрешаване на своя конфликт в полза преди всичко на
детето им и на тях двамата.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице поддържа
писменото заключение, като конкретизира, че по време на психологическото
изследване се наблюдава внимание от страна на детето как точно да отговори, за да
спази интересите на всеки от родителите си. Детето много внимава как да постъпи с
единия и с другия родител, така че да поддържа баланса във взаимоотношенията с
двамата си родители. Счита, че от психологична гледна точка и с оглед възрастта на
детето, което влиза в ранния пубертет, фигурата на бащата е много ценен модел за
поведение за децата от мъжки пол, поради което в полза на малолетния **** би било,
ако се вижда по-често с баща си. По установения от вещото лице опит на малолетния
**** да скубе косата си при съвместната среща на детето с двамата родители, вещото
лице сочи, че това е реакция на силен стрес, както и че има и други причини за това
поведение, но то ще се задълбочи, ако родителите не успеят да постигнат партниране
във възпитанието и отглеждането на детето след прекратяване на брака им. Във връзка
с емоционалните отношения между детето и родителите му, вещото лице е уточнило,
че детето осъзнава разликата в общуването с майката и с бащата. Към майка си детето
е по-емоционално, а към баща си отново проявява привързаност, но не по този
емоционален начин, а повече по мъжки - има му доверие, спокойно изразява това,
което чувства, говори с него открито. Експертът заключава, че и двамата родители са
интелигентни, грижовни, неагресивни, имат самоконтрол на емоциите си тогава,
когато са в зоната си на комфорт. Когато се стигне до това да общуват помежду си за
детето, тогава излизат извън зоната си на комфорт и предизвикват доста негативни
поведения в себе си един към друг и тогава вече не проявяват емоционална
интелигентност, която според вещото лице се отнася до това да приемат, че са се
разделили. Вещото лице приема, че всеки от родителите се бори да е по-дълго с
детето, като не може да се говори за реваншизъм от страна никой от тях. Сочи, че не
става дума за „програмиране“ на детето от единия спрямо другия родител, а за това, че
родителите си нямат доверие и детето вижда това и се опитва да балансира.
5
Поведението на всеки от родителите създава негативни последици за детето, но не и
негативна представа за другия родител.
Съдът не дължи обсъждане на събраните свидетелски показания от първата
инстанция, тъй като в частта за прекратяването на брака решението е влязло в сила, а
по отношение родителската отговорност съдът дава приоритет на заключението на
съдебно психологичната експертиза, социалното проучване в социалните доклади и
изслушването на страните и детето при съобразяване нормата на чл. 59, ал. 6 от СК.
Във въззивното производство, в открито съдебно заседание от 17.03.2025 г., на
основание чл. 59, ал. 6 от СК, съдът е изслушал въззивникът К., който е заявил, че
живее в гр. Солун - Гърция, в собствен апартамент. Живее сам в апартамент, който е
82 кв.м. и от 5 години е подсигурил детска стая за ****, която е обзаведена по желание
на детето. Работата му е свързана с преподаване на английски език в основно училище
в гр.Солун, а работното му време е от 10 ч. сутринта до 14 ч. след обяд. Разполага с
много свободно време след работните си ангажименти и може да се отдаде изцяло на
сина си. По време на ученическата ваканция за Коледа и Нова година има две седмици
почивка, както и за Великден също има две седмици, а през лятото почива два месеца
– юли и август, както и по празниците на които също не присъства в училището.
Заявява пред съда, че комуникацията им със сина му е на много по-високо равнище,
отколкото комуникацията на детето с майката. Сочи, че когато пътува от Солун до
София за срещите с детето през двата уикенда в месеца, среща големи затруднения, но
работодателят му проявява разбиране. През седмицата с детето **** общуват по ел.
приложение Viber, като последните два месеца имат много добра комуникация, но
преди това майката криела телефона. Поддържа, че ако родителските права бъдат
предоставени на него, детето **** ще има пълното право да посещава майка си без
съдебно решение. Когато детето изяви желание, той няма да създава никакви
проблеми за срещите с майката. Категорично поддържа, че няма отчуждение на детето
от него. Декларира, че получава заплата от 1800 евро на месец, а нетната сума е 1280
евро.
В същото открито съдебно заседание, на основание чл. 59, ал. 6 от СК,
въззивният съд е изслушал и въззиваемата Ц. К., която е заявила, че работи в „БТВ
Медиа Груп“ като мениджър и програмен продуцент в отдел маркетинг. Работният
ден е 8 часов, като два от работните дни по избор работи от дома си. Живее в
тристайно жилище в кв. Слатина, което е собственост на родителите , а на същия
етаж имат и двустаен апартамент, в който живеят родители , с които постоянно са
заедно. Счита, че тя трябва да упражнява родителските права, защото от деня на
раждането на детето само и единствено тя е полагала грижи за детето, а и между нея и
детето има дълбока и силна връзка. Сочи, че бащата никога не е пребивавал с детето
**** самостоятелно в Гърция, както и никога не е пребивавал в България. Заявява, че
не желае да прекъсва отношенията баща-син. Държи на семейните ценности и детето
**** да има баща. Излага становище, че бащата се опитва да отчужди детето от нея и
от неговите баба и дядо по майчина линия, като манипулацията е много голяма за да
постигне целта си.
В открито съдебно заседание на 17.03.2025 г. при спазване нормата на чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДет въззивният състав е изслушал детето **** Г. К., която заявява, че е на 11
и половина години. Учи в 12-то СУ, в кв. Яворов, на ул. „Цар Иван Асен“ и е в 5-ти
клас. Живее в гр.София, кв. Слатина, бл.21, на ет.6, заедно с майка си и баба си.
Заявява желание да се вижда с баща си два пъти в месеца. В същия режим иска да се
вижда с него и в бъдеще. Сочи, че при баща си в Солун е ходил преди две седмици,
като там апартамента го ползва за почивка. Ходи при баща си лятото, обикновено на
почивка за по един месец. Излага пред съда, че баща му живее сам, но апартаментът в
6
София му харесва повече и иска да живея в него, защото е свикнал. С баща си говорят
на гръцки, тъй като той не разбира български език, освен само да поздрави.
Детето заявява пред съда, че баща му го заплашва, че ако живее в София няма
да може да го види никога през живота си. Сочи, че би се чувствал по-добре в
жилището, където сега живее с майка си.
Във въззивното производство са събрани и нови писмени доказателства.
От удостоверение за трудово възнаграждение, издадено от Министерството на
образованието, религиозните въпроси и спорт на Република Гърция, дирекция
„Средно образование“ на източен Солун с № 202, в превод на български език от
27.11.2024г., се установява, че Г. **** К. има приходи от общо трудово възнаграждение
и осигуровки от работодателя в размер на 2131.12 евро, като след приспадане общата
сума от удръжките нетното му месечно възнаграждение възлиза на 1239.38 евро.
Съдът не цени и не обсъжда приетата във въззивното производство декларация
за материално положение от Г. К., тъй като е от 14.04.2022г. и не установява
актуалните доходи и имуществено състояние на въззивника, а и страната не доказа
този документ да е представен за първи път пред въззивната инстанция при някоя от
хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Съдът не обсъжда и представен в превод на български език Доклад за разпит
на свидетел без клетва (наказателно-процесуален кодекс), тъй като документът
представлява свидетелски показания дадени в писмен вид, събрани не по установения
в ГПК ред и по настоящото производство е недопустимо доказателствено средство.
В доклад от социално проучване, представен в превод на български език (лист
38-70 от делото), изготвен на 10.03.2025г. от социален работник в Република Гърция, е
отразено, че в жилището на бащата, находящо се в гр. Солун, ул. „Коринту“ № 8, са
осигурени добри битови услови, като детето разполага със собствена стая. Отразено е,
че бащата работи като преподавател по английски език в държавно училище и
получава месечен доход в размер на 1280 евро. В останалата част съдът не обсъжда
доклада, тъй като не е изготвен по местоживеенето на детето, а пресъздава наученото
от страната, което не обвързва съда.
От служебна бележка № 32/12.03.2025г., издадена от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД
се установява, че служителят Ц. С. К. работи по трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор и за периода от м. 09.2024г. до м. 02.2025г. е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 30423.52 лева, а нетното възнаграждение е в общ
размер от 24590.72 лева.
С декларация от 17.03.2025г. въззивамата К. е декларирала, че притежава МПС
– марка Тойта, модел Ярис.
В актуалния социален доклад на компетентната на ДСП „Слатина“ с изх. №
ПР/Д-С-СЛ/401-001 от 28.11.2024 г., представен съгласно изискването на чл. 15, ал. 6
от ЗЗДт е отразено, че непосредствените грижи за отглеждането на детето **** се
полагат от неговата майка Ц. К., а майката и детето живеят на адрес: гр. София, бл.
****, което е тристаен апартамент и за детето е подсигурена самостоятелна детска
стая. Детето поддържа контакти с близките и роднините както по майчина, така и по
бащина линия и има изграден приятелски кръг в училище.
Други относими и необходими за разрешаването на спора доказателства не са
представени пред въззивната инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
7
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор (или спорна съдебна администрация), при което преценката
относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност (в този смисъл е приетото в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
При извършената съвкупна преценка на събраните от съда доказателства,
следва извод за неоснователност на въззивната жалба.
1.По спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето **** Г. К. въззивната инстанция приема следното:
Съдът следи служебно за интереса на децата.
Нормата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от СК регламентира, че при развод съпрузите по
общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. В случай, че не се постигне
споразумение съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата,
на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата (чл. 59, ал. 2 от СК), а ал. 4 на чл. 59 от
СК постановява, че съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето. Интересът на
детето е установен като главен критерий при решаването на спор между родителите
относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения между
тях и детето. Като неразделна част от интереса на детето следва да се приеме и
скрепеното в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека
(Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл. общуването му и с двамата
родители. Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал в
решенията си, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява
основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от
Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
8
съдилищата, административните или законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е постановено:
„При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни
институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение.”. Понятието за висшите интереси на детето произтича от
втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на
Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето ще се ползва от специална
защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или
чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено,
морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на
свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто
осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, приложимото наднационално
законодателство относно висшият интерес на детето и т. 2 от Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да
бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им, формира извод, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители. С
оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете от брака при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК,
първостепенният съд е допуснал съдебна психологична експертиза.
Въззивният състав приема за неоснователно възражението на въззивника
срещу предоставянето упражняването на родителските права на майката Ц. С. К.. При
решаването на този въпрос водещ е интереса на детето, който се изразява в
необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване у него на
трудови навици и дисциплинираност. Съдът взема под внимание и материалните
нужди на детето – жилище, битови условия, образователни и др. потребности. Следва
да се съобрази, че след постановяване на обжалваното решение не се установи да е
настъпила промяна в обстоятелствата, а детето **** Г. К. изразява категорично
мнение, че се чувства по-добре и желае да продължи да живее заедно с майка си.
От установените пред първоинстанционния и въззивния съд обстоятелства е
видно, че детето **** Г. К. е на 11 г., възраст в която вече са изградени устойчиви
социални контакти в средата, в която то живее и учи. Неговата среда е свързана с
живота му и дейностите в гр. София, където се намира жилището, обитавано от майка
му и е неговата среда, формирана както от роднините по права възходяща линия от
неговата майка, но и от съучениците и приятелите му, с които учи и общува
ежедневно.
Съдът съобрази и социално-битовите условия за отглеждането на
непълнолетното дете ****. Установи се, че детето живее трайно в жилището на майка
си, което е тристайно и в което разполага със собствена стая. Съдът съобрази, че
майката има по-добри материални възможности от въззивника и упражнява
професията си, като може да работи и в домашни условия, а и има подкрепящата среда
на своите родители, които при нужда могат да бъдат в помощ при полагането на
грижи за детето. Съдът приема, че жилищните условия на въззивника също са напълно
подходящи за отглеждането на детето, но приоритет следва да се даде на трайно
установеното местоживеене на детето, което е в гр. София, а не при бащата в гр.
Солун, Р. Гърция. Съобразявайки заключението на вещото лице, съдът приема, че при
евентуално допускане на исканата от въззивника промяна в местоживеенето на детето,
то това няма да е в интерес на детето, а ще доведе до засилване на стреса при детето,
9
както и на дисфункционалното конфликтно съревнование между родителите, водещи
до задълбочаване на съществуващия риск от психична травма за **** и загуба на
естествената детска спонтанност в отношенията към двамата родители, тъй като ще
бъде отделено от средата в която се чувства спокойно и сигурно.
От заключението по приетата експертиза, в което е направена обективна
оценка за родителския капацитет на страните, както и от социалните доклади, в които
е отразено проучване на възможностите на страните да отглеждат детето и условията,
които могат да му предоставят, оценката на нуждите на малолетния, съобразени със
желанието на детето, изразено при изслушването му по реда на чл. 15 от ЗЗДт,
въззивният състав приема, че в най-добър интерес за детето **** е родителските права
да се упражняват от майката Ц. С. К., при която детето да живее и в бъдеще.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първата инстанция е
допуснала нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъден правилно и
изцяло събрания доказателствен материал по делото, което е довело и до неправилния
и необоснован извод, че родителските права следва да се упражняват от майката.
Въззивният съд приема, че по-добрият родителски капацитет на майката се
извежда не само от съвкупната преценка на доказателствата, а и от лично възприетото
при изслушването на страните във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от
СК, от мнението на детето, както и становището в социалните доклади по
местоживеенето на детето ****. Недоказани останаха твърденията на въззивника, че
детето е поставено в сериозна зависимост от майка си и не е в състояние, свободно и
без страх да изразява чувствата и желанията си. Обратно, съдът лично възприе, че
детето изразява свободно и необременено от чуждо въздействие собственото си
мнение, което изцяло съответства на събраните доказателства и е отразено от
социалните работници по местоживеенето му. Следва също да се отрази, че за съда
мнението на детето не е определяща предпоставка за предоставяне упражняване на
родителските права. Съдът съобрази мнението на детето и с оглед установеното от
заключението на вещото лице преживяван стрес от детето и съществуващ реален риск
от психична травма за **** при създадените конфликтни отношения между
родителите му, които не следва да се допускат.
По изложените съображения обжалваното решение в частта за упражняването
на родителските права и местоживеенето на детето, като правилно, постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
2. По определяне режимът на личните отношения между бащата и детето
въззивният състав приема, че следва да бъде същият, постановен с решението на
районния съд.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Конвенцията, където правото на
детето за общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В
този смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010
г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. №
4092/2017 г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger
Andersson v. SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и
Sylvester v. Austria). Връзката дете–родител, която е признато право от конвенциите
цели да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето
като личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в
случай, че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и
бидейки задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи
10
такъв режим на детето **** с бащата - родителя, на когото не са възложени
родителските права, че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да контактува с
децата си в контекста на техните ежедневни нужди, т.е. той да участва и в делниците,
но само в случаите, когато това не се използва за негативно въздействие чрез децата
срещу другия родител, при влошени отношения между страните.
Режимът на лични отношение не следва да бъде променян от въззивната
инстанция, макар да е сезиран с такова искане, тъй като вече определеният режим на
лични отношения е изцяло в интерес на малолетното дете на страните. Режимът на
лични отношения е съобразен с установеното от заключението на вещото лице, че
детето проявява спонтанна обич и към двамата си родители, както и желанието му да
присъстват и двамата родители в живота му. Така определеният режим на лични
отношения е съобразен и с обстоятелството, че детето е от мъжки пол, както и с
приетото в ПП № 1 по гр. д. № 3/1974 г. на ВС относно обобщаване на съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните
отношения между децата и родителите при развод, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчетата. Разширяването на режима на лични отношения с добавянето и
на втория уикенд от месеца ще доведе до затруднения за детето в подготовката за
провеждането на учебния процес, доколкото бащата не разполага с жилище в гр.
София, където да провежда режима, а ползва услугите на хотел. Следва, че през време
на уикендите на срещите с бащата, то ще се подготвя за училище в неприсъща за него
среда, което не е в интерес на детето. Съдът приема, че и при два уикенда в месеца ще
се поддържат отношения, които ще предпазят детето от развитие на родителско
отчуждение, тъй като не се твърди и не се установи да има такъв риск за него в
отношенията с бащата. Липсата на повече уикенди в месеца за срещи с бащата, се
компенсира от разширения режим на лични отношения по време на празниците и
летните ученически ваканции на детето.
В този смисъл съдът потвърждава обжалваното решение и в частта за
определения режим на лични отношения на бащата с детето.
3. По месечната издръжка за детето **** Г. К. съдът приема следното:
По отношение размера на месечната издръжка на детето **** Г. К. съдът
следва да потвърди решението на първата съдебна инстанция, като съобрази, че
дължащият издръжката родител упражнява учителска професия и е преподавател в
държавно учебно заведение в държава – член на ЕС, с постоянен месечен брутен доход
от 2131.12 евро, с който може да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка от
300 евро.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за липса на средства за
заплащането от бащата, а съображенията на въззивника касаят разходите, които
страната следва да направи при пътуването до и за престоя в гр. София. Тези доводи
не са относими към размера на месечната издръжка за детето. Съгласно императивната
норма на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следва, че приоритет за определяне размера на издръжката на
детето са неговите нужди, които са свързани с потребност от разнообразна храна в
преходната възраст в която е навлязло детето ****, нови дрехи (поради бързия растеж
в тази възраст), почивка, посещение на платени извънучебни занимания, посещение на
места за игри, отдих и забавления. Съдът приема, че месечна издръжка от 300 евро е
съобразена с нуждите на детето и е съразмерна с доходите на бащата. В този смисъл
съдът на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
11
съд.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена, което би могло да бъде осъществено при съгласие на дължащия издръжката
и без съдебна намеса, а при наличие на спор между страните, то следва да бъде
инициирано съдебно производство (арг. от чл. 150 от СК).
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички допустими и относими към спора доказателства. Доказателствата пред
въззивната инстанция не променят убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Първоинстанционното решение, като постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По разноските съдът приема следното:
Предвид липсата на произнасяне по вината за разстройството на брака, на
основание чл.273, във вр. чл.329, ал.1 от ГПК, реализираните от страните разноски
следва да останат в тяхна тежест, както са сторени.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20111592 от 21.12.2023г. по гр.
дело № 8360/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав, в
обжалваните части, с които упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете **** Г. К. са предоставени на неговата майка
Ц. С. К.; определено е местоживеенето на детето при неговата майка;
определен е режим на лични отношения на бащата Г. К., роден на **** г.,
гражданин на Република Гърция, с детето **** Г. К., както и в частта, с която
Г. К. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете **** Г. К..
В останалата част решение № 20111592 от 21.12.2023г. по гр. дело №
8360/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13