Решение по КНАХД №2041/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, чрез адв. С. Г. – П., против Решение № 944/28.07.2025г. по АНД № 440/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 03-2400506/27.12.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение на чл.7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 61 и чл. 16, т.1, б „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37/2004г.), на основание чл. 413, ал.2 от КТ, на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева. С решението са присъдени разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в размер на 80.00 лева.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда за доказаност на процесното нарушение. Подчертава, че при постановяване на решението си решаващият съд е направил неправилна преценка, че субект на описаното в НП правонарушение е дружеството - жалбоподател. Изтъква, че главен изпълнител на посочения в НП обект е "Динесо" ЕООД, а касаторът е негов подизпълнител, като в деня на инцидента на обекта са установени само служители на главния изпълнител. Сочи, че няма доказателства на 23.10.2024г. работници на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД да са полагали труд на 11-та етажна плоча, крило вход 2.1. Твърди, че независимо, че в хода на проверката е констатирано, че на обекта СМР са извършвали четири различни дружества – „СМА груп“ ЕООД, „Д. 74“ ЕООД, „Динесо“ ЕООД и дружеството-жалбоподател, проверяващите едностранно са извършили проверка само на последното. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на издаденото НП, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, представляван от адв. С. П., поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за уважаването й. Подчертава, че неправилно проверяващите са се позовали единствено на сведения на служители на касатора, за да направят преценката, че субект на извършеното нарушение на 23.10.2024г. е дружеството-жалбоподател.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез ст. юрисконсулт Т. Х., в писмен отговор вх. №73650/27.08.2025г. оспорва касационната жалба по изложени подробни съображения, и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. В открито съдебно заседание представителят на ответника сочи, че именно жалбоподателят се явява строител на посочения обект съгласно сключения договор за СМР и допълнително споразумение към него между „Динесо“ ЕООД и „Г–БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Подчертава, че видно от попълнените декларации в деня на проверката на 23.10.2024г. работници на дружеството са извършвали СМР именно на крило вход 2.1. Отправя искане въззивното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на въззивното решение, тъй като в случая неправилно е била определена отговорността на касатора.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Г–БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД против НП № 03-2400506 от 27.12.2024г. на Директора на Дирекция “ИТ” - Варна, с което за нарушение на чл.7, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 61 и чл. 16, т.1, б „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37/2004г.), на основание чл. 413, ал.2 от КТ, на „Г–БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

От фактическа страна въззивният съд приел, че на 23.10.2024г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект –„жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 2.1, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ 10135.3513.2047, изпълняван от „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД, съгласно сключен договор за изработка и споразумение от 19.02.2024 г. между „Динесо" ЕООД , с който се възлага на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД - „СМР част архитектура до груб строеж" за строителния обект. При проверката е установено, че работните места на излята 11-та етажна плоча на кота +31.85, където съгласно получените сведения работници са извършвали СМР, не отговаря на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като не било обезопасено срещу риск падане от височина в опасната зона по целия периметър на контура на излятата плоча - липсвали приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. На 13.11.2024г. бил съставен АУАН срещу дружеството за констатираното при проверката. Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16, т.1, б. “б“ от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. Възражения постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал НП № 03-2400506/27.12.2024г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация. На дружеството било наложено административно наказание на основание чл.413, ал.2 от КТ – имуществена санкция към минималния размер.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Приел, че в тях са описани всички съставомерни признаци на нарушението и са описани всички относими към тях факти, включително са посочени фактите, от които е направен изводът, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД е строителят, извършил СМР на 11 - етажната площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и приложените декларации на работници, договор и споразумения. По отношение на определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ, съдът намерил, че наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за първи път и наложил санкция малко над минимума. Изложил и мотиви за липса на основание за прилагане на хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. По изложените съображения потвърдил процесното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН. Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства, и е обсъдил същите, както писмените, така и гласните, в тяхната съвкупност. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприемани и от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е достигнал до извода за осъществен от касатора състав на вмененото нарушение, като е приел, че от свидетелските показания на Н., който е пряк очевидец на състоянието на строителния обект, безспорно се установява, че на излятата 11-етажна плоча са липсвали приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Тези свидетелски показания кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото -протокол от извършена проверка, идентификационна карта, декларации от заетите лица, снимков материал, копия от трудови договори и др.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ, а с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 неизпълнението на това задължение изрично е обявено за наказуемо. Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е бланкетна, което предполага, че признаците от състава на нарушението са установени в други разпоредби, в които са разписани конкретните задължения на работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В случая нарушението е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган като такова по чл. 16, т.1, б. „б“ вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. Съгласно чл. 16, т.1, б. „б“ от наредбата строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. Според чл. 61 от същата наредба паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Анализът на цитираните разпоредби еднозначно налага извода, че чрез изпълнението на тези задължения се гарантира осигуряването на безопасни условия на труд на работниците на строителни обекти, извършващи работа на височина.

През призмата на горепосочената регламентация, съдът намира, че описаното в НП нарушение е установено по безспорен начин, като при ангажиране на отговорността на касатора не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, засягащи правото на защита на наказаното лице, налагащи отмяна на наказателното постановление.

В противовес на основното възражение в жалбата относно качеството на касатора, съдът намира за безспорно, че дружеството съчетава качествата на работодател по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 г., и на строител, съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. - лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Видно от представените писмени обяснения от “Динесо” ЕООД, договор за изработка от 19.02.2024г. и приложените към него споразумение Приложение №5 и споразумение именно дружеството - касатор се явява строител, който е приел да извърши на свой риск срещу възнаграждение СМР - част архитектура до груб строеж на вх. 2.1 и вх. 4 на процесния строителен обект, като е наел работници, видно от дадените обяснения по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ. Предвид изложеното, същото е адресат, както на нормите, адресирани към работодателите изобщо, така и към тези работодатели, които съвместяват и качеството строители.

Нарушението е и доказано по безсъмнен начин. От събраните, включително и в хода на съдебното производство пред районен съд доказателства - свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, безспорно се установява, че по контура на кофража за изливане на плочата по целия периметър липсват приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. В § 1, т. 9 от ЗЗБУТ е дефиниран критерият за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - това са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа. В разглеждания случай, предвид специфичния характер на дейностите по строителство, с Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са въведени специални изисквания, на задължените лица и е вменено задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението им, част от които е предприемане на съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от това да се осигури безопасност при работа на височина и да се предотвратят паданията от височина на хора и предмети, чрез приспособления. След като строежът на 11-етажна плоча не е бил обезопасен с такива съоръжения, не са били осигурени всички необходими мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при изпълнение на СМР, което е било именно задължение на касатора. Последното кореспондира и със Споразумение към договор от 19.02.2024г., Приложение №5, в което "Динесо" ЕООД в качеството си на възложител има право да санкционира с глоба изпълнителя "Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД по т.30 за неспазване на здравословни и безопасни условия на труд, сред които и тези по т. 19 - за обезопасяване на отвори и контури с необходимите парапети. Именно дружеството-касатор, в качеството си на изпълнител /строител/ следва да осигури на своите служители и работници безопасни условия на труд, като ги снабди с каски, работно облекло, както и да бъдат обезопасени с парапети работните площадки.

Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд относно неприложимостта на институтът "маловажност" по отношение на процесното неизпълнение. Настоящата инстанция намира, че случаят не е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения спрямо нарушения от същия вид. Нарушението е типично и съдържа висок потенциал за засягане на защитените права на работника, поради което използването на средствата на държавна принуда посредством санкциониране на работодателя е съразмерно и отговарящо на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Правилно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството. Същият е съобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при отчитане на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение.

Предвид изложеното, правилно и в съответствие с извеждащите се от доказателствата по делото факти, въззивният съд е приел за доказано извършването на вмененото на дружеството административно нарушение, в резултат на което районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП в релевантната й редакция към датата на приключване на устните състезания по делото, в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944 от 28.07.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110200440/2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.