Присъда по НЧХД №1250/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 10
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия: Димитър Кръстев
Дело: 20244110201250
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Велико Търново, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.А
като разгледа докладваното от Д. КРЪСТЕВ Наказателно дело частен
характер № 20244110201250 по описа за 2024 година
въз основа данните по делото и Закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. И., ЕГН: **********, роден на
00.00.0000 г. в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, ***, за ВИНОВЕН в
това, че на 00.00.0000 г., около *** ч. в гр. ***, чрез нанасяне на удар с бирена
бутилка в областта на лицето на М. Х. Т., причинил на същата комбинирана
лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на дясна скула и оток,
кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната
цепка, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, счупване на
дясна скулна кост, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота, поради което за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, при
условията на чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налагала административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000.00 лв. /хиляда лв./.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на частния тъжител М. Х. Т., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лв./,
1
представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
00.00.0000 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане
на сумата до 7000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на М. Х. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, разноските по делото в размер на 1700.00 лв. /хиляда и
седемстотин лв./ - възнаграждение за упълномощаване на повереник; сумата
от 400.00 лв. /четиристотин лв./ внесен депозит за съдебномедицинска
експертиза и сумата от 12.00 лв. /дванадесет лв./ държавна такса за
образуване на делото.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. И., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – В. Търново, разноските по делото в размер на 400.00
лв. /четиристотин лв./ за съдебномедицинска експертиза; държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200.00 лв. /двеста лв./,
както и сумата от 5.00 лв. /пет лв./ при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №10 от 06.03.2025г., постановена по НЧХД
№1250/2024г. по описа на ВТРС.


Повдигнато е обвинение по тъжба на М. Х. Т. срещу С. М. И., за това, че
на 00.00.0000 г., около *** ч. в гр. ***, на ул. *** чрез нанасяне на удар с
бирена бутилка в областта на лицето на М. Х. Т., причинил на същата
комбинирана лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на дясна скула и
оток, кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната
цепка, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, счупване на
дясна скулна кост, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота- престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Частният тъжител в тъжбата твърди, че на 00.00.0000г. около 18 часа се
срещнала с неин познат св.А. И. в гр.В.Търново пред хранителен магазин на
ул.***. Целта на срещата била да се уговорят за пътуване до гр.София, където
на Т. предстоял медицински преглед при специалист. От магазина св.А. И.
закупил за себе си малка стъклена бутилка бира и сладолед за Т.. Предвид
това, че пред магазина нямало сянка, то пресекли улицата, като Т. седнала на
бордюра на тротоара пред къщата на подс.С. И. на 1.5-2м, а св.А. И. клекнал
до стената на къщата. Към тях се приближил подс.С. И., който направил
забележка на двамата. След това С. И. нанесъл удар с ръка в дясната половина
на лицето на св.А. И., като последният залитнал и си ударил главата в стената.
След това М. Т. застанала между двамата с лице към С. И. и с ръце се опитала
да го отдалечи от А. И.. При това С. И. вземал от земята стъклена бутилка и
ударил с нея в дясната скула под лицето М. Т.. В резултата на това започнало
кървене от лицето й, като пострадалата зачнала на крещи. След това А. И.
ударил С. И. по тила, за да предотврати нанасянето на друг удар. На място
пристигнали други хора, които били в магазина или в близост. Подаден бил
сигнал, като пристигнала линейки и полиция. Образувано било ДП
734/2022год. на РУ В.Търново за престъпление по чл.325ал.1 от НК. Същото е
спряно от ВТРП и пострадалата уведомена, че са налице данни за
престъпление от частен характер. Твърди се, че предвид нанесената
комбинирана лека телесна повреда с разстройство на здравето и до настоящия
момент търпи болки и страдания.
С тъжбата е предявен граждански иск от тъжителя за неимуществени
вреди в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В съдебно заседание тъжителят чрез повереник адв.В.Р. поддържа
повдигнатото обвинение в наказателната и гражданската част. Повереникът
счита обвинението за безспорно и категорично доказано от гласните и
писмените доказателства по делото. При това на посочените в тъжбата място
и дата е възникнал инцидент между тъжителя и подсъдимия. В резултат на
1
това тъжителят е получил увреждания, установени от представените
медицински документи и СМЕ, като телесната повреда е лека с разстройство
на здравето. Процесуалният представител счита за установено авторството на
деянието. От заключението на ВЛ по мед.експертиза се потвръждавали
твърденията на Т. за механизма на нанесените й увреждания от подсъдимия
И.. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан по основание и
размер. Претендира разноски.
Защитникът адв.Д.Д., на подсъдимия И., твърди, че обвинението е
недоказано. Счита, че не следва да се дава вяра на твърденията в тъжбата.
Отделно от това оспорва механизма на телесните увреждания на Т.. Твърди, че
подсъдимият е бил провокиран от ежедневното нарушаване на дневната и
нощна тишина пред дома му и замърсяванията от клиенти на близкия магазин.
На датата посочена в тъжбата се прибирал в къщи, като пред вратата му били
св.Т. и св.А. И.. При това на земята имало разлята бира. Направил забележка
на тези лица, като му била нанесена обида от св.Т.. Подсъдимият носел в
едната си ръка чанта с покупки, а с другата ръка държал сгъната мъжка
чантичка с катарама. При възникналото спречкване му бил нанесен удар от св.
А. И. и св.Т. го изблъскала с ръце. В резултата на това залитнал и с чантичката
ударил в областта на лицето св.Т.. Твърди, че деянието на подсъдимия е
извършено в условията на неизбежна отбрана. Отправя искане за
оправдателна присъда и присъждане на разноски. При това гражд.иск бил
неоснователен. Алтернативно твърди, че претенцията на Т. за вреди е
завишена. Претендира разноски.
Подсъдимият дава обяснения като отрича посоченото в тъжбата.
Твърди, че действително пред дома му е участвал в инцидент, но това се
дължало на поведението на св.Т. и св.А. И.. Същите били на прага на дома му
и имало разлята бира. При това бил нападнат от А. И. и Т. го изблъскала. При
опит да се защити залитнал и без да иска ударил с катарама на мъжка
чантичка Т. по лицето. Счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът след преценка на събраните доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
От показанията на св.А. И. е видно, че на 00.00.0000 г., около *** ч.
двамата с тъжителката М. Т. се срещнали на ул. *** пред квартален магазин, за
да се уговорят за предстоящо пътуване с неговия автомобил до болница в гр.
София, където на Т. и предстоял контролен преглед, във връзка с направена й
операция. Мястото на срещата двамата избрали, тъй като тя живеела в
квартала, където всеки ден разхождала кучето си, а А. И. пазарувал от там. От
магазина св.А. И. закупил сладолед за нея и малка бира в стъклена бутилка за
себе си, пресекли улицата и М. Т. седнала на бордюра, а А. И. клекнал в дясно
от нея на разстояние 3-4 м. от входната врата на къщата на подсъдимия С. И..
Малко по-късно на мястото пристигнал св.И.И. който решил да почерпи
двамата със сладолед и бира, влязъл в магазина, видно от неговите показания.
Докато двамата разговаряли към тях се приближил подсъдимият С. И., с
2
когото се познавали отдавна, дори преди време А. И. му вършел услуги.
Подс.С. И. правел постоянните забележки към всеки, който използва за сядане
сянката към неговата къща, което обстоятелство се потвърди от показанията
на разпитаните свидетели по делото. Приближавайки се към тях, подсъдимият
на висок глас направил забележка кой ще чисти тротоара и улицата пред
къщата му. Видно от показанията на св.А. И. малко препи това кучето на Т.
било съборило бутилката с бира, но се разляло малко количество.
Подсъдимият се приближил към св.А. И. и му нанесъл удар с юмрук в дясната
половина на брадичката, от който удар св.А. И. загубил равновесие и главата
му се ударила в намиращата се зад него стена. След това тъжителката
направила опит да отстрани подсъдимия от св.А. И., като го изблъскала с
ръце. При това подс.С. И. я удря със стъклена бутилка в дясната скула,
непосредствено под окото на М. Т., от който удар и причинява увреждане,
придружено с обилно кървене. Тя закрила кървящото си око с длани и
започнала да вика за помощ „окото ми, окото ми, извади ми окото“.
Възприемайки това, за да защити нея и себе си от възникналата опасност за
живота и здравето им, св.А. И. ударил подс. И. еднократно в тилната част на
главата. Съгласно СМЕ на подсъдимия е причинено телесно увреждане –
порезна рана на главата в лявата половина/неустановена по размер, състояние
и точно местоположение. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че така е
описано в медицинската документация от ЦСМП. След инцидента на място
пристигнали лица, намиращи се в близост и стоящи на пейката хора. Св.А. И.
тръгнал към къщата си, за да вземе превързочни материали. Когато се върнал
на мястото заварил линейка и полицейски патрул, пристигнал след подаден
сигнал от С.М. на тел. 112, записът от който е приобщен в съдебното
производство. В сигнала е посочен подсъдимият С. И., с адрес ул. „***, като
автор на инкриминираното деяние, телесна повреда нанесена именно на М. Т..
Описаната фактическа обстановка се потвърждават от показанията на други
свидетели по делото. Св. И.И. свидетелства, че е бил на мястото, почерпил е
А. И. и М. Т. със сладолед и малка бира, на излизане от магазина видял М. и
разбрал, че подсъдимият я ударил под главата, под дясното око. Това
твърдение на св. И. е напълно потвърдено от показанията на присъствали на
мястото свидетели св. М.М. и св. С.И. а. Св. И.И. отдавна познава и двете
страни по делото. М. е известна като добър и тих човек, който не употребява
алкохол. С. И. знае като скандалджия, които прави непрекъснати забележки на
всеки седнал пред къщата му. Същият свидетел описа тъжителката към
момента на престъплението, с рана под окото, цялата обляла в кръв и плачеща.
По неговите думи М. Т. е била посинена, подута, изпитваща болки в главата 3,
4 месеца след инкриминираната дата, възприел е лично, видял същата да
разхожда кученцето си. Показанията бяха потвърдени от св. С.И., която, макар
явила се малко след инцидента е заварила почти всички косвени и преки
свидетели. Св.И.заяви, че познава добре двете страни и също като останалите
свидетели описа подсъдимия като конфликтен човек, който живее сам, няма
приятели, постоянно създава проблеми на всичките си съседи. По отношение
3
пострадалата Т., св. И.твърди, че е добър и скромен човек, когото никога не е
виждала да употребява алкохол. Знае, че страда от заболяване на кръвта,
консумира единствено сладолед и рядко пие кафе. Никога преди датата на
деянието не е виждала М. да сяда пред къщата на подсъдимия, сядането е било
инцидентно. В обратен смисъл са само обясненията на подсъдимия С. И. и
показаинята на св. И.А., че тъжителката ежедневно седяла на тротоара с
приятеля си А. И. и пиела бира, била в нетрезво състояние и заявила на
подсъдимия да изчака да си допие бирата, както и вменените от същият
свидетел думи „дърт пергишин и педераст“. Съдът счита показанията на св.
И.А. за неправдоподобни. Никой от свидетелите не го споменава да е бил на
местопроизшествието и за първи път дава показания по настоящото дело,
макар да е имало образувано ДП. Обясненията на подсъдимия са една
последяваща защитна позиция. От показанията на св.И.е видно, че отишла на
мястото, непосредствено след инцидента на място са били Б., С., И.И. и М.М..
Последният бил във видимо нетрезво състояние, а И.А. категорично не е бил
там, както твърди единствено той самият две години по-късно. Св.М. се е
намирал в състояние след употреба на два и половина литра бира в последния
час преди деянието, което той заявява в разпита му и е потвърдено от св. С.И.,
заварила го на пейката във видимо нетрезво състояние. Предвид на това не
следва де се кредитират показанията му от съд.следствие. Св.С.И. описва
пострадалата М. Т., като заварена от нея седяща пред магазина в някакъв шок,
цялата обляна в кръв, в резултат на което повече от две седмици не била
излизала от къщи, от една страна, защото е подута, посинена със затворено
око, а от друга страна, поради страх от ново нападение и други негативни
физически преживявания от телесното увреждане, които я съпътстват към
настоящия, макар и с по-слаб интензитет. Описаното в тъжбата и показанията
на св.А. И., като механизъм на причиняване на телесните увреждания на Т., се
потвърждават от заключението на вещото лице по изготвената по делото
Съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва, че на 00.00.0000г. М.
Т. е получила разкъсноконтузна рана на дясна скула и оток, кръвонасядания с
оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната цепка, субективни
оплаквания от главоболие и световъртеж и счупване на дясна скулна кост.
Получените травми са в резултат от удар с твърд тъпоръбест предмет с
ограничена повърхност, каквато е бирената бутилка, от един удар с ръба на
бутилката по описания в тъжбата начин. Оздравителният период за раната на
лицето и счупването на скулната кост е около 25-30 дни, а болките е възможно
да продължат 2, 3 и повече месеци, както към настоящият момент още е
налице преходна болка по лицевия нерв по лицето. На Т. е останал траен белег
от разкъсната рана по лицето. Д-р Г. заяви, че нанесения на Т. удар, освен
разкъсване на кожата под окото е предизвикала и фрактура на скулната кост
заздравяла в последствие. Не е изследвана от вещото лице чантичка, както се
твърди от подсъдимия за механизма на уврежданията на Т.. ВЛ е категорично,
че е възможно увреждането да се причини по този начин, но само, ако
въпросната чантичка е с достатъчна сила съответно да причини счупване на
4
костта, да има ръб да разкъса кожата и вътре в нея има някакъв твърд предмет.
Съдът счита, че с оглед събраните доказателствени материали е
доказано повдигнатото с тъжбата обвинение. Телесните увреждания са били
причинени на тъжителя М. Т. от подсъдимия С. И. чрез нанасяне на удар с
бутилка по главата в областта под дясното око. Налице е доказано авторство.
Подсъдимият С. И. е осъществил престъпния състав по чл.130, ал.1 от
НК. От обективна страна, с деянието си - нанасяне на удар с бутилка по
главата на пострадалата Т., и причинил комбинирана лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясна скула и оток,
кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с притваряне на очната
цепка, субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, счупване на
дясна скулна кост, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал всички обективни признаци от състава, на престъплението, като
пряко е целял, чрез действията си да нанесе телесни увреждания на тъжителя
Т..
Не е налице института на неизбежна отбрана по чл.12 от НК. Дори да
е имало някакво действие на Т. спрямо подсъдимия под формата физическо
въздействие/да го отстрани с ръце от св.А. И./, то това действие следва във
времето нанасянето на юмручен удар от страна на подсъдимия С. И. спрямо
св.А. И.. Това изключва непосредственото противоправно нападение спрямо
подсъдимия, за да се преценява дали неговите действия са защитни и в какви
предели.
Не е осъществен състава на чл.132ал.1 от НК, тъй като не се доказа
Т. да е обидила подсъдимия И., непосредствено преди той да й причини
телесните увреждания. При установената фактическа обстановка няма
основание да се приеме, че И. е действал в състояние на силно раздразнение,
като да е провокиран от пострадалия с тежка обида и/или друго
противозаконно действие. Не може да намери приложение института на
реторсията по чл.130ал.3 от НК. Не е установено на С. И. да е причинена
телесна повреда с разстройство на здравето от пострадалата Т.. Такава му е
била причинена от св.А. И. и то след като последния е бил ударен в лицето от
подсъдимия и след като е нанесена телесната повреда на Т..
За извършеното престъпление, в особената част на НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. При определяне
на наказанието съдът не разкри наличието на отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита,
чистото съдебно минало на подсъдимия и добросъвестното процесуално
поведение. Подсъдимият не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78 а от НК. Не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Няма пречка да се приложи института на освобождаване
от наказателна отговорност. Ето защо, съдът спазвайки принципите за
индивидуализация на наказанието при условията на чл.78а от НК, го
5
освобождава от наказателна отговорност, като му налага минимално
административно наказание ГЛОБА от 1000.00 /хиляда/ лв.
По отношение на предявения граждански иск.
При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се
явява и гражданския иск за заплащане на сумата от 5000 лв., като обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди - болки и страдания. По
делото се установи фактическия състав пораждащ отговорността при
непозволено увреждане, съдържащ факта на извършеното престъпление от
подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди в резултат причинените увреждания и свързаните с
това физически болки и страдания, претърпени от пострадалата Т..
Нанесеният удар със стъклена бутилка под дясното око е довело до
причиняване на комбинирана лека телесна повреда - разкъсно-контузна рана
на дясна скула и оток, кръвонасядания с оток по клепачите на дясно око с
притваряне на очната цепка, субективни оплаквания от главоболие и
световъртеж, счупване на дясна скулна кост, довели до временно разстройство
на здравето неопасно за живота. В резултат от това претърпените болки и
страдания и изживяната уплаха от случилото се, предполага и закономерно
води до накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия и на
личността му като цяло. При определяне конкретния размер на
обезщетението, съдът взе предвид характера на телесната повреда,
оздравителния период, наличие на последици и към настоящия момент –
белег на лицето/без данни за обективно загрозяване/ и преходна болка по хода
на лицевия нерв. Ето защо, съдът уважи частично предявения граждански иск
за неимуществени вреди, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалата
сумата от 5000 лв. обезщетение, като отхвърли иска за горницата до 7000
лева, като неоснователен и недоказан. Това обезщетение, според съда,
справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди - съгл. чл.52 от
ЗЗД.
При този изход на делото беше присъдена ДТ върху уважения размер
на гр.иск от 200 лв. и разноски в полза на държавата от 400 лева за СМЕ.
Присъдени бяха разноски в полза на тъжителя 1700 лева -
адв.възнаграждение, държавна такса 12 лв. и депозит СМЕ – 400 лева.
Предвид изложеното, съдът постанови присъдата си.

6