Р  Е Ш Е Н И Е

гр.София, 23.11.2022г.

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора  година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия МАГДЕЛИНОВА гр. дело №10057/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

            Предявени са субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от С.И.П. и М.Б.П. срещу С.С.П. за признаване за установено, че ответницата не е собственик на АПАРТАМЕНТ №10, находящ се на първо подпокривно пространство в четириетажна жилищна сграда, която ще се изгради  на адрес гр. София, ул. „Феликс ******, по одобрен архитектурен проект, със застроена площ от 92,61кв.м., състоящ се от дневна с трапезария, стая, кухня, баня с тоалетна, антре и две тераси, заедно с избено помещение №8, с полезна площ от 3,57 кв.м., заедно с 8,937% идеални части от общите части на сградата, която ще се построи в дворното място, находящо се в гр.София, ул.“Феликс ******, съставляващо парцел VIII-26  по плана на гр.София, м.“Цар Борис III“, цялотo с площ от 395.5кв.м., с идентификатор 68134.204.20.1.11 съглaсно схема от 22.06.2020г. Направено е искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и строително преустройство№67, том I, рег.№ 3450, дело№ 64/24.09.2010г. на нотариус З.с рег. № 88 на НК, вписан в АВ с вх.рег.№42405/24.09.2010г., акт.№32, том CIX, дело№ 24625.  

В исковата молба са изложени съображения, че на 01.06.2001г. ищците придобили в режим на СИО по силата на договор за покупко–продажба, обективиран в нот.акт№ 74/2001г. на нотариус Николова, описания в исковата молба недвижим имот, изграден на груб строеж.  От датата на придобиване собственoстта върху имота, ищците го владеят необезпокоявано. Същият е своевременно деклариран и за него плащали данъци през годините.

На 20.08.1997г. с нот. акт за покупко-продажба на право на строеж за недвижими имоти №16/1997г. на нотариус М., ответницата придобила, заедно с В.У., правото на строеж за изграждане на недвижим имот, представляващ  ап. 10, находящ се на пети и шести жилищни етажи в подпокривното пространство на подлежащата на изграждане сграда в гр. София, ул.“Феликс ******, съобразно одобрен арх.проект от 20.02.1996г., със застроена площ от 154, 70кв.м., заедно с избено помещение №9  с площ от 5, 81кв.м., заедно с 14, 3744% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена.

С промени в архитектурния проект по време на строителството  към разрешение за строеж №72/1996г.  от 06.08.1996г.  от апартамент №10, находящ се на пети и шести жилищни етажи в подпокривното пространство са обособени два самостоятелни обекта: апартамент №10 на първо подпокривно пространство, който ищците придобили с гореописания договор, и ателие №2 на второ подпокривно пространство. На 27.11.1998г. с нот.акт № 174/1998г. на нотариус Ч., С.П. и В.У. продали на В.К.Д.правото на строеж за изграждането на обособения ап.10, находящ се на първото подпокривно ниво, заедно с избено помещение с площ от 3,57кв.м. и 8,937% ид.части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена.  След справка в имотния регистър установили, че с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и строително преустройство №067, том 1, рег.№3450, дело №064/2010г. на нотариус З.от 04.09.2010г., ответницата е призната за собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМНЕНТ №10, находящ се на пети етаж, кота +13.08, със застроена площ от 92,61кв.м., състоящ се от дневна, кухня, стая, баня, тоалетна, антре, две тераси, при съседи от изток улица, от запад апартамент №9, стълбище, асансьорна клетка, север-калкан, юг-двор, заедно с 7,40% идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена.

Ищците излагат твърдения, че ответницата не е собственик на посочения недвижим имот, както е описан в констативния нот. акт, тъй като той има само удостоверителна функция. В производството по издаване на същия, молителката не е представила всички документи относно недвижимия имот, а именно нот. акт№174/ 1998г., с който тя и съсобственика й са продали имота на трето лице.   На следващо място излагат, че ответницата не е собственик на  процесния недвижим имот, за който се е снабдила с констативен нот.акт, тъй като ищците са собственици на същия.

Ответницата С.С.П. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че имотът, който са придобили ищците, не е идентичен с този, който е предмет на констативния нот.акт. Излага, че владее този имот от 08.04.2003г. спокойно и необезпокоявано. Счита за неоснователно искане за отмяна на констативния нот. акт.

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна   следното:

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 27.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2012 Г., ОСГТК НА ВКС "В производството по отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Следователно предмет на прeценка на първо място в настоящото производство е основателността на твърдението на ищцата, че е собственик на процесния недвижим имот". 

В тази връзка е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2001г., оформен в нот.акт № 174/1998г. на нотариус Ч., вписан в СВ  с вх.№1493, акт №137 , с който С.П. и В.У. продават на В.К.Д.правото на строеж за изграждането на обособения ап.10, находящ се на първото подпокривно ниво, заедно с избено помещение с площ от 3,57кв.м. и 8,937% ид.части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена.  От представената схема №15-531586/22.06.2020г.  на  АГКК се установява, че  ап.10, находящ се на адрес ул.“******е записан в кадастралната карта с идентификатор 68134.204.20.1.11, като собственост на ищеца С.П. въз основа на горепосочения документ за собственост. Обстоятелството, че недвижимият имот, предмет на договора за покупко-продажба е  записан с посочения индентификатор, се установява от представеното удостоверение за идентичност.

Представен е констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и строително преустройство №067, том 1, рег.№3450, дело №064/2010г. на нотариус З.от 04.09.2010г.,  с който ответницата е призната за собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №10, находящ се на пети етаж, кота +13.08, със застроена площ от 92,61кв.м., състоящ се от дневна, кухня, стая, баня, тоалетна, антре, две тераси, при съседи от изток улица, от запад апартамент №9, стълбище, асансьорна клетка, север-калкан, юг-двор, заедно с 7,40% идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена.

Във връзка с възражението на ответницата за липса на идентичност между недвижимите имоти, описани в документите за собственост на страните, е допусната съдебно-техническа експертиза, по която е направено  заключение, че закупеният с нот. акт №74/2001г. от С.П. недвижим имот, представляващ ап.№10, находящ се на първо ниво в 4МСЖ, с адрес гр.София, ул.“Феликс ******, изграден по одобрен архитектурен проект от 20.02.1996г. и от 06.08.1998г. на УАГ-СГО, със застроена площ от 92,61кв.м., е идентичен с описания в нот. акт №67/24.09.2010г. апартамент №10, находящ се на адрес гр.София, ул.“Феникс ******, на пети етаж, кота 1308, със ЗП 92,61кв.м. Според вещото лице през 1996г., 1998г., 2001г. до 2010г. поради разделяне и извършени преустройства РЗП и ЗП на ап.№10 се е променяла, което оказва влияние на  процента идеални части от общите части на сградата. Според арх.проект от 1996г. посоченият недвижим имот е с площ от 154,70кв.м. и е представлявал мезонет на две нива, като първо ниво е на пети етаж, а второ ниво на шести етаж. Прието е, че с нот.акт №174/27.11.1998г. В.У. и С.С.П. са продали на В.Д.правото на строеж върху ап.№10, със ЗП от 92,61кв.м., на пети етаж  на първо подпокривно ниво, а с нот. акт№ 74/2001г. В.Д.и С.Д.са продали на ищеца ап.№10, със ЗП 92,61кв.м.  на пети етаж  на първо подпокривно ниво.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано и въз основа на него приема, че процесният недвижим имот, описан в исковата молба и нот.№74 от 2001г., е идентичен с недвижимия имот, за който ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт №67/24.09.2010г., което обуславя правния интерес за ищците от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като правото им на собственост се оспорва от ответницата.

Разгледан по същество искът е основателен, тъй като от  договора за  продажба на право на строеж, оформен в нот.акт №174/1998г. се установява, че В.У. и С.С.П. са продали правото на строеж на ап.№ 10, находящ се на първо подпокривно ниво  на четириетажна сграда, находяща се в гр.София, ул.“******по одобрен арх.проект от 20.02.1996г. и 06.08.1998г., със застроена площ от 92,61кв.м. на В.К.Д.. С договор за продажба на недвижим имот в груб строеж, оформен в нот.акт№74/200г. В.Д.и съпругата му продават на ищеца С.И.П. ап.10, подробно описан в договора.  Не е спорно, че към датата на сключване на договора С.П. е имал сключен граждански брак с ищцата М.П., поради което недвижимият имот е придобит в режим на СИО.

Ищците оспорват констативен нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и строително преустройство с твърдения, че към датата на съставянето му молителката не е била собственик на недвижимия имот, описан в него. Съгласно тълкувателно решения № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Съдът приема, вземайки предвид горепосоченото тълкувателно решение, че констативният нот. акт легитимира като собственик лицето, в полза на което е издаден, до доказване на противното. В настоящото производство в тежест на оспорващата страна-ответницата е да докаже твърденията си, които да опровергаят доказателствената стойност на констативния нот.акт за собственост, издаден в ползва на ищеца. От съдържанието на констативния нот. акт се установяват писмените доказателства, въз основа на които е  съставен.  Сред посочените доказателства не се намира нот. акт №174/1998г., с който ответницата и В.У. са се разпоредили с правото на строеж за построяване на процесния недвижим имот в полза на трето лице В.Диков, който го е продал на ищците при степен завършеност груб строеж. Следователно към датата на съставяне на констативния нот.акт -24.09.2010г. С.П. не е била собственик на недвижимия имот, описан в него, тъй като е прехвърлила правото си собственост на трето лице, поради което в настоящото производство е опровергана доказателствената стойност на констативния нот.акт №67/2010г., който не легитира ответницата като собственик на процесния недвижим имот.

Предвид изложеното предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да се приеме за установено, че ответницата не е собственик на процесния недвижим имот и да се уважи молбата с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нот.акт№67/2010г.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищците направените по делото разноски в размер на 5000лева адвокатско възнаграждение, 1135,00лева държавна такса и 400,00лева възнаграждение за вещо лице.

Така мотивиран, Софийски градски  съд

 

Р    Е   Ш И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С.И.П. с ЕГН********** и М.Б.П. с ЕГН**********  срещу С.С.П. с ЕГН********** субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.С.П. с ЕГН********** не е собственик на АПАРТАМЕНТ №10, находящ се на първо подпокривно пространство в четириетажна жилищна сграда, която ще се изгради  на адрес гр. София, ул. „Феликс ******, по одобрен архитектурен проект, със застроена площ от 92,61кв.м., състоящ се от дневна с трапезария, стая, кухня, баня с тоалетна, антре и две тераси, заедно с избено помещение №8, с полезна площ от 3,57 кв.м., заедно с 8,937% идеални части от общите части на сградата, която ще се построи в дворното място, находящо се в гр.София, ул.“Феликс ******, съставляващо парцел VIII-26  по плана на гр.София, м.“Цар Борис III“, цялотo с площ от 395.5кв.м., с идентификатор 68134.204.20.1.11 съглaсно схема от 22.06.2020г.

            ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко -продажба и строително преустройство №067, том I, рег.№3450, дело №064/2010г. на нотариус Л.З., с район на действие СРС, с рег. № 88 на НК, вписан в АВ с вх.рег.№42405/24.09.2010г., акт.№32, том CIX, дело№ 24625.

      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  С.С.П. с ЕГН********** да заплати на С.И.П. с ЕГН********** и М.Б.П. с ЕГН**********  направените по делото в размер на 5000лева адвокатско възнаграждение, 1135,00лева държавна такса и 400,00лева възнагарждение за вещо лице.

      РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: