РЕШЕНИЕ
№ 3003
гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110116308 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба от Д. М. П. срещу Д. Й. П. и С. В.
Б. с правно основание чл.128, ал. 1 от СК за определяне режим на лични отношения с внука
й К.Д. П., както следва:
- всяка втора седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 09:00 часа в неделя;
-да присъства на организирания детски празник за рождения ден на внука си К.;
- на рождения ден на ищцата 20 октомври, от 15:00 часа до 19:30 часа;
Ищцата излага, че след раждането на внука й, отношенията между родителите силно
се влошили и те се разделили. След раздялата им ответницата С. отглежда детето сама, като
отказва да й даде възможност да види внука си. От своя страна синът й, поради малкото
време, което той може да прекарва с детето, също не й предоставя необходимата
възможност да се среща с внука си. Сочи, че съпруга й Й.П. е починал на ****г.
В срока за отговор ответника Д. П. не изразява становище.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от С. Б.,
които изразява становище, че не възпрепятства контактите между детето и баба му, оспорва
твърденията на ищцата. Сочи, че е висящо гр. дело № 20233110113082 по описа на ВРС по
отношение родителските права спрямо детето, като към момента действат постановени
привременни мерки.
Ответницата сочи, че в изпълнение на определения режим на лични отношения,
ответникът П. винаги идва да взима и връща детето, заедно със своята майка и ищца по
делото. Същите живеят на един адрес и ищцата прекарва време с К.П. по време на срещите
му с Д. П..
Счита, че ищцата Д. П., с оглед влошеното си здравословно състояние не е в
състояние да се грижи самостоятелно за своя внук К.П.. Същата от години е оперирана и е
само с един бъбрек, движи се бавно и не може да вдига тежко. Счита, че това е пречка да има
1
самостоятелен режим на лични отношения с К., който е много енергичен и с оглед възрастта
си все още има нужда от полагане на повече грижи.
Не на последно място, излага, че възнамерява със сина си К.П. да замине в Единбург,
Великобритания, където е трудово устроена, което счита за още една пречка претендиралия
режим да бъде изпълняван, с оглед влошеното здравословно състояние на ищцата и
невъзможността й да пътува.
Ответницата твърди, че Д. П. никога не е била възпрепяствана да присъства на
рождения ден на внука си К.П..
Моли искът да бъде отхвърлен.
Дирекция ” Социално подпомагане” – Варна представя социален доклад.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане К.Д. П. е роден на
****г. от майка С. В. Б. и баща Д. Й. П..
Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане е Д. Й. П. е роден
на ****г. от майка Д. М. П. и баща Й.Д.П..
С решение по гр.д. 13082/2023 г. на ВРС е прекратен брака между С. В. Б. и Д. Й. П.,
сключен в гр.Варна на ****г., за който е издаден акт за гражданки брак № ****г. от Община
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга
Д. Й. П., ЕГН **********, на основание чл. 49, чл.3 вр. ал. 1 от СК, като съдът се
произнесъл и по отношение последиците от прекратяване на брака във връзка с роденото по
време на брака дете К.Д. П.. Същото не е влязло в законна сила, обжалвано е пред ВОС.
По делото са представени по опис от ответницата, с вх.№47225/25г., амбулаторни
листи и епикризи за ищцата Д. П., с оглед установяване здравословното й сътояние.
В представен по делото социален доклад ДСП Варна излага, че в интерес на детето
Калоян Д. П. е да общува с баба по бащина линия, но при запазен баланс във възможностите
на двамата родители да участват с преки грижи в делничните дни от седмицата и в
почивните такива. Право на майката е да бъде с детето си в почивни и празнични дни, които
не са определени в режима за личен контакт на бащата.
От показанията на свидетеля И.А.И., разпитан по искане на ищцата се установява, че
бабата и детето са в близки отношения. Изключително спокойно общуват. Артикулират
правилно думите. Не му говорят по детски, което създават един много правилен речник и К.
се чувствал щастлив. Д. П. с детето К. и сина си, веднъж са били на гости при свидетеля, в
дома му в гр.Варна. Д. П. се отнася много добре се отнася с другите си внуци, с любов, но
без да ги разглезва.
От показанията на разпитаната по искане на ответницата свидетелка Я.Г.И., дъщеря
на С. Б., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от СК и доколкото не противоречат на
останалия доказателствен материал се установява, че брат й /детето К./ има нужда да му се
помага когато се храни, когато ходи в тоалетна, за къпане, за преобличане. Бабата на брат й
Д. П., всеки път идва и го взема. Връща го. Когато си говорят с него по видео-чат тя също
присъства. Майката на децата има намерение да се установят да живеят в Шотландия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК урежда правото на бабата на лични отношения с
ненавършилите пълнолетие внуци, като районният съд по местожителството на децата може
да определя мерки за лични отношения по тяхно искане.
Законодателят с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, е предвидил че бабата може да
поиска от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
2
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето. В случая от
събраните доказателства се установи, че контакта между детето и неговата баба по бащина
линия е нарушен, ищцата няма противоправни прояви, има условия и желае да има контакти
със своят внук, което е както в негов интерес, така и в интерес на останалите роднини по
бащина линия, доколкото и моралните норми сочат, че не следва да бъдат прекратявани
контактите между баба и внук без основателна причина, каквато в случая не е установена.
При преценка за основателността на депозираната искова молба, съдът приема, че
поддържането на хармонични отношения от страна на детето с неговата баба по бащина
линия е в негов интерес и не е целесъобразно да бъде прекъсвана тази роднинска връзка.
Интересът на детето, като водещ критерий при регламентиране на режим на лични
отношения, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС,
ІV г. о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна
среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа
отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава,
когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Не са главен критерий отношенията
между бабата и майката на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не
означава, че детето няма интерес да общува с родната си баба. Може да е в интерес на детето
контактите му с бабата да бъдат прекъснати само ако същата му въздейства по начин, опасен
за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от
храна, или от разходка, или го подбужда да върши противообществени прояви и т. н.).
Мерките за лични отношения на бабата с детето следва да се определят при
съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от бабата от
бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието
му. По принцип бабата е мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес /решение № 249 от 6.01.2020 г. по гр. д. №
351/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС,
ІV г. о. /.
Предвид направеното от ответницата, възражение, следва да прецени дали
контактите между детето и бабата могат да бъдат осъществявани съвместно с тези на
родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва
да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата. В
случая съдът намира, че дори й бабата да присъства на срещите между бащата и детето К.,
то разпоредбата на чл.128 от СК дава възможност за самостоятелно осъществяване на
контакт между внук и прародител. Още повече, в случая бащата, не се спори между
страните, че живее в чужбина и се завръща периодично в РБългария, като гостува на майка
си, ищцата по делото Д. П., но не означава, че същият е с установено местоживеене в дома
на майка си.
3
На следващо място от ангажираните по делото медицински документи относно
здравословното състояние на ищцата Д. П., включая и личните впечатления на съда, не се
установява същата да не е в състояние да полага грижи за внука си в рамките на определен
конкретен период от време. Не се установява бабата на детето да е неподвижна, трудно
подвижна или на легло, нито да страда от ментални или душевни заболявания, които да
възпрепятстват осъществяване на нормален, обичаен контакт с внука й, като още повече в
случая не се касае до полагане на продължителни и специфични грижи за дете на 4 години
и половина.
С оглед гореизложеното съдът, намира че следва да бъдат определени следните
мерки за лични контакти между ищцата и детето както следва: всяка трета седмица от
месеца в събота от 10.00 часа до 14.00 часа, като трета седмица от месеца – се брои от
третия понеделник на месеца, бабата ще взема и връща детето от дома на майката, като при
невъзможност за осъществяване на този контакт, поради местоживеене на детето извън
РБългария, режимът следва да се осъществява всяка трета седмица от месеца в събота от
11.00 часа до 12.00 часа, чрез използване на всякакви достъпни средства за комуникация
и/или интернет приложения като „Viber”, „WhatsApp”, “Facebook”, “Facebook Messenger” и
други.
В този режим не е предвидено преспиване в дома на ищцата. Направеното искане
от ищцата да бъде постановено да присъства на празника за рождения ден на детето, излиза
извън обхвата на нормата на чл.128 от СК за определяне режим на лични отношения.
Доколкото се касае до режим на лични отношения между прародител и дете, както
и липсата на изключително близки отношения и изградена силна емоционална връзка между
Д. П. и детето К.П., то не е в интерес на детето постановяване на разширен режим с
приспиване в дома на бабата, вкл. и рождения ден на прародител. Разпитания по делото
свидетел по искане на ищцата, И.И. установява съществуваща добра комуникация и връзка
между баба и внук, но не и възникнала топла и дълбока емоционална връзка между тях,
налагаща присъствие на детето на рождения ден на баба му. Съдът отчита и факта, че детето
е родено в чужбина, същото се отглежда в България, едва от 2023г. /посочено в соц.доклад
на ДСП/ . Конкретният режим по чл. 128 СК е съобразен с установения режим на детето на
обучение, почивка, включително и с родителя, който упражнява родителски права /в този
смисъл решение № 249 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС, ІV г. о. /
По разноските: По отношение на искането за присъждане на разноски в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 г. по дело
№3423/2015 г. на ВКС, ГК, I гр.о. е посочено, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред
първата инстанция. Същото следва да намери приложение и в настоящото производство по
чл.128, ал.1 от СК. За разлика от исковото производство, в това производство не се решава
със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на режим на
лични отношения, право гарантирано от закона, така че липсва типичната за исковото
4
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители, в случая и баба и
дядо и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Такава е и константната
съдебна практика: Решение от 03.07.2014 г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.о.,
Определение № 9 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. о., ГК и
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 456 от 02.10.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. о., ГК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 СК режим на лични отношения на Д. М. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В.., баба по бащина линия, с детето К.Д. П., ЕГН **********
както следва: всяка трета седмица от месеца в събота от 10.00 часа до 14.00 часа (като трета
седмица от месеца се брои от третия понеделник на месеца) – бабата ще взема и връща
детето от дома на майката, като при невъзможност за осъществяване на този контакт, поради
местоживеене на детето извън РБългария, режимът следва да се осъществява всяка трета
седмица от месеца в събота от 11.00 часа до 12.00 часа, чрез използване на всякакви
достъпни средства за комуникация и/или интернет приложения като „Viber”, „WhatsApp”,
“Facebook”, “Facebook Messenger” и други.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5