№ 21473
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110150308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Й. Д., чрез адв. В. С., с която
срещу [******] е предявен отрицателен установителен иск за признаване
недължимостта на сумата 1065,88 лева, представляваща ½ част от главница за
топлинна енергия, начислена от ответника за периода 01.09.2008 г. - 30.12.2009 г.
Ищецът поддържа, че ответникът е начислил по партида с аб. № [******] за
имот с адрес: [******] суми за топлинна енергия, дължими от Й.Д.К.. Сочи, че е
наследник на това лице, починало на 08.11.2008 г., както и на В.А.К. /съпруга на Й.К./,
починала на 07.06.2010 г. След като направил справка при ответника, установил, че
дружеството претендирало заплащане на процесната сума за посочения период.
Служители на ответника му заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със
съдебен изпълнител. Представили му неофициална справка за начислените суми по
партидата. Оспорва да дължи на ответника процесната сума, като излага подробни
съображения в тази връзка - че дружеството не е доставяло услуги през периода на
процесния адрес, че ако е доставяло, то съответната услуга не отговаряла на БДС, че не
е ползвана такава от ищеца, оспорва да има качеството потребител по смисъла на
закона, че имотът не бил топлофициран, и нямало основание да бъде „въвличан“ в
договорни отношения с това дружество. Отделно заявява, че тези вземания са погасени
по давност, в която връзка излага подробни съображения от правна страна. Претендира
за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски за производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, заявява, че ищецът, предявил отрицателен
установителен иск, не обосновава наличието на правен интерес от исковото
производство. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме иска за
допустим, заявява, че същият е основателен и изрично го признава. Счита, че не е дал
повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да не бъдат
присъждани. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за производството.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
1
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице правен интерес от
предявяването на иска.
С доклада на делото съдът е обявил на страните, че с оглед признанието на иска
от страна на ответника, не са налице факти и обстоятелства, които да са спорни между
страните и да подлежат на доказване в производството.
Както се посочи и по-горе не са спорни обстоятелствата, че процесните
вземания са били начислени от ответника като стойност на топлинна енергия за
исковия период за процесния недвижим имот. Доколкото ответникът е признал изцяло
предявения иск, респ. отказал се е от правото си на защита, съдът съобразява, че
доказателствената тежест по отрицателния установителен иск се носи от ответника, а
доказване в производството, предвид че е налице изявление за признание на иска по
смисъла на чл. 237 ГПК, не е било необходимо да бъде провеждано. Макар да не е
заявено искане за постановяване на решение при признание на иска, с оглед
процесуалното поведение на ответника следва да се приеме, че искът е основателен и
като такъв следва да бъде уважен със съдебното решение.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
Ищецът претендира разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно
от който, е направил разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1,41
лева такса за банков превод. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството
се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в
чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът
изрично чрез представляващото дружеството лице е признал иска. Спорен между
страните е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме /така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017
г., III г. о., ГК/. Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен
случай.
В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по
принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на
ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би
могло да се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето
на представеното от страна на ищеца писмо, адресирано до неговия наследодател,
съдържащо справка за сумите за топлинна енергия, начислени по месеци за процесния
имот за периода 01.11.2006 г. – 30.09.2022 г . В тази връзка до ищеца в действителност
е отправено изявление, че доставчикът очаква неплатените задължения да бъдат
погасени. Последното не би могло да се приравни нито на предприемане на действия
2
по събиране на начислените суми нито по принудителен, нито по съдебен ред, нито
пък съдържа предупреждение за предприемане на такива действия или за упражняване
на извънсъдебна принуда под някаква форма.
От друга страна, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че между
страните се е развило и е приключило съдебното производство по гр.д. № 68441/2021 г.
по описа на СРС, 151 с-в, по което са отречени вземания на ответника за периода
01.09.2007 г. – 31.07.2008 г. Следва да се отбележи, че процесният период по
настоящото производство е 01.09.2008 г. - 30.12.2009 г. Процесуалното поведение на
ищеца е израз на волята на страната, която с исковите си молби отрича всякакво
основание за дължимост на суми към ответника, в т.ч. се позовава и на изтекла кратка
погасителна давност, да не упражни правото си да отрече съществуване на вземане на
ответника за целия период по издадената по негово искане справка в рамките на едно
исково производство. Последното, разбира се, с оглед принципа на диспозитивното
начало процесуалният закон е предоставил в избор на ищеца. Съдът обаче е този,
комуто е възложено да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права,
в т.ч. и по отношение на предявяването на исковете /чл. 3, изр. 1 ГПК/.
Като съобрази релевантната съдебна практика настоящият състав на
първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справката и изпращането на
писмо, в която е заявено правното очакване на ищеца начислени суми по партидата на
наследодателя на ищеца да бъдат заплатени. От друга страна, не са налице данни
ищецът да се е позовал извънсъдебно пред ответника на недължимост на процесните
вземания на заявените с исковата молба основания. Не се установява също така
ответникът да е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на
вземането си, както и да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване
на същото. Начинът на осчетоводяване на вземания от страна на кредитора в случая не
е от значение, доколкото съдът изследва единствено дали с процесуалното си
поведение страната е дала повод за предявяването на иска. Без правно значение е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
го води по избран от него начин. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на
ВКС напр. Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАДв. не следва да бъде уважавана.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата от 100 лева на основание чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Й. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: [******], [******], чрез адв. В. С., иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищецът не дължи на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******], сумата от 1065,88 лева, представляваща ½ част от
начислените от ответника суми за топлинна енергия за периода 01.09.2008 г. –
31.12.2009 г. за имот, находящ се в [******], аб. № [******].
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: [******], [******], да
3
заплати на основание ч. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК на [******], ЕИК [******], със
седалище и адрес на управление: [******], сумата 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4