Решение по КНАХД №343/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Рис ръбър България“ АД, гр. Кула, обл. Видин, против решение № 34/08.08.2025 г., постановено по АНД № 50/2025 г. по описа на Районен съд Кула, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 05-2500039/20.05.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „Рис ръбър България“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.303, ал.3 от КТ, като е намален размера на наложеното административно наказание на 100,00 лева, на основание чл.415в от КТ.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, като неправилно първоинстанционният съд е направил извод за липса на нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид липсата на дата на извършване на нарушението. Твърди се и че са необосновани изводите за липса на нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН и чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Оспорва се решението и в частта на разноските. Претендира отмяна на въззивното решение, както и на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, не изпращат представител.

След като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съдът прие следното: касационната жалба е подадена от субект с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, в рамките на преклузивния срок на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява следната фактическа обстановка: при извършена проверка на 07.02.2025 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, са установени на работа в ответното дружество непълнолетни лица, сред които и Д. П. Т., роден на [дата]., страна по трудов договор с ответника, сключен на 03.10.2024 г. След справка във ведомостите за работни заплати, отчетни форми за явяване и отбелязванията в трудовия договор служителите на ответника установили, че посоченото лице е постъпило на работа на 03.10.2024 г. Справката в регистъра на разрешенията за работа към ИА “ГИТ“ установила, че към момента на постъпване на работа на посоченото лице не е имало издадено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, за работа на непълнолетно лице. Констатациите от проверката били отразени в протокол от 26.02.2025 г., като видно от същия проверката е извършена в присъствие на производствения директор и ръководител „Човешки ресурси“, надлежно упълномощен от дружеството да го представлява пред Дирекция „ИТ“. За нарушение по чл.303, ал.3 от КТ на работодателя бил съставен АУАН. С писмо изх.№ 25019597/21.03.2025 г. директорът на ДИТ-Видин изпратил сигнал до Районна прокуратура Видин, на основание чл.407 от КТ. С постановление от 13.05.2025 г. прокурор в Районна прокуратура Видин отказал да образува наказателно производство с мотив, че деянието представлява административно нарушение по КТ, а не престъпление от общ характер. Въз основа на постановлението на РП-Видин, което е отбелязано изрично в процесното НП, е издадено такова, с което на работодателя, за нарушение по чл.303, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева.

Съгласно разрешение изх.№ 25008942/10.02.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, още в деня на проверката (07.02.2025 г.), работодателят е отправил искане с приложени документи, въз основа на което е издадено посоченото разрешение да се приеме на работа непълнолетното лице на посочената длъжност, с което нарушението е отстранено.

При така установеното от фактическа страна съставът на КРС приел, че са налице основания за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като извършеното нарушение е маловажно по смисъла на разпоредбата, поради което е изменил размера на наложената санкция на 100,00 лева.

Административен съд Видин споделя правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Работодателят безспорно е извършил процесното административно нарушение, като на 03.10.2024 г. е допуснал до работа описаното в НП непълнолетно лице, без предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.303,ал.3 от КТ. Това нарушение е отстранено веднага след установяването му, като не се установяват вредни последици за работника, поради което са налице основания за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ, който предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, на работодателя да се наложи наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 100,00 до 300,00 лева. Следователно, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки: нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Безспорно в случая нарушението е отстранено веднага след установяването му, а издаденото разрешение за длъжността сочи, че длъжността може да се заеме от непълнолетното лице, поради което не са налице вредни последици за него.

В този смисъл решението на районния съд е правилно.

Настоящата инстанцие приема за неоснователни оплакванията на касатора за порочност на наказателното постановление, както и оплакванията за неправилни изводи на съда по изложените доводи на наказаното лице. Районният съд подробно е обсъдил всяко едно от възраженията и е обосновал изводите си за неоснователност на доводите на наказаното лице, като съображенията на съда изцяло се възприемат и от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

По повод оплакванията за порочност на акта съдът констатира, че наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на Районна прокуратура Видин, което е посочено в самия него, като съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН в такъв случай не се съставя акт.

НП съдържа дата на извършване на нарушението, което е обсъдено от КРС и мотивите му изцяло се възприемат от касационната инстанция. В хода на административнонаказателното производство са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, във вр. с чл.80 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, предвид издаването на наказателното постановление по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Дори при зачитане на съставения АУАН не са изтекли предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, считано от откриване на нарушителя: най-рано на 07.02.2025 г. (тримесечен), или от извършване на нарушението: 03.10.2024 г. (едногодишен).

Предвид изложеното решението на КРС, с което е изменено наказателното постановление, е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Основателни са оплакванията на касатора относно решението в частта относно разноските. Видно от приложения договор за правна помощ между страните е договорено възнаграждение в размер на 450,00 лева за изготвяне на жалба срещу наказателното постановление и процесуално представителство, платими по банков път. За заплащането е представено платежно нареждане от 12.06.2025 г. за заплащане по банков път на „адвокатски хонорар 7х450 лева“. Служебно е известно наличието на други висящи производства пред Административен съд Видин по обжалване на решения на КРС между същите страни. Предвид уговорения начин на заплащане и представеното платежно нареждане се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е действително заплатено. Съдът не споделя аргумента на КРС за отхвърляне на искането за разноски. Размерът му е определен по реда на чл.7, ал.2, т.2, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, делото не разкрива особености, протекло е в открито съдебно заседание с ангажирани от двете страни гласни доказателства и проведено доказване, поради което не са налице основания за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Действително направените разноски подлежат на възстановяване съразмерно на уважената част от жалбата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В случая наложеното наказание е намалено съществено, от 1500,00 на 100,00 лева. При съобразяване на уважената и отхвърлена част от жалбата и обстоятелството, че е уважено евентуалното искане на оспорващия (ако се установи, че има нарушение, да се приеме случая за маловажен), който извод, ако беше направен от наказващия орган, не би станал причина за завеждане на делото, разноските, които подлежат на възстановяване на жалбоподателя в първоинстанционното производство следва да бъдат определени на 400,00 лева. С оглед изхода на касационното производство на страната не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстация.

По отношение искането на ответника за присъждане на разноски за двете инстанции, съдът приема следното: на страната не следва да бъдат присъждани разноски за въззивната инстанция. Решението не е оспорено от същата страна, не е правено и искане по чл.248 от ГПК за изменението му в частта на разноските, поради което в тази част решението с характер на определение е влязло в сила. По отношение касационната инстанция, изхождайки от изхода на главния спор между страните: отхвърляне на касационната жалба, на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно установен размер от 130,00 лева. Извършената дейност по процесуално представителство е обичайният за подобен род дела, като настоящето не се отличава с висока фактическа или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което не са ангажирани допълнителни доказателства.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/08.08.2025 г., постановено по АНД № 50/2025 г. по описа на Районен съд Кула, в частта, с която е изменено наказателно постановление № 05-2500039/20.05.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „Рис ръбър България“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.303, ал.3 от КТ, като е намален размера на наложеното наказание на 100,00 лева, на основание чл.415в, ал.1 от КТ.

ОТМЕНЯ решение № 34/08.08.2025 г., постановено по АНД № 50/2025 г. по описа на Районен съд Кула, в частта, с която е отхвърлено искането на „Рис ръбър България“ АД, с адрес на управление: гр. Кула, обл. Видин, Индустриална зона, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Видин да заплати в полза на „Рис ръбър България“ АД, [ЕИК], с адрес на управление гр. Кула, обл. Видин, Индустриална зона, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА „Рис ръбър България“ АД, [ЕИК], с адрес на управление гр. Кула, обл. Видин, Индустриална зона, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин направените разноски за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.