№ 136
гр. Бургас, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501950 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на „ДКЦ БУРГАСМЕД“ЕООД с ЕИК ********* и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Сердика“
2Б, ет.1, чрез процесуален представител адв. Петя Шивачева, против Решение №2109/16.10. 24г.
постановено по гр.д.№6889/23г. по описа на РС-Бургас, в отхвърлителните му части.
В жалбата се сочи, че решението в тези части е неправилно, защото всички релевантни за
спора факти са доказани от въззивника ищец: налице е плащане от негова страна на цената по
неформален договор, сключен за извършването на СМР с ответното дружество(въззиваем в
настоящото производство) в размера, претендиран по делото, както и развалянето на договора
поради неизпълнение от насрещната страна, с оглед на което тя дължи връщане на полученото по
сделката при отпаднало основание.
Същевременно другата страна по договора не е установила основание да задържи
преведената й сума с оглед изпълнение на насрещната дължима престация.
Въззивникът анализира събраните по делото доказателства и обосновава горните доводи.
Поддържа пълно неизпълнение на възложените по договора СМР, счита, че изпълнителят е
недобросъвестен и като такъв не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.Възложителят не е приел работата, нито има двустранно подписани, съставени от
изпълнителя протоколи обр.19, които да установят в съответствие с трайната съдебна практика
извършването на уговорената работа. Липсва и приемане на същата по смисъла на чл.264, ал.1 от
ЗЗД. В подкрепа на тези съображения страната цитира и съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят счита за необоснован извода на първата инстанция за полезност на
1
извършена от изпълнителя работа по договора на страните, на стойност от 10004лв.Намира, че
съдът неправилно е преценил доказателствената сила на двете изготвени по делото експертизи.
Тази на вещо лице Банкин не установявала и каква част от работата е била извършена от ответника.
Работата не е и била приета от възложителя, за да се счете за полезна за него. За неправилен се
счита и изводът на РС, че от представените документи не се установява каква сума е заплатена на
новия изпълнител „Тангра-АВ“ ООД. Тя е видна от количествено стойностната сметка (КСС) –
оферта, неоспорена от ответника, в която е посочена стойността на СМР от 41 974 лв. с ДДС.
Представен е и протокол, в който подробно са описани извършените и предадени на възложителя
СМР. Сочи се, че работата на ответното дружество е била извършена от друг изпълнител. Страната
намира за доказано по размер и претендираното обезщетение от 30% на база стойността на
сключения с ответника договор за СМР.
В обобщение се моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в
отхвърлителните му части и се иска присъждането на сторените в първата инстанция деловодни
разноски, което в контекста на отправените оплаквания БОС приема за иманентно съдържащо и
искането на страната за постановяване на ново съдебно решение, с което заявените претенции да
бъдат уважени в пълен размер. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се съдебно-деловодни
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем ответник „Таня комерс 83“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж-к- „М.рудник“ бл.97,
вх.2, ет.5, представлявано от Т.Янков, чрез пълномощник адв. Ив. Чавдаров със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Гурко“ №9, ет.1. В отговора оплакванията се сочат за изцяло неоснователни, а
решението на РС в обжалваните части за законосъобразно и правилно, като се иска
потвърждаването му.
Подробно се защитава чрез анализ на събраните по делото доказателства тезата на страната,
че в случая има частично изпълнение на договорените СМР, които са заплатени и даденото за тях
възнаграждение не подлежи на връщане, защото направеното е полезно за възложителя.
Страната намира за успешно проведеното от нея насрещно доказване на защитната позиция
за частично изпълнение и обосновава неговата стойност в размера, който РС-Бургас е преценил за
основателно задържан от изпълнителя.За правилни и обосновани се сочат и изводите на РС, че не
следва да се заплаща мораторна лихва за забава, както и че не се дължи обезщетение в размер от
30% от стойността на договора, каквото не е била уговаряно от страните като неустойка, но е и
недоказано по основание и размер, още повече, че ищецът не е обосновал защо и как е определил
като величина тази си претенция.
В обобщение се моли за потвърждаване на постановеното от РС-Бургас решение, като се
дирят и деловодни разноски. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на Бургаски окръжен съд по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за
редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и
допустимо обжалваното съдебно решение.
По съществото на спора в отговор на направените с жалбата оплаквания за неправилност
на съдебния акт, при съвкупна преценка на доказателствата и в приложение на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр. д. 6889/23г.по описа на РС-Бургас, е образувано по три обективно
съединени иска от "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД" ЕООД, с ЕИК
2
*********- гр. Бургас против "Таня комерс 83" ЕООД с ЕИК ********* гр. Бургас за заплащането
на следните суми: 13 200 лева с вкл. ДДС, представляваща платена цена по развален договор за
СМР от 01.03.2022г.; 2 475,26 лева, представляваща законната лихва за забава, начислена върху
главницата от 13 200 лв. за периода от датата на извършване на плащането на 21.03.2022г. до
подаване на исковата молба; 3 960 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор, в
размер на 30% от стойността на договора между страните, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендирани са също
всички сторени деловодни разноски в първа инстанция и обезпечителното производство по ч.гр.д.
№6201 от 2023 г. на БРС.
С исковата молба, уточнена на 13.02.2024 г., е заявено, че ищцовото дружество е възложило
с неформален договор на ответното извършването на СМР, описани в представената по делото
фактура №**********/01.03.22г. и представляващи: изработка, доставка и монтаж на
вентилационна система;топлоизолация на тръби и въздуховоди на покрив; диагностика и
изолиране на тръби на соларна система, срещу възнаграждение на обща стойност от 11 000лв.,
възлизаща с ДДС на 13200лв.
Описал е, че ответникът е представил оферта от 14.01.21г. за СМР, които е искал ищецът
възложител да бъдат извършени в новото крило на лечебното заведение в гр.Бургас, ж.к.
„М.рудник“ зона А.На базата на тази оферта страните били постигнали съгласие за сключването на
договор с крайна уговорена цена от 13 200лв.с ДДС, която изцяло била заплатена от ищеца
авансово.
Твърди се, че договорът е бил развален поради пълно неизпълнение от страна на ответника
изпълнител. Поддържа, че развалянето на договора датира още от 31.03.2023 г. видно от
приложената по мобилно приложение вайбър кореспонденция, в която било направено изявление
от ищеца, че спорът ще се реши само по съдебен ред, тъй като всички срокове са вече изтекли.
Евентуално ако този довод не се приеме, страната сочи за дата на развалянето тази на съставянето
на протокола при нотариуса(15.11.23г.), когато ответникът бил поканен страните да си уредят
доброволно отношенията по сделката. Евентуално се твърди разваляне на договора от подаването
на исковата молба.Сочи се , че ответникът бил многократно канен да върне внесената по сметката
му сума, но не го сторил, включително не се явил на отправената му покана при нотариус за
подписване на споразумение за доброволно уреждане на отношенията им на горната дата, когато
бил съставен и констативния протокол.
Предвид изложеното се иска връщането на авансово платеното, като сторено при отпаднало
основание.
Ведно с това е поискано присъждането на мораторна лихва за забава върху горната
главница, считано от 21.03.22г., когато било извършено плащането, до завеждането на исковата
молба, в размер на 2475,26лв., както и законна лихва за забава върху главницата от подаването на
иска- до окончателното изпълнение.
На трето място е отправена и претенция за обезщетение на ищеца заради неизпълнението на
договора от ответника, която след уточнение, направено с молба от 05.02.25г. пред БОС, се заявява
като уговорена в размер на 3960лв.(30% от стойността на договора) неустойка за имуществените
вреди, причинени от горното неизпълнение. Ищецът е твърдял, че поради неизпълнението на
ответника се е забавило пускането на вентилацията и операционните зали в действие и трябвало да
възложи извършването на работата на друг изпълнител.
3
Първата претенция е с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД, като целяща
реституция на парични средства дадени на отпаднало основание(развален поради неизпълнение
договор).
Втората - за мораторна лихва - е акцесорна и основана на чл.86, ал.1 от ЗЗД, а третата е за
неустойка за неизпълнение(компенсаторна), на основание чл.92 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, а след молбата-
уточнение на иска и становище на ответника(от 27.03.24г.), в които той оспорва исковете като
неоснователни. Първият, като неуточнен относно размера на неизпълнение и защото няма изрично
заявено становище за развалянето на договора, а втория и като с невярно посочен размер. Страната
е намерила за неконкретизирано основанието, както и формирането на размера на претенцията за
обезщетение от 30%. Счита, че обезщетяването на ищеца в размер на законната лихва за забава
ведно с още 30% от вземането е злоупотреба с право, т.к. страната може да предяви за засегнатото
си правно благо само един вид обезщетение.
Страната заявява, че работата по първата посочена във фактурата позиция по предмета на
договора е осъществена почти изцяло при минимално количество неизпълнение; изработеното
дотук е полезно за възложителя и е необходимо само завършването му.Нужно било да се изпълнят
още няколко въздуховода, за да се завърши системата напълно.Затова поддържа, че по първата част
от договора възложителят няма основание за развалянето му, като се позовава на разпоредбата на
чл.87, ал.4 от ЗЗД. Счита, че всяка от трите позиции в договора, отразени и във фактурата, имат
самостоятелност и следва да бъдат съобразявани поотделно откъм изпълнение. Признава, че
работата по втора позиция от договора не е била извършена, но не намира това за основание за
разваляне на договора, т.к. технологично изпълнението на СМР от втория етап са предпоставени от
завършването на първия етап. Твърдял е, че е изпълнил и третата част от договора“ диагностика и
изолиране на тръби на соларна система“.Затова намира, че договорът не е развален и няма
основание да бъде. Оспорва в тази връзка и доказателствената сила на ангажираните от ищеца
едностранни съобщения по вайбър и констативен протокол на нотариус, при съставянето на който
ответникът не е присъствал. Счита и че исковата молба няма съдържанието на едностранно
уведомление за развалянето на договора. Молил е за отхвърлянето на всички претенции.
Първоинстанционният съд е разгледал в решението си претенцията за главницата като
заявена на основание чл.55, ал.1, пр. трето от ЗЗД, намирайки договора за развален с исковата
молба поради неизпълнение на съществена част от него, но като е признал частично изпълнение по
първата част от уговорения предмет, съобразно със заключението на в.л. Едрева, е намалил
заявената главница и е присъдил връщането на 3196лв. с ДДС. В останалата част – за 10004лв.
претенцията е отхвърлена с мотив, че ответникът е извършил полезна работа за ищеца и има право
да задържи тази сума.Останалите искове са отхвърлени като неоснователни- този за мораторна
лихва, т.к. преди подаването на исковата молба няма забава -договорът е развален с връчването й на
ответника и падежът на задължението за връщане на даденото настъпва от този момент( от
поканата). Обезщетението е счетено за недоказано. Присъдени са и съответните деловодни
разноски на страните.
Въззивният съд изцяло споделя крайните прави изводи на първоинстанционния, като
излага в тази връзка следните съображения:
Фактическа обстановка по делото:
Страните са сключили на 01.03.22г. устен договор за извършване на СМР, по силата на
4
който ответникът се е задължил да изработи, достави и монтира на място в новоизграденото крило
на лечебното заведение в град Бургас, ж.к. “Меден рудник“, зона А, вентилационна система, да
извърши топлоизолация на тръби и въздуховоди на покрив, както и да извърши диагностика и
изолиране на тръби на соларна система. За плащането цената на договора е изготвена фактура
№73/01.03.22г. в размер от 13 200 лева с ДДС, като сумата е изцяло авансово внесена. Фактурата е
включена в дневниците за покупко-продажба на двете дружества и осчетоводена, което
потвърждава извършеното между страните договаряне. Освен това двете страни признават
договарянето, предмета и цената, както и направеното от възложителя и прието от изпълнителя
плащане на горепосочената сума.
Спорен за страните по делото е въпросът : има ли частично изпълнение по договора, в
какъв обем и можело ли е да се ползва от следващия изпълнител„Тангра АВ“ООД, в контекста на
основание ответникът да задържи част от получената сума.
В тази връзка по делото са разпитани по един свидетел от всяка страна и са назначени две
технически експертизи.
Св. Влахов(служител на ищеца), установява приблизително изпълнение на СМР от около
20-30% от възложената на ответника работа, при която бил изработен външен участък от
въздуховодите -несвързан с нито една операционна зала, нямало пълна завършеност на този етап,
изградено било трасето на тръбите от вън, но не било завършено вътре, имало външно пускане на
тръби, но нямало обличане с втори изолационен слой и ламарина. Заявено е, че това, което е
направил ответникът може да бъде довършено, но като част от общото задание според личното му
мнение е нищожен дял от платената авансово цена. Свидетелят е заявил, че вентилационната
система е вече завършена, топлоизолацията на тръби и въздуховоди на покрив е приключено от
друг търговец, който е използвал направеното от ответника и го е довършил.
Свидетелят Д.С.-работник на ответника до 18.11.22г.(вж. приложена справка за трудови
договори)сочи, че в болницата правили подготовката на трасето, но не го довършили докато
напуснал(той е бил ангажиран на обекта около два месеца). Направили външната част от
въздуховодите върху покрива на сградата и по вертикала на фасадата, но трасе до вътрешната част
не изградили, пробили само няколко дупки. Не продължили и с изолацията, защото тя се прави
след като се завърши тръбният път. Соларна система имало изградена на покрива на сградата, но С.
не участвал в ремонта по нея. Сочи, че за изграждането на въздуховодите нямало писмен проект, а
абстрактен. Дава колебливи и противоречиви обяснения за причините да не се довърши работата
по възложените СМР(касателно монтажа на въздуховода), поради което в тази част показанията му
не се кредитират и обсъждат от съда.
Този свидетел дава и становище, че изработеното не е било негодно, а е можело да се
ползва от следващ изпълнител, който да довърши монтажа на въздуховода.
Експертизата на в.л. Едрева е изготвена след оглед на място и е установила изпълнение на
тръбен път от външен въздуховод по покрива и по фасадата на сградата в унисон с казаното от
двамата свидетели. Констатира се, че ответникът не е работил по етажните инсталации вътре в
обекта. Соларната инсталация на покрива не работи, а съществуващата изолация на тръбите е
видимо стара и на места нарушена. Експертизата е оспорена откъм оценка на извършените работи,
остойностени в размер от 10004лв. касателно изпълнените въздуховоди.
БОС счита експертното заключение за достоверно, т.к. вещото лице е обосновало извода си
за обема на изпълнението от оглед на място и като е съобразило еднозначните в тази си част
5
показания на свидетелите по делото, а се подкрепя и от констатациите в заключението на в.л.
Банкин в частта досежно частично извършените СМР. Що се отнася до остойностяването на този
обем, БОС изхожда от липсата на други данни, които да оборят изводите на в.л. Едрева и от
констатациите й, че представената КСС от ответника – л.88 от делото на РС, съответства на
средните пазарни цени на правоъгълни въздуховоди от поцинкована ламарина към 2022г.,каквито
са поставените на място.
Експертизата на другото вещо лице- П. Банкин даже прибавя към обема на работа,
установен от в.л. Едрева за ответника и направата на отвори в три от етажите на сградата, за
прекарване на тръбите. Той не дава стойност на изграденото само поради липсата на подробна
сметка за извършените работи(т.к.„не е представена разбивка по операции и стойност за всяка
операция, която трябва да се извърши по първа позиция“).
Няма спор по делото, че въздуховодът е довършен(втората позиция по възложените СМР)
от друга фирма изпълнител( в тази връзка има и констатация на в.л. Банкин).
Както свидетелите, така и огледът на в.л. Едрева установяват също така неизпълнение по
трета част на договора, досежно соларната система.
При тези доказателства, преценени в съвкупност, БОС приема, че частично изпълнение има
извършено от ответника и неговата стойност е определената пазарна такава към 2022г. от в.л.
Едрева в размер на 10 004лв., възприета и от първоинстанционния съд.
Съдът не счита, че изводът е в противоречие с показанията на свидетеля на ищеца в
процеса, установил 20-30% изпълнение от целия договор, защото последният включва три отделни
пункта, два от които изцяло неизпълнени от ответната страна.
Не може според БОС да се приеме също, че щом авансово платената сума от 13200лв. с
ДДС е цялостната цена по договора, значи изпълнението на 1/3 от работите по него съответства
стойностно на 4400лв. и не би следвало да ги надхвърли.
БОС приема, че независимо от размера на авансово платените с фактурата от 01.03.22г.
средства и дори да се счете, че те са уговорени като стойност на всички СМР, следва да се съобрази
правилото на чл.266,ал.2 от ЗЗД, съгласно което ако по време на изпълнението надлежно
определената цена на материала или на работната ръка бъдат изменени, възнаграждението също се
изменя, макар да е било уговорено изцяло.
Очевидно при съобразяване с посочената норма следва да се разгледа офертата на ответника
и платената съобразно с нея цена и за втората част от договора за СМР, която е едва 800 лв.Тя е
изключително ниска в сравнение с предложената и приета от възложителя оферта на фирма
„Тангра АВ“, в която извършването на операции само по втората част (топлоизолиране на тръби и
въздуховоди) далеч надхвърля цената на процесния договор за СМР. За сравнение – само цената на
СМР по т.2 -обшивка от поцинкована ламарина върху изолация ( от общо 23 позиции в офертата на
другия изпълнител – вж.л.86-87 от делото на РС) струва 3000лв., а цялостното предложение-
41 974,92 лв. с ДДС, при това то не включва никакви работи по третата позиция от възложените на
ответника с процесния договор СМР.
Ето защо и след като по делото не се събират никакви други данни, които да компрометират
изводите на експерта по остойностяването на изпълненото в общ размер от 10 004лв., като няма
нито твърдения, нито доказателства заетата трета фирма по довършването на обекта да е
демонтирала поставените от ответника части на въздуховода и да ги е заменила с други, а
свидетелите и на двете страни изразяват предположение в полза на тяхната годност да бъдат
6
използвани в цялостната вентилационна система, БОС не намира основание да отрече, че така
определената от в.л. Едрева стойност следва да бъде приспадната от платената авансово сума, като
на възложителя се върне само разликата от 3196лв. с ДДС, в какъвто смисъл се е произнесъл и
БРС. За тази част са изпълнени всички изисквания на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- има направено
разместване на престации и то е сторено при отпаднало основание, поради което даденото
подлежи на връщане. За разликата от 10004 лв. обаче има основание да бъде задържана от
получателя и в тази част претенцията по л.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователна.
В допълнение- според БОС липсата на обр.19 за приемане и предаване на извършените
работи също не е основание да се отрече частичното изпълнение на ответника по договора, а
приемо-предавателният протокол, отчитащ работата на довършилата ремонта по втората позиция
на СМР фирма „Тангра АВ“ООД, дори описва в т.1 предмет на изпълнение “ Топлинна изолация на
съществуваща въздуховодна мрежа от 120 кв.м.“, т.е. установява, че такава действително е била
вече изградена. Освен това протокол обр.19 се издава и подписва от страните при липса на спорове
помежду им и принципно при приключване на възложените работи в тяхната цялост, какъвто
случаят тук не е. Обаче установяването на изработеното може да стане с всички допустими от ГПК
доказателствени средства, в каквато насока съдът е преценил изброените по- горе доказателства.
Друг спорен за страните въпрос е дали предвид неизпълнението, възложителят е
направил изявление за развалянето на сключения договор, достигнало до изпълнителя и ако да-
кога.
В тази връзка са били ангажирани като доказателства, приети от първата инстанция на
хартиен носител, вайбър съобщения, с които ищецът се домогва да установи отправено изявление
за разваляне на договора поради неизпълнение още от 31.03.23г., когато заявил, че отношенията му
с контрагента ще се уредят вече по съдебен път, т.к. всички срокове са изтекли.
Както и първоинстанционният, така и този съд приема, че в случая вайбър
кореспонденцията не носи достатъчно идентификационни белези за автентичност и е изкарана от
контекст, поради което няма доказателствена сила и не установява за целите на производството
отправянето на изрично волеизявление за разваляне на договора от възложителя до изпълнителя,
още повече, че няма данни и за приемането на съобщенията от адресата. В същност видно от
съдържанието на представеното по делото изявление според БОС е, че то не съдържа изискуемата
от закона категоричност и конкретност, че именно с него изправната страна прекратява договора за
изработка поради неизпълнение.За установяването на разглеждането обстоятелство съдът
препраща и към касаещите го мотиви от решението на първата инстанция, на основание чл.272 от
ГПК.
Не се споделя от съда и евентуално въведеното твърдение, че волеизявление за разваляне на
договора е било отправено с протокола на нотариус Гергана Чинева от 15.11.2023г. В посочения
документ също няма такова изявление, още повече, че ответникът не се отзовал на поканата, така
че цитираният протокол не следва да се приеме за надлежно уведомяване на изпълнителя за
намерението на възложителя да развали едностранно договора.
С оглед горното, този съд изцяло споделя изводите на първоинстационния, стъпвайки и на
съдебната практика, че подаването на исковата молба с претенция за възстановяване на даденото
по неизпълнен договор, представлява уведомление до насрещната неизправна страна за разваляне
на сделката, т.к. предмет на иска е последицата от това разваляне, а именно- реституцията на
даденото при нейното сключване.
7
Правни изводи:
По първия иск:Претенцията за главницата по делото почива на неоснователно
обогатяване, като се иска връщане на даденото при отпаднало основание след развалянето на
договора за изработка поради неизпълнение(чл.55 ,ал.1,пр.3 от ЗЗД).
Затова за разрешаването на спора са от съществено значение следните обстоятелства: дали
е извършено разместване на материални блага в патримониума на двете страни по договора, дали
той е развален и дали въпреки това получилият материалната престация има основание да я
задържи.
Договорът на страните, по повод който е платена сумата от 13200лв. с ДДС с оглед
характеристиките му е такъв за изработка, уреден в чл.258 и сл. от ЗЗД, съгласно който
възложителят е длъжен да приеме работата и да заплати на изпълнителя уговореното
възнаграждение, което може да бъде коригирано при междувременна корекция в цените на
материала и работната ръка, макар да е било уговорено изцяло(вж. чл.266, ал.2от ЗЗД).
Ответникът е въвел довод за незначително неизпълнение, поради което процесният договор
за СМР не подлежи на разваляне, но БОС го намира за неоснователен.
Съдът отбелязва, че кредиторът има основание да развали процесния договор, защото тук
правилото на чл.87, ал.4 от ЗЗД- невъзникване на потестативното право за разваляне на сделката
поради липса на правен интерес- не намира приложение. Възложителят би бил препятстван да
упражни правото си да прекрати облигационните отношения с изпълнителя, ако неизпълнената
част от работата е незначителна, но в случая неизпълнението е съществено, както съвкупната
преценка на събраните по- горе доказателства установява.Първата част от СМР по договора е
ненапълно изработена, а останалите две–въобще не са осъществени. Въпреки относителната
самостоятелност на договарянето на страните в три групи СМР, сделката в първите две части касае
цялостен ремонт на вентилационната система на болничното заведение, поради което няма
основание неизпълнението по ремонта на тази система да се разглежда фрагментарно.
Договорът за СМР е можел да бъде развален и това е сторено от възложителя, като
причината е само частичната престация от страна на изпълнителя ответник. Конкретното
изявление, с което възложителят упражнява горепосоченото потестативно право БОС намира за
отправено до насрещната страна с исковата молба, т.к. както бе посочено по-горе, данните по
делото не установяват това да е станало в по- ранен момент.
Развалянето на договора за изработка има за последица връщането на даденото от страна на
възложителя,което в случая се изчерпва с част от платените парични средства.
Предвид установената по-горе стойност на изработеното, явяващо се полезно за
възложителя, сумата от 10004лв. следва да бъде задържана от ответника, т.к. има основание за
това.
Акцесорният иск за мораторна лихва е неоснователен с оглед направените по-горе
разсъждения за момента, в който БОС приема договора за развален едностранно поради
неизпълнение от възложителя. Получаването на исковата молба от ответника се явява
едновременно както волеизявление за развалянето на договора, така и покана за връщане на
даденото по неговото изпълнение, т.е. задължението за реституция на платената цена възниква след
завеждането на делото, което е образувано на 16.11.23г. в РС. Забавата за връщането на сумата
настъпва след поканата и продължава до изплащането й, следователно и т.к. забава преди
8
завеждането на настоящото дело няма, не се дължи и мораторна лихва.
Що се отнася до сумата от 3960лв., поискана като обезщетение , страната е направила
последно уточнение пред БОС и я е претендирала като неустойка заради причинени от
неизпълнението вреди- наемането на друг изпълнител, което определя неустойката като
компенсаторна. Неустойката е обезщетение, което страните уговарят предварително като
обезщетение за забавено, лошо или пълно неизпълнение, за да не се налага да установяват вредите
си и да ги доказват по размер.Обаче по делото няма данни да е уговаряна каквато и да било
неустойка, поради което и сумата не се дължи на заявеното основание.Претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата
инстанция, макар разглеждайки я като обезщетение за имуществени вреди на основание чл.88, ал.2
от ЗЗД, което е счетено неоснователно заради недоказани щети.
В обобщение от гореизложеното и поради съвпадение на крайните правни изводи по спора
на двете съдилища, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваните му
отхвърлителни части.
При този изход от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемата
страна има право на сторените в производството разноски, възлизащи на 1000лв., уговорени и
заплатени за адвокатски хонорар за представителството й по ВГД 1950/24г. по описа на БОС.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2109/16.10.24г., постановено по гр.д.№6889/23г. по описа на
БРС в обжалваните отхвърлителни части.
ОСЪЖДА "ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД" ЕООД, с ЕИК
********* и седалище в гр. Бургас, кв. „Меден рудник“, зона А, представлявано от д-р Стоил
Апостолов да заплати на "Таня комерс 83" ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас, к-с
„Меден рудник“, бл. 97, вх. 2, ет. 5, представлявано от Тодор Янков, сумата от 1000 лв.(хиляда
лева),представляваща разноски, направени за адвокатско възнаграждение за представителството на
страната по ВГД 1950/24г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9