Решение по дело №1994/2011 на Районен съд - Ловеч

                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Ловеч, 26.03.2012 г.                       

 

                           В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б. и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 1994 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 28.12.2011 г. по досъдебно производство № 33/2011 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, на Вася Радевска – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК М.В.Й. ***, за повдигнато й обвинение по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински официален документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.   

По внесеното постановление е образувано н.адм.х.дело № 1994/11 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

На досъдебното производство обвиняемата М.Й. е дала обяснения /л.63/, като е заявила, че не се признава за виновна. Изтъкнала е, че наема понякога е плащала месец за месец, а друг път е плащала за няколко месеца, ако е имало забавяне. Посочила е, че плащанията ставали най-вече на ръка, но имало и с пощенски записи, като когато плащала на ръка за това съставяли РКО, тъй като Милка Радкова често забравяла, че е взела вече пари от наема.

В съдебно заседание, редовно призована, Й. не се явява. Защитава се от адвокат Филипов, който пледира за оправдателно решение, като изтъква, че е налице несъставомерност на деянието. Развива доводи, че обвинението не е доказано от субективна страна. Сочи също така, че квалификацията на деянието не е пълна и точна, тъй като инкриминираните РКО не са официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Алтернативно пледира, в случай, че съда приеме обвиняемата за автор на вмененото й престъпление, да я освободи от наказателна отговорност и й наложи глоба в минималния предвиден от закона размер.

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемата М.В.Й. ***, като преди развода си носела фамилното име на съпруга си – Кондева. Била управител на ЕТ „М. ***. Не била осъждана.

На 01.06.2006 г. обвиняемата, в качеството си на едноличен търговец сключила договор за наем с Милка Станева Радкова, по слата на който последната срещу 100 лева месечен наем предоставила за ползване на обвиняемата търговски обект от 32 кв.м., находящ се в гр.Ловеч, ул.”Иван Драсов” № 5.

През 2009 г. в Районен съд гр.Ловеч постъпила искова молба от свидетелката Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област против ЕТ „М. ***, представляван от М.В.Й.. По молбата било образувано гр.дело № 1734/2009 г. по описа на РС – Ловеч. В молбата свидетелката Розалина Русева, като дъщеря и в качеството си на наследник на вече починалата Милка Радкова сочела, че действието на сключения от нейната майка наемен договор продължило и след смъртта й на 18.08.2008 година. Твърдяла, че за месец декември 2007 г., както и за периода от 01.10.2008 г. до 31.10.2009 г. обвиняемата Й. не била изплатила, както на майка й докато била жива, така и на нея след това, в качеството й на законен наследник, дължимия за периода наем, в размер общо на 1 400 лева (14 месеца по 100 лева). В развилото се гражданско производство по делото пред шести граждански състав на РС – Ловеч, с цел да обори исковата претенция, обвиняемата Й. представила като писмени доказателства три броя РКО с № 1/29.06.2006 г., № 4/22.04.2007 г. и № 5/24.04.2007 година. Заявила, че тези документи били подписани от наследодателката на ищцата – Милка Радкова и по тях имало извършени плащания. В проведеното на 27.01.2010 г. открито съдебно заседание по гр.дело № 1734/2009 г., по искане на процесуалния представител на ищцата, било открито производство по оспорване верността на съдържанието и истинността на представените от Й. РКО, като същата била задължена да ги представи в оригинал. По делото била назначена съдебно – икономическа експертиза, като от заключението му става ясно, че представените и оспорени три броя РКО не били намерили счетоводно отражение във вторичните счетоводни документи, т.е. не били осчетоводени и по този начин посочените в трите РКО суми не били приспаднати като счетоводен разход за съответните години. По делото била назначена и съдебно-графологическа експертиза, по която вещото лице установило, че подписите за „Получил сумата” в РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени от Милка Станева Радкова, а същите били имитирани. Единствено подписа за „Получил сумата” в РКО № 5/24.04.2007 г. бил положен от Милка Радкова.

При констатирането на тези обстоятелства Районен съд гр.Ловеч изпратил сигнал до Районна прокуратура гр.Ловеч.

В хода на досъдебното производство била назначена нова графологическа експертиза, по която вещото лице установило, че подписите положени в каре „Получил сумата” в  РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени от Милка Станева Радкова, както и че подписите в същото каре в РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени и от М.В.Й..

В качеството си на свидетел била разпитана Розалина Русева (дъщеря на починалата Милка Радкова), която заявила, че дължимия наем не бил платен, поради което и завела посоченото по-горе гражданско дело, както и че положените в двете РКО подписи не били на майка й.    

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемата М.В.Й. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК, като на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., за да докаже, че не съществува задължение за плащане спрямо Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Настоящият състав приема, че инкриминираните два РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., неправилно са били определени от обвинението като официални документи, поради което обвиняемата М.Й. следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение с квалификация по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това да е ползвала неистински официален документ. Легална дефиниция за нуждите на наказателното производство за „официален документ” е дадена в разпоредбата на чл.93, т.5 от НК. Една от съществените му характеристики, която го отличава от частния документ е, че официалния се издава от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установен от закона ред и форма, докато частният е лишен от подобни характеристики. Дефиниция за това що е „длъжностно лице” дава нормата на чл.93, т.1, б.”а” и б.”б” от НК и обвиняемата Й., както в лично качество, така и в качеството си на едноличен търговец (физическо лице с разширена дееспособност), не попада в някоя от визираните в тази разпоредба хипотези. Ето защо съдът прие, че РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г. са частни документи.

Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото доказателства, че обвиняемата М.Й. е извършил престъплението по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК. От обективна страна, от назначените както по гражданското дело, така и по досъдебното производство графологически експертизи категорично се установява, че подписите в графата „Получил сумата” в двете РКО, не са положени от наемодателката Милка Радкова, както и от обвиняемата Й., поради което на последната не може да се търси наказателна отговорност за съставянето им. Представила ги е пред състав на Районен съд гр.Ловеч по гр.дело № 1734/2009 г., като е налице в случая и предвидената в състава на престъплението специална цел, а именно да й послужат за доказване на тезата й, че не дължи претендираната от ищцата Розалина Русева сума по наемния договор. Престъплението е резултатно и деянието е било довършено с представянето на двата РКО като доказателства по гражданското дело и е без значение факта, че в последствие, в резултат на оспорването им по реда на чл.194 от ГПК, гражданския съд не ги е ценил като годни доказателства.    

Заетата от защитата на обвиняемата позиция, че е липсвал умисъл в действията й, не може да бъде споделена, а и се опровергава от събраните по делото доказателства. Двете инкриминирани РКО не са били осчетоводени и по този начин сумите по тях не са били отразени като счетоводен разход за съответните години (2006 г. и 2007 г.) и не са участвали при определянето на финансовия резултат на обвиняемата Й. за този период. А видно от двата РКО /л.10 и 11/, вписаната в тях сума е била общо в размер на 2 200 лева и не би било в интерес на обвиняемата да не я осчетоводи като разход, тъй като по този начин би намалила облагаемата данъчна основа, те. би платила по-нисък данък. Явно е, че въпросните РКО са били изготвени единствено с цел ползването им като доказателство по гражданското дело и не обективират действително волеизявление от Милка Радкова, чрез подписа й, че е получила вписаните по тях суми.

С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети. Освен това деянието, за което съдът установи, че е извършила, е умишлено и се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е била с постоянно местоживеене, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо нея ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че М.В.Й. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК и й се наложи административно наказание - глоба в размер на 500 лева. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемата и имотното й състояние, ниската й обществена опасност, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието. Съобрази също така, че от момента на извършване на деянието – 27.01.2010 г. до постановяване на настоящето решение е последвала редакция в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК (ДВ, бр.26 от 06.04.2010 г., в сила от 09.04.2010 г.), като долната граница на глобата е завишена от 500 на 1 000 лева. При това положение и съобразно нормата на чл.2, ал.2 от НК, безспорно по-благоприятна за дееца е редакцията на чл.78а, ал.1 от НК допреди изменението й от 06.04.2010 г. и съдът определи размера на глобата по старата редакция на чл.78а от НК.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемата М.Й. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч направените по досъдебното производство разноски в размер на 42,50 лева.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а и чл.2, ал.2 от НК, съдът

 

                     

                    Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА М.В.Й. ***, ЕГН : ********** за ВИНОВНА в това, че на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., за да докаже, че не съществува задължение за плащане спрямо Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК и я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като я призна за НЕВИНОВНА и я оправда по обвинението с първоначална квалификация по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това де е ползвала неистински официален документ.

НАЛАГА на М.В.Й. ***, с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА М.В.Й. ***, с горните данни, за заплати на ОД на МВР – гр.Ловеч сумата 42,50 /четиридесет и два лева и 50 ст./ лева, представляваща разноски по досъдебното производство.

 

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от съобщението за обвиняемия и за прокурора пред Ловешки окръжен съд.

                        

   

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :  

   

 

 

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.Ловеч, 26.03.2012 г.                       

 

                           В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б. и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията н.адм.х. дело № 1994 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 28.12.2011 г. по досъдебно производство № 33/2011 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, на Вася Радевска – прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, на основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК М.В.Й. ***, за повдигнато й обвинение по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински официален документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.   

По внесеното постановление е образувано н.адм.х.дело № 1994/11 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

На досъдебното производство обвиняемата М.Й. е дала обяснения /л.63/, като е заявила, че не се признава за виновна. Изтъкнала е, че наема понякога е плащала месец за месец, а друг път е плащала за няколко месеца, ако е имало забавяне. Посочила е, че плащанията ставали най-вече на ръка, но имало и с пощенски записи, като когато плащала на ръка за това съставяли РКО, тъй като Милка Радкова често забравяла, че е взела вече пари от наема.

В съдебно заседание, редовно призована, Й. не се явява. Защитава се от адвокат Филипов, който пледира за оправдателно решение, като изтъква, че е налице несъставомерност на деянието. Развива доводи, че обвинението не е доказано от субективна страна. Сочи също така, че квалификацията на деянието не е пълна и точна, тъй като инкриминираните РКО не са официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Алтернативно пледира, в случай, че съда приеме обвиняемата за автор на вмененото й престъпление, да я освободи от наказателна отговорност и й наложи глоба в минималния предвиден от закона размер.

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемата М.В.Й. ***, като преди развода си носела фамилното име на съпруга си – Кондева. Била управител на ЕТ „М. ***. Не била осъждана.

На 01.06.2006 г. обвиняемата, в качеството си на едноличен търговец сключила договор за наем с Милка Станева Радкова, по слата на който последната срещу 100 лева месечен наем предоставила за ползване на обвиняемата търговски обект от 32 кв.м., находящ се в гр.Ловеч, ул.”Иван Драсов” № 5.

През 2009 г. в Районен съд гр.Ловеч постъпила искова молба от свидетелката Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област против ЕТ „М. ***, представляван от М.В.Й.. По молбата било образувано гр.дело № 1734/2009 г. по описа на РС – Ловеч. В молбата свидетелката Розалина Русева, като дъщеря и в качеството си на наследник на вече починалата Милка Радкова сочела, че действието на сключения от нейната майка наемен договор продължило и след смъртта й на 18.08.2008 година. Твърдяла, че за месец декември 2007 г., както и за периода от 01.10.2008 г. до 31.10.2009 г. обвиняемата Й. не била изплатила, както на майка й докато била жива, така и на нея след това, в качеството й на законен наследник, дължимия за периода наем, в размер общо на 1 400 лева (14 месеца по 100 лева). В развилото се гражданско производство по делото пред шести граждански състав на РС – Ловеч, с цел да обори исковата претенция, обвиняемата Й. представила като писмени доказателства три броя РКО с № 1/29.06.2006 г., № 4/22.04.2007 г. и № 5/24.04.2007 година. Заявила, че тези документи били подписани от наследодателката на ищцата – Милка Радкова и по тях имало извършени плащания. В проведеното на 27.01.2010 г. открито съдебно заседание по гр.дело № 1734/2009 г., по искане на процесуалния представител на ищцата, било открито производство по оспорване верността на съдържанието и истинността на представените от Й. РКО, като същата била задължена да ги представи в оригинал. По делото била назначена съдебно – икономическа експертиза, като от заключението му става ясно, че представените и оспорени три броя РКО не били намерили счетоводно отражение във вторичните счетоводни документи, т.е. не били осчетоводени и по този начин посочените в трите РКО суми не били приспаднати като счетоводен разход за съответните години. По делото била назначена и съдебно-графологическа експертиза, по която вещото лице установило, че подписите за „Получил сумата” в РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени от Милка Станева Радкова, а същите били имитирани. Единствено подписа за „Получил сумата” в РКО № 5/24.04.2007 г. бил положен от Милка Радкова.

При констатирането на тези обстоятелства Районен съд гр.Ловеч изпратил сигнал до Районна прокуратура гр.Ловеч.

В хода на досъдебното производство била назначена нова графологическа експертиза, по която вещото лице установило, че подписите положени в каре „Получил сумата” в  РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени от Милка Станева Радкова, както и че подписите в същото каре в РКО № 1/29.06.2006 г. и № 4/22.04.2007 г.  не били положени и от М.В.Й..

В качеството си на свидетел била разпитана Розалина Русева (дъщеря на починалата Милка Радкова), която заявила, че дължимия наем не бил платен, поради което и завела посоченото по-горе гражданско дело, както и че положените в двете РКО подписи не били на майка й.    

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемата М.В.Й. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК, като на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., за да докаже, че не съществува задължение за плащане спрямо Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Настоящият състав приема, че инкриминираните два РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., неправилно са били определени от обвинението като официални документи, поради което обвиняемата М.Й. следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение с квалификация по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това да е ползвала неистински официален документ. Легална дефиниция за нуждите на наказателното производство за „официален документ” е дадена в разпоредбата на чл.93, т.5 от НК. Една от съществените му характеристики, която го отличава от частния документ е, че официалния се издава от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установен от закона ред и форма, докато частният е лишен от подобни характеристики. Дефиниция за това що е „длъжностно лице” дава нормата на чл.93, т.1, б.”а” и б.”б” от НК и обвиняемата Й., както в лично качество, така и в качеството си на едноличен търговец (физическо лице с разширена дееспособност), не попада в някоя от визираните в тази разпоредба хипотези. Ето защо съдът прие, че РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г. са частни документи.

Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото доказателства, че обвиняемата М.Й. е извършил престъплението по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК. От обективна страна, от назначените както по гражданското дело, така и по досъдебното производство графологически експертизи категорично се установява, че подписите в графата „Получил сумата” в двете РКО, не са положени от наемодателката Милка Радкова, както и от обвиняемата Й., поради което на последната не може да се търси наказателна отговорност за съставянето им. Представила ги е пред състав на Районен съд гр.Ловеч по гр.дело № 1734/2009 г., като е налице в случая и предвидената в състава на престъплението специална цел, а именно да й послужат за доказване на тезата й, че не дължи претендираната от ищцата Розалина Русева сума по наемния договор. Престъплението е резултатно и деянието е било довършено с представянето на двата РКО като доказателства по гражданското дело и е без значение факта, че в последствие, в резултат на оспорването им по реда на чл.194 от ГПК, гражданския съд не ги е ценил като годни доказателства.    

Заетата от защитата на обвиняемата позиция, че е липсвал умисъл в действията й, не може да бъде споделена, а и се опровергава от събраните по делото доказателства. Двете инкриминирани РКО не са били осчетоводени и по този начин сумите по тях не са били отразени като счетоводен разход за съответните години (2006 г. и 2007 г.) и не са участвали при определянето на финансовия резултат на обвиняемата Й. за този период. А видно от двата РКО /л.10 и 11/, вписаната в тях сума е била общо в размер на 2 200 лева и не би било в интерес на обвиняемата да не я осчетоводи като разход, тъй като по този начин би намалила облагаемата данъчна основа, те. би платила по-нисък данък. Явно е, че въпросните РКО са били изготвени единствено с цел ползването им като доказателство по гражданското дело и не обективират действително волеизявление от Милка Радкова, чрез подписа й, че е получила вписаните по тях суми.

С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети. Освен това деянието, за което съдът установи, че е извършила, е умишлено и се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е била с постоянно местоживеене, не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо нея ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че М.В.Й. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК и й се наложи административно наказание - глоба в размер на 500 лева. Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемата и имотното й състояние, ниската й обществена опасност, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието. Съобрази също така, че от момента на извършване на деянието – 27.01.2010 г. до постановяване на настоящето решение е последвала редакция в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК (ДВ, бр.26 от 06.04.2010 г., в сила от 09.04.2010 г.), като долната граница на глобата е завишена от 500 на 1 000 лева. При това положение и съобразно нормата на чл.2, ал.2 от НК, безспорно по-благоприятна за дееца е редакцията на чл.78а, ал.1 от НК допреди изменението й от 06.04.2010 г. и съдът определи размера на глобата по старата редакция на чл.78а от НК.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемата М.Й. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч направените по досъдебното производство разноски в размер на 42,50 лева.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а и чл.2, ал.2 от НК, съдът

 

                     

                    Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА М.В.Й. ***, ЕГН : ********** за ВИНОВНА в това, че на 27.01.2010 г., в гр.Ловеч, пред шести граждански състав на РС – гр.Ловеч, съзнателно се ползвала от неистински частен документ – РКО № 1/29.06.2006 г. и РКО № 4/22.04.2007 г., за да докаже, че не съществува задължение за плащане спрямо Розалина Тодорова Русева от с.Кокаляне, Софийска област, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, предл.1-во, във връзка с чл.309, ал.1, предл.1-во от НК и я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като я призна за НЕВИНОВНА и я оправда по обвинението с първоначална квалификация по чл.316, във връзка с чл.308, ал.1 от НК, за това де е ползвала неистински официален документ.

НАЛАГА на М.В.Й. ***, с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА М.В.Й. ***, с горните данни, за заплати на ОД на МВР – гр.Ловеч сумата 42,50 /четиридесет и два лева и 50 ст./ лева, представляваща разноски по досъдебното производство.

 

Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от съобщението за обвиняемия и за прокурора пред Ловешки окръжен съд.

                        

   

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :