№ 9067
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110162337 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Е. М. Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество,
сумите както следва: 78,49 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.03.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането; 2,52 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 06.06.2024 г., 13,72 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.10.2021 г., ведно със законната лихва от
10.07.2024 г. до изплащане на вземането; 4,29 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41684/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „П.И.“
ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство,
1
длъжникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за същия,
точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот,
ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга
дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, обективирано във
възражението по чл. 414 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили
факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за топлинна енергия
и дялово разпределение, доставени до обект с абонатен № 14****, представляващ ап.
1, находящ се в /адрес/.
От приложените на л. 16 и л. 18 по делото копия на нотариални актове и
приложеното на л. 23 по делото заявление – декларация, се установява, че през
исковия период ответникът Е. Л., в качеството му на собственик на процесното
жилище е имал качеството потребител на топлинна енергия.
От заключенията на вещите лица по допуснатите и изготвени съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцовото
дружество е доставило до процесното жилище топлинна енергия в посочените
2
количества, на индивидуализираната стойност, както и че е извършена услуга дялово
разпределение на цената, индивидуализирана в исковата молба.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените искови
претенции.
Съгласно т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК - в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор.
В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но с
възражението по чл. 414 ГПК е формулирал възражение, че вземанията на ищеца са
погасени по давност, което следва да бъде разглеждано с оглед постановките на ТР.
На следващо място в проведеното осз процесуалният представител на ответника
адв. Н. посочи, че поддържа възражението, че вземанията на ищеца са погасени по
давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК.
Настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като заявлението е
подадено на 10.07.2024г., респективно погасени по давност са вземанията за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, чиято изискуемост е настъпила преди
10.07.2021г.
Изцяло погасено по давност е вземането за доставена топлинна енергия,
доколкото претенцията е за периода м.03.2021г. – м.04.2021г.
При изслушване на вещите лица в осз, експертът по СТЕ посочи, че има
3
неизплатена част за дялово разпределение за два месеца, като вещото лице по ССчЕ,
посочи,, че неизплатената част за дялово разпределение е за м.03.2021г. и м.04.2021г.,
респективно задълженията са за период, за който вземанията на ищеца са погасени по
давност.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на исковите
претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, доколкото
вземанията на ищеца са погасени по давност.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на главните вземания, по аргумент от чл. 119
ЗЗД погасени по давност са и акцесорните претенции за мораторна лихва.
За пълнота съдът намира за необходимо за посочи, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна на още едно
основание.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в размер на 400.00лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство /договор л. 101 по делото/. Доколкото в
договора е отразено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, по аргумент от
т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка,
удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Е. М. Л., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 78,49 лева –
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия до
обект с абонатен № 14****, представляващ ап. 1, находящ се в /адрес/, за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на
вземането, 2,52 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 06.06.2024 г., 13,72
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до
30.10.2021 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането,
4,29 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41684/2024 г., по описа на СРС, 180-
ти състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е. М. Л., ЕГН **********,
сумата от 400.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„П.И.“ ООД..
4
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5