РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Перник, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20251700100052 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Е. В. М., ЕГН ********** и М. К.
М., ЕГН ********** /конституирани на основание чл.227 ГПК в качеството им на
наследници по закон на първоначалния ищец К. М. М. ЕГН **********, починал в
хода на процеса на ***, след завеждане на исковата молба/, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищците обезщетение в размер на от по 60 000 лева за всеки от
тях за причинени на К. М. М. ЕГН ********** неимуществени вреди; както и
обезщетение в размер на от по 3 620.83 лева за причинени му имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП на *** около 10.15 часа, по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по силата на валиден договор, обективиран
в полица № ***, както и законна лихва върху главниците, считано от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на ***, около 10.15 часа, А. М. В. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег.№***. Същият се е движел по ул.
„***”, в ***, когато на кръстовището с ул. „***” не забелязал движещия се по
пешеходната пътека К. М. и с предната част на автомобила го блъснал. Вследствие на
сблъсъка наследодателят на ищците паднал на пътното платно, като почувствал силни
болки в дясния крак, дясната предмищница и лявата колянна става, както и силен
уплах. Поддържат, че собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген" модел
„Голф“ с рег.№***, е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране
на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, видно от застрахователна
полица №***, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с валидност от 15.01.2024г. до
14.01.2025г. За пътно-транспортното произшествие бил съставен констативен протокол
1
за ПТП с пострадали лица с №*** от полицейски инспектор Д. Е. С. - дежурен ПТП
при сектор ПП - ОД на МВР- Перник, според който вината за настъпване на
процесното ПТП била на водача на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” -
А. В., спрямо когото е взето административно-наказателно отношение. Веднага след
инцидента наследодателят на ищците бил закаран от екип на спешна медицинска
помощ в МБАЛ „***” АД - ***, където лекарите са установили, че пострадалият има
спонтанна и палпаторна болезненост в дясната тазобедрена става, дясната гривнена
става е оточна и болезнена при палпация в областта на долната улна, като движенията
в същата са с ограничен обем. Лявата колянна става е оточна и болезнена при
палпация, като и тук движенията са в ограничен обем. Налице са контузии и
екскориации в областта на дясна лакътна става и дясна тазобедрена става. Видно от
епикризата, издадена от болничното заведение, наследодателят на ищците бил от ***
до 01.04.2024г. на болнично лечение, като му била поставена гипсова имобилизация на
десен горен крайник по повод фрактура в дисталната част на улната, ортеза по повод
съмнение за фрактурата на медиалния тибиален кондил на ляв долен крайник, като
следва да се проведе контролна рентгенография на 7 - ия ден с оглед диагностично
уточняване. Проведена е антикоагулантна терапия с фраксипарин и анаргетична
терапия. Пациентът М. е отказал оперативно лечение с канюлирани винтове и
предпочел да бъде опериран в друго лечебно заведение за извършване на
ендопротезиране на дясна тазобедрена става. На 09.04.2024г. наследодателят на
ищците бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология, хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия в Университетска болница „***“ АД. След извършен
преглед и множество изследвания лекарите са констатирали следния статус на
пациента: десен горен крайник - наличие на мека имобилизация в областта на дясна
гривнена става, десен долен крайник - наличие на палпаторна болка в областта на
тазобедрената става, болезнени пасивни и ограничени активни движения в
тазобедрената става, ляв долен крайник - наличие на палпаторна болка в областта на
медиалната колатерална връзка на колянната става. На 10.04.2024г. е извършена
подмяна на дясната тазобедрена става, като на 15.04.2024г. наследодателят на ищците
бил изписан от болницата, като са му дадени препоръки да се движи с патерици, да
проведе рехабилитация, както и да провежда профилактика с ксарелто за 25 дни.
Освен всички физически травми и страдания, причинени на К. М. вследствие на удара,
същият не можел да се отърси от случилото се и от шока, който изживява при
опасността да загуби живота си, бил емоционално нестабилен, не можел пълноценно
да общува с близки и роднини. Молят за уважаване на предявените искове и
претендират разноски.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена
изцяло. Не се спори досежно наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и водача на марка „Фолксваген" модел „Голф“ с рег.№*** към датата на
настъпилия пътен инцидент. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за
осъществено от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество противоправно поведение, довело до настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди по размер, като поддържа, че същият е
прекомерно завишен и недоказан. Оспорва вследствие на ПТП да са настъпили за
наследодателя на ищеца описаните в исковата молба травми. На следващо място, при
условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване от
2
страна на ищеца на настъпилия вредоносен резултат, като поддържа, че
наследодателят на ищците в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП чл.114, т.1 и
т.2 от ЗДвП е осъществил пресичане на пешеходна пътека, като не се е съобразил с
разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост на движение, както и е
нарушил забраната за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за
движение при ограничена видимост. Оспорва претенцията за лихва за забава, като
моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски. Заявява изрично
възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатски
хонорар, като се позовава на актуалната практика на СЕС. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда право на
увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като
последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя
възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към
осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона
изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав,
пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника –
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и
настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба
пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, а ответникът от своя
страна следва да докаже правопогасяващите, правоизключващите и
правопрекратяващите си възражения, в това число и релевираното възражение за
съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. По настоящото дело не е спорно, че наследодателят на
ищците К. М., в качеството му на пострадал вследствие настъпилото ПТП на ***, в
***, е предявил пред ответното дружество молба на основание чл.380 ал.1 КЗ -
извънсъдебна претенция вх. № *** за изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпили имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
***, настъпило в ***, около 10.15 ч. Въз основа на посочените писмени доказателства
следва да се приеме, че с извънсъдебното искане до застрахователя пострадалия К. М.
е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. С оглед на това настоящият състав намира, че предявените
3
искове по чл. 432, ал.1 КЗ са допустими.
Не се спори и по делото изрично се признава от ответника в отговора на
исковата молба наличието на сключен валиден застрахователен договор към *** по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица
№*** с период на валидност от 15.01.2024 г. до 14.01.2025 г. по отношение на водача
на МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№***.
Не се спори и от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№
*** се установява, че ищците са наследници на К. М. М. ЕГН **********, поч. на ***,
както следва: Е. В. М. –съпруга, и М. К. М.- син.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите А. М. В.- водач на МПС, св. С.Д.А..
Св. В. информира, че на процесната дата, в ***, около 10,30 ч. сутринта
управлявал личния си л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№***, като се движел по
ул.“***“ и осъществил ляв завой към ул.“***“. Поддържа, че не видял пострадалия
пешеходец, тъй като бил в зоната зад колонката при кръговото кръстовище. Твърди, че
забелязал наследодателя на ищците едва когато се изправил пред МПС, като спрял
автомобила до него. Пешеходецът пресичал отдясно наляво спрямо МПС. Свидетелят
твърди, че не може да посочи дали е ударил пешеходеца с МПС, преди да спре.
Твърди, че според него от инстинкт за самосъхранение пешеходецът скочил върху
колата, обърнал се на една страна и паднал до гумата. Когато свидетелят слязъл от
автомобила, открил наследодателя на ищците приседнал до предната дясна гума. Бил
в съзнание. Свидетелят го повдигнал с помощта на други пешеходци, след което
извикали полиция и линейка. Според свидетеля пострадалият се оплаквал от силни
болки в ръката. Свидетелят поддържа, че не се е движел с висока скорост, тъй като
тръгвал от място. На мястото на ПТП имало обозначение за пешеходна пътека, но
такава сигнализация не била поставена на пътното платно. Нямало светлинна
сигнализация чрез светофарна уредба. Нямало други движещи се МПС или такива,
паркирали на пешеходната пътека.
От разпита на свидетеля А. се установява, че с наследодателя на ищците били
приятели, преди инцидента М. бил жизнен и работлив, а след него не можел да се
придвижва сам, била му гипсирана дясната ръка, оперативно му била сменена дясна
тазобедрена става, посещавал рехабилитация. Не можел да се обслужва сам, оплаквал
се от силни болки и приемал обезболяващи средства.
По делото е приобщено и заключение по СМЕ по писмени данни, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че в медицинската документация, приложена към делото на името на К.
М. М. /епикриза от травматологично отделение при МБАЛ „***“ – *** на К. М.,
постъпил на ***, изписан на 01.04.2025 г., за оперативни процедури на таза и долния
крайник, епикриза № *** от Клиника по ортопедия и травматология, хирургия на ръка
и реконструктивна хирургия от УМБАЛ „***“ –***, образни изследвания на пациент/,
са налице данни за следните травматични увреждания, получени в резултат от
претърпяно ПТП на ***: счупване на дясната бедрена кост в областта на бедрената
шийка, счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, контузии и охлузни
наранявания в областта на дясна лакътна става и в дясната седалищна област,
контузия на лява колянна става. Вещото лице посочва, че средностатистическият срок
на възстановяване при нормално протичащ възстановителен процес при травма от този
вид, в тази степен и с тези характеристики, а именно -счупване в областта на
4
бедрената шийка с последващо оперативно лечение, е от порядъка на около 12 месеца
и включва период от време от около 6 месеца без натоварване на крайника и
използване на помощни средства за придвижване, до 8 месеца въздържане от
физически труд и до 12 месеца от нефизически труд. Вещото лице посочва, че сама по
себе си такава травма трайно и в значителна степен отнема основни функции на
долния крайник, а именно опорна и ходене и се квалифицира по признака трайно
затруднение на движенията на долния крайник. По отношение травмата на дясната
ръка вещото лице посочва, че средностатистическият срок на възстановяване при
нормално протичащ възстановителен процес при травма от този вид, в тази степен и
с тези характеристики, а именно- счупване на стилоидния израстък на лакътна кост, е
от порядъка на около 1,5-2 месеца и включва период на имобилизация от около 15-20
дни и времето за рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на
крайника. По отношение на травмите в областта на дясна лакътна става, дясна
седалищна област и ляво коляно, възстановителният период е от порядъка на около 2
седмици. При доклада си в съдебно заседание вещото лице поддържа, че причинно-
следствена връзка между смъртта на пострадалия К. М. на ***, посочена като
настъпила вследствие мозъчен инфаркт, и претърпените при ПТП травми би могла да
се установи единствено след извършване на аутопсия, каквато не е извършена в
случая.
От заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява следния механизъм на ПТП: на ***,
при ясно време и суха настилка, л.а. „Фолксваген“ е спрял на ул. „***“ преди
кръстовището с ул. „***“ и изчаква за маневра ляв завой – предната му част е
насочена в дясно на посоката на огледа. По същото време и в обратна посока /от ул.
„***“ към ул. „***“/, по десния тротоар приближава пешеходец със спокоен ход – 3,2
км/ч. Водачът на л.а. „Фолксваген“ потегля с нормално ускорение и предприема завой
наляво за навлизане по платното на ул. „***“. В този момент, пешеходецът пресича
перпендикулярно на платното за движение на същата улица, отдясно наляво. Според
посоченото от вещото лице, началният момент на предприетото от пострадалия
пресичане на платното за движение се явява 0.5s след след потеглянето на МПС, към
момент, когато скоростта на автомобила е 2.16 km/h. На 3,5 метра в ляво от десния
бордюр настъпва контакт между предната дясна част на л.а. „Фолксваген“ и лявата
част на тялото. Пешеходецът пада върху настилката на дясно и близко до мястото на
удара, а автомобилът спира почти веднага след удара /на около 0,4 м/ без да настъпи
прегазване. Скоростта на л.а. „Фолксваген“ в момента на удара е 6,44 км/ч.
Пешеходецът се движил равномерно със скорост 3,2 км/ч /определена като средна
стойност съобразно пола и възрастта на пострадалия/ и преди ПТП и непосредствено
преди момента на удара. Максималната скорост, която е достигнал автомобилът, е
била 14,15 км/ч, а в момента на контакт с пешеходеца е била малко над 6,4км/ч.
Вещото лице посочва, че при аварийно задействане на спирачната система, с
максимална ефективност в същия момент, в който водачът на л.а. „Фолксваген“ е
реагирал за плавно спиране на автомобила, той е разполагал с възможността да спре
преди мястото на удара /със минимален запас от 0,07 метра, който при ниската скорост
е достатъчен/ и по този начин да предотврати ПТП. Според заключението на вещото
лице, водачът на л.а. „Фолксваген“ с оглед липсата на препятствия между него и
навлизащия пешеходец на платното за движение, е разполагал и с техническата
възможност да не потегля от действителното си място на потегляне, да изчака
преминаването на пешеходеца, като по този също предотврати ПТП. Според вещото
лице, изложените възможности за предотвратяване на ПТП от страна на водача,
5
определят, че основната техническа причина за настъпилото произшествие са
действията на водача на л.а. „Фолксваген“, който въпреки възможностите си, не
осигурява безопасното преминаване на пострадалия пешеходец. Вещото лице посочва,
че липсват данни за каквито и да било препятствия между двамата участници, които
да са ограничавали видимостта на пострадалия към МПС. В конкретните условия,
вещото лице определя, че не е имало техническа причина, която да лиши пострадалия
от възможността да забележи процесния автомобил. На мястото, на което пешеходецът
е предприел пресичане на пътното платно, според посоченото от вещото лице, е
налице сигнализация чрез пътен знак Д 17 за сигнализиране на пешеходна пътека тип
„зебра", който се повтаря от лявата страна на платното.
На фона на горното съдът приема за установено наличието на извършено
противоправно деяние от водача А. В., и не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД за виновността на дееца. Налице е негово поведение, изразяващо се в късно
възприемане на пресичащия пешеходец при обективна възможност за това, логично
следствие от което е последвалият контакт с пешеходеца, в което се състои
противоправността на самото деяние и от което се съди за виновността му за
станалото ПТП. Поради това съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на
автомобила следва да възмезди претърпените от наследодателя на ищците вреди. Тъй
като, обаче, се установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, застрахователят е пасивно материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск - чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предвид установяването на неимуществени вреди, реализирани в пряка
причинна връзка от противоправното деяние, съдът следва да се произнесе по
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателя на ищците. Безспорно е, че приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна връзка между
вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което приносът
трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
като наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., мотивите към т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за
увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат
на деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено съпричиняване
(мотивите на ТР № 1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК). За да бъде
намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия ищец следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в случая от застрахователя,
като изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно, намаляване на
6
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем (в тази насока – решение № 60129/28.01.2022 г. на ВКС по т. д. №
1992/2020 г., 1 ТО, ТК).
В конкретния случай се установи, че наследодателят на ищците е предприел
пресичане на платното за движение на обозначеното за целта място, без да се съобрази
с приближаващите се пътни превозни средства съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1
т.1 ЗДвП в приложимата редакция, но това не е допринесло за ПТП, доколкото
заключението на САТЕ категорично посочва, че при аварийно задействане на
спирачната система, с максимална ефективност в същия момент, в който водачът на
л.а. „Фолксваген“ е реагирал за плавно спиране на автомобила, той е разполагал с
възможността да спре преди мястото на удара /със минимален запас от 0,07 метра,
който при ниската скорост е бил достатъчен/ и по този начин да предотврати ПТП.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968 г. са на първо
място получените от наследодателя на ищците травматични увреждания: счупване на
дясната бедрена кост в областта на бедрената шийка, счупване на стилоидния израстък
на дясната лъчева кост, контузии и охлузни наранявания в областта на дясна лакътна
става и в дясната седалищна област, контузия на лява колянна става, като според
заключението на вещото лице по СМЕ средностатистическият срок на възстановяване
при нормално протичащ възстановителен процес по отношение на констатираното
счупване на дясната бедрена кост в областта на бедрената шийка е от порядъка на
около 12 месеца и включва период от време от около 6 месеца без натоварване на
крайника и използване на помощни средства за придвижване, до 8 месеца въздържане
от физически труд и до 12 месеца от нефизически труд, по отношение на
констатираното счупване на стилоидния израстък на лакътна кост е от порядъка на
около 1,5-2 месеца и включва период на имобилизация от около 15-20 дни и времето за
рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на крайника, а по отношение
на травмите в областта на дясна лакътна става, дясна седалищна област и ляво коляно,
според посоченото от вещото лице възстановителният период е от порядъка на около 2
седмици. Следва да се отчете, че по отношение на наследодателя на ищците е била
проведена рехабилитация, като е бил и на медикаментозна терапия, включваща
обезболяващи медикаменти. Установено е, че към момента на смъртта на пострадалия
не е било налице пълно възстановяване от травмите, същият е бил в напреднала
възраст към датата на ПТП-*** години, не е могъл да се обслужва и придвижва сам,
7
изпитвал е силни болки. При съобразяване интензитета на търпените от пострадалия
неимуществени вреди и предмета на предявените искове /присъждане на
застрахователно обезщетение за претърпени от К. М. М. имуществени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП/ съдът намира, че на основание чл.52 ЗЗД
претенцията е основателна за сумата в размер на 50 000 лв., или от по 25 000 лв. за
всеки от ищците, до който размер искът следва да се уважи при съобразяване
наследствените им квоти, а за разликата до предявения размер от по 60 000 лв. за
всеки ищец следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение, е доказан по своето основание. По делото са
представени 10 бр. фактури и касови бонове на обща стойност 7241,67 лв. с ДДС.
Разходите, посочени във фактурите, са свързани с процедури и закупуване на
медикаменти, които са в пряка връзка с претърпяното ПТП. Разходите не са оспорени
от застрахователя. С оглед на това съдът приема, че във връзка с лечението на
получените при увреждането в полза на ищците следва да се присъди обезщетение в
размер на от по 3620,83 лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на лихва за забава, считано от
29.05.2024 г. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая
релевантна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, а именно: 29.05.2024 г.
По разноските:
Ищците са частично освободени от държавна такса. Същите са заплатили
държавна такса в размер на от по 400 лв., от които им се следват по 179,95 лв.
съобразно уважената част от исковете. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на
1929,77 лв. по сметка на ОС - Перник. Аналогично, съобразно уважения размер на
претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Перник и депозита за
работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 270
лв. Разноски се дължат и на ответното дружество. Същото е реализирало такива в
размер на 962,73 лева за възнаграждения на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, които му се следват.
Отправено е искане от пълномощника на ищците за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът е извършвал
услугата безплатно /пълномощно и договор за правна помощ/. Ето защо и следва
ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Т. Х. Х. от САК, личен номер *** сумата
от 2000 лева дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете и фактическата и правна сложност на делото. Възражението по чл.78 ал.5
ГПК, релевирано от ответника, е неотносимо, доколкото в случая адвокатското
възнаграждение се определя от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 432 от КЗ на Е. В. М., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********- и двамата със
съдебен адрес ***, /заместили на основание чл.227 ГПК починалия в хода на процеса
първоначален ищец К. М. М. ЕГН **********/ при равни квоти от по 1/2 сумата от 50
000 лева /от които на Е. В. М., ЕГН ********** сумата от 25 000 лева и на М. К. М.,
ЕГН ********** сумата от 25 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от К. М. М. ЕГН ********** неимуществени вреди, както и сумата от 7241,67 лева
/от които на Е. В. М., ЕГН ********** сумата от 3620,83 лева и на М. К. М., ЕГН
********** сумата от 3620,83 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от К.
М. М. ЕГН ********** имуществени вреди, вследствие на ПТП от ***, в ***,
настъпило по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество по силата на застрахователна полица № ***, с период на
валидност от 15.01.2024 г. до 14.01.2025 г., ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над посочения размер до пълния предявен такъв от 120 000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Е. В. М., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН ********** сумата в размер
на 359,90 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Перник
държавна такса в размер на 1929,77 лева, съразмерно на уважената част от иска, както
и сумата 270 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК Е. В. М., ЕГН ********** и
М. К. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********
сумата от 962,73 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Х. Х. от
САК, личен номер *** сумата от 2000 лева дължимо адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците пред първата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9