Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 13425 по описа за 2017 година, прецени:
Производството
е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 58 от ЗКИ, предявени от търговска б. „Б.Д.“ ЕАД *** срещу Е.
А. – гражданин на Латвия, с паспорт № *******, издаден на 01.12.2005 г. от
Паспортна агенция № 7, Рига.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД *** излага, че с договор за ипотечен
кредит от 03.01.2008 г. е предоставила на ответника Е. А. кредит в размер на 35
500 eвро. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя
по неговата разплащателна сметка. В договора за кредит била уговорена годишна
лихва в размер на 7,49 %. И срок за погасяване 180 месеца, считано от датата на
усвояване. За обезпечение на вземанията по кредита била учредена ипотека в
полза на банката кредитор върху собствен на кредитополучателя недвижим имот. В
договора било уговорено отнасяне на целия кредит „в просрочие“ при забава в
плащанията повече от 90 дни и наказателна надбавка над уговорената лихва в този
случай в размер на 10 пункта. Ищецът твърди, че по кредита не са постъпвали
плащания след 19.12.2009 г., поради което банката кредитор на 19.10.2017 г.
обявила кредита за предсрочно изискуем.
На основание изложените обстоятелства, ищецът прави
искане до съда да осъди ответника Е. А. да заплати на ищеца „Б.Д.“ ЕАД ***
следните суми:
1.
сума от 33 176,48 евро главница;
2.
сума от 20 791,50 евро договорна лихва за периода от 16.12.2009 г. до
18.10.2017 г.;
3.
сума от 1422,60 евро санкционираща (наказателна) лихва за периода от 19.12.2009
г. до 18.10.2017 г.;
4.
дължими такси и разноски 203,48 евро за застрахователни премии за служебно
подновени застраховки на обезпечението.
Според изложеното в обстоятелствената част и петитума
на исковата молба, съдът е приел с доклада по делото, че ищецът „Б.Д.“ ЕАД ***
е предявил срещу ответника Е. А. четири осъдителни иска, съединени при
условията на кумулативност:
1. иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за
заплащане на главница по договор за ипотечен кредит от 03.01.2008 г., с цена на
този иск 33 176,48 евро;
2. иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за
заплащане на договорна лихва върху главницата по договор за ипотечен кредит от
03.01.2008 г. за лихвен период от 16.12.2009 г. до 18.10.2017 г., с цена на
този иск 20 791,50 евро;
3. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на „санкционираща (наказателна) лихва“,
имаща характер на неустойка, за периода от 19.12.2009 г. до 18.10.2017 г., с
цена на този иск 1422,60 евро;
4.
иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции, за
заплащане на разноски по кредита за застрахователни премии за застраховки на
имота – предмет на договорната ипотека, с цена на този иск 203,48 евро.
Назначеният особен представител на ответника Е. А.
в законоустановения срок е подал отговор
със следните възражения:
- възражение за изтекла петгодишна давност, предвид
предявяването на иска на осмата година след последното плащане по договора;
- възражение за
нередовност от формална страна на пълномощното на Д.П.П. – С., поради
нотариална заверка само на подписа на упълномощителя Е. А., а няма заверка на
съдържанието на пълномощното;
- възражение срещу
редовната представителна власт на длъжностните лица в „Б.Д.“ ЕАД, сключили
договора от името на банката.
По
делото е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника Д.П.П. –
С.. По същество третото лице помагач оспорва иска с довод за изтекла
погасителна давност на вземанията. Твърди, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем с покана – уведомление изх. № 1729 от 05.10.2010 г.
По
делото е установено, че между ищеца „Б.Д.“ ЕАД *** като заемодател и
ответника Е. А. като кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит от
03.01.2008 г. При сключването на договора, ответникът като кредитополучател бил представляван от третото
лице помагач Д.П.П.. Съгласно договора, банката кредитор е отпуснала на
кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 35 500 евро за срок от 180
месеца от датата на усвояването, при уговорена годишна лихва към датата на
сключването в размер на 7,49 %. Кредитът е бил усвоен изцяло от кредитополучателя,
видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че плащанията по кредита са
продължили до 12.03.2010 г., като погасената част от задълженията са, както
следва: погасена главница в размер на 2323,52 евро; погасена договорна лихва в
размер 4899,49 евро; погасена санкционна лихва в размер 1250,86 евро; и
погасени заемни такси с размер 55,72 евро. Според заключението на експертизата,
размерът на непогасената главница по договора за кредит е 33 176,48 евро,
размерът на непогасената възнаградителна лихва е 20 791,50 евро (без
отчитане на тригодишната погасителна давност), а размерът на непогасените
заемни такси е общо 203,48 евро.
Особеният представител на ответника Е. А. и третото
лице помагач Д.П.П. – С. правя възражение за погасяване на вземанията по
кредита поради изтекла давност. Третото лице помагач е представило
покана-уведомление с изх. № 1729 от 05.10.2010 г., с която мениджърът на
финансов център „Братя Миладинови“ при „Б.Д.“ ЕАД уведомява кредитополучателя,
че поради забава в плащанията по договора за кредит, кредитът му е предсрочно
изискуем. Със същото уведомление поканва кредитополучателя да погаси посочените
в уведомлението суми в седемдневен срок (л. 406). Ищецът излага доводи за липса
на представителна власт на служителя на финансовия център Н.Н.Д.да обявява
кредита за предсрочно изискуем, като прави изявление, че се противопоставя на
това действие на банковия служител. Излагат доводи, че представителните
правомощия на банковия служител са конкретни, изрично изброени и подробно
описани в действията.
Съдът не споделя тези доводи на ищеца. Съгласно текста
на пълномощното, законните представители на „Б.Д.“ ЕАД *** упълномощават Н.Н.Д.да
представлява банката в качеството си на търговски пълномощник по смисъла на чл.
26 от Търговския закон, като извършва всички правни действия, свързани с
преките задачи и дейности на финансовия център. Едва след тази клауза следва изброяването
„по-конкретно“ на дейности, които търговският пълномощник има право да
извършва. Тълкуването на пълномощното според правилата на чл. 20 във вр. с чл.
44 от ЗЗД обуславя извода, че изброяването на действията от т. 1 до т. 3.8 от
пълномощното не е изчерпателно, а действителната воля на упълномощителя е била
да натовари търговския пълномощник и с действия, непосочени изрично в
пълномощното, които са свързани с дейността на финансовия център на банката. Доколкото
дейността на финансовия център е част от дейността на банката, при липса на
изрични ограничения в представителната власт и по аргумент от чл. 26 ал. 1 изр.
2 от ТЗ следва да се приеме, че пълномощникът е бил оправомощен да извършва всички действия, свързани с
обикновената дейност на търговеца. Тъй като търговецът е банка и част от нейния
предмет на дейност е предоставяне на кредити, съдът намира, че действията по
събиране на вземанията по кредитите, включително обявяване на необслужван
кредит за предсрочно изискуем, е част от обикновената дейност на банката. Следва
да се има предвид също, че съгласно чл. 26 ал. 2 изр. 2 от ТЗ, други
ограничения в пълномощното на търговския пълномощник могат да се
противопоставят на трето лице само ако са му били известни (на третото лице)
или би трябвало да ги знае. По делото не са представени доказателства, че
твърдяното от ищеца ограничение в представителната власт на пълномощника Н.Н.Д.е
било известно на ответника Е. А. или неговия представител в отношенията с
банката – третото лице помагач в делото Д.П.П. – С.. От доказателствата по
делото не може да се направи извод и че ответникът Е. А. или неговият
пълномощник би трябвало да знаят за такова ограничение.
Поради
тези съображения съдът приема, че търговският пълномощник на банката ищец Н.Д.като
мениджър на финансов център „Братя Миладинови“ гр. Бургас, е имал надлежна
представителна власт да уведоми кредитополучателя Е. А. лично или чрез
представител, за обявяване на вземането по кредита за предсрочно изискуемо.
Уведомлението е било получено от Д.П.П. – С. като представител на
кредитополучателя Е. А. (пълномощно л. 41). Действието на търговския
пълномощник е породило правните последици на настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Предсрочната изискуемост
следва да се счита настъпила при получаването на изпратената покана-уведомление
от пълномощника на кредитополучателя. По делото не са представени доказателства
за точната дата на получаване на изпратената покана-уведомление, поради което
съдът приема датата 05.10.2010 г., отбелязана на поканата-уведомление, като
дата на получаването на документа от пълномощника на кредитополучателя. От тази
дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за
вземането по главницата на дължимия кредит в размер на 33 176,48 евро,
съгласно твърдението в исковата молба и заключението на вещото лице.
Давностният срок е изтекъл на 05.10.2015 г. и с изтичането на този срок вземането
за главницата по дължимия кредит в размер на 33 176,48 евро следва да се
счита погасено. Поради това, искът с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за заплащане на
главница в размер на 33 176,48 евро по договор за ипотечен кредит от 03.01.2008
г., следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът
с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за заплащане на договорна лихва в
размер на 20 791,50 евро върху главницата по договор за ипотечен кредит от
03.01.2008 г. за лихвен период от 16.12.2009 г. до 18.10.2017 г., е погасен по
давност в частта му за лихвения период от 19.12.2009 г. до 05.10.2010 г. – датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита. Размерът на
дължимата от ответника лихва за този период е 2235,90 евро. Това вземане следва
да се счита погасено по давност на 05.10.2013 г., с изтичане на тригодишния
давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, считано от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането 05.10.2010 г. В останалата част до пълния
предявен размер от 20 791,50 евро договорна лихва не се дължи от
ответника. Тази лихва е била начислена за период след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 05.10.2010 г. След тази дата длъжникът е изпаднал в
забава и дължи единствено законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, но не и договорна
лихва. Горното следва от редакцията на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, според който при
забава на парично вземане длъжникът дължи на кредитора само обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Горното следва и от характера на
договорната лихва като вземане – тя има възнаградителен, а не обезщетителен
характер, и се дължи от кредитополучателя за ползването на главницата за целия
период на кредита. Предсрочната изискуемост на главницата е прекратяване на
правото на кредитополучателя да ползва отпуснатия кредит за периода на
договора, поради което следва да се счита прекратено и задължението на
кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва за периода след настъпване
на предсрочната изискуемост. В горния смисъл е и тълкувателната практика на
ВКС, приета с ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. 3-2017-ОСГТК – тълкуване, което
има обратно действие, съгласно чл. 50 ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради
това, искът с правно основание чл. 430 ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли като
погасен по давност в частта му за сумата от 2235,90 евро, а в останалата час до
пълния предявен размер от 20 791,50 евро следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът
с правно основание чл. 92 от ЗЗД за т. нар. „санкционна лихва“ в размер на
1422,60 евро, имаща характер на неустойка, е неоснователен, поради нищожност на
клаузите, които я предвиждат. Санкциониращата лихва (наказателна надбавка),
съгласно точка 20.2 от Общите условия на банката кредитор, е в размер на
лихвата по кредита и добавка от 10 процентни пункта. Лихвата по договора за
кредит от 03.01.2008 г. е 7,49 %, от което следва, че размерът на т. нар.
„санкционираща“ лихва, имаща характер на неустойка, е 17,49 % годишно. За периода
от обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 05.10.2010 г., до
предявяването на иска – 19.10.2017 г., тази неустойка е с размер 122,43 % върху
главницата. При липса на ограничения в договора или общите условия за периода
на начисляване на неустойката, този размер е в противоречие с добрите нрави,
поради което съдът приема, че клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл.
26 ал. 1 от ЗЗД.
Искът
с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции, за
заплащане на разноски по кредита в размер на 203,48 евро за застрахователни
премии за застраховки на имота – предмет на договорната ипотека, е
неоснователен. Вземанията са начислени от банката кредитор след настъпване на
предсрочната изискуемост по кредита. След настъпване на предсрочната
изискуемост длъжникът по договора за кредит дължи само изброените в чл. 60 ал.
2 т. 2 и 3 вземания - непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената до предсрочната изискуемост
договорена лихва и обезщетение за забава за просрочените плащания. Длъжникът
дължи и разноски за изпълнението по чл. 78 от ЗЗД, но начислените от банката
кредитор разноски за подновяване на застраховките върху обезпечението след
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита нямат такъв характер, поради което са недължими
от ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от „Б.Д.“ ЕАД ***, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** срещу Е. А. – гражданин на Латвия, с паспорт № *******, издаден на 01.12.2005 г. от Паспортна агенция № 7,
Рига, иск с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за заплащане на главница в размер на 33 176,48
евро по договор за ипотечен кредит от 03.01.2008 г., като погасен по давност.
Отхвърля
предявения от „Б.Д.“ ЕАД *** срещу Е. А. иск с правно основание чл. 430 ал.
2 от ТЗ за заплащане на договорна лихва върху главницата по договор за ипотечен
кредит от 03.01.2008 г. за лихвен период от 16.12.2009 г. до 18.10.2017 г., в
частта му за сумата от 2235,90 евро за периода от 19.12.2009 г. до 05.10.2010
г. като погасен по давност, а в останалата час до пълния предявен размер от 20 791,50
евро като неоснователен.
Отхвърля предявения от „Б.Д.“ ЕАД *** срещу Е. А. иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на „санкционираща
(наказателна) лихва“, имаща характер на неустойка, в размер на 1422,60 евро за
периода от 19.12.2009 г. до 18.10.2017 г. като неоснователен.
Отхвърля
предявения от „Б.Д.“ ЕАД *** срещу Е.
А. иск с правно
основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона за кредитните институции, за заплащане на
разноски по кредита в размер на 203,48 евро за застрахователни премии за
застраховки на имота – предмет на договорната ипотека, като неоснователен.
Разноски
не се присъждат.
Делото
е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ответника Е. А. - Д.П.П. – С..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: