РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 14.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9268
по описа за 2014 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Б.П., с която срещу Л.П.Л. са предявени искове
по чл.55, ал.1, пр. второ ЗЗД за заплащане на сумата 75000 щатски долара,
получена на неосъществено основание, както следва: 10000 щ.д. заплатени на
19.03.2010 г., 25000 щатски долара заплатена на 01.06.2010 г., 15000 щатски
долара заплатена на 15.03.2011 г., 15000 щатски долара заплатена на 28.03.2011
г. и 10000 щатски долара заплатена на 01.09.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът поддържа фактически твърдения, че с ответника имали намерение да
развиват общ бизнес в Република България. Поради това че не пребивавал
постоянно в страната се разбрали да регистрират заедно дружество, за да
развиват общ бизнес. Поради това че ответникът не разполагал с парични средства
започнал да му изпраща периодично пари за бизнес начинанието. Твърди че е изпратил
на ответника сумата общо 75000 щатски долара, както следва: 10000 щ.д.
заплатени на 19.03.2010 г., 25000 щатски долара заплатена на 01.06.2010 г.,
15000 щатски долара заплатена на 15.03.2011 г., 15000 щатски долара заплатена
на 28.03.2011 г. и 10000 щатски долара заплатена на 01.09.2011 г.
Поддържа, че въпреки многократните разговори ответникът не му връща
сумите, отказва да уредят отношенията си във връзка с разменените престации.
Същевременно, по твърдения, сумите били ползвани само за лични нужди на
ответника. През м.юни изпратил нотариална покана до ответника за връщане на
сумите.
Претендира връщане на сумите, поради неосъществяване на основанието.
В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява следното становище по исковете: Оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва изложените фактически твърдения и
правни доводи. Не оспорва наличието на правоотношения във връзка с общи бизнес
планове с ищеца. Във връзка с последното ищецът изпращал пари на ответника,
които последният да вложи в бизнес начинанието им. Последното, по твърдение
било сторено от ответника, а не както сочи ищеца – за негови лични нужди.
Изразява становище, че липсващата възвращаемост на инвестициите към момента, не
обуславя неоснователно обогатяване. Оспорва получаването на сумите посочени в
исковата молба.
Оспорва авторство и съдържание на приложените към исковата молба платежни
нареждания.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с негови
насрещни вземания срещу ищеца възлизащи на същият размер, които е предал на
ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните
и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че е платил процесните
суми с оглед бъдещото сключване на договор за упражняване на съвместна
търговска дейност, което по същество представлява иск по чл. 55, ал. 1, пред.
второ ЗЗД - за връщане на дадено при неосъществено основание.
При иск по чл.55, ал.1, пред. второ ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже единствено предоставено от него имуществено благо, а на
ответника - основанието, на което то е направено. Следва да се посочи, че ищеца
е посочил конкретно неосъществено основание, което не обвързва ответника, като
той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и
че то се е осъществило - така Решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав.
В производството обаче по несъмнен начин се
установи, че основанието за разместване на имуществени права от патримониума на
ищеца към ответника представлява общата им съвместна уговорка за регистриране
на фирма в Република България за осъществяване на търговска дейност свързана с
предоставяне на автомобили-втора употреба, резервни части и др. подобни. По
тези обстоятелства страните не спорят и същите се потвърждават от представените
в производството дружествен договор на фирма Б.-Е.А.ООД от 22.08.2011 г.
регистрирана в търговския регистър със седалище гр.София, адрес на управление
ж.к.*******, ап.13 с ЕИК *******със съдружници Е.Б.П. и Л.П.Л. с участие в капитала всеки от по
250 дяла от по 10 лв. или по 2500 лв.
Тези обстоятелства се потвърждават и чрез
показанията на свидетеля Б.П.Б. /баща на ищеца и вуйчо на ответника/ преценени
съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в производството
доказателства. Свидетелят Б. сочи, че намеренията на страните са били да
развиват общ бизнес в Република България, за което ищецът, който пребивавал
постоянно в Съединените американски щати, изпращал средства на ответника. За
разходването им ответника не дал отчет и не се разбрал с ищеца /негов
братовчед/. Свидетелят Б. сочи, че Е. изпращал пари на Л. в периода 2010 -2012
г., както и че намеренията им били да закупят терен в гр.София и да правят
автосервиз, да закупят коли втора употреба и резервни части.
От своя страна, чрез показанията на свидетеля В. П.К.
се установява, че двамата /страните по делото/ са решили да се занимават с
авточасти, да направят магазин и автоморга.
Регистрирали фирма и започнали да се занимават с това. За съжаление бизнесът не
потръгнал и се наложило Е. да продаде своя дял. В периода 2011-2012 г. Л.
търсил място за автоморга и магазин и впоследствие ги
направили. Автоморгата била в кв.Люлин, а магазина на
ул.Симеон. Именно във връзка с тези отношения между двамата, свидетелят сочи,
че е присъствал на разговори и предаване на пари не само от страна на Е. към Л.,
а и обратното. Установява, че само изпращаните от ищеца парични средства не
били достатъчни за стартиране на този бизнес. С изпращани пари Л. *** купел, за
да може когато идва в България Е. да има къде да отсяда.
В производството се установи, че с договор за прехвърляне на дружествени
дялове от 09.04.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 6898 от същата
дата на нотариус А.Н.с район на действие – СРС Е.Б.П. е прехвърлил на Л.П.Л.
своите дружествени дяла - 250 дяла от по 10 лв. или 2500 лв., като дружеството
е било пререгистрирано в ЕООД с едноличен собственик на капитала Л.П.Л..
В производството се установи, чрез представеното платежно нареждане /л.9
и л.10 по делото/ предаване ищеца като физическо лице на ответника единствено
на сумата 10000 щатски долара чрез банков превод от 01.09.2011 г.
Първоначалните фактически твърдения на ищеца, че останалата част от
сумата предмет на заявената обща претенция 75000 щатски долара е била предадена
лично от ищеца на ответника, съдът намира за недоказани и неоснователни с оглед
правилата на чл.154 ГПК. Освен това в хода на процеса и самият ищец не поддържа
същите като изрично признава, че другите суми са били предадени от фирма А.ІІ
Инк от нейната банкова сметка ***. Последното се потвърждава и от събраните в
производството писмени доказателства – нареждания за банкови преводи от
19.03.2010 г. /л.12/, от 16.10.2010 г. /л.15/, от 26.03.2011 г. /л.18/ и от
15.03.2011 г. /л.21/ извършени от Е.Б.П., като представител на фирмата А.ІІ Инк
регистрирана в Съединените американски щати /ACCESSORIEZ II, INC с посочена идентификация в документа приложен на
л. 90 по делото/ на бенефициента Л.П.Л. –
ответник в производството.
С оглед това, поради недоказване на първия
елемент от фактическия състав указан в разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД
съобразно и дадените указания с доклада по делото, съдът намира за неоснователна
претенцията за връщане на сумата 65000 щатски долара.
По отношение на претенцията в частта за сумата
10000 щатски долара, съдът намира следното:
Както бе посочено, в производството се установи,
че Е.Б.П. е изпратил на Л.П.Л. на 01.09.2011 г. сумата 10000 щатски долара. По
този начин бе установен фактът на имущественото разместване между страните на
посочената сума.
Чрез представената обаче в производството годишна
данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2010 г. се установи, че ответникът е
декларирал получаване на сумата 140920.00 лв. от ищеца с посочено
основание - заем. При липса на
оспорване в настоящето производство на така декларираните обстоятелства пред
държавен орган - НАП, в т.ч. посоченото основание за разместване на имуществени
блага, съдът намира за установено, че действително ищеца е предоставил на
ответника сумата от 140920.00 лв., но това е станало при изпълнение на
задълженията на ищеца по друг договор- за заем, каквото правоотношение не е
предмет на настоящето производството. В този смисъл, посочвайки едно
неосъществено основание, ищецът не е предявил иск за заплащане на даденото по
договор за заем, като по този начин не е навел факти, които да представляват
изменение на иска, нито налагат изменение на дадената от съда квалификация.
Поради това може да се счете, че ответникът е
провел главно и пълно доказване за наличието на основание, на което е получил така
посочените парични средства. Искът за сумата 10000 щатски долара следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За обосноваване на посочените изводи, съдът
намира че не е необходимо да обсъжда събраните в производството писмени
доказателства, сочещи за извършване на дейност от страна на фирма Б.-Е.А.ООД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане до съда, на основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 1700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Е.Б.П., ЕГН ********** с адрес гр.***, действащ
чрез адв.К.Д. със съдебен адрес *** ***, срещу Л.П.Л.,
ЕГН ********** с адрес ***, искове по чл.55, ал.1, пр. второ ЗЗД за заплащане
на сумата 75000 щатски долара, получена на неосъществено основание, както
следва: 10000 щ.д. заплатени на 19.03.2010 г., 25000 щатски долара заплатена на
01.06.2010 г., 15000 щатски долара заплатена на 15.03.2011 г., 15000 щатски
долара заплатена на 28.03.2011 г. и 10000 щатски долара заплатена на 01.09.2011
г.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК, Е.Б.П., ЕГН ********** с адрес гр.***, действащ
чрез адв.К.Д. със съдебен адрес *** ***, да заплати
на Л.П.Л., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 1700 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: