№ 1607
гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. П.А
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. П.А Гражданско дело №
20245220103833 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
предявен от С. И. Г. от с. ****, против А. К. Г. от с. **, общ. Пазарджик за
прекратяване на сключения между страните граждански брак на 14.10.1996 г.,
като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпруга.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
14.10.1996 г. в с. **, общ. Пазарджик, първи по ред и за двамата, за което е
съставен Акт за сключен граждански брак № 2 от същата дата от Длъжностно
лице по гражданско състояние при Община Пазарджик и от брака имат две
деца, които понастоящем са пълнолетни.
Сочи се, че страните са във фактическа раздяла от 16 години.
Поддържа се, че въпреки двете родени деца, съпругът напуснал
семейството си и заживял с друга жена в нейното жилище. Двамата дори
имали дете в юношеска възраст. След постъпката му ищцата се принудила да
напусне семейното жилище и оттогава двамата не поддържали никакви
отношения.
Излага, че живее постоянно в с. **** вече 16 години.
Поддържа се, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен и не е възможно да бъде заздравен, тъй като липсват необходимите
взаимност любов и уважение между съпрузите. Същият съществувал само
формално, поради което в интерес на съпрузите и на обществото е да бъде
прекратен.
Иска се от съда да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника.
1
Не претендира предоставяне ползването на семейното жилище,
находящо се в с. **, ул. „Т****, в което живеел синът им - К А.ов К. с неговото
семейство.
След развода претендира да възстанови предбрачното си фамилно име –
В
Не претендира издръжка от съпруга си.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът по иска А. К. Г. не
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск и също желае да
бракът им с ищцата бъде прекратен.
Не оспорва твърдението на ищцата, че от 2008 г. страните са във
фактическа раздяла, през който период не поддържат отношения помежду си.
Не оспорва, че по време на брака в отношенията им се появили
противоречия, съпроводени със скандали, които зачестили.
Настоява, че затова двамата съпрузи съвместно решили да се разделят,
като съпругът и двете деца, които към момента на раздялата били малолетни,
останали в семейното жилище в с. **, а ищцата се установила в с. ****.
Оспорва твърдението на ищцата, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изцяло негова.
Счита, че и двамата съпрузи имат вина, тъй като и не са положили
достатъчно усилия за запазване на брака.
Не оспорва, че живее на семейни начала с друга жена, но поддържа, че е
установил отношения с нея близо една година след фактическата раздяла с
ищцата, а не както се твърди в исковата молба, че това е станало по време на
съвместния им живот.
Поддържа, че ищцата също живеела на семейни начала с друг мъж в с.
**** и отношенията им датирали още от времето на фактическата раздяла.
След фактическата раздяла с ищцата задълженията по отглеждането,
възпитанието и издръжката на двете деца били изцяло поети от ответника.
Няма претенции по отношение на ползването на семейното жилище в с.
**, ******. От 2022 г. той живеел в друго жилище в с. **, а в семейното
жилище на страните живеел синът им К със семейството си.
Счита, че страните могат да постигнат споразумение, по силата на което
да уредят личните си и имуществени отношения и бракът да бъде прекратен
по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.
В проведеното на 13.12.2024 открито съдебно заседание (протокол -
л.36 - 38 д.) ищцата и ответникът се явяват лично и заявяват, че са постигнали
споразумение относно личните и имуществените последици от прекратяване
на брака, въпросите за фамилното име на съпругата, издръжката между
съпрузите, което искат да бъде вписано в съдебния протокол и съдът да
утвърди. Искат да се премине към развод по взаимно съгласие.
2
Предвид горното, след като изслуша страните, на основание чл. 321, ал.
5, пр. 2 от във вр. чл. 49, ал. 1 СК и чл. 49, ал. 4 СК съдът премина към
производство за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Съдът вписа в съдебния протокол постигнатото от страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, което подписаха лично и с което
съпрузите уреждат всички имуществени и неимуществени отношения в
следния смисъл:
С. И. Г. с ЕГН ********** и А. К. Г. с ЕГН ********** се съгласяват
сключеният от тях на 14.10.1996г. граждански брак в с. ** общ. Пазарджик, за
който е съставен акт за граждански брак № 2 от 14.10.1996г. от длъжностното
лице по гражданско състояние в Община Пазарджик, да бъде прекратен по
взаимно съгласие.
С. И. Г., ЕГН ********** и А. К. Г., ЕГН **********, се съгласяват, че
след прекратяване на брака не си дължат взаимно издръжка.
С. И. Г. ЕГН ********** и А. К. Г. с ЕГН ********** след прекратяване
на брака нямат претенции по отношение на ползването на семейното им
жилище находящо се в с. **, ул. *******.
След развода С. И. Г. ЕГН ********** ще възстанови предбрачната си
фамилия – В.
Разноските ще останат за всяка страна, така както са направени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 14.10.1996 в с. **, общ.
Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 0002 от същата дата
от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Пазарджик. От
брака нямат родени деца. По време на брака съпрузите са придобили в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в с. **“,
*****, в което понастоящем живее синът им К А.ов Г. със семейството си.
В проведеното на 13.12.2024г. открито съдебно заседание (протокол -л.
36-38 д.) страните се явяват лично и излагат, че са постигнали споразумение
по имуществените и неимуществените въпроси при прекратяване на брака,
което поддържат и молят да бъде вписано в съдебния протокол и съдът да
утвърди със съдебното решение. Искат бракът им да бъде прекратен по
взаимно съгласие.
Съдът констатира, че съгласието на съпрузите за прекратяване на брака
е сериозно и непоколебимо. При това мотивите за развода са без значение,
съгласно чл. 50 СК, поради което не следва да ги издирва. Страните осъзнават,
че брачната им връзка съществува само формално и желаят да я прекратят,
наясно са, че съвместният им живот е несъвместим с настъпилото
отчуждаване един от друг.
Постигнатото от тях споразумение по чл. 51 СК, вписано в съдебния
протокол, не противоречи на закона и морала, урежда имуществените и
3
неимуществени отношения между съпрузите и фамилното име на съпругата.
Доколкото съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца, липсата на
уредба на въпросите относно ползването на семейното жилище и издръжката
между съпрузите в настоящото споразумение, не е пречка за утвърждаването
му.
Съдът, след като взе предвид, че: страните поддържат молбата си за
развод, както и че съгласието им да бъде прекратен съществуващият между
тях брак е сериозно и непоколебимо и не желаят съдът да се произнася по
въпроса за вината, а и молят да се утвърди постигнатото между тях
споразумение и като прецени, че същото съответства на изискванията на
разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК, като е изчерпателно, не противоречи на
закона, на добрите нрави, намира че брака следва да бъде прекратен, а
споразумението да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.
Съдът определя окончателна държавна такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 40.00
лв. /четиридесет лева/, платими поравно от двамата молители.
Така мотивиран и на основание 50 СК, във вр. чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, гражданския брак между
С. И. Г., ЕГН: ********** и А. К. Г., ЕГН: **********, сключен на
14.10.1996г. в с. **, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик,за което е съставен Акт
за граждански брак № 0002/14.10.1996г. от Длъжностното лице по
гражданското състояние към Община Пазарджик.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51,
ал.1 от СК, което да се счита неразделна част от настоящото решение, както
следва:
след прекратяване на брака С. И. Г., ЕГН ********** и А. К. Г., ЕГН
**********, не си дължат взаимно издръжка;
след прекратяване на брака С. И. Г. ЕГН ********** и А. К. Г. с ЕГН
********** нямат претенции по отношение на ползването на семейното
жилище находящо се в с. **, ул. *******;
след прекратяване на брака С. И. Г. ЕГН ********** ще възстанови
предбрачната си фамилия – В;
разноските в производството по делото ще останат за страните така,
както са направени.
ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН: **********, с адрес с. **, *****, общ. Пазарджик,
да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в размер на
20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6, т. 3 ТДТССГПК.
ОСЪЖДА С. И. Г. ЕГН **********, с адрес с. ****, ******, общ.
4
Пазарджик, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, държавна такса в
размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 6, т. 3 ТДТССГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5