РЕШЕНИЕ
№ 2498
гр. Пловдив, 02.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Стефка Костадинова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2619 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от К.З.С., в качеството му на управител на „Т.К.-2005“
ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.****, обл.Пловдивска, ул.“БК“ № 3, депозирана чрез пълномощника адв. К., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
- гр. София. С исковата молба е предявен иск за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено срещу него,
представляващи сторените в хода на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление пред Районен съд - Пловдив и Административен съд -
Пловдив разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение от общо 1160 лева.
Сумата се претендира ведно със законна лихва върху същата от 18.06.2019 г. -
момента на влизане в сила на решението на Административен съд Пловдив, с което
е оставено в сила решението на Районен съд Пловдив за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се и
направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса по представен списък на разноските – 300 лева
адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса за образуване на делото.
Ищецът,
редовно призован, изпраща упълномощеният си процесуален представител адв.К., която поддържа иска и моли същият да се уважи
изцяло. В предоставения срок са депозирани и писмени бележки, в които е
изразено подробно становище по същество и е даден отговор на възраженията на
ответника.
Ответникът по иска ИА „Автомобилна администрация“ – София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., е депозирал писмен отговор по
исковата молба, в който излага становище за недоказаност и неоснователност на
иска. Твърди се, че договорите за правна защита и съдействие не са налични по
делата, за които се отнасят, като в тази връзка не могат да бъдат ползвани като
доказателство за осъществено плащане на адвокатско възнаграждение. По отношение
на претендираните разноски в производството по
настоящото дело се прави възражение по чл.78, ал.2 от ГПК, като се прави искане
за отхвърляне искането за присъждане на разноски, предвид липсата на направен
опит от страна на ищеца за извънсъдебно уреждане на претенцията чрез отправяне
покана до ответника. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не е
изпратил представител.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за неоснователност на исковата претенция, предвид основанието, на
което е отменено наказателното постановление.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция се касае до предявен иск с правно основание
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно
постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но
въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
да се тълкува ограничително, като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за
квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй
като законодателят не е бил предвидил все още ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН към момента, в който те са били направени /разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета едва с ДВ бр.94/29.11.2019 г./, то доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и
от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като
съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице
предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата
претенция е основана на отмяна на наказателно постановление по предвидения за
това съдебен ред по ЗАНН. Както е посочено в цитираното вече ТП № 2/15 г., а
също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е
приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления,
нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, са предвиждали
специален ред за присъждане на разноски в това производство. Същото се отнася и
до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по
административно - наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС административните
съдилища не присъждат разноски.
Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които
могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203
от АПК. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото, по смисъла
на чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
В случая, издател на наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност
се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е орган, принадлежащ
към структурата на ответника, съгласно чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“,
доколкото се претендират вреди от Наказателно постановление №
36-0000570/04.12.2018 г. на Главен инспектор в ОО на ИААА. Агенцията е
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от
същия Правилник
и следователно е надлежен ответник, като правилно
искът е насочен именно срещу него.
По същество исковата претенция се явява
основателна.
От приложените и приети по делото доказателства, които не са оспорени от
другите страни, се установява от фактическа страна, че срещу ищовото дружество „ТК-2005“ ООД е било издадено Наказателно
постановление № 36 - 0000570 от 04.12.2018 г., с което на дружеството е било наложена
имуществена санкция от 5000 лева на основание 97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по
реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд - Пловдив, като била депозирана жалба в
съда, към която е било приложено адвокатско пълномощно за адвокат Елена Кондева
- К. от 21.01.2019 г. В хода на развилото се пред Районния съд производство по
образуваното по жалбата АНД № 616/2019 г. по описа на ХХ н.с., ищецът бил
представляван от упълномощения му адвокат К., която представила договор за
правна защита и съдействие от 13.02.2019 г., явила се в съдебно заседание на
26.02.2019 г., ангажирала доказателства и изложила становище по съществото на
делото. С решение № 607/26.03.2019 г., постановено по посоченото АНД, Районен
съд - Пловдив, ХХ наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление
изцяло като незаконосъобразно. Решението било обжалвано пред Административен
съд - Пловдив от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, като по
този повод било образувано КАНД № 1165/2019 г. по описа на ХХІ състав на
Административен съд - Пловдив. По същото дружеството - ищец било представлявано
отново от упълномощената му адв. К., която депозирала
писмен отговор по касационната жалба и участвала в съдебното заседание, където
изложила становище по същество. Пред Административния съд, ведно с пълномощното
за адв. К. бил представен и договор за правна защита
и съдействие от 22.05.2019 г. С окончателно решение № 1341 от 18.06.2019 г. Административен
съд Пловдив оставил в сила решението на Районния съд за отмяна на наказателното
постановление.
От приложените и по настоящото дело заверени копия от договори за правна
защита и съдействие от 13.02.2019 г. и от 22.05.2019 г., приети от съда и
неоспорени от страните, се установява, че между ищовото
дружество и адвокат К. са били сключени такива договори за представителство във
връзка с обжалване на наказателното постановление пред Районния съд и съответно
такъв договор за представителство в касационното производство пред
Административния съд по обжалване решението на районния съд, като по всеки от
договорите уговореното и видно от съдържанието му заплатено в брой при
подписване на договора възнаграждение било 580 лева.
Видно е, че представените пред настоящия съдебен състав заверени копия на
договори за правна защита и съдействие на практика са били представени и
приложени съответно по делото на Районния и на Административния съд, като носят
дати, преди датите на съдебните заседания, проведени пред съдилищата във връзка
с обжалването на наказателното постановление, съответно решението на първоинстанционния съд по отмяната му. В тази насока
неоснователни са възраженията на ответника по отговора на иска относно това, че
договорите за правна защита и съдействие не били годни да удостоверят
извършеното плащане на възнаграждение за адвокат, тъй като не били налични по
делата, за представителство по които се отнасяли. Напротив, представените в
заверени копия по настоящото дело и съдържащи се в кориците на другите дела
договори удостоверяват факта на направените от страна на ищеца разходи за
проведените две съдебни производства във връзка с обжалване на наказателното
постановление, доколкото е видно, че датите на сключване на договорите
предшестват провеждането на производствата, договорите са с поредни номера,
които при съпоставка с времето на образуване на всяко от съдебните производства
се следват хронологически, а в съдържанието на всеки от договорите е видно и
какъв е точният предмет на всеки от тях. Отбелязано е във всеки от договорите
какъв е размерът на изплатения доход по договора, като изрично е отразено, че
плащането е осъществено в брой. Сиреч, от приетите писмени доказателства към
исковата молба, съпоставени и с тези, съдържащи се в приложените за послужване
административни дела, се установява, че ищецът действително е направил разходи
за възнаграждение на адвокат във всяко от двете производства, развили се във
връзка с обжалването на отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление в общ размер от 1160 лева, като представените договори имат
характер на разписка за извършеното плащане. Съгласно Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой,
то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор
за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Условията, посочени в
цитираното ТР в случая са налични, поради което е и установено заплатено
възнаграждение от по 580 лева за всяка от съдебните инстанции.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай е установена по
делото и не се спори от страните по този факт, отмяната на издаден при изпълнение
на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно -наказателната
дейност, акт – наказателно постановление, като незаконосъобразно. В развилите
се пред Районния съд и пред Административния съд производства във връзка с
отмяната на наказателното постановление се установява ищецът да е направил
имуществен по своя характер разход, като е заплатил във връзка с всяко от
производствата двукратно адвокатски хонорар на упълномощения в производството
пред всяка от двете инстанции адвокат. Така направените разходи от общо 1160
лева принципно се явяват имуществени вреди за ищеца, които, освен това, са в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – наказателно
постановление – и са непосредствена последица от него, доколкото дружеството -
ищец не би търсило и заплащало изобщо адвокатска защита, ако срещу него не бе
издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Съгласно ТР 1/2017 г.
на ВАС, адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово
регламентирана в ЗА, като при предявени пред административните съдилища искове
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата, която е обективна по своя характер. В тази връзка съдът съобразява и
съдържанието на изричната разпоредба на чл.4, предл. посл. от ЗОДОВ.
Не се установява
от доказателствата по делото и нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които
са основание за отхвърляне на иска или намаляване размера на присъденото
обезщетение. В тази насока и съдът намира за неоснователно становището на
представителя на прокуратурата, свързано с искането за отхвърляне на исковата
претенция. Доводите,
основани на чл.5 от ЗОДОВ, че искът е неоснователен понеже наказателното
постановление е отменено на процесуално основание, а не поради липса на
административно нарушение, не се възприемат от съда като основателни. Следва да
се има предвид тук, че е без значение причината, поради която е отменено
наказателното постановление, защото фактическият състав за възникването правото
на обезщетение включва, както се каза вече, незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината,
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност, да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата за конкретното лице вреда и той няма отношение към предходно
поведение на търсещото обезщетение лице. Затова и дори и да е установено
извършване на административно нарушение от негова страна, за което е издадено
наказателното постановление, това не прави неоснователна претенцията за
обезщетяване на вреди при налична отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно издадено. Основание за намаляване размера на обезщетението по
вина на ищеца във връзка с чл.5 от ЗОДОВ също не е налице в случая и такова би
съществувало, например, при установено недобросъвестно процесуално поведение на
същия в процедурата по отмяната на незаконосъобразното наказателно
постановление, което да е довело до извършването на по-големи и/или неоправдани
разходи за адвокатско възнаграждение, каквото поведение в случая не се установи
да е имало дружеството - ищец. В крайна сметка, повод за нуждата от ангажиране
на адвокатска защита е незаконосъобразно издаденото наказателно постановление,
което е пряк резултат от дейността на административния орган, а дали евентуално
ищецът е имал предходно поведение, осъществило състав на административно
нарушение, е въпрос, който е стоял на обсъждане в административно-наказателното
производство и по никакъв начин той не предопределя незаконосъобразно
упражнената дейност на административния орган, сиреч липсва причинно -следствена
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, която иначе
подлежи на изследване при всеки конкретен случай, съгласно ТР № 3 по т.д.№
3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
От изложеното следва, че искът е
доказан по своето правно основание, като поради това и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтекли от
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено против ищеца.
Не е направено изрично възражение от ответника
и представителя на прокуратурата за намаляване размера на претендираното
обезщетение, като при преценката на същия съдът отново се позовава на мотивите
на цитираното и по-горе Тълкувателно решение №1/2017 г. на ВАС, в което изрично
е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, сиреч да
е обоснован и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. В разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено освен, че размерът на договореното адвокатско
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е
по-нисък от предвидения в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В
чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършила за ищеца пред РС - Пловдив и Административен съд -
Пловдив адв.К., когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно
- наказателен характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.
/чл.18, ал.3 от Наредбата/. Дейността на пълномощника на ищеца пред Районен съд
Пловдив по АНД № 616/2019 г. се е изразила в осъществено процесуално
представителство в проведеното по делото едно съдебно заседание, в което е било
проведено съдебно следствие и са били събирани доказателства, включително и
чрез разпит на свидетел, като са били ангажирани от страна на пълномощника на
ищеца писмени доказателства и е било изложено становище по същество. Относно
представителството и защитата пред Административен съд - Пловдив по касационно
административно-наказателното дело, се установява, че освен изготвения подробен
писмен отговор по касационната жалба, адв. К. е взела
и лично участие в заседанието, проведено по делото, като е изложила становище
по съществото на делото. Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение по всеки
от двата договора следва да се определи като съразмерен и изцяло съответстващ
на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, като същият с оглед на размера на
отменената впоследствие имуществена санкция от 5000 лева е определен именно в
минималния предвиден размер по чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. Поради това съдът намира, че присъждане на обезщетение в претендирания общ размер от 1160 лева /580 лева + 580 лева/,
който е напълно съобразен с предвиденото в Наредбата, не е несъответно на
принципа на справедливостта, доколкото така направените разходи за адвокат във
връзка с отмяната на наказателното постановление е отговарял и на фактическата
и правна сложност на развилите се съдебни производства и действително
извършената работа от адвоката по тях. Поради това и като доказан и основателен
следва да бъде уважен искът изцяло.
Настоящият
състав намира за основателно и направеното акцесорно
искане, което следва съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният
момент на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните –
моментът на издаването им. В случая се претендира законна лихва от момента на
влизане в сила на решението на Административния съд по КАНД 1165/2019 г., което
е окончателно и с което е оставено в сила решението на Районния съд за отмяна
на наказателното постановление. В тази връзка и искането относно началния
момент на дължимост на лихвата е съобразено напълно с
посоченото ТР, поради което и следва да се уважи така, както е поискано, като
от 18.06.2019 г. /датата на постановяване на решението на Административния съд/
се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението от 1160 лева.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /в редакцията й към момента на
завеждане на иска/ на ищеца се дължи и следва да бъде присъден и размерът на
внесените държавна такса за образуване на делото от 50 лева, както и
възнаграждение за един адвокат. Не е налице възражение от другите страни за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено за представителство пред настоящия съд, съгласно
договора за правна защита и съдействие, представен по делото, в който е
удостоверено заплащане в брой на договореното възнаграждение за адвоката от 300
лева. Установява се освен това, че същото е и съответно на предвиденото в чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Що се касае до
възражението на ответника относно недължимост на
разноски за адвокатски хонорар по настоящото дело, предвид факта, че ответникът
не бил дал с поведението си повод за завеждане на настоящото дело, основано на чл.78,
ал.2 от ГПК, то съдът счита посоченото възражение за неоснователно. Както се
посочи и по-горе, искът е с правно основание по чл.1 от ЗОДОВ, сиреч, основан е
на непозволено увреждане, като е установено, че ответната по иска страна
действително е издала незаконосъобразен акт и именно това е станало причина за
направата на имуществен разход от ищеца. Следователно и поводът за настъпване
на имуществената щета се корени в поведението на ответника, като
обстоятелството дали същият е поканен да обезщети доброволно ищеца не променя
този факт.
По така
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - гр. София, ул.“Гурко“ № 5 да
заплати на ищеца „ТК-2005“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
с.****, обл. Пловдивска, ул.“БК“ № 3, сумата от 1160,00 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на незаконосъобразно издадено срещу него Наказателно постановление №
36-0000570/04.12.2018 г. на Главен инспектор в ОО при ИА „Автомобилна администрация“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - гр. София, ул.“Гурко“ № 5 да
заплати на „ТК-2005“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.****,
обл. Пловдивска, ул.“БК“ № 3 сумата в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща заплатените от ищеца в
настоящото производство държавна такса и адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: