№ 37
гр. Раднево, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200165 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СТ. Ж. СТ. от гр.Раднево, срещу Наказателно
постановление № 21-0327-000206 от 07.05.2021г.от Началника на РУ „П”
гр.Раднево, с което му е наложено наказание за извършено нарушение,
визирано в разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и
наложена санкция на основание чл. 183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП „глоба” в
размер на 20лв. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло посоченото наказателно постановление като
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон и при
съществени процесуални нарушения.
За ОДМВР Стара Загора, РУ „П” гр.Раднево- редовно призовани, не
изпращат представител, но вземат становище, като твърдят, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно, молят съда да го потвърди,
като претендират и юрисконсулстско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна:
Съставен е АУАН № 411358 на 24.04.2021г. от мл. Автоконтрольор
1
при ОДМВР Стара Загора, РУ гр.Раднево срещу жалбоподателя за извършено
от него административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че като
водач на лек автомобил с рег.№СТ ххх на 24.04.2021г. в 15 часа в град
Раднево на кръстовището на улица хххххх посока запад - изток, управлява
собствения си лек автомобил марка „хх модел ЦР В с посочения рег. номер,
като не съобразява поведението си с пътен знак Б-2. В наказателното
постановление е посочен освен знака и дължимото поведение: ”Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!”
В съдебно заседание се явява адв.П., който конкретизира, че в акта
липсва описание на действието или бездействието, което представлява
изпълнителното деяние на визираното нарушение. Твърди, че нормата на
чл.6, т.1 от ЗДвП е много обща и посочването й не било достатъчно, за да
установи в какво се изразява дължимото поведение на водача. Твърди, че акта
и наказателното постановление са незаконосъобразни, тъй като в този си вид
не дават възможност жалбоподателя да разбере в какво се изразява неговото
нарушение и съответно не може да реализира защитата си.
Възразява се също, че знака не бил поставен съобразно изискванията на
Наредбата за поддържане на пътните знаци и маркировки и поради това
следвало да се отмени наказателното постановление.
Фактите съдът прие за установени изцяло, въз основа на приложените
по делото – НП №21-0327-000206 от 07.05.2021г. , АУАН №411358 на
24.04.2021г. , копие от заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
Вътрешните работи, справка за нарушител, както и като взе предвид
свидетелските показания на Е.В. и М.К., както и справка от Общината на град
Раднево.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил не се
оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представената заповед.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на администра-тивнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа правна
квалификация и подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от
значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне
на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите
възражения и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел
очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на защитника на нарушителя, че
липсата на описание в какво се изразява точно изпълнителното деяние,
свързано с несъобразяване на водача с пътния знак Б-2, водело до
незаконосъобразност на акта и съответно на НП. Това е така, защото
нарушителят е водач на МПС и е длъжен да познава знаците, за да упражнява
правото си да управлява МПС. Ако не му е ясно какво следва да е
поведението му при наличието на знак Б-2, то той не би следвало да е водач
на МПС, качество в което е бил в момента на извършване на нарушението.
Такава е и съдебната практика:
3
Решение № 211 от 20.04.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
178/2021 г.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.
183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, наказва се с глоба 20 лева водач, който не спира на
пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Решение № 211 от 20.04.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
178/2021 г. :
…..Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен”
и срещу какво да се защитава.
Неоснователно е възражението в жалбата, че наличието на порок в
съставения АУАН води до порок в издаденото НП, а оттам поради
потвърждаването на последното и до незаконосъобразност на оспореното
първоинстанционно решение. Вярно е, че в АУАН е записано, че
жалбоподателят е нарушил виновно чл. 6, т. 1, без да е посочено от кой
нормативен акт е тази разпоредбата. Тази нередовност допусната от
актосъставителя при съставянето на АУАН е преодоляна с издаване на
наказателното постановление, където е посочено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДП.”
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая нарушението е установено по несъмнен начин,
поради което правилно е била ангажирана отговорността на нарушителя.
Събрания по делото доказателствен материал изцяло съответства на
фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП. От показанията на
разпитаните по делото И.И., В. и К. се установява, че те са възприели
обстоятелствата, при които е извършено нарушението на посоченото
кръстовище до ЖП гарата в град Раднево, където са спрели жалбоподателя и
4
са му съставили АУАН. В момента Стойчев не е възразил, още повече, че
същите проверяващи са установили и употребата на алкохол при
управлението на МПС-то.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани със
съобразяването от водачите на поведението си с пътните знаци.
Съдът приема за неоснователно и възражението за липсата на спазване
на правилата на Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата
с пътни знаци- при поставянето на конкретния пътен знак, на посочено
кръстовище- на улиците „Магда Петканова” и „Лиляна Димитрова”.
Евентуалното несъответствие с изискванията на наредбата би довело
единствено и само до отговорност за органа, който поставя и поддържа
знаковото стопанство. Но не води до отпадане на отговорността на водачите
при нарушение на правилата за движение, изводими от неспазване на знаците
за движение.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с
основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение с
5
пътните знаци. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че като водач на лек автомобил с рег.№СТ
ххх на 24.04.2021г. в 15 часа в град Раднево на кръстовището на улица
ххххххх посока запад - изток, управлява собствения си лек автомобил марка
„Хонда” модел ЦР В с посочения рег. номер, като не съобразява поведението
си с пътен знак Б-2. В наказателното постановление е посочен освен знака и
дължимото поведение: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”
Осъществяваните контролни действия по спазване на правилата за
движение са станали повод да се установи, че водачът при управлението е
извършил нарушение. Категоричен в този смисъл е актосъставителят, който
точно описва поведението на водача, който продължил движението си без да
спре изобщо на посоченото кръстовище, обозначено със съответния пътен
знак Б-2, към който полицейският служител имал пълна и пряка видимост.
Именно и това поведение на водача съдът намира, че изпълва диспозицията
на нормата за поведение, която задължава участниците на пътя да спират, а не
да намаляват скоростта си при наличие на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”. В противен случай продължаването на
движението без задължение за спиране се регулира от съвсем друг пътен знак
– Б-1.
Освен това след преценка на цялата доказателствена съвкупност не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда
обстоятелства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава
основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се
установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото дело се
потвърдиха фактите от АУАН чрез показанията на разпитания
актосъставител.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като
по време на движение с автомобила си не е съобразил поведението си с
6
пътните знаци, регулиращи движението. Същата норма има за цел да бъдат
предотвратени възможностите за настъпване на ПТП и последиците от
евентуални произшествия и да се съхрани живота и здравето всички
участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия
него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда
при нарушение на правилото по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно на водач, който
не спре на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, да се наложи глоба в размер на 20 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Наказанието е
точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба
са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по
чл. 12 от ЗАНН.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т. е. налице е "маловажен случай" на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен”.
Преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” се прави
7
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не се характеризира със
смекчаващи обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Напротив, деянието е извършеното в момента, когато е констатирано и
управление на МПС след употреба на алкохол, за което е образувано друго
наказателно производство. С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно от
процесуална и материалноправна страна, правилно административно-
наказващият орган не е приложил разпоредбата на маловажния случай по чл.
28 от ЗАНН, който по същността си представлява освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а определеното наказание е
справедливо. Затова именно съдът счита, че следва наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
8
е в случая за ОД на МВР – гр. Стара Загора/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Стара Загора по делото,
в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на
ОД на МВР – гр.Стара Загора.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0327-000206 от
07.05.2021г. от Началника на РУ „П” гр.Раднево, с което на жалбоподателя
СТ. Ж. СТ., с ЕГН **********, от град хххххх за нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата е наложена
санкция на осн.чл. 183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП „глоба» в размер на 20лв,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТ. Ж. СТ., с ЕГН **********, от град хххххх да заплати
на ОДМВР Стара Загора сумата от 100/сто/ лева, представляваща размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9