Р Е Ш Е Н И Е № 604/17.9.2019г.
гр. Ямбол, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Ст.М. като
разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1071/ 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение,
предявена от „А1 България” ЕАД с ЕИК *********
против Д.М.В., с която се иска да
се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ***/2018 г. по описа на ЯРС, а именно – 202, 54 лв. – главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,132 лв. обща дължима сума
за предоставен апарат на изплащане,83,07 лв.-законна лихва за забава и 690, 42
лв. – неустойка.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор с
индивидуален потребителски номер *** от 16.05.2015. Към рамковия договор от
16.05.2015 г. между страните били сключени договори за електронни съобщителни
услуги от 16.01.2016 г.и 17.10.2015 г. с Приложение № 1 от с.дата с избран
тарифен план, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги , със срок на действие на договорите - 24 месеца. Също
така на 16.01.2016 г. между страните бил сключен договор за продажба на
изплащане,по силата на който ищеца продал на ответника телефонен апарат,със
срок на действие на договора 24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна
фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил
уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не
освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи
се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но
не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени
дванадесет броя фактури-подробно описани в исковата молба- за ползването на
далекосъобщителни услуги,за телефонен апарат на изплащане и за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, тъй като неизпълнението от страна на
ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни
услуги е обусловило правото на оператора да му начисли обезщетение /неустойка/
за неизпълнение на осн.чл.54 от Общите условия и договора, като предсрочно
едностранно прекрати същия, в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси дължими от датата на прекратяването до изтичане на определения срок за
ползване.
Така посочените фактури не били
заплатени от ответника. Поради това, ищецът претендира уважаване на претенциите по подробно изложени
съображения, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В заканоустановеия
срок по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В с.з. ответника не
се явява и не се представлява.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени
по делото. В договорите за услуги се съдържат описаните в исковата молба
клаузи, че при прекратяването им през първоначалния срок по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти до края на този срок,като текста се
съдържа в самите договори от 16.05.2015 г.,17.10.2015 и от 16.01.2016 г.Също
така е представен и договор за лизинг от 16.01.2016 г.сключен между
страните,като са представени и издадените фактури,цитирани от ищеца с настъпил
падеж.
Към исковата молба
са приложени приложение- ОУ за взаимоотношение между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени
мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарт GSM,UMTS и LTE,приложение № 1 към договор от
17.10.2015 г.- условия за ползване на тарифни планове Mтел трансфер /срок-1 или 2
години/,приложение № 3 към договор от 17.10.2015 г.,ценоразпис на „Мобилтел“
ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги,приложение № 1
към договор от 16.01.2016 г. –активиране и условия за ползване на пакети за
пренос на данни Мтел мобилен интернет /срок 2 години/,приложение № 3 от
16.01.2016 г. –ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги,фактура № *** за отчетен период 23.01.2016
г.-22.02.2016 г.,фактура № *** за отчетен период 23.01.2016 г.-22.02.2016
г.,фактура № *** за отчетен период 23.02.2016 г.-22.03.2016 г.,фактура № *** за
отчетен период 23.02.2016 г.-22.03.2016 г.,фактура № *** за отчетен период
23.03.2016 г. до 22.04.2016 г.,фактура № *** за отчетен период 23.04.2016
г.-22.05.2016 г.,фактура № *** за отчетен период 23.05.2016 г. до 22.06.2016
г.,фактура № *** за отчетен период 23.06.2016 г.-22.07.2016 г.фактура № *** за
отчетен период 23.07.2016 г.-22.08.2016 г.,сметка за номер *** от 05.08.2016 г.
и сметка за номер ***от 05.08.2016 г.
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯРС. Заповедта е връчена на ответника
при условията на чл.47,ал.5 ГПК,с оглед на което в едномесечния срок ищеца е
депозирал настоящия установителен иск.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителен искове с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на
мобилни телефонни услуги и договор за лизинг.
Валидността на договорите за услуги не е
спорна в частта относно предоставянето на услугите и заплащането им, в която
част договорите са валидни и пораждат правни последици. По отношение на изпълнението
на задължението за предоставяне на услугите, ответникът не е депозирал
възражение,като не е подал отговор на исковата молба,нито се яви в насроченото
съдебно заседание,поради което настоящия съдебен състав счита,че ищеца е
изправна страна по договорите. По делото се установи, че е налице неплащане на
задълженията на ответника по договорите, което се изтъква като основание от
доставчика на услугите да ги прекрати. Т.е. за срока на ползване на услугите
длъжникът следва да заплати тяхната стойност, на основание валидните клаузи на
договорите в тази им част. Насрещните задължения на потребителя не са погасени
до приключване на съдебното дирене. Поради това исковете за сумата общо от 334,54
лв. са основателни и следва да се уважат.
Исковете за
неустойка за сумата от 175,00 лв.,за сумата от 211,14 лв.,както и за сумата от
89,28 лв.,или общо сумата от 475,42 лв. се основават на клаузи в индивидуалните
договори, които са нищожни. Съдът служебно следва да констатира нищожност, според
Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, когато е налице такава поради накърняване на
добрите нрави на клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК
по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка
при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т.
к., І т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка,
в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в
размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя
телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да
заплаща месечна
такса, без
обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването
на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване
на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава
принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
Освен това,
договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец
претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на
услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за
обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при
неизпълнение и обезщетява вредите от
неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79
ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на
ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно
изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в
представените договори не е уредено правото на оператора едностранно да
прекратява договора с абоната. Липсват договорени хипотези на такова
прекратяване. Клаузата за неустойка изисква прекратяване по вина на
потребителя. Също така ищеца е представил ОУ на мобилния оператор, но от тях не може да се установи дали
ответника е бил запознат с тях при сключването на договорите,дали са му били
предоставени и дали се е съгласил с тях,удостоверявайки съгласието си с неговия
подпис,като тежестта за доказване на което носи потребителя. Т.е. по делото не
е установено, от кой момент евентуално би възникнало задължение за неустойка.
Поради това
исковете за неустойка в размер на 475,42 лв. следва да се отхвърлят.
По иска за
неустойка за невърнато оборудване,предоставено във връзка с услуга за телевизия
в размер на 215,00 лв.
Съдът намира, че
съгласно договореното, че ако при прекратяване на договора което и да е
оборудване, предоставено от оператора на абоната не бъде върнато или е в
неизправно състояние, операторът има право да получи от абоната обезщетение в
размер на стойността на обрудването съгласно действащия ценоразпис, следва да
се уважи искането за начислена неустойка по отношение на невърнатото устройство
за допълнителен приемник за цифрова телевизия в размер на 215,00 лева.
Сумата е включена в претендираните общо 690,42
лева за неустойки по повод прекратяване на договора, включително и в
заповедното производство, не бяха предоставени доказателства за връщането му.
По иска за
мораторна лихва:
По делото е доказана дължимостта на две главни задължения – за потребление
на мобилни услуги и за лизингови вноски, чиито общ размер е 334,54 лв., като
при съобразяване на предвидените в Общите условия на ищеца ред и срок за
погасяване на задълженията се налага извод, че ответникът е бил в забава за
изплащане на тази сума в процесния период от 12.03.2016 г. до 26.10.2018 г.
Оттук следва, че искът по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
основателен за размера от 83,07 лв. за процесния период.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното
ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.М.В. ***, ЕГН **********, дължи на „А1 България“
ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*********,с адрес гр.София, район „Илинден“,ул.“Кукуш“ № 1,със законен
представител А. В. Д.и М. М.-*** гражданин,заедно,със съдебен адрес гр.С.,***,чрез
адв.Д. Ц. Ц.-САК, сумата от 334,54 лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, сумата от 83,07 лв.-лихва за забава върху сумата от
334,54 лв. за периода 12.03.2016 г. до 26.10.2018 г., както и сумата от 215,00 лева, представляваща
начислена неустойка за невърнато устройство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 26.10.2018 г. до изплащане на сумата , за които е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС, а исковете за неустойка в размер
общо на 475,42 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.М.В. ***, ЕГН ********* да заплати на „А1 България“ ЕАД -гр.София
ЕАД, ЕИК*********,с адрес гр.София, район „Илинден“,ул.“Кукуш“ № 1,със законен
представител А. В. Д.и М. М.-*** гражданин,заедно,със съдебен адрес гр.С.,***,чрез
адв.Д. Ц. Ц.-САК, направените по делото разноски в размер на 78,82 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 15,49 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: