М О Т И В И
към Решение по АНД
№ 895/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ н.с.
Производство по реда на чл. 4 и сл. от
Указа за борба с дребното хулиганство.
Внесена е за разглеждане
преписка, касаеща Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство с писмо рег. № 85/08.02.2020
Г.
- РУ Р. при ОД МВР Пловдив, извършено от Т.А.И.
с ЕГН **********.
Нарушителят Т.А.И., се явява лично в съдебно заседание. Признава
вината си и съжалява за поведението си. Моли
Съда за налагане на наказание глоба.
Съдът, след като прецени
приложените по преписката доказателства, намира и приема за установено
следното:
Т.А.И. – *** годишен, ***,
български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На
08.02.2020 г. около 12,30 часа в с. Б. , общ. Р. , обл. Пловдив полицейските
служители Д. А.К. и Л.Й.Г. ведно със
своите колеги пристигнали на адреса на нарушителя по сигнал за евентуално
извършено престъпление от роднини на И. и по-конкретно от един от ******** му.
В съдебно заседание двамата посочени полицейски служители са разпитани в
качеството на свидетели, като и двамата последователно и непротиворечиво сочат,
че самите те при пристигането си не са били с полицейски униформи, но са били
придружавани от около десетина служители на районното управление в съответните
униформи, както и на улицата е имало спрели обозначени със съответните знаци
полицейски автомобили.
Нарушителя
И. в същото време е бил пред образно казано входната врата на своя имот и при забелязването
им незабавно започнал да крещи към тях: „Какви сте вие бе.“, „Докога ще се разправя с вас
махайте се от тук.“, „Няма да барате никой.“, въпреки, че както К., така и Г.
предварително се били легитимирали със служебните си карти.
От своя страна И.
твърди, че не познава визуално, както К. така и Г., въпреки че по думите и на
двамата свидетели нарушителят и преди е бил „клиент“ на полицейското
управление.
Съдът
категорично не дава вяра на обясненията на нарушителя И., че хулиганското му
поведение се е дължало на обстоятелството, че не е разпознал полицейските
служители, като такива. По делото са събрани категорични доказателства, че на
посочената по-горе дата на улицата където живее И. са били спрели около 5
полицейски автомобила със съответните обозначения, както и че около тях са се
намирали около десетина униформени. Настоящата инстанция намира твърденията на
нарушителя за неговата „неосведоменост“ за защитна позиция целяща личното му
оневиняване за извършеното от него.
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства, а
именно: отчасти от обясненията, дадени от нарушителя, от свидетелските показания
на двамата полицейски и от писмените обяснения на свидетелите.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът прие, че с действията си нарушителят Т.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 1, ал. 2,
вр. ал. 1 от УБДХ, за това, че на 08.02.2020 в с. Б. , общ. Р. , обл. Пловдив, в района на
ул. „О. “ до № **а на обществено място е извършил действия нарушаващи
обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като отправил към
присъствалите свидетели Д.А.К. и Л. Й.Г.
служители на МВР изпълняващи служебните си задължения на висок тон следните
реплики: „Какви сте вие бе.“, „Докога ще се разправя с вас махайте се от тук.“,
„Няма да барате никой.“, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна страна
нарушението е извършено от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното настъпване.
За постигане на целите на
личната и генерална превенции, и най-вече за поправянето и превъзпитаването на
нарушителя Съдът намира, че на същия следва да бъде наложено на основание чл.
1, ал. 1 от УБДХ по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно
– ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева. Този вид и размер на наказанието, Съдът
намира, че в най-висока степен ще постигне целите, както на генералната така и
на специалната превенции. При определяне размера на глобата, Съдът счита, че
предвид пълните и чистосърдечни самопризнания на нарушителя, изказаното
съжаление от него за случилото се, най-справедливо би било да му бъде определен
такъв един размер на глобата.
Причини за извършване на
нарушението – незачитане на порядките в обществото и слаби волеви задръжки.
Предвид горното, Съдът се
произнесе с решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК