№ 333
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110143061 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Р.
В. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 3527,44 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 197330,
ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата 412,44
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 08.03.2024г., сумата
61,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2021г.
до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на
вземането, сумата 12,50 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 08.03.2024г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024г. по ч.гр.д. №
17079/2024г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в
сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно
които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е
1
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия в имота. Оспорен е и размера на претендираната топлинна
енергия. На следващо място е посочено, че няма основание за претендиране на суми за
лихва, тъй като липсват доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин. Сочи, че сумите за дялово разпределение са неоснователни,
тъй като трето лице било водело дяловото разпределение. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове като неоснователни и погасени по давност. Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че сумата е в погасителна давност и не
е в договорни отношения като потребител.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Термокомплект“ ООД, не е взел
становище по основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
2
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 73, том I, рег. № 01220, дело № 67 от 2017г. на нотариус М.К., рег. № 200
в Нотариалната камара, от който се установява, че на 13.02.2017г. Р. Е.В. е дарил на дъщеря
си Е. Р. В. следния свой недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в ****, построен върху
държавна земя, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на 59,69 кв.м.
застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 33 с площ съгласно данъчна
оценка 3 кв.м., заедно с 2,995 % идеални части от общите части на сградата, както и от
правото на строеж върху мястото- поземлен имот, определени със Заповед № 131 от
23.01.1980г. на Председателя на Коларовски НС за 770 недоминирани лева, при съседи на
жилището по доказателствен акт за собственост: стълбище, Здравка Тодорова Костова, двор,
двор и при съседи на избеното помещение по доказателствен акт за собственост: коридор, И.
и И.Г., П.П.П., като съгласно схема № 15-40356 от 01.02.2017г., издадена от СГКК,
апартаментът е с идентификатор 68134.2815.2852.1.8 с адрес на имота: ***, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2815.2852,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2815.2852.1.7, под обекта:
68134.2815.2852.1.4, над обекта: 68134.2815.2852.1.12.
Прието е и заявление-декларация от 13.03.2018г., подадено от Е. Р. В., с което е
поискано да бъде открита партида на нейно име за процесния имот- л. 16 от делото.
Прието е Удостоверение за идентичност от Столична община, район Връбница, в
което е посочено, че ж.к. Надежба- 5 е идентичен с ж.к. Връбница-1, а ж.к. Надежда- 6 е
идентичен с ж.к. Връбница- 2.
Приетите главни отчети от 18.05.2022г. и от 17.06.2023г. за процесния имот, в които е
посочен титуляр Е. Р. В. са подписани от титуляр- л. 68 от делото.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с
процесния имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се
установява по делото, че ответникът е придобил процесния имот по силата на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 73, том I, рег. № 01220, дело № 67 от 2017г. на нотариус
М.К., рег. № 200 в Нотариалната камара, като след придобиване на собствеността е подала
молба-декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот. Доколкото
ответникът е била собственик на процесния имот за процесния период, същият е бил в
договорни отношения с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД.
С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот,
респ. страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
3
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от документите, представени от
третото лице-помагач, както и от приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че съгласно Акт за разпределяне на кубатурата от 10.12.1981г. отопляемата кубатура на
процесния апартамент възлиза на 139 куб.м., вкл. и припадащата се част от стълбището.
Вещото лице е посочило, че отоплението на стълбището в жилищната сграда е изключено на
01.11.1997г. и на живущите не се начисляват суми за отопление на общите части. От
заключението се установява, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода
05.2021г.- 04.2022г. и 05.2022г.- 04.2023г., за които фирмата за дялово разпределение е
изготвила две изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в ап. 8. Експертът е
посочил, че за отопление на имота е разпределяна топлинна енергия по отчет на 4 броя
ИРРО, за БГВ- по отчет на един узаконен водомер за топла вода. От заключението се
установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е
преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция.
Вещото лице е посочило, че за исковия период сумите за потребена топлинна енергия са в
общ размер от 3463,30 лева /3357,85 лева, прогнозно начислени + 105,45 лева, резултат от
изравнителни сметки/. Експертът е уточнил, че сумите за потребена топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението се установява,
че технологичните разходи на абонатната станция в сградата на процесния адрес са
приспадани /отчислявани/ от ежемесечните отчети на общия топломер, а топломерът,
монтиран в абонатната станция на процесната сграда, е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период. Горните обстоятелства се установяват и
от представените от „Топлофикация София“ ЕАД протоколи за метрологична проверка и
свидетелства за проверка, справка за показанията на топломера, технологичните разходи,
отчетената, служебната и енергията за разпределение на адрес: ***.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Експертът е посочил, че за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. вкл.
прогнозно изчислени суми за топлинна енергия са в размер на 3357,82 лева с ДДС като за
процесния период са изготвени изравнителни сметки, осчетоводени в м. 07.2022г. и в м.
04.2023г. Резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане в размер на 169,61
лева. Вещото лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно
месеците на осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период.
Експертът е уточнил, че цената на топлинна енергия през процесния период възлиза на
3527,44 лева /3357,82 лева, прогнозно начислени сметки +169,61 лева, резултат от
изравнителни сметки/.
Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът намира, че следва да
4
кредитира заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, доколкото същото е работило
и по документите, представени от третото лице- помагач- „Термокомплект“ ООД. Предвид
което приема, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност
3463,30 лева. По делото не се твърди и не се установява сумата да е била погасена чрез
плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Термокомплект“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 61,24
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 412,44 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва. Съдът
изчисли размерът на дължимата мораторна лихва върху приетия за основателен размер от
3463,30 лева на основание чл. 162 ГПК, използвайки лихвен калкулатор, на сумата от 404,94
лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
5
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 08.03.2024г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място, по отношение на своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от
падежа на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /22.03.2024г./ не са налице погасени по давност вземания,
доколкото най-ранното вземане за м. 05.2021г. е станало изискуемо на 14.07.2021г. с
изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.06.2021г. и тригодишната давност за него изтича
на 14.07.2024г. /т.е. след подаване на заявлението/.
Поради гореизлоежното предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е
основателен за сумата от 3463,30 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и следва да
бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3527,44
лева. Искът за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия е основателен за сумата от
404,94 лева за периода от 15.09.2022г. до 08.03.2024г. и следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 412,44 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.05.2021г. е възникнало на 01.06.2021г. и давността за него е следвало да изтече на
01.06.2024г. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Т.е. предявения иск за цена на
услуга дялово разпределение е основателен изцяло и следва да бъде уважен за сумата от
61,24 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 12,50 лева за периода от 16.07.2021г. до
08.03.2024г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна
6
такса в размер от 80,27 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, тоест общо 130,27 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер от 127,54 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 113,28 лева, депозит
за експертиза в размер от 600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева,
тоест общо 813,28 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство размер от 796,23 лева.
В исковото и в заповедното производство Е. В. е била представлявана безплатно от
адв. С. К. съгласно представени договори за правна защита и съдействие. Както е уточнено в
Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид
следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/;
2/ обема на извършената от представителя защита /подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
подаване на отговор на исковата молба и молба-становище/; 3/ защитаваният материален
интерес по исковете; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските
възнаграждения по делата, касаещи цена на доставена топлинна енергия /около 400 лева/.
При тези критерии съдът намира, че на адв. К. следва да се определи възнаграждение в
размер на по 400 лева за осъществената от нея безплатна правна помощ в исковото и в
заповедното производство. С оглед отхвърлената част от исковете, на адв. К. следва да се
присъди възнаграждение в размер на по 8,38 лева за исковото и за заповедното
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Р. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: ***, следните суми: сумата 3463,30 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 197330, ведно със законна лихва за период от
22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата 404,94 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022г. до 08.03.2024г., сумата 61,24 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна
лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024г. по ч.гр.д. №
17079/2024г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
7
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
3527,44 лева, предявения иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 412,44 лева, предявения иск за сумата от 12,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021г. до 08.03.2024г.
ОСЪЖДА Е. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 127,54 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 796,23 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
***, да заплати на адв. С. К. К. от САК с адрес на упражняване на дейността: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 8,38 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно представителство на Е. Р. В. в заповедното производство и сумата от
8,38 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство на
Е. Р. В. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач
„Термокомплект“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8