Решение по дело №700/2020 на Софийски градски съд

               Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

            гр. София, 23.03.2021 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                              ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 700/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение 276848/17.11.2019 г. по гр. д. № 56159/2018 г. по описа на СРС, 148 с - в е признато за установено, по искове е правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.З. А.- Р. с ЕГН ********** и М.Б.Р. с ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****сумата 6 347, 50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сума­та 20 лв., представляваща цена на дялово разпределение за същия период, за имот в гр. София, жк „*****, абонатен номер 158716, ведно със законната лихва от 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата на 33, 30 лв., пред­ставляваща обезщетение за забавата в периода от 16.09.2017 г. до 15.11.2017 г. за вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.03.2018 г. по ч. гр. д. № 83278/ 2017 г. по описа на СРС, 148 с-в.

С решението са отхвърлени исковете за установяване на задължения за лихва за забавата в пла­щането на цената за топлинна енергия за горницата над 33, 30 лв. до пълния предявен раз­мер от 616, 82 лв. и за периода на забава от 16.09.2015 г. до 15.09.2017 г., както и изцяло е отхвърлен иска за сумата 1, 84 лв., обезщетение за забава в периода от 16.09.2015 г. до 05.11.2017 г. (вписано погрешно като 05.11.2017 г., вместо правилното 15.11.2017 г.) върху сумата за дяловото разпределение. Страните са осъдени съразмерно за разноски.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва само частта, в която са отхвърлени до пълните размери претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху сумите за ТЕ, с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г.,  обнародвани по установения в ЗЕ ред, в които е определен срока и реда, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ и изпадат в забава. Излагат се съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част относно лихвите и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна ответниците М.З. А.- Р. и М.Б.Р., чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна, в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Излагат се съображения, че съгласно чл. 33 от ОУ на дружеството от 2014 г. сумите за ТЕ са дължими след публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството. Тъй като по делото не са представени нотариално заверени протоколи, не може да се установи кога е публикувана общата фактура и от там не се установява изпадането на длъжниците в забава в плащането. Претенцията за лихви не е доказана. Сочат, че цитираните от ищеца ОУ са от 2008 г. и са неотносими към периода, за който се претендира главното задължение. Молят да се остави жалбата без уважение, като се потвърди решението в оспорената част. Претендират разноски съгласно списък.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението се оспорва само в частта, в която е отхвърлена  претенцията за установяване на задължения за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за ТЕ - над размер от 33, 30 лв. до пълния предявен раз­мер от 616, 82 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2017 г.

В останалите уважителни и отхвърлителни части, решението не се оспорва от страните и е влязло в сила.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената  част.

Доколкото главната претенция е обуславяща по отношение на акцесорните искове за лихви следва да се посочи само за пълнота, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответниците не са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период. Ответниците не са оспорила факта, че са собственици на имота, който е закупен при условията на СИО и че отговарят солидарно за възникналите задължения за ТЕ за имота.

В случая установяването на лихви за забава съгласно заповедта по чл. 410 ГПК се претендира за периода 16.09.2015 г. - 15.11.2017 г. за вземане за главницата за периода 01.05.2014 г. до м. 04.2017 г., за който период приложение ще намерят ОУ на дружеството от 2014 г., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ на дружеството от 2016 г. – одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, а не посочените от ищеца във въззивната жалба - ОУ от 2008 г.

По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 06.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца.

Настоящият състав споделя изводите на СРС относно периода на забава от м. 05.2014 г. до м. 06.2016 г., че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми по фактурата в сайта на дружеството и не е установил изпадането в забава на ответника за претендирания период, акцесорната претенция върху главницата за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до м. 06.2016 г. е недоказана, а от там – неоснователна и следва да се отхвърли.

За отоплителния сезон след м. 07.2016 г. до  м. 04.2017 г. относно забавата на длъжника ще намери приложение нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., според която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия – 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок. Следователно по ОУ от 2016 г. изпадането в забава вече не е обусловено от изпращане на покана до длъжника, а отново има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които се отнасят месечните задължения.

Следователно по делото се установява задължение за лихва за забава само върху главница за доставена ТЕ за периода м. 07.2016 г. - м. 04.2017 г., която съдът определя на база СТЕ в размер на 1 783, 22 лв. и само за периода на забава от 15.08.2016 г. до 15.11.2017 г., която на основание чл. 162 ГПК съдът определя в размер на 226, 87 лв., за която сума предявеният иск е основателен.

Предвид направените до момента изводи решението на СРС следва да се отмени в частта, в която искът за установяване задължения за лихва за забава е отхвърлен над сумата в размер от 33, 30 лв. до размер от 226, 87 лв. и за периода 15.08.2016 г. – 15.09.2017 г. и вместо това искът да се уважи до посочения размер на лихвата за периода 15.08.2016 г. - 15.11.2017 г. В частта, в която исковете са отхвърлени над размер от 226, 87 лв. до пълния предявен размер от 616, 82 лв. - решението следва да се потвърди, както е постановено.

Предвид промяна в изхода от спора, в полза на ищеца следва да се заплатят още 17, 89 лв. разноски за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС :       

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ищеца. Съдът определя в негова полза юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Като се съобрази оспорената част от решението и тази, в която исковете за лихви ще бъдат уважени в полза на ищеца следва де се присъдят разноски от общо 29 лв. за СГС – в това число за държавна такса и юрисконулстко възнаграждение.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение 276848/17.11.2019 г. по гр. д. № 56159/2018 г. по описа на СРС, 148 с - в, в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.З. А.- Р. с ЕГН ********** и М.Б.Р. с ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****лихва за забавата в пла­щането на цената за топлинна енергия за горницата над 33, 30 лв. до размер от 226, 87 лв. и за периода 15.08.2016 г. – 15.09.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА за установено, чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.З. А.- Р. с ЕГН ********** и М.Б.Р. с ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****лихва за забавата в пла­щането на цената за топлинна енергия за горницата над 33, 30 лв. до размер от 226, 87 лв. за периода 15.08.2016 г. - 15.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.03.2018 г. по ч. гр. д. № 83278/ 2017 г. по описа на СРС, 148 с-в.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 276848/17.11.2019 г. по гр. д. № 56159/2018 г. по описа на СРС, 148 с - в, в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.З. А.- Р. с ЕГН ********** и М.Б.Р. с ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****лихва за забавата в пла­щането на цената за топлинна енергия за горницата над размер от 226, 87 лв. до пълния предявен размер от 612, 82 лв. и за периода на забава от 16.09.2015 г. до 14.08.2016 г.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които са уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в останалата отхвърлителна част.

 

ОСЪЖДА М.З.А. с ЕГН ********** и М. Б. Р. с ЕГН **********, с адрес ***, партер , чрез адв. Л., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, разноски по делото, както следва : още 17, 89 лв. разноски за исковото и заповедното производства пред СРС, както и общо 29 лв. - за държавна такса и юрисконулстко възнаграждение за СГС.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                   

 

 

 

 

 

          2.