№ 308
гр. Перник, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря ДА.ела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200876 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-020 от
18.04.2023г. (НП), издадено от началник Регионален отдел „Метрологичен
надзор Западна България” ( РО „МНЗБ”) на Главна дирекция „Метрологичен
надзор” (ГД „МН”) към Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на основА.е чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
измервА.ята (ЗИ) на „Топлофикация-Перник” АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за извършено
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател–ю.к. С.С., поддържа изложените в жалбата
доводи и пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган (АНО) - началник РД „МНЗБ” на
ГД „МН” към ДАМТН, чрез депозирано по делото становище с рег. № 12472
от 13.06.2023г. на Районен съд Перник оспорва като неоснователна
процесната жалба и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Иска присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 02.02.2023г., около 13:10 часа свидетелите С. П. Ш. и А. Л. П. -
служители в РО „МНЗБ” на ГДМН при ДАМТН, извършили проверка в
абонатна станция в жилищен блок с адрес в гр. Перник, ул. „Отец Паисий”,
бл. 110. Констатирали, че дружеството-жалбоподател използва в обекта
водомер тип ВКМСВ10СРБ с идентификационен № 00146, производство на
„Беласица” АД, гр. Петрич, с описА. технически и метрологични
характеристики, който се намирал в употреба, тъй като измервал обема
студена вода, преминал през подгревателя за битово горещо водоснабдяване
на абонатите, с цел осъществяване на търговски плащА.я, т.е. същият попада
в приложното поле на чл. 5 от ЗИ. Върху описА.я водомер е имало поставен
знак за първоначална проверка съгласно чл. 846, т.4, Приложение № 51 от
НСИПМК, който представлява пломба съставена от две части: част „А” с
идентификационен номер на лицето извършило проверката „BG050” и
индивидуален номер на проверителя „04”, част „Б” с последните две цифри на
годината на извършване на първоначалната проверка - „14”, т.е.
първоначалната проверка е била извършена през 2014г. Периодичността на
последващата проверка за процесния водомер е пет години и е регулирана в
Заповед № А-412/16.08.2004г. на Председателя на ДАМТН, издадена на
основА.е чл. 43, ал.4 от ЗИ, включително до действащата към момента
Заповед № А-616/11.09.2018г. При така констатирА.те фактически данни
актосъставителят приел, че по отношение на процесния водомер,
експлоатиран в обект на дружеството-жалбоподател, е изтекъл срокът за
последваща проверка на 31.12.2019г. и липсата на поставен върху него знак за
последваща проверка с валиден срок на проверката съгласно чл.846, т.5 от
НСИПМК, в съчетА.е с фактически установеното продължено използване на
описаното средство за измерване към 02.02.2023г. обосновава допуснато
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ, за което на 27.02.2023г., в
присъствието на упълномощен представител на „Топлофикация-Перник” АД,
е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № С
234.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз
основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № МН-ЗБ-23-020 от
2
18.04.2023г., видно от обстоятелствената част на което фактическата
обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на
основА.е чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ наложил на „Топлофикация-Перник” АД
имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за извършено
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
Процесното НП е връчено на санкционираното дружество на
25.04.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид АУАН № С 234 от 27.02.2023г., покана с изх. №
82-02-48 от 06.02.2023г. за съставяне и връчване на АУАН, ведно с известие
за нейното доставяне, пълномощно с рег. № 131 от 09.02.2023г., Заповеди
№№ 2010-79 от 07.02.2023г. и А-366 от 02.06.2022г. на председателя на
ДАМТН, писмо с изх. № 82-03-414/18.04.2023г. на АНО за изпращане на
процесното НП, ведно с известие за неговото връчване, които писмени
доказателства кореспондират със свидетелските показА.я на С. П. Ш. и А. Л.
П., които разпитА. в хода на съдебното следствие еднопосочно и взаимно
допълващо се разказват за проверката, която са извършили, като поддържат
констатирА.те в АУАН обстоятелства.
От правна страна:
Настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от
оргА. в кръга на тяхната материална компетентност, а именно:
АУАН е съставен от С. П. Ш. – служител в ГДМН, който, с оглед чл.
94, ал.1 от ЗИ, е определен за това със Заповед № 2010-79 от 07.02.2023г. на
председателя на ДАМТН.
По силата на чл. 94, ал.2 от ЗИ наказателните постановления се
издават от председателя на ДАМТН или от определени от него лица. В
конкретния случай, обжалваното НП е издадено от началник РО „МНЗБ” на
ГД „МН”, който е оправомощен със Заповед А-366 от 02.06.2022г. на
председателя на ДАМТН да осъществява това по отношение на нарушения по
чл. 85 от ЗИ.
Съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Не отговаря на действителното положение, твърдението в жалбата,
че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, тъй като от
съдържА.ето на документа е видно, че свидетелите са двама, като същите
съответно са го и подписали. Но дори и това да е станало в присъствието само
на един свидетел, това не е съществено процесуално нарушение, тъй като
употребата в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН на множествено число за
свидетели предполага единствено възможност такива да бъдат посочвА., с
оглед доказване на фактическите констатации описА. в акта при евентуално
оспорване на НП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 43, ал.1 от
3
ЗАНН, която допуска актът да е подписан само от един свидетел.
Съдът не счита, че непосочването на ЕГН на свидетелите съставлява
съществено процесуално нарушение, каквато теза се лансира в жалбата, тъй
като с това не се огрА.чава правото на защита на наказаното лице, което е
единственият критерий при разгрА.чаване на съществените от
несъществените нарушения на процедурата. Пълното и точно посочване на
данните на свидетелите има значение с оглед евентуалното им призоваване за
разпит при оспорване на фактическите констатации, което в конкретния
случай е изпълнено. Следва да бъде и отбелязано, че съдържА.ето на
разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН е изменено с ДВ бр.109/2020г. и от
23.12.2021г. няма законово изискване за посочване на ЕГН на свидетелите по
АУАН.
Некоректно е направеното възражение в жалбата, че АНО не е
конкретизирал периода на извършване на нарушението, тъй като ясно и
недвусмислено в АУАН и в НП е посочено, че петгодишния период по
отношение на установения водомер е изтекъл на 31.12.2019г. и след тази дата
е следвало да му бъде извършена последваща проверка, респ. да му бъде
поставен знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т.5 от НСИПМК,
Приложение № 52, като е конкретизирана и датата на която същото е било
осъществено – 02.02.2023г., която съвпада с момента на неговото
установяване от контролните оргА. в хода на извършената проверка в
абонатната станция с посочен адрес на местонахождение.
Настоящият състав намери, че НП е издадено при пълно изясняване на
релевантните за вмененото нарушение факти и обстоятелства, като е дадена и
правилна правна квалификация.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗИ и чл. 38, ал.1 от ЗИ контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Извършената
първоначална и последваща проверка на средствата за измерване в употреба
се удостоверява със знаци за първоначална и последваща проверка съгласно
чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗИ. Разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ предвижда
задължение за лицата, които използват средства за измерване, да не използват
същите без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗИ, като
неизпълнението на посоченото задължение е въведено в административно
нарушение с разпоредбата на чл. 85 от ЗИ.
Не се спори по делото, че използвА.ят от дружеството-жалбоподател
водомер е средство за измерване, с което то е извършвало измервА.я, свързА.
с търговски плащА.я, както и че върху същия не е имало поставен надлежен
знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т.5, Приложение № 52 от
НСИПМК, който да удостоверява извършен контрол на средството за
измерване, поради което правилно АНО е приел, че търговецът е извършил
административно нарушение по смисъла на чл. 44, т.4 от ЗИ, тъй като именно
4
дружеството-жалбоподател има задължение за поддържа и контролира
водомера, който е монтиран в абонатната станция, тъй като е лице, ползващо
процесното средство за измерване по смисъла на ЗИ, с оглед отчитане и
заплаща на изразходваното количество гореща вода за битови нужди на
абонатите, поради което и не е следвало да го използва до извършване на
последваща проверка по чл. 43, ал.1 от ЗИ, което да е удостоверено с нанесен
знак за извършения метрологичен контрол.
По вида и размера на административната санкция:
Неизпълнението на задължението по чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ
правилно е санкционирано по чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ. Наложената
имуществена санкция на юридическото лице е в минимално предвидения
размер от 200 лв, поради което и същият не подлежи на редукция.
Относно маловажност на нарушението:
В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по
смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към
датата на извършване на процесното нарушение), тъй като деянието разкрива
типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За
съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни
последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива
не са елемент от фактическия му състав. Същевременно не са налице
смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска
обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за
АНО не е била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Установените и в хода на съдебното производство по делото факти, не
сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид, поради което и настоящият състав не
намира основА.я за прилагане на института на маловажен случай.
Предвид изложеното атакувА.ят правораздавателен акт следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на делото – потвърждаване на НП, и предвид
своевременно направеното искане с депозираното по делото становище
(входирано с рег. № 12472 от 13.06.2023г. в Районен съд Перник), съдът прие
претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
основателна, с оглед чл.63д, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 143, ал.4 от АПК. По реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ определи такова в размер на 80 лв, след като съобрази, че
делото не се отличава с фактическата и правна сложност и е приключило след
провеждането само на едно публично съдебно заседА.е, в което наказващият
орган не е бил процесуално представляван. Присъдените разноски следва да
бъдат заплатени от дружеството-жалбоподател в полза на ДАМТН, в чиято
5
структура е АНО.
Така мотивиран и на основА.е чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН и чл.
64д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-020 от
18.04.2023г., издадено от началник Регионален отдел „Метрологичен надзор
Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основА.е
чл. 85, ал.2, вр. ал.1 от Закона за измервА.ята на „Топлофикация-Перник” АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
Мошино, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв (двеста лева) за
извършено нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор с адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров” № 52А сумата от 80 лв (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те на основА.ята,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6