№ 367
гр. Б., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. М.
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. М. Административно наказателно
дело № 20252120201018 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. А. Й. с ЕГН: **********, чрез
адв. Г. Г. от АК-Я., срещу Наказателно постановление № НП-2705/12.12.2024г., издадено от
Кмет на Община Б., с което за нарушение на чл. 24в, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 от Закона за
устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗУЧК на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
материална незаконосъобразност.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, като се представлява от адв. Г. от АК-Я., който посочва, че липсва виновно поведение.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. Н.,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 18.03.2025г. (л. 20), а жалбата е депозирана
на 19.03.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 19.07.2024 г., около 14:45 часа, служители на Община Б., сред които и
актосъставителят К. В. Ц., извършили проверка в местност между парк „Р.“ и „Ч.с.“, която
била извън местата за къмпингуване по чл. 10а от ЗУЧК.
На място били установени няколко каравани, като едната от тях била с рег. №
*******, собственост на свидетеля Д. О., който бил пристигнал с нея. На гости на О., който
отсъствал в момента на проверката, била жалбоподателката В. Й..
1
Св. Ц. съставил на Й. АУАН № 0116390/19.07.2024 г. за нарушение на чл. 24в от
ЗУЧК, като жалбоподателката отказала да подпише акта, което било удостоверено с подписа
на един свидетел.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
разследването по случая и решил, че с поведението си Й. е осъществила състава на
нарушението по чл. 24в, ал. 1 от ЗУЧК, като е поставила каравана, поради което й наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът намира, че няма основания да
не кредитира както показанията на актосъставителя, така и показанията на св. О., тъй като
те излагат твърдения за различни моменти. Освен това, показанията на св. О. се подкрепят и
от представения по делото талон за регистрация, от който е видно, че именно той е
собственик на процесната каравана.
Показанията на св. Ц. обаче не следва да се кредитират в частта, в която се пресъздават
твърдения на жалбоподателката, че тя била паркирала караваната, тъй като тук по аналогия
следва да се прилага установената практика по НПК. В наказателното производство
показанията на полицейски служители, пред които обвиняемият е направил самопризнания
не се кредитират, тъй като така би се стигнало до приобщаване на признания, преди
подсъдимият да е имал качеството „обвиняем”. Иначе казано, би се стигнало до
приобщаване на доказателствени материали, извън предвидените в НПК способи. В този
смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България (D.M. v. Bulgaria, Application
no. 34779/09, 8 march 2018), в което се поставя под съмнение приобщаването на
самопризнания, направени пред органите на МВР, извън установените в НПК процедури за
даване на обяснения. Аналогично, в производството по ЗАНН не следва да се вземат
предвид показания, и то на актосъставителя, в които се твърди на практика, че
жалбоподателят още преди да му е съставен АУАН, е признал, че е извършил нарушението.
Това е особено съществено в конкретния случай, тъй като на първо място, актосъставителят
не е бил свидетел на управление на караваната от страна на жалбоподателката и на второ-
последната е отказала да разпише акта и да впише становище в него, което очевидно е израз
на несъгласие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
2
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва извършването на
нарушение от страна на жалбоподателката, тъй като липсват каквито и да е доказателства в
тази насока.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗУЧК в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските
плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от
тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица,
попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти,
включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им
могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 24в, ал. 1 от закона пък който постави
палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона
"А" или в зона "Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до
1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Единственото, което е безспорно установено е, че Й. е била на мястото на проверката
при каравана, собственост на св. О.. От там насетне липсват каквито и да е данни, че именно
тя, а не собственика на караваната, я е паркирала на процесното място (тук може да се
посочи, че неправилно АНО е използвал глагола „постави“, тъй като той се отнася за палатка
или шатра, но това не представлява нарушение, тъй като паркирането може да се приеме за
вид поставяне). Както бе посочено, показанията на св. Ц. не следва да бъдат вземани
предвид в частта, в която възпроизвеждат своеобразни самопризнания от страна на Й.. Дори
и да бъдат взети предвид тези твърдения на актосъставителя, то отново нарушението би
останало недоказано по несъмнен начин. Това е така, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от
НПК, който се прилага и в административнонаказателното производство, обвинението и
присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Пренесено на
плоскостта на ЗАНН това означава, че наказателното постановление не може да почива само
на признанията на соченото за нарушител лице.
При това положение не се доказва по несъмнен начин извършването от страна на
жалбоподателката на твърдяното нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 27), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Община Б. да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
3
Така мотивиран, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-2705/12.12.2024г., издадено от Кмет на
Община Б., с което за нарушение на чл. 24в, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 от Закона за устройство
на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл. 24в, ал. 1 от ЗУЧК на В. А. Й. с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на В. А. Й. с ЕГН: **********, съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4