№ 6582
гр. С., 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110162288 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 323381/14.11.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 13462/12.05.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23287/2023г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Е. Л. Н. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация
С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„********“, бл. 25, вх. А, ет. 13, ап. 63, както следва:
569,23 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.05.2023г.) до окончателното
им изплащане;
68,80 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.04.2023г.;
27,78 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.05.2023г.) до окончателното им
изплащане;
5,28 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-20.04.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Е.Д. / юрк. Т.Т.. Предявените
искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Л. Н. чрез назначения ú особен
представител адв. В. К. – АК-С., е подала Отговор на исковата молба, вх. №
323601/14.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че не оспорва приложените извлечения от сметки, отразяването на вземанията в
счетоводството на ищеца. Оспорва се размерът на начислената топлоенергия, като моли
третото лице – помагач да бъде задължено да представи доказателства за размера на същите.
Счита, че дължими се единствено сумите по изравнителните сметки, а не тези по прогнозно
изчисление. Обосновава, че липсва поставяне на длъжницата в забава, съответно липсва
основание за начисляване на лихви за такава. Уточнява, че възраженията са по същество на
претенциите, като моли да не бъдат назначавани исканите експертизи, които само биха
утежнили положението на ответницата. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. К. или преупълномощения
от нея адв. И.Я.. С Уточнение, вх. № 379382/25.11.2024г. на СРС, както и в съдебно
заседание на 04.02.2025г. се уточнява, че не се оспорва сумата за дялово разпределение като
стойност, а задълженията за топлинна енергия са такива, каквито са посочени в дяловото
разпределение. Предявените искове се оспорват съобразно заявеното в отговора на исковата
молба, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
26028/24.01.2025г. на СРС, в което неговият процесуален представител юрк. К.Г. изразява
позиция за основателност на предявените искове. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Липсва изрично признание, че ответницата е собственица на половината от
топлоснабдения имот.
С Договор за покупко-продажба на жилище № 192/03.05.1976г. Министерството на
народната отбрана е продало на Л.Г.Н. и М.П. Н. недвижим имот – апартамент в град С.,
ж.к. „********“, бл. 25, вх. А, ет. 13, ап. 62, ведно с припадащите му се площи, права и
помещения, идентичен с топлоснабдения имот. Доколкото не следва друго от договора и
фактите по делото /няма данни дали към 03.05.1976г. купувачите са били в брак/, всеки от
купувачите би следвало да получи по 1/2 идеална част от апартамента. Наличните по делото
копия от договора не съдържат подпис на/за М.П. Н., поради което съдът намира, че
фактическият състав на договора за покупко-продажба по отношение на Н. не е доказано да
е завършен, съответно тя да е придобила дял от апартамента, включително по реда на чл. 13,
ал. 1 от СК`1968г. /отм./. Видно от Удостоверение за наследници № РВТ24-УФ01-
715/14.11.2024г. на Столичната община – Район „Витоша“, Л.Г.Н. е починал на 22.09.2012г.
като вдовец, като е оставил за свои наследници по закон ответницата Е. Л. Н. /дъщеря/ и
В.Л.Г. /син/. Всеки от тях е наследил по 1/2 от половината на Недялков в апартамента,
съответно е станал собственик на 1/4 идеална част от целия апартамент. По отношение на
ответницата Н. извод в обратна насока /че е собственик на 1/2 от имота/ не може да се
направи въз основа на представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която имотът
за целите на облагането с местни данъци и такси е деклариран като съпритежание на В.Г. и
Е. Г., като всеки от тях притежава половината от него, тъй като тази декларация не е
подписана от Г. и не може да се възприема като изходящ от нея документ, установяващ
обстоятелства в нейна вреда. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда,
че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от
откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни
действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази
насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС, ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-
АпС-Пловдив. Ответницата Н. не е оспорила изрично приемането на наследството. Затова
след смъртта на баща ú Л.Н. тя следва да се смята за собственица на 1/4 идеална част от
3
апартамента по описаните по-горе съображения, съответно да носи отговорност за 1/4 част
от паричните задължения във връзка с доставянето на топлинна енергия до имота.
От страна на ответницата не се оспорва количеството топлинна енергия, доставено до
имота, както и неговата стойност, посочени в изравнителните сметки – индивидуални
справки за отопление и топла вода, каквито са представени от третото лице – помагач. От
същите се установява, че за процесния период реално потребената топлинна енергия в имота
е общо 785,73 лева, от които, съобразно дела си в него ответницата дължи 1/4 част или
196,43 лева. За горницата над тази сума до пълния си предявен размер искът подлежи
на отхвърляне като неоснователен. Доколкото сумата за дялово разпределение не се
оспорва като размер, ответницата дължи 1/4 от нея или 13,89 лева, като за горницата
искът подлежи на отхвърляне.
Задължението за главница за топлинна енергия следва да се заплати в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 33, ал. 1 ОУ. Задължението за заплащане
на суми за дялово разпределение следва от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното
предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите
/чл. 36, ал. 2 от ОУ/. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по
аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово
разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. Липсва
необходимост от изрична покана или връчване на друг документ. Забавата на длъжника-
абонат настъпва с изтичането на срока за изплащане на начислените суми /арг. чл. 33, ал. 5
ОУ/.
Вземайки предвид сумите по делото и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 23,74 лева, за
която сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне. Искът за
дължимата лихва за забава върху главницата за дялово разпределение следва да бъде уважен
в размер от 2,64 лева, а за горницата над тази сума следва да се отхвърли.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответницата в качеството ú на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, но ответницата не е доказала такива. Съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 13,90 лева, в които е включено пропорционална част
от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база половината от 50,00 лева /в
заповедното производство е имало и друг длъжник/.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 242,16 лева, в които включено
пропорционална съобразно изхода от спора част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена на база пълен размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че Е. Л. Н., ЕГН **********, от град С., дължи
4
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „********“, бл. 25, вх. А,
ет. 13, ап. 63, както следва:
196,43 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.05.2023г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 196,43 лева до
пълния му предявен размер от 569,23 лева;
23,74 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 23,74 лева до пълния му предявен размер от 68,80 лева;
13,89 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (02.05.2023г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 13,89 лева до пълния му
предявен размер от 27,78 лева.
2,64 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-20.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 2,64 лева до пълния му предявен размер от 5,28 лева.
ОСЪЖДА Е. Л. Н., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 13,90 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 23287/2023г. на СРС), както и сумата от 242,16 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 62288/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5