О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 46
гр.Кюстендил, 07.10.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил в
закрито съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
частно КАНД № 311 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН.
Адв. В.П. *** като процесуалния
си представител на Г.В.Г. ***, оспорва с частна касационна жалба определение № 260214 от 16.08.2021г. на Районен съд –
Дупница по АНД № 311/2021г. Релевира като основание за неправилност на оспорения
съдебен акт, допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон.
Твърди се, че са налице предвидените предпоставки
за допълване на решението по делото с присъждане
на деловодни разноски в полза на
жалбоподателя, поради което отказът на
районния съд е незаконосъобразен. Прави
се искане за отмяна на оспореното определение
и за произнасяне по същество по предявеното искане.
Ответникът – Районно управление –
Дупница при ОД на МВР - Кюстендил, не е изразил становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както
и допустимостта и основателността на частната касационна жалба, приема следното:
Производството
пред РС е образувано по жалба на Г.В.Г. срещу
Наказателно постановление № 20-0348-000782/29.12.2020г., издадено от началника
на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил.
По делото жалбоподателят е представляван от адв. В.П. въз основа на
пълномощно от 19.04.2021г. и договор за правна защита и съдействие от същата
дата, с който се установява, че на
пълномощника е изплатено в брой
договореното възнаграждение в размер на 300,00лв. В съдебното заседание на
25.05.2021г., адв. П. е представила
списък на разноските и в хода на съдебните прения е предявила искане за присъждане на
деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя. Съдът е постановил решение №
260249/25.06.2021г. по делото, с което е отменил оспореното НП. Видно от
съдебния акт, липсват мотиви и произнасяне по искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски. Решението е съобщено на страната
чрез пълномощника й на 05.07.2021г. Следва молба от 19.07.2021г. от адв. П. с искане за допълване на постановеното решение
в частта за разноските, по която районният съд се е произнесъл с оспореното
определение. Формирани са мотиви за неоснователност на искането поради
несвоевременно предявяване, с оглед на което същото е оставено без уважение. Видно
от данните по делото, определението е съобщено на жалбоподателя чрез
пълномощника му на 27.08.2021г., а частната жалба е изпратена по пощата на
10.09.2021г.
Съобразно изложеното, частната касационната жалба се
явява процесуално допустима – подадена е от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгл. чл.248, ал.3 от ГПК
вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63, ал.1 вр. с ал.3 от ЗАНН, в предвидения
преклузивен срок и е редовна.
Разгледана по същество, същата се приема за основателна.
Въззивният
съд неправилно е оставил без уважение искането в молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното решение в частта за разноските. Формираните мотиви
са в противоречие с доказателствата по
делото и на приложимия закон. Обратно на приетото в оспореното определение,
касационния състав счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл.143,
ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН и искането за разноски е своевременно предявено. Съдът е отменил
оспореното наказателно постановление, което
е породило за жалбоподателя правото на присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Последните са доказани
от приложените по делото документи - пълномощно за процесуално представителство
и договор за правна защита и съдействие, сключен на 19.04.2021г.
между жалбоподателя и адв. П..
Видно от договора, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на
300,00лв., като същото е заплатено в брой. От
преценката на посоченото доказателство – договора за правна защита и съдействие, който в тази
част има характер на разписка, следва, че
плащането на адвокатското възнаграждение в общ
размер от 300,00лв., е
доказано. От друга страна,
искането за присъждане на разноски е
надлежно предявено в хода на съдебните
прения от упълномощения адвокат, който е представил и списък на разноските.
Горното се установява от протокола от съдебното заседание по делото, проведено
на 25.05.2021г. и опровергава констатациите
за противното в оспореното определение. Пропускът на съда да се
произнесе по претенцията за разноски на жалбоподателя с постановеното решение
по делото обосновава приложимост на хипотезата на чл.248, ал.1 от ГПК. Дължимо е било допълване на съдебния акт с присъждане на разноските в
полза на жалбоподателя, поради което определението, с което предявеното искане е оставено без уважение е неправилно. Следва отмяна от касационната инстанция на
оспорения съдебен акт и произнасяне по
същество с осъждане на ЮЛ, в чиято структура е АНО, по правилото на §1, т.6 от
ДР на АПК, да заплати на оспорващия деловодни разноски в размер на
300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Административният съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 260214 от 16.08.2021г. на Районен
съд – Дупница по АНД № 311/2021г. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,***,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.