Решение по адм. дело №337/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43 и чл. 37и от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)

Образувано е по жалба на „Туризъм-К. и син“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявано от управителя К. П. К., чрез адв. М. С. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№ 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на Зам. изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г. в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като излага доводи за неправилно определяне на допустимите площи, неправилно прилагане на чл. 37и ЗСПЗЗ, както и за неправилна преценка относно броя и вида на отглежданите животни, които според жалбоподателя следвало да бъдат третирани като автохтонни и/или биологично сертифицирани. Оспорва се и пълнотата на справките на БАБХ. Претендират се разноски.

Ответникът – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез юрисконсулт Л. Х. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Излага, че за целите на чл. 37и ЗСПЗЗ правилно са отчетени само животните, собственост на дружеството, които не са автохтонни породи и не са биологично сертифицирани. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е второ по ред разглеждане след касационен контрол.

С решение № 7728/10.07.2025 г. по адм. д. № 2375/2025 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, е отменено решение на Административен съд – Враца по адм. д. № 543/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания да се извърши пълен доказателствен анализ на всички писмени доказателства, включително представените от жалбоподателя справки и писма; при противоречия в доказателствата относно вида/породата и броя на животните, да се изясни противоречието и да се изложат мотиви кои доказателства се кредитират и защо; при необходимост да се ползват писмени доказателства/експертиза, като се осигури събиране на относимите данни относно породата на конете и дали се касае за местни (автохтонни) породи и/или биологично сертифицирани животни, доколкото това влияе върху приложимия нормативен режим и изчисленията за допустимост на площи; да се съобрази доказателствената тежест и да се дадат указания по чл. 171, ал. 5 АПК при неосигуряване на доказателства.

Настоящият състав съобрази, че тези указания са задължителни по смисъла на чл. 224 АПК и следва да бъдат изпълнени чрез обсъждане на всички доказателства, преодоляване на противоречия, мотивирано кредитиране/некредитиране на експертизата и писмените справки, ясна правна квалификация.

Жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното уведомително писмо в оспорената част. В депозираната молба (вкл. по делото и в с.з. от 15.12.2025 г.) сочи по същество, че данните в регистрите/справките на БАБХ не били пълни и точни, „недопустимо“ било друга институция косвено да „оспорва“ информация от община или други институции, поставя уточняващи въпроси към вещото лице, включително относно това дали конете са собственост на дружеството или на физическото лице (управителя), както и относно изводи, направени по отделни въпроси от заключението. Не сочи други доказателства.

Ответникът, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процедурните правила и материалния закон, като намаленията са обусловени от установени несъответствия/недопустимост на заявени площи. В с.з. се поддържа, че от справките на БАБХ/ОДБХ се установява видът на конете (вкл. „тежковоз“), както и че няма доказателства за биологично сертифицирани животни. Излагат се доводи и по приложимите правила за биологично производство като се цитира подзаконовата уредба и европейските регламенти и се настоява жалбата да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.168 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От данните по делото е видно, че дружеството - жалбоподател е депозирало общо заявление за подпомагане, с таблици за парцели и животни за 2018г. и декларации, с вх. № 18804353/02.05.2018 г. с УРН 532503, с дата на обработка 03.05.2018 г. Във връзка със заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни на 03.05.2018г., при която автоматична проверка е установена грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 96.90 ха, като в детайли е посочено два броя БЗС - 30606-19-2-1 и 48129-221-4-1. Подадено е заявление с редактиране за заявените схеми и мерки с дата 28.05.2018 г., след което е извършена нова автоматична проверка на същата дата, в резултат от която е прието, че е установена грешка при заявените площи, като те надвишават допустимите площи с правно основание с 96.90 ха. Приемайки установеното от автоматичните проверки, че декларираните площи са повече от площите с правно основание, ответникът е издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. № 02-060-2600/2674 от 01.04.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ [населено място]. С това писмо жалбоподателят е уведомен, че заявените от него суми по Подмярка 13.1/НР1, мярка СЕПП, мярка СПП и по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –зелени директни плащания /ЗДП/ и са му отказани напълно.

Цитираното писмо е обжалвано, като с Решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на АдмС – Враца, същото е отменено и преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по същото заявление при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на АдмС – Враца е оставено в сила с Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3015/2022 г. по описа на ВАС.

Въз основа на влязлото в законна сила Решение № 438/10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 243/2021 г. по описа на АдмС – Враца, потвърдено с Решение № 9944/08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 3015/2022 г. по описа на ВАС е издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/2674 от 09.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с което дружеството отново е уведомено, че оторизираната субсидия е в размер на 0,00 лева. УП е оспорено по съдебен ред, като с Решение № 73/10.03.2023г., постановено по адм.дело №772/2022г. на АдмС-Враца е обявено за нищожно УП писмо изх. № 02-060-2600/2674 от 09.12.2022г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ и преписката е върната на адм.орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е оспорено пред ВАС, като с Решение № 1087/31.01.2024г., постановено по адм.дело № 4732/2023г. на ВАС е оставено в сила Решение №73/10.03.2023г., постановено по адм.дело №772/2022г. на АдмС-Враца.

Въз основа на влязло в сила Решение №73/10.03.2023г., по адм.дело №772/2022г. на АдмС-Враца, потвърдено с Решение №1087/31.01.2024г., по адм.дело № 4732/2023г. на ВАС е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№ 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на Зам. изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г., с което на оспорващото дружество са оторизирани суми по СЕП в размер на 16343,05 лв., СПП 4068,24 лева, Подмярка 13,1/НР 1 в размер на 16735.48 лева и ЗДП в размер на 10894,66 лева и съответно по тези схеми са налице намаления, а именно по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. Така издаденото УП е оспорено в частта на намаленията, с които на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. и в тази му част е предмет на делото.

В оспорената част е отказано финансово подпомагане в хипотезата на наддекларирана площ, площи извън специализиран слой ПДП - 2,39ха и 0.15ха, съгласно Заповед № РД 09-314/19.03.2020г. на МЗХ-чл.43,ал.3,т.6 ЗПЗП и площи без правно основание – 6,79 ха и 0.11 ха, предоставени от МЗХ с писмо вх. 02-060-2600/723-18/03.06.2024г. на МЗХГ -чл.43,ал.3,т.7 ЗПЗП.

По настоящия спор е налице предходно съдебно разглеждане. С решение № 2075/04.12.2024 г., постановено по адм. д. № 543/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, съдът се е произнесъл по жалбата срещу процесното Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/2674 от 25.07.2024 г., като е обсъдил законосъобразността на административния акт и е формирал крайни изводи по предмета на спора.

С Решение № 7728 от 10.07.2025 г., постановено по адм. д. № 2375/2025 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, решението по адм. д. № 543/2024 г. е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си ВАС е приел, че при предходното разглеждане съдът не е изяснил в пълнота фактическата обстановка, като не е обсъдил достатъчно конкретно и детайлно всички относими доказателства, в частност официалните данни на Българската агенция по безопасност на храните относно броя, собствеността и породната характеристика на животните, както и връзката им с приложимите правила за допустимост на заявените площи. ВАС е дал задължителни указания по чл. 224 АПК за събиране и анализ на допълнителни доказателства, мотивирано кредитиране на доказателствените източници и ясно разграничаване на релевантните факти.

Настоящият съдебен състав е съобразил задължителния характер на дадените указания и е предприел необходимите процесуални действия за пълно изясняване на спора.

Като доказателства по делото са приети административна преписка по издаване на уведомителното писмо на ДФЗ, включително данни за заявени площи, проверки (вкл. специализиран слой/контролни резултати), констатации за недопустими площи/намаления и мотиви на органа.

Писма и справки на БАБХ (ЦУ и ОДБХ), представени по делото в различни моменти, включително:

С писмо на МЗХГ №10-199/03.06.2024г.(вх. №02-060-2600/723/03.06.2024г.) е предоставена допълнително информация за валидни правни основния за подпомагане на бенифициента „Туризъм К. и син“ ЕООД с УРН 532503 по парцели за кампания 2018 и 2019г. От представената информация в табличен вид към писмото за кампания 2018г. е видно, че са декларирани два парцела 48129-221-4-1 с площ 1,58 ха, площ на земеделския парцел с ПО 1,47 ха(последна за 2018г.) и 0.11 ха без ПО и парцел 30606-19-2-1 с декларирана площ 95,32 ха, площ на земеделския парцел с ПО/последна за 2018г./ 88.53 ха и 6.79 ха площ без ПО/последна за 2018г. (л.39 от адм.д.№543/24).

С Писмо на МЗХГ №10-199/ 07.03.2024г., ведно с Писмо рег.№ ЗЖ-219/27.02.2024г. на изп.директор на БАБХ, ведно с Приложение №1-справка за собственост на 112бр. коне е отразено, че към 01.02.2018г. дружеството е собственик на животновъден обект с рег.№ 3042-0300, в обекта са налични 112 бр. коня, дружеството фигурира в една от таблиците „коне неавтохтонни над 6м., на позиция №1710, животните собственост на дружеството са 30 бр., а останалите са на името на други пет собственика, като в приложената справка са посочени номерата, вида и собственика. Посочено е, че за 30 животински единици се полагат не повече от 900 дка пасища, мери и/или ливади в имоти от 8 до 10 категория от общинския и/или държавния поземлен фонд (л.42-51 и л.92-96 от адм.д.№543/24).

Установява се от Писмо №10-199/22.05.2024г.(л.52 от адм.д.№543/24) на заместник министър на земеделието и храните адресирано до Изп. директор на ДФЗ, че „Туризъм-К. и син“ ЕООД за кампания 2018 има регистрирани правни основания по реда на чл.37и ал.12 ЗСПЗЗ за ползване на 1261.454 дка за имоти с номера 000072 [рег. номер] в землището на [населено място], общ.Враца, представляващи пасища с храсти от ОПФ. Сочи се в писмото, че с оглед предоставената актуализирана информация от БАБХ, посочените регистрирани правни основания за стопанската 2018-2019 година в размер на 1261.454 дка и за посочените имоти, са валидни правни основания за подпомагане за директни плащания за дружеството с УРН 532503, като за кампания 2018г. са в размер на 900 дка.

Приложени са по делото решения на управителния съвет на ДФЗ от 13.07.2023г. и заповед № 03-РД/3203/24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на зам.изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания(л.7-15 от адм.д.№543/24г.).

По отношение на одобрения специализирания слой за кампания 2018г. със заповед №РД-46-504/12.12.2018г. и РД-09-229/01.03.2019г. на МЗХГ изм. с последваща заповед № РД-09-314/19.03.2020г. на МЗХ не е налице спор между страните.

Писмо на ЦУ на БАБХ, с данни от ИИС/ВетИС за животновъден обект с рег. № 3042-0300, за налични животни към релевантни дати (вкл. справка към 01.02.2018 г.), както и разяснения относно биологична сертификация;

Писмо на Областна дирекция по безопасност на храните – Враца с изх. № 1499/29.05.2018 г., удостоверяващо, че към периода 01.01.2018 г. – 29.05.2018 г. в животновъдния обект са отглеждани 112 броя коне, като за посочения период не са регистрирани движения на животните.

Официални справки от Българската агенция по безопасност на храните, постъпили по настоящото дело след указанията на ВАС, съдържащи данни от информационните регистри на агенцията за животновъден обект с рег. № 3042-0300, от които се установяват както общият брой животни в обекта, така и разпределението по собственост, включително че 30 броя коне са собственост на „Туризъм – К. и син“ ЕООД, а останалите са собственост на други лица и видът/категорията на животните, отразени като неавтохтонни, без данни за биологична сертификация.

Писмо от ЦУ на БАБХ изх.№ 462/13.10.2025г. , изискано от съда и прието като доказателство, ведно с приложената към него официална справка за животни в ОЕЗ към01.02.2018г., вида и категорията на конете установяващо липсата на данни за автохтонни породи. Таблични справки (приложения) с индивидуализиращи данни за конете (идентификатор/транспондер, собственост, пол, порода, предназначение и др.), от които се установяват записи „тежковоз“ и „без порода“, както и разпределение по собственост (вкл. наличие на животни, записани на дружеството и на физически лица).

Официална „Справка за животни в ОЕЗ“ към 01.02.2018 г., изготвена по реда на чл. 37м ЗСПЗЗ за животновъден обект с рег. № 3042-0300, собственост на „Туризъм К. и син“ ЕООД

Съдебно-зоотехническа експертиза, назначена по искане на съда, както и устните разяснения на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, приета с определение на съда и ценена съобразно обхвата на изпълнените задачи и съответствието ѝ с официалните данни.

Материали от административната преписка, включително разпечатки от автоматичните проверки и редакциите по заявлението, от които се установяват резултатите за наддеклариране на площи (96,90 ха), конкретните БЗС № 30606-19-2-1 и № 48129-221-4-1, както и данни за площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ в размер на 2,39 ха и 0,15 ха.

Съдът обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и приема за установено следното:

Жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане за Кампания 2018 г. по СЕПП, СПП, Подмярка 13.1/НР1 и ЗДП, като в заявлението са включени парцели и площи в землището на [населено място] / общ. Враца, видно от административната преписка.

ДФЗ – РА е извършил административни проверки и проверки на място, както и проверки чрез специализирани слоеве/контролни механизми, въз основа на които е постановено уведомителното писмо изх.№ 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на Зам. изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г. в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв..

Спорът, съобразно предметните доводи на страните и указанията на ВАС, се свежда върху релевантността на броя и вида/породата на конете, отглеждани/декларирани във връзка с животновъден обект с рег. № 3042-0300, дали животните са „местни (автохтонни) породи“ и/или „биологично сертифицирани“, както и дали са налице предпоставки за прилагане на по-благоприятни параметри при разпределение/признаване на площи (пасища/мери/ливади) и съответно допустимостта на заявените площи и наложените намаления - 6,79ха и 0,11 ха, предоставени с писмо вх.№ 02-060-2600/723/03.06.2024г. на МЗХГ.

От писмата на БАБХ и приложенията към тях се установява, че за релевантни дати е изготвяна справка за налични животни в обекта, като за периода 01.01.2018 г. – 29.05.2018 г. при проверка е констатирано отглеждане на 112 броя коне (ОДБХ – Враца, 2018 г.). Към дата 01.02.2018 г. е налице официална справка/обобщение по чл. 37и ЗСПЗЗ (публикувана/поддържана по реда на закона), в която са отразени категории и брой животни, като сборът им е 112, в индивидуализираните списъци (таблични приложения) породата е отразена като „тежковоз“ или „без порода“, а по отношение на собствеността – част от конете са отразени като собственост на дружеството, а други – на физически лица. БАБХ изрично разяснява, че биологична сертификация на животни не се извършва от БАБХ и съответно агенцията не поддържа/не съхранява данни за „биологично сертифицирани животни“ в смисъла, използван от страните, а в частта за породата – отразяването в регистрите следва компетентността на специализирани органи/институции по селекция и породно определяне (по смисъла на представените писма).

В съдебно заседание вещото лице заяви, че конете са собственост на физическото лице И. К., а не на дружеството и уточни, че са „биологично селекционирани, а не сертифицирани“, като не е посочена конкретна автохтонна порода. В отговор на въпроси на съда заяви, че е използвал отговори на БАБХ и ОДБХ – Враца.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, в законоустановения срок и при спазване изискванията за форма. Предмет на съдебен контрол е оспорената част от уведомителното писмо, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., СПП в размер на 58.26 лв., Подмярка 13.1/НР1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв.. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът извърши проверка по чл. 146 АПК – за компетентност, форма, съответствие с материалния закон, спазване на процесуалните правила и съобразяване с целта на закона.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган (Зам.-изп. директор на ДФЗ – РА, в рамките на възложените правомощия), в писмена форма и съдържа фактически и правни основания (от преписката и самия акт). Обжалваният акт е издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 АПК реквизити. Видно от съдържанието на акта същия съдържа правни и фактически основания за издаването му, площите които са без правно основание и разпоредбите които са нарушени от ЗПЗП, както и заповедта и писмото въз основа на които е прието, че площите са без правно основание. Видно от съдържанието на оспорения акт, претенцията по всяка една от схемите за подпомагане е разгледана поотделно и е съставена подробна таблица с отразяване на площта и/или БЗС/ парцел в зависимост от заявената схема за подпомагане. Също така писмото съдържа обобщена таблица с всички данни от заявлението, извършените проверки, резултатите от тях, оторизираните суми и намаленията по всяка една от схемите. Макар част от мотивите да са отразени таблично, те са достатъчни, тъй като съдържат конкретните площи/хектари и основанието за изключване, а съдебният контрол се осъществява при пълнота на преписката и наличието на официални източници на данни. С оглед на горното не са допуснати процесуални нарушения при издаване на акта от категорията на съществените и водещи до отмяна на акта на това основание в оспорената му част.

УП в оспорената му част е издадено и в съответствие с материалния закон. Видно от съдържането на оспорения акт, с него е формирано волеизявление, съгласно което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за кампания 2018г. по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв. и в тази част УП е оспорено и е предмет на делото. Основанията за частичния отказ са посочени в Таблица 1 на УП и разясненията към нея, такива се съдържат и в таблица 13 и 14 и разясненията към тях. Като правни основания за неодобряване на част от заявените площи за финансово подпомагане, в оспорената част на УП са посочени разпоредбите на чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП – площи извън Специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г. в размер на 2,39ха и 0,15 ха, който е одобрен с цитираните в писмото заповеди на МЗХГ и чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП- площи без правно основание предоставени от МЗХГ с писмо вх.№ 02-060-2600/723/03.06.2024г. - 6,79 ха и 0,11 ха. При схемите и мерките за директни плащания кандидатът носи тежестта да докаже, че заявените площи са допустими и че ги ползва на валидно правно основание за съответния период, както и че декларираните данни са верни. Разплащателната агенция от своя страна извършва административни проверки и кръстосани съпоставки с регистри/слоеве и данни от компетентните органи. Когато в резултат на тези проверки се установи несъответствие, органът е длъжен да приложи релевантните правила за изключване на недопустими площи и за определяне на оторизираните суми/санкции. Официалната информация от компетентния орган относно наличието/липсата на правно основание не е опровергана по надлежен ред, като представянето на частни документи без регистрация или без доказана относимост към периода не е достатъчно да я опровергае. Не се установяват самостоятелни пороци по компетентност или форма, които сами по себе си да обуславят отмяна.

Същественият спор е по материалната законосъобразност и по обосноваността, включително дали са изяснени релевантните факти относно животните и отражението им върху допустимостта на заявените площи/намаленията.

ВАС е отменил предходното решение поради непълно обсъждане на доказателствата и неизяснени противоречия относно породата/вида на конете и съответните правни последици. Настоящият състав изпълнява указанията, като изрично посочва кои доказателства кредитира и защо.

Съдът приема, че най-висока доказателствена стойност относно броя и характеристиките на животните имат официалните документи на компетентния държавен орган – БАБХ/ОДБХ, издадени във връзка с поддържани регистри и справки по закон.

Съдът кредитира писмото на ОДБХ – Враца от 2018 г. (вх. № 1499/29.05.2018 г.), което е официален документ, удостоверяващ резултат от проверка и констатация за 112 коня в периода 01.01.2018–29.05.2018 г., без регистрирани движения.

Писмата на ЦУ на БАБХ (вкл. Писмо от ЦУ на БАБХ изх.№ 462/13.10.2025г. и официална „Справка за животни в ОЕЗ“ към 01.02.2018 г., с рег. № 3042-0300 ) съдържат разяснения за това кои данни са „официални“ за целите на законовата справка към 01.02.2018 г. и съдът кредитира тези писма, тъй като произхождат от компетентния орган, разясняват собствената му дейност и статут на данни.

Табличните списъци (приложения) съдържат индивидуализиращи данни (идентификатор, собственост, порода и др.) и са пряко производни от регистровата информация. В тях за породата са посочени „тежковоз“ или „без порода“. Съдът кредитира тези данни, тъй като са част от официалната кореспонденция/справки на БАБХ.

По отношение съдебно-зоотехническата експертиза приета като доказателствено средство, настоящият състав приема следното:

В частта, в която вещото лице прави категоричен извод, че „конете са автохтонни“, експертизата не се кредитира, защото по официалните таблични данни на БАБХ породата е „тежковоз“ или „без порода“, а не конкретна местна порода, наред с това липсва проследима експертна методика как е направено породното определяне, при положение, че самите регистрови данни не сочат конкретна автохтонна порода, а общо наименование-липса на порода, изводът противоречи на официалните писмени доказателства и не е подкрепен с независим източник от компетентния орган по селекция/породно определяне (напр. ИАСРЖ или официален развъден регистър, какъвто по делото не е представен). В частта относно „биологично сертифицирани“ животни: вещото лице заяви в с.з. „биологично селекционирани, а не сертифицирани“. Този извод също не установява правнорелевантния факт за „биологична сертификация“ в смисъла на приложимия режим, доколкото БАБХ изрично заявява, че не извършва биологична сертификация на животни и не поддържа такива данни и по делото не са представени сертификати или удостоверения от контролиращо лице за биологично производство относно самите животни. Дори да са налични данни за „биологични пасища“ или кандидатстване по направление, това не замества доказването, че животните са в режим на биологично производство по надлежния ред.

Следователно: експертизата се кредитира ограничено – като общо изложение, но не и за спорните правнорелевантни квалификации „автохтонни“ и „биологично сертифицирани“, доколкото те не са подкрепени от компетентни официални източници и влизат в противоречие с писмените доказателства.

Съдът споделя изложеното в предходното решение разбиране, че съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.1 ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а,ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.37в,ал.3,т.2 и по чл.37ж,ал.5. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни.

Разпоредбите на чл.41 ЗПЗП регламентират регистрационния режим на правните основания за ползване на земеделски земи и правомощията на МЗХ и Разплащателната агенция, а именно, че МЗХГ е единственият компетентен орган, който извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателна агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земи.

Пасищата, мерите и ливадите, на основание чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

Животинската единица, съгласно § 2з от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, е условна единица за приравняване на броя на различните видове и категории животни, като един кон над 6-месечна възраст се равнява на една животинска единица.

По аргументацията, изложена и в предходното разглеждане на спора, съдът се солидаризира с изложеното, че кметът на община, съответно директорът на областна дирекция „Земеделие", на основание чл. 37м от ЗСПЗЗ, следва ежегодно да извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията се установява въз основа на изготвената и предоставена от БАБХ официална справка по чл. 37м ал. 2 от ЗСПЗЗ за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: животновъдни обекти, собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти, пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката по чл. 37м ал. 2 от ЗСПЗЗ се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията, съгласно чл. 37м ал.3 от ЗСПЗЗ.

Въз основа на справката, представяна от БАБХ по реда на чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ, на основание чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ се определя дали сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд са правни основания за подпомагане по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Съгласно чл.37м, ал 4 ЗСПЗЗ, когато при извършването на проверките към 1 февруари на текущата година се установи, че в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните. Когато при проверката в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни или че е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие".

Видно от писмо на изпълнителния директор на БАБХ, съгласно официалната справка по чл. 37м, ал.2 ЗСПЗЗ към 1 февруари на 2018 година „Туризъм Каменов и син" ЕООД, е собственик на животновъден обект с рег. № 3042-0300, а в обекта са налични 112 коня. Съгласно справка за собствеността на всяко едно от тези животни (Приложение 1 към писмо изх. № ЗЖ-219/27.02.2024 г, изпълнителния директор на БАБХ), Т. К. и син" ЕООД е собственик само на 30 броя коне от наличните към 01.02. 2018 г. в животновъдния обект общо 112 коня. Останалите животни са регистрирани в собственост на името други 5 лица. В справката към 01.02.2018 г. „Туризъм Каменов и син" ЕООД фигурира в таблица: Коне.Неавтохтонни.Над 6м., на позиция №1710. Това е видно и от изискано писмо от БАБХ, че за периода от 01.02.2018г.-31.12.2018г. в животновъден обект с рег.№ 3042-0300, собственост на „Туризъм Каменов и син“ ЕООД са били налични 112 бр. коня, от които собственост на дружеството са 30 броя коне, а останалите са собственост на други пет собственика. Всички налични животни през този период се считат за неавтохтонни на възраст над 6 месеца. В писмо изх. №10-199/22.05.2024г. на зам.-министър на земеделието и храните, адресирано до изп.директор на ДФЗ същото е посочено, че дружеството към.02.2018г. е собственик на 30 броя неавтохтонни коне на възраст над 6 месеца от наличните животни в притежавания от него животновъден обект.

Наличните към 01.02.2018 г. 30 броя неавтохтонни коне над 6-месечна възраст от „Туризъм Каменов и син" ЕООД в животновъден обект с рег. № 3042-0300 се равняват на 30 животински единици (30 бр. неавтохтонни коне, над 6 месечна възраст х 1ж.е.), на основание § 2з, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Предвид разпоредбите на чл. 37 и, ал. 4 ЗСПЗЗ за 30 животински единици, за неавтохтонни породи животни към 01.02.2018 г. се полагат не повече 900.000 дка (30 ж. е. х 30 дка) пасища, мери и/или ливади в имоти от 8 до 10 категория от общинския и/или държавния поземлен фонд, както е приел и ответника в оспорената част на писмото. С писмото на МЗХГ е изменен обхвата на площите без правно основание, които са предоставени на ДФЗ и съгласно чл.41,ал.9 ЗПЗП, подадената информация следва да бъде използване за прилагане на разпоредбата на чл.43,ал.3,т.7 от същия закон.

Специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за съответната кампания е инструмент за пространствена оценка на допустимостта. Площи, които попадат извън ПДП слоя, са недопустими за подпомагане по схемите, базирани на площ, доколкото не отговарят на условията за допустимост за съответната кампания. По делото е установено, че част от заявените площи (2,39 ха и 0,15 ха) попадат извън ПДП слоя. Тази констатация е обективно проверима и не е оборена с противни доказателства, които да установяват грешка в пространственото отразяване или в приложимата версия на слоя. Следва да се посочи, че слоят за Кампания 2018 е одобрен по реда на приложимите заповеди и резултатът е част от проверките по заявлението, отразен в таблиците към уведомителното писмо. Ето защо административният орган правилно е приел тези площи за недопустими при определяне на оторизираните суми по съответните схеми.

Наличието на валидно правно основание за ползване на заявените площи за съответния период е ключово условие за допустимост по схемите за директни плащания. Когато компетентният орган по регистрационния режим на правните основания (по установения ред) предоставя информация, че за конкретни площи кандидатът няма валидно правно основание, Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази с това при оторизацията.

По делото е установено, че за кампания 2018 г. жалбоподателят няма валидно правно основание за 6,79 ха и 0,11 ха, удостоверено с официална информация от компетентния орган. Жалбоподателят не представя доказателства, които да установяват наличието на валидни права на ползване за тези площи към релевантния период, нито доказва грешка в предоставената официална информация. При това положение административният орган правилно е изключил тези площи като недопустими.

СЕПП, СПП и ЗДП са схеми, базирани на площ, и са обусловени от допустимостта на заявените площи. Подмярка 13.1 (НР1) също е базирана на площ и изисква допустимост на заявените площи в съответните райони и при спазване на условията за кампанията. След като част от заявените площи са извън ПДП слоя, а друга част са без правно основание, съответните хектари правилно не са признати за подпомагане и органът законосъобразно е изчислил отказите/намаленията в оспорените размери.

Съдът приема, че изчисленията са направени по приложимите правила, като жалбоподателят не доказа наличие на допустими площи вместо изключените, нито доказа грешка в базовите данни (слой/правно основание), от които произтичат числата.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че информацията в регистрите на БАБХ не е пълна и точна. Това възражение остава недоказано. По правилата на доказване в административния процес, официалните документи се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, докато не бъдат оборени с насрещни доказателства. Жалбоподателят не представи официален документ от компетентен орган по селекция/породен регистър, удостоверяващ, че конкретните животни (с идентификатори) са от автохтонна порода, нито сертификати от контролиращо лице за биологично производство относно животните, както и доказателства, които да оборят проверката на ОДБХ за 112 коня или официалната справка към 01.02.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, съобразно броя и вида на регистрираните животни, при условията и по реда, предвидени в закона. Преценката за наличието на предпоставките за прилагане на този режим се извършва въз основа на официалната справка по чл. 37м от ЗСПЗЗ, изготвена от Българската агенция по безопасност на храните въз основа на данните от Интегрираната информационна система към релевантната дата – 1 февруари на съответната година.

В конкретния случай по делото е представена официална справка от БАБХ по чл. 37м от ЗСПЗЗ към 01.02.2018 г., от която се установява броят и видът на регистрираните животни в процесния животновъден обект. Тази справка има определящо правно значение за целите на прилагане на чл. 37и от ЗСПЗЗ и за преценката на допустимия размер пасища, мери и ливади, които могат да бъдат предоставени за ползване.

Представените от жалбоподателя допълнителни таблици, обобщени извадки и справки, макар да съдържат информация за животни, отглеждани в обекта, не представляват официални документи по смисъла на чл. 37м от ЗСПЗЗ и не могат да заместят или изменят съдържанието на законовата справка към релевантната дата. Съдът отчита, че тези документи не индивидуализират животните по начин, позволяващ да се направи сигурен извод относно породната им принадлежност и правнорелевантния им статус за целите на разпределението на пасищата.

В този смисъл съдът приема, че административният орган правилно е основал изводите си единствено на официалната справка по чл. 37м от ЗСПЗЗ, без да кредитира външни или обобщени данни, които не са част от регламентирания от закона доказателствен механизъм. Подобен подход съответства на целта на закона да осигури обективност, проверимост и равнопоставеност при разпределението и признаването на пасища, мери и ливади.

Следователно възраженията на жалбоподателя, основани на различни от официалната справка по чл. 37м от ЗСПЗЗ документи, са неоснователни и не могат да обосноват извод за неправилно приложение на чл. 37и от ЗСПЗЗ от страна на административния орган.

Съгласно § 1, т. 18ж от Закона за животновъдството (посочено и в решението на ВАС) местни породи („автохтонни“) са породи, произхождащи и приспособени към определен географски район. За да се приеме, че животните са автохтонни по смисъла на приложимия режим (в контекста на чл. 37и ЗСПЗЗ и правилата за разпределение/признаване на площи), е необходимо това да бъде установено чрез надеждни доказателства, индивидуализиращи животните по идентификатор и порода, призната като местна порода по компетентния ред. В настоящия случай по официалните справки породата е „тежковоз“ или „без порода“. „Тежковоз“ като общо/типово обозначение и „без порода“ не индивидуализират животното като автохтонна порода. При липса на официален развъден или породен документ, съдът не може да приеме автохтонност въз основа на предположения или общи твърдения. Следователно съдът приема, че не е доказано наличието на „местни (автохтонни) породи“ в релевантния обем и по релевантния начин, който би обуславял приложение на по-благоприятни параметри.

По делото липсват доказателства за биологична сертификация на животни. БАБХ изрично заявява, че не извършва биологична сертификация и не поддържа такива данни. Не са представени сертификати от контролиращо лице за биологично производство относно самите животни. Следователно не е доказан статут на „биологично сертифицирани“ животни, който да влияе върху допустимостта на площи и изчисленията.

От административната преписка е видно, че намаленията са наложени поради установени несъответствия/недопустимост на заявени площи (вкл. площи без правно основание/извън допустим слой/наддеклариране – съгласно конкретиката в акта). В контекста на указанията на ВАС, спорното обстоятелство относно породата/статута на животните е релевантно доколкото би могло да промени допустимия обем площи за пасища/мери/ливади при разпределение и следователно – да рефлектира върху допустимостта и намаленията.

След като съдът приема, че не е доказано наличието на автохтонни породи, не е доказано наличие на биологично сертифицирани животни, официалните данни сочат „тежковоз“/„без порода“, то не е налице основание да се приеме, че за жалбоподателя следва да се приложи режим, различен от този, въз основа на който ДФЗ е извършил проверките и е направил намаленията.

Съдът отчита и въпроса за собствеността на конете (част от конете са записани на дружеството, други – на физически лица). По делото официалните справки съдържат конкретни записи за собственост. Дори да се приеме, че част от животните са собственост на физическо лице, жалбоподателят не доказа правнорелевантно обстоятелство, което да обуславя признаване на по-голям допустим обем площи за самото дружество по спорния административен акт. Съдът не може да замести липсата на доказване с предположения.

В настоящия спор недопустимостта произтича от пространствена недопустимост (извън ПДП слой) както и липса на валидно правно основание за част от площите, което не се опровергава от общи твърдения за животновъдна дейност или за ползване на пасища. Следователно доводите за автохтонност и за „норма дка/ЖЕ“ са неотносими към преодоляване на констатираните основания за отказ, а доколкото се поддържат като основание за допустимост, са и недоказани.

При съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че оспореното уведомително писмо в обжалваната част е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, като отказите/намаленията по схемите са основани на обективно установени недопустими площи (извън ПДП слой и/или без правно основание). Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изход на спора и при своевременно направено искане на процесуалния представител на ответника за разноски по делото следва да му се присъдят такива в минимален размер от 100 евро, за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На оспорващия не следва да се присъждат разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявано от управителя К. П. К., чрез адв. М. С. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№ 02-060-2600/2674 от 25.07.2024г. на Зам. изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки базирани на площ за кампания 2018г., в частта на намаленията и с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 2623.19 лв., по СПП в размер на 58.26 лв., по Подмярка 13.1 в размер на 2398.11 лв. и по ЗДП в размер на 1008.54 лв.

ОСЪЖДА „Туризъм-Каменов и син“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявано от управителя К. П. К. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“- София разноски по делото в размер на 100 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.