№ 15830
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110106990 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 от ЗЗД от М. С. Д. срещу С.о. за заплащане на сумата 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат от ухапване от безстопанствени кучета на
21.01.2025 г. в ***********, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 21.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че на посочените
време и място ищецът, който се тръгнал пеша е нападнат от глутница от 7-8
безстопанствени кучета, от което получил открита рана в областта на десния
глезен. Телесното увреждане довело до болка в крайника, затруднено
придвижване и необходимост от помощ в ежедневието; не можел да полага
грижа за семейството; станал изнервен, претърпял значителен стрес, в т.ч.
изпитва притеснение за живота и здравето си при приближаване на куче.
Поддържа, че ответникът отговаря като натоварен да организира овладяването
на безстопанствените животни на територията на града, от чието бездействие в
случая настъпил инцидента.
Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдение за време, място и
начин на настъпване на увреждането, в т.ч. то да се намира в пряка причинна
връзка с твърдяното противоправно поведение; кучетата да са били
безстопанствени, има възглагане по см. на чл. 49 от ЗЗД; с доводи, че е положил
дължимата грижа на добър стопанин и липсва противоправно поведение, а при
изпълнение на задълженията си намира, че законът не възлага постигане на
конкретен резултат липсата на бездомните животни; искът по размер като
завишен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Лист за преглед от 21.01.2025 г., издаден от д-р Е.Т. при УМБАЛСМ Н.
1
И. П. ЕАД, се установява, че ищецът е посетил в 12,59 ч. спешен кабинет по
ортопедия и травматология и поставена диагноза – открита рана в областта на
десен глезен по снета анамнеза – нахапан от кучета; извършена е първична
хирургична обработка и шев на раната с налагане на превръзка,
противотетанична профилактика с поставяне на ТАП 0.5 и назначена е
антибиотична терапия и контролен преглед за превръзка, което е сторено на
25.01.2025 г., съобразно Амбулаторен лист №18754/25.01.25г. на УМБАЛСМ П.
ЕАД, когато е сменена наложената превръзка и е назначен нов контролен
преглед.
Видно от съдебномедицинско удостоверение №V-40/27.01.2025 г. след
преглед на ищеца от съдебен лекар са констатирани в областта на лявата колянна
ямка (задна повърхност на коляно) има две охлузвания на кожата с размери
0,7/0,6 и 0,3/0,2 см, разположени на 0,2 см едно от друго, покрити с кафеникави
корички, стоящи над нивото на околната кожа. По предната повърхност на
лявата подбедрица към глезена се установиха 2 охлузвания на кожата с размери
0,6/0,2 и 0,5/0,3 см, покрити с остатъци от кафеникави корички. По задно
вътрешната повърхност на дясната подбедрица към глезена има линейна
хирургически обработена (зашита) рана с дължина около 2,8 см с остри ъгли и
неравни ръбове. По предната повърхност на същата подбедрица, като
продължение по мислената линия на направление на раната има поредица от
охлузвания на кожата с размери отзад напред 0,5/0,3, 0,3/0,2, 0,5/0,1 и 1/0,5 см,
покрити с кафеникави корички, стоящи на й над нивото на околната кожа.
Съдебномедицинското освидетелстване от съдебен медик е един от малкото
независими начини за установяване обективното наличие на телесни повреди,
видът им, местоположението върху тялото, форма на синини. В конкретния
случай съдебномедицинско освидетелстване макар да е извършено шест дни след
инцидента то потвърждава и не оборва показанията на свидетелите, коментирани
по-долу, за настъпването на увреждането по време, място и начин, в т.ч. и
обстоятелствата след това, а именно незабавното посещение на кабинет за
спешна медицинка помощ и извършените мед. интервенции.
От заключение на съдебна медицинска експертиза, преценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че описаните малки охлузвания по лява
задколенна ямка, лява подбедрица и дясна подбедрица, не са с характер да водят
до функционални нарушения, като за тях по отделно и заедно следва да се
приеме, че са причинили и се отнасят към критериите на медико-биологичния
признак болка и страдание по см. чл. 130, ал.2 от НК; а по отношение на
травмата с разкъсно-контузна рана 2,8 см на дясна подбедрица към глезена е
водела временно до затруднение на основната функция - опорна и ходилна на
десният долен крайник, които медико-биологични признаци покрива понятието
временно разстройство на здравето неопасно за живота по см. чл. 130, ал.1 от
НК. Вещото лице посочва, че описаните травми при пострадалия са контактни
увреждания дължащи се на допирателно /тангенциално/ действие на предмети с
добре изразени тъпи ръбове на контактната повърхност спрямо наранените
повърхности на долни крайници. Такива предмети могат да бъдат зъби или
нокти на куче, каквито данни има по делото, но не е възможно да се прецизира
точно вид на контактна повърхност на въздействалите предмети. В този аспект
травмите могат да се причинят по начин и време съобщени в искова молба.
Последиците от малките охлузвания по двата крака – болки и страдания са
отшумели напълно до около 7 – 10 дни от инцидента. Раната на лява подбедрица
към глезена е водела освен до болки и до нарушение на опорната и двигателна
функция на десният долен крайник за около 2 до 3 седмици след инцидента. В
първите дни след причиняване на травмите болките са били поизразени и е
възможно при по-нисък праг на болева чувствителност да се е налагал прием на
обезболяващи. Такива не се предписвани, но на пострадалия е предписана
2
антибиотична терапия с цел профилактика на възможно инфекция.
Разпитани св. Д. и св. К. установяват, че на 21.01.2025 г. в *********** е
настъпил описания в искова молба инцидент. Там се намира авторсервиз, в който
ищецът оставил своя автомобил за ремонт. Ищецът излязъл от сервиза и тръгнал
пеша по улицата и след ок.20-30 м глутница от ок. 6-7 кучета изведнъж го
заобикалят и нападат, свалили го на земята, а едното го захапало по десния
глезен. Св. Д. се развикал и с други служители от сервиза успели да прогонят
кучетата. Помогнали на ищеца да се изправи, като той изглеждал уплашен, а от
глезена изтичало кръв. Веднага св. Д. го закарал до спешна помощ – болница
„П.“, където промили и зашили раната. Кучетата били забелязани и преди в
района около сервиза, но никога не са придружавани от човек, в т. ч. някой, който
да им дава храна. Установява се, че около един месец ищецът бил нетруспособен,
а ежедневието му преминало в грижа за раната – кракът му трябвало да бъде в
покой, трудно стъпвал и изпитвал болка от шевовете.
Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като
преценени по правилото на чл. 172 от ГПК са последователни, логични,
подкрепят се заедно и поотделно от останалите писмени доказателства и
заключение на съдебна медицинска експертиза. Съдът отчита, че св. Д. е
свидетел-очевидец на инцидента и неговите възприятия са преки и
непосредствени.
Съдът намира, че събраните доказателства установяват, че ищецът е
нападнат от кучета без стопанин, без отличителни реквизити, а контролен факт,
който потвърждава изложеното, че кучетата не са домашни, в т.ч. и че никой от
автосервиза не се е грижел за тях, че след като се развикали служители от там
животните веднага са избягали, респ. нямат поверен за пазене обект. Така
доказателствата по делото не установяват въпросното куче нито да е собствено
на фирмата, стопанисваща автосервиза, нито на някое друго трето лице.
Правилата на логиката налагат да се приеме, че след като кучето не е с установен
собственик, то последното е безстопанствено.
В Закона за защитата на животните са предвидени множество задължения
на Общината да организира и контролира дейността по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, тяхното залавяне, обезпаразитяване и
настаняване в приюти. Съгласно чл. 40 от ЗЗЖ, общинските съвети приемат
програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат
средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми. Надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините. Съгласно чл. 59, ал. 3 от
ЗЗЖ на органите на местната власт е вменено конкретното задължение за
идентификация и регистрация на всички кучета на територията на общината.
Има три хипотези на безстопанствени кучета: нерегистрирани; кучета без един
от реквизитите като: нашийник, обозначителен знак за регистрация, повод; или
кучета, които са оставени да се движат свободно в градска среда без надзор. За
всички тях общината има задължение да предприеме необходимите мерки,
включително като ги залови и прибере за обработка и идентификация. Предвид
това и за да се предотвратяват нападенията от кучета над гражданите,
общинските власти са длъжни да не допускат кучета без регистрация и/или
такива, които се движат свободно и без надзор. Според чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ,
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40,
ал. 4 и 6 от с.з. в приюти. Съгласно чл. 47 от ЗЗЖ, кучетата, настанени в приют,
се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. Те може да се
предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като
компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Регламентира се, че кучета, за които не се явят лица за отглеждане,
3
трябва да се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от
съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Във
всяка от хипотезите – в приют или при връщане на местата, от които са взети,
безстопанствените животни остават под надзора и грижите на общината. Според
чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ именно общината взема мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Ответникът представя
Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на ответната община за 2012-2016 г., ведно с план за действие, както
и заповед № 38/08.02.2018 г. на Столичен общински съвет, с което е дадено
съгласие за продължаване изпълнението на точка VI (Мерки по изпълнение на
целите) от Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета,
както и отчет за изпълнение на мерките по горепосочения план. Поначало
обстоятелството, че кучето е имало стопанин подлежи на пълно доказване, което
е в тежест на страната, която го твърди – на ответника, което не е сторил в хода
на процеса. Съдът приема, че ответната страна не е изпълнила в пълен обем
нормативно установените й задължения за овладяване на бездомните кучета и по
този начин бездействието на служителите й, на които е възложено да упражняват
надзора и грижите за безстопанствените кучета, е станало причина да бъдат
причинени на ищеца телесните увреждания и психически стрес. Наличието на
свободно движещи се агресивни животни без собственик, означава, че не са
извършени дължимите по силата на закона фактически действия за тяхното
изолиране, в т.ч. грешна е преценката на общинските органи да върнат кучетата
по местата, от които са взети, вместо да ги оставят в приюти (вж. в този смисъл
Определение № 5494/27.11.2024 г. по гр. д. №265/2024 г. по описа на ВКС, I г.о.,
вр. Решение № 4999/12.10.2023 г. по в. гр. д. №13421/2022 г. по описа на СГС).
Ето защо съдът намира, че се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, настъпило поради бездействието на служителите, на които ответникът е
възложил контрола по овладяване на популацията на безстопанствените кучета,
тяхното залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти. Именно от такова
безстопанствено животно на ищеца са причинени телесни увреждания, от които
е претърпял физически болки, безпокойство, неработоспособност, а ежедневието
му е било съпроводено от неудобства в продължение на около месец.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Отговорността на
Общината спрямо увреденото лице е гаранционно-обезпечителна, не се търси
вина и е за това, че не е положена дължимата грижа при избора на служителите,
натоварени с улавянето на скитащи кучета.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя по „справедливост”
обезщетението за неимуществени вреди, което не е абстрактно понятие и се
основава на конкретните обстоятелства доказани по делото. Съдът, като взе
предвид възрастта на ищеца, причинените му физически и психически
страдания, начинът на увреждането, необходимия период за възстановяване на
здравето, интензитетът на негативните психически и емоционални изживявания,
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото
общество, конкретните икономически условия към момента на деликта, приема,
че при установените фактически положения справедливото парично
обезщетение възлиза на сумата 4000,00 лева, до който размер предявеният иск се
явява основателен, а в останалата част – отхвърли. Търсеното парично
задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на увреждането, на осн.
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – 21.01.2025г., поради което следва да бъде присъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
4
трябва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от иска сторените
съдебни разноски за сумата общо 312,00 лева за платени държавна такса и
възнаграждение на вещо лице. По реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,т.2 от ЗА в полза
на адв. А. В. съдът определя възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
сумата 1300,00 лв., а съразмерно на уважената част от иска в негова полза да се
присъди сумата 520,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на М. С. Д., с ЕГН:**********, с
***********, на основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата
4000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат от ухапване от
безстопанствени кучета на 21.01.2025 г. в ***********, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 21.01.2025 г. до
окончателното й изплащане; като иска над уважения размер от 4000,00 лева до
пълния предявен размер от 10000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на М. С. Д., с ЕГН:**********, с
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 312,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на адвокат А. С. В. към САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 520,00 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по договор за правна защита
и съдействие от 02.04.2025 г. по гр. дело №6990/2025 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5