Р Е Ш Е Н И Е № 407
гр. Пловдив, 31.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на 22.01.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16411 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба от Р.Е.Б., ЕГН **********,*** против „Персенк инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „Свети Климент“ №12, ет.
3, ап. 6 , с която са предявен обективно
съединени искове с правно основание чл.
327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8000 лв., представляваща дължим остатък от продажна цена на стока – Кофа,
трошачна, хидравлична, прикачен инвентар за багер по Договор за покупко – продажба
от 12.09.2016 г. и сумата от 4270,75 лв., представляваща мораторно обезщетение за
неизпълнение на задължението за заплащане на сумата от 28 000 лв., начислено за
периода 01.01.2017 г. до 02.07.2018 г. и сумата от 145,29 лв.- мораторно обезщетение
за неизпълнение на задължението за заплащане на сумата от 18 000 лв., начислено
за периода от 03.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба -02.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените разноски в настоящото производство и в производството по обезпечаване
на исковете.
С първоначалната искова молба ищецът е претендирал и главница
в общ размер от 28 000 лв. и мораторно обезщетение
в размер от 4504,55 лв. , като поради плащане с уточнителна молба ищецът е изменил
петитума си, поради и което производството пред ПОС е прекратено и делото е изпратено
на ПРС по подсъдност.
Ищецът сочи, че на 12.09.2016 г. е сключен договор за покупко
– продажба с ответника за следната стока, а именно: Кофа, трошачна, хидравлична,
прикачен инвентар за багер срещу заплащането на продажна цена в размер на 53
000 лв. В изпълнение на договорните си задължения ищецът е прехвърлил собствеността
и е предал владението върху стоката, а ответникът в качеството си на купувач е приел
същата без възражения. Съгласно условията на договора, ответникът следвало да заплати
продажната цена в срок до 31.12.2016 г., като на 13.09.2016 г. той заплатил част
от нея, а именно: сумата от 25 000 лв. Въпреки
многократното приканване и опитите за извънсъдебно уреждане на спора, включително
и чрез изпращане на покана, връчена чрез ***, остатъкът от дължимата сума не бил
заплатен от ответника. В отговор на поканата ответникът потвърдил дължимостта на
посочената сума и заявил, че има готовност да плати същата чрез три вноски. Плащане
обаче не постъпило, което обусловило правния интерес от предявяване на исковете,
предмет на производството. С оглед забавата в плащането се сочи, че се дължи и мораторно
обезщетение в размер на законната лихва от датата на забавата до датата предхождаща
подаване на исковата молба. За обезпечаване на исковете, предмет на настоящото производство
е издадена обезпечителна заповед в производството по обезпечаване на бъдещ иск. В срока за отстраняване на нередовности в исковата
молба се сочи, че е констатирано, че има извършени плащания от страна на ответника
на 02.07.2018 г. и на 31.07.2018 г., като с тези плащания са погасени част от задълженията
за главница и съответно същите обуславят промяна в размера и периода на обезщетенията
за забавено плащане. На основание изложените съображения се моли предявените искове
да се уважат. Претендират се разноски.
Ответникът твърди, че исковете са неоснователни и недоказани
по подробно изложени в отговора съображения.
Не се спори относно сключването на договора, неговия предмет, продажната
цена, както и заплащането на сумата от 25 000 лв. при сключване на договора. Оспорват се обстоятелствата, касаещи описаната
фактическа обстановка след получаване от ответника на 15.05.2018 г. на поканата
за доброволно изпълнение, като се сочи, че в седмодневния срок от получаването й,
ответникът е депозирал отговор, като е посочил, че ще заплати сумата на 3 вноски
, както следва : 10 000 лв.- м. юни , 10000 лв.- м. юли и 8 000 лв. месец август.
В края на месец май и началото на месец юни 2018 г. била проведена среща, на която
ответникът не се е противопоставил на предложения начин на заплащане на остатъка
от дължимата сума, като посочил банкова сметка, ***. На 29.06.2018 г., съгласно
приетия график ответникът превел сумата от 10 000 лв. на посочената банкова сметка,
***.07.2018 г. установили, че ищецът е депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск
в размер от 32286,33 лв., от която сума 28 000 лв.- главница и 4286,33 лв. – обезщетение
за забава за периода от 01.01.2017 г. до 04.07.2018 г., по която било образувано
частно гражданско дело и издадена обезпечителна заповед. Въз основа на обезпечителната
заповед било образувано изпълнително производство и наложен запор на банковите сметки
на ответното дружество до общия размер на претенциите. С молба от 18.07.2018 г.
ищецът е поискал и откриване на производство по несъстоятелност на ответника на
основание дължимост на горната сума в общ размер от 32286,33 лв., като не е съобразено
извършеното от ответника плащане съгласно уговорките. Ответникът посочва, че на
30.07.2018 г. е превел по посочената банкова сметка ***., а на 28.08.2018 г. е заплатен
и остатъкът в размер от 8000 лв., както и претендираното обезщетение за забава в
размер от 4287,33 лв. Твърди се, че не са оспорвали никога задължението си към ищеца,
като освен претендираните суми за заплатили и допълнителна сума в размер от 172
лв.- лихва за забава, представляваща разлика в дължащата се лихва за забава и тази
внесена на 28.08.2018 г. Предвид така изложеното ответникът счита, че изцяло е изпълнил
задълженията си към ищеца, както и договорките им по отношение на начина на плащане,
като с поведението си не е станал повод за завеждане, както на настоящото производство,
така и на обезпечителното. Моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на договор
за покупко – продажба с ответника за следната стока, а именно: Кофа, трошачна, хидравлична,
прикачен инвентар за багер срещу заплащането на продажна цена в размер на 53
000 лв., заплащането на сумата от 25000 лв. при сключване на договора и заплащане
на сумите от по 10 000 лв. на 02.07.2018 г. и 31.07.2018 г., както и получаване
на покана за доброволно изпълнение от ответника на 15.05.2018 г.
Не се спори, че към настоящия момент исковите суми са платени, като се иска
отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса и съответно присъждане
на разноски в полза на ищеца. Налице е
спор относно дължимостта на разноските в
полза на ищеца, като предмет на установяване е обстоятелството дали с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
12.09.2016 г. страните са сключили договор за покупко – продажба с ответника за
следната стока, а именно: Кофа, трошачна, хидравлична, прикачен инвентар за багер
срещу заплащането на продажна цена в размер на 53 000 лв. и заплащането на сумата
от 25000 лв. преди изпращане на покана. Видно от клаузите на договора
ответникът в качеството на купувач се е задължил да заплати напълно продажната
цена по посочената от продавача –ищец в производството банкова сметка ***.12.2016
г.
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
15.05.2018 г. ищецът в лично качество и
като представляващ ДИАМАНТ ТРЕЙД – 2002 ЕООД е връчил на ответника покана за
доброволно изпълнение на задълженията по договора за покупка продажба и по
договор за заем от 06.03.2013 г., сключен с ДИАМАНТ ТРЕЙД – 2002 ЕООД -
заемодател, който не е предмет на настоящото производство, като ответникът е
поканен да потвърди задълженията си, произтичащи от тези два договора в
седмодневен срок, считано от получаване на поканата.
На 22.05.2018 г. ответникът е изпратил чрез *** отговор на поканата,
отправена от ищеца за плащане на задълженията, с която е потвърдил, че
действително дължи на ищеца сумата от 28 000 лв. по договор за покупко –
продажба от 12.09.2016 г., като се е задължил да заплати същата по посочената в
договора банкова сметка ***, както следва: м. юни – сумата от 10000 лв., месец
юли – 10 000 лв. и месец август – 8000 лв. По отношение на вземанията по
договор за заем се сочи, че същите са погасени. Изразено е желание от страна на
ответника за запазване на добрите търговски взаимоотношения, поради и което не
е възразено да се осъществи инициираната от ищеца среща. Отговорът на поканата е получен от ищеца на
31.05.2018 г. в лично качество и като представител на ДИАМАНТ ТРЕЙД – 2002
ЕООД.
Видно от представената и приета по делото като писмено доказателство
аналитична ведомост по документи за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
на 01. 01. 2018 г. е осчетоводена преведена по банковата сметка на ищеца сума от
25000 лв. с основание – кофа, трошачна за багер – Р.Б., като е отразено, че
общата сума е в размер на 53 000 лв. На 29.06.2018 г. ответникът е превел
на ищеца сумата от 10000 лв. , а на
30.06.2018 г. са преведени начислени лихви в размер от 4459,33 лв. На
30.07.2018 г. е преведена втората вноска, съгласно отговора на поканата в
размер от 10000 лв., а на 28.08.2018 г. е преведена сума в размер на
12 287,33 лв. Последното плащане по банковата сметка е от дата 21.11.2018
г. и е в размер на 172 лв., като общият размер на платените суми е
57 459,33 лв.
Прието е като доказателство удостоверение за банкова сметка ***, по която
впоследствие са превеждани горепосочените суми в размер на 28 000 лв.-
главница и лихви.
Междувременно на 05.07.2018 г. ищецът е депозирал молба за
обезпечаване на иска, предмет на настоящото производство, с която е поискано
допускане на обезпечение на бъдещите искове, които ищецът ще предяви против ответника
за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 28 000 лв. – главница по
Договор за покупко – продажба от 12.09.2016 г. и сумата от 4286,33 лв.-
мораторно обезщетение за периода от 01.01.2017 г. до 04.07.2018 г. чрез налагане на запор на банковите сметки на
ПЕРСЕНК ИНВЕСТ ООД в Първа инвестиционна банка АД до размера на претендираните
суми. В молбата е отразено, че в отговор на отправена до ответника покана,
последният е потвърдил дължимостта на сумата от 28000 лв. и е заявил, че ще има
готовност да заплати чрез три вноски, но плащане, така и не било извършено. Молбата е уважена, като е издадена
обезпечителна заповед по образуваното ч.т.д. № 527/2018 г. по описа на ПОС.
Против определението за допускане на обезпечението е подадена от ответника частна жалба, по която
е образувано ч.т.д. № 468/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В
частната жалба ответникът е посочил, че на проведена среща в началото на юни
ищецът не е възразил по направеното с отговора на поканата предложение относно
начина на погасяване на задължението на три вноски. В отговора на частната жалба ищецът не е
оспорил предложения начин на плащане, като е посочил, че не ставало ясно, че
платената в края на юни сума от 10 000 лв. с основание „Договор“ не
ставало ясно дали касае именно процесния договор. С Определение от 31.08.2018
г. по така образуваното дело е отменено определението за допускане на
обезпечението и е оставена без уважение молбата от 05.07.2018 г. с мотивите, че
не се установява наличието на обезпечителна нужда.
От приложеното т.д. № 601/2018 г. по
описа на ПОС се установява, че на 02.08.2018 г. ищецът е депозирал искова
молба, с която е предявен против ответника иск за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 28 000 лв. – главница по Договор за покупко – продажба от
12.09.2016 г. и сумата от 4504,55 лв.- мораторно обезщетение за периода от
01.01.2017 г. до 01.08.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.08.2018 г. Исковата
молба е оставена без движение, като е указано на ищеца да представи
доказателства за платена държавна такса в размер на 1300,18 лв. С молба от
27.08.2018 г. ищецът е посочил, че след извършена справка в банковата му сметка
е установено, че преди завеждане на иска, ответникът е извършил две частични
плащания от по 10000 лв., съответно на дати 02.07.2018 г. и 31.07.2018 г. С оглед на извършеното плащане е
конкретизирано, че се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 8000 лв.- главница, сумата от 4270,75 лв.- мораторно обезщетение за забава
върху главница в размер на 28000 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 02.07.2018
г. и сумата от 145,29 лв. –мораторно обезщетение за забава върху главницата в
размер от 18000 лв.- за периода от 03.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
- 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
На основание гореизложеното и доколкото не се оспорва от страните, съдът
счита, че исковете следва да се отхвърлят поради плащане на претендираните суми
след депозиране на уточнителната молба и
преди връчване на препис от исковата и уточнителната молба на ответника. Видно
от представените платежни документи и извлечение от сметка, освен сумата от
8000 лв., ответникът е заплатил и мораторно
обезщетение, включително и законната лихва.
От събраните по делото писмени доказателства и приложените съдебни
производства се установява, че с поведението си ответникът не е станал причина
за завеждане на делото и признава така предявените претенции за главница и
мораторни обезщетения. Претенцията за главница е призната още с отговора на
изпратената от ищеца покана, а претенцията за мораторно обезщетение се признава
след предявяването й в настоящото производството, доколкото същата не е била
предмет на изпратената покана за доброволно уреждане на отношенията чрез
признаване на вземания.
С поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на
делото. Предложеният от ответника начин
на плащане на задълженията по процесния договор за покупко – продажба не е
оспорен от ответника, на когото е връчен лично отговор на поканата за
потвърждаване на задълженията. Напротив в изпълнение на поетото в договора
задължение за посочване на банкова сметка ***та сметка на ищеца, с което
ответникът не би могъл да се снабди по друг начин освен чрез предоставянето му
от титуляра, доколкото липсват твърдения да разполага с правото да представлява
ищеца пред банката, в която последният има открита банкова сметка. ***, че
ответникът е заявил, че ще има готовност да заплати чрез три вноски, но не е
постъпило плащане, като липсва изрично оспорване на предложеното от ответника
изпълнение на части. В отговора на
частната жалба против Определение за допускане на обезпечение, ищецът е изразил
становище, че липсвали данни сумата от 10000 лв. по договор касае именно
процесния такъв, но въпреки това в уточнителната искова молба по настоящото
дело посочва, че с така платената сума частично е погасено задължението за главница.
Отново липсва оспорване на предложението за заплащане на задължението на части.
Съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не
може да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, макар задължението да е делимо, но в случая кредиторът не е бил
принуден да приема изпълнение на части. Самият кредитор е изявил желание за
доброволно уреждане на отношенията чрез признаване на вземанията, като в
отговор на изпратената покана ответникът е потвърдил задълженията си по
договора за покупко – продажба и е изявил готовност за заплащане на части на
делимото парично задължение. Отговорът е връчен на кредитора, който не е
оспорил предложения начин на плащане.
На основание изложеното съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.
2 ГПК, тъй като се установява по делото наличието на двете кумулативни
предпоставки, а именно: с поведението си ответникът не е
станал причина за завеждане на делото и е
признал иска, поради и което разноските следва да се възложат върху ищеца.
Ответникът претендира разноски в размер на 1500 лв.- заплатен адвокатски
хонорар. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което е основателно. Заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален до предвидения в НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а
именно: сумата от 1269 лв. (сбор от
минималните размери на адвокатските хонорари по иска за главница – 730 лв. и по
иска за мораторно обезщетение 539 лв.)
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане, предявените от Р.Е.Б.,
ЕГН **********,*** против „Персенк инвест“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен,
ул. „Свети Климент“ №12, ет. 3, ап. 6 искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
8000 лв., представляваща дължим остатък от
продажна цена на стока – Кофа, трошачна, хидравлична, прикачен инвентар за багер
по Договор за покупко – продажба от 12.09.2016 г. и сумата от 4270,75 лв., представляваща
мораторно обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на сумата от
28 000 лв., начислено за периода 01.01.2017 г. до 02.07.2018 г. и сумата от
145,29 лв.- мораторно обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на
сумата от 18 000 лв., начислено за периода от 03.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
-02.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Е.Б., ЕГН **********,***
да заплати на „Персенк инвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.
„Свети Климент“ №12, ет. 3, ап. 6 сумата
от 1269 лв.- намален поради прекомерност адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ