Р Е Ш Е Н И
Е № 260205
гр. Пловдив, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 05.09.2022 г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
като разгледа
т. д. № 837 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 250 ГПК.
Делото е върнато от ПАС за произнасяне с изричен
диспозитив относно претенцията на ищеца Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап.
10 против ответника
А1
България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София р-н
Илинден ул. КУКУШ № 1 за разликата над 41
163.15 лева до предявения размер от 49 395.78 лева, от които месечно: 4 559.39
лева - за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева - за месец юли 2017 г.; 6 322.91
лева - за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева - за месец септември 2017 г.; 10
370.81 лева-за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева-за месец ноември 2017 г.;
8 052.60 лева-за месец декември 2017 г. ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В предоставената възможност за становища ответникът
счита, че решението следва да бъде допълнено, както се сочи от горната
инстанция, като и за тези суми претенциите бъдат отхвърлени по идентични
съображения на вече изложените.
Молба по чл. 250, ал. 1 ГПК от страна на ищеца е
инкорпорирана в подадената срещу решението въззивна жалба и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Действително съдът не се е произнесъл по цялото искане
на ищеца.
С постановеното по делото решение са отхвърлени предявените от „Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап. 10 против А1 България“ ЕАД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София р-н Илинден ул. КУКУШ № 1, искове за заплащане на следните суми,
представляващи неизплатена част от дължимите съгласно т. 4 от Приложение № 1
към сключения между страните договор от 01.01.2017 г. комисионни за задържане
на абонат за сключени договори за услуги: 3 799.49
лв. – за месец юни 2017 г.;
6 443.92 лв. – за месец юли 2017 г.; 5 269.09 – за месец август 2017
г.; 4 832.01 – за месец септември 2017 г.; 8 642.34 – за месец
октомври 2017 г.; 5 465.80 лева – за месец ноември 2017 г.; 6 710.50
– за месец декември 2017 г. или общо 41 163.15 лв, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
На практика съдът е пропуснал да се съобрази с
уточняваща молба на л. 40, в която е посочено, че е допусната техническа грешка
при изписване на претендираните суми, които погрешно са изчислени без ДДС и
съответно с начисляване на ДДС възлизат на сумата от общо 49 395.78 лева, от които месечно:
4 559.39 лева - за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева - за месец юли 2017 г.; 6
322.91 лева - за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева - за месец септември 2017 г.;
10 370.81 лева-за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева-за месец ноември 2017
г.; 8 052.60 лева-за месец декември 2017 г.
Възпроизвеждайки първоначалната грешка на ищеца,
делото е докладвано съобразно сумите в исковата молба, както е постановено и
решението. Следователно липсва произнасяне на съда за разликата над 41 163.15 лева
до предявения размер от 49 395.78 лева, от които месечно: 4 559.39 лева - за
месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева - за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева - за
месец август 2017 г.; 5 798.41 лева - за месец септември 2017 г.; 10 370.81
лева-за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева-за месец ноември 2017 г.; 8
052.60 лева-за месец декември 2017 г. ведно със законна лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Налага се изводът, че решението е непълно и следва да
бъде допълнено съобразно указанията на ПАС, еднопосочното становище на страните
и данните по делото, като съдът се произнесе по искането на ищеца в неговата
цялост съобразно уточнителна молба на л. 40.
При разглеждане на претенциите в тази част не се
налагат различни изводи от вече формираните и изложени в основното решение на
съда, формирали заключение за тяхната
неоснователност. Постановките са принципни и се отнасят до основанието
на претенцията, а не до конкретния размер на сумите с или без начислен ДДС,
поради което и за процесуална икономия съдът препраща изцяло към тях като
напълно относими и за сумите, за които е пропуснал да се произнесе в
диспозитива на решението. Всичко изложено в мотивите на крайния съдебен акт се
отнася изцяло и за коригираните от ищеца суми в уточнителната му молба, като
пропускът се отнася единствено до изписването им в диспозитива на решението
съобразно размера им с начислен ДДС, а не до различно разрешение на повдигнатия
пред съда спор.
По тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА постановеното по делото решение относно претенцията на ищеца Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап. 10 против ответника А1
България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София р-н
Илинден ул. КУКУШ № 1 за разликата над 41
163.15 лева до предявения размер от 49 395.78 лева, от които месечно: 4 559.39
лева - за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева - за месец юли 2017 г.; 6 322.91
лева - за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева - за месец септември 2017 г.; 10
370.81 лева-за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева-за месец ноември 2017 г.;
8 052.60 лева-за месец декември 2017 г. ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап. 10 против ответника А1
България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София р-н
Илинден ул. КУКУШ № 1 за разликата над 41
163.15 лева до предявения размер от 49 395.78 лева, от които месечно: 4 559.39
лева - за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева - за месец юли 2017 г.; 6 322.91
лева - за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева - за месец септември 2017 г.; 10
370.81 лева-за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева-за месец ноември 2017 г.;
8 052.60 лева-за месец декември 2017 г. ведно със законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: