№ 1211
гр. Плевен , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Христо С. Томов
Секретар:РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104586 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ю.И.“ ООД *** против И. К. И. от ***. В молбата се
твърди, че ответникът е образувал изпълнително дело № *** по описа на *** с рег. № *** на
КЧСИ срещу ищцовото дружество. Твърди се, че горното дело е образувано на база
изпълнителен лист от *** год., издаден от *** районен съд по гр. дело № ***/ *** год. за
сумата от общо 4 325, 06 лв., представляваща сбор на трудови възнаграждения за положен
труд по трудов договор № ***/ *** год. за периода от м. август 2016 год. до м. август 2017
год. Твърди се, че по изпълнителното дело е била наложена обезпечителна мярка- запор на
банковите сметки на ищцовото дружество, открити в „***“ АД. Твърди се, че банката е
изпълнила запора, като е заплатила по банкова сметка на *** сумата, посочена в запорното
съобщение. Твърди се, че още преди образуването на горното изпълнително дело с превод,
извършен на *** *** год. от банковата сметка на ищеца в „***“ АД по сметката на
ответника, открита в „***“ АД, процесната сума от общо 4 325, 06 лв. е била заплатена.
Твърди се, че предвид горното обстоятелство ищецът е подал молба за обезпечение на
настоящия иск, като е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на *** районен
съд. Твърди се, че по това дело съдът е допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението
по изпълнително дело № *** по описа на ***. Твърди се, че направените от ищеца разноски
в обезпечителното производство възлизат на сумата от 520 лв., от които 40 лв. внесена
1
държавна такса и 480 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество не му
дължи плащане на сумата от 4 325, 06 лв., представляваща сбор на трудови възнаграждения
за положен труд по трудов договор № ***/ *** год. за периода от м. август 2016 год. до м.
август 2017 год., поради нейното плащане извършено на *** *** год. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски в настоящото и предходното обезпечително
производство.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от
ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, правният интерес от който се обуславя от
целта на ищеца със сила на присъдено нещо да отрече претендираното от ответника
вземане. По делото е безспорно, че на основата на издаден изпълнителен лист от *** год. по
гр. дело № ***/ *** год. по описа на *** районен съд за сумата от 4 325, 06 лв.,
представляваща сбор на трудови възнаграждения за периода от м. август 2016 год. до м.
август 2017 год., ответникът И. К. И. е инициирал образуването на изпълнително дело №
*** по описа на *** с рег. № *** на КЧСИ срещу ищцовото дружество. Безспорно по делото
е, а и видно от приложената покана за доброволно изпълнение изх. № ***/ *** год., че за
принудително събиране на горната сума частният съдебен изпълнител е наложил запор на
сметки на ищеца, открити в „***“ АД. Безспорно по делото е, и видно от приложената
операционна бележка с дата *** год., че във връзка с наложения запор процесната сума е
била наредена от банката на ищеца по сметка на частния съдебен изпълнител. Между
страните не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приложените удостоверение
изх. № *** от *** год., издадено от „***“ АД, и писмо изх. № *** от *** год. на Централно
управление на „***“ АД, ведно с приложени към същото документи, че с няколко банкови
преводи, последните от които с дата *** 2018 год., ищецът е превел на ответника /в
откритата му разплащателна сметка в „***“ АД/ пълния размер на трудовото му
възнаграждение за периода м. август 2016 год.- м. август 2017 год. Оттам следва изводът, че
още към *** 2018 год. ищецът е погасил изцяло задължението си по сключения трудов
договор с ответника, поради което неоправдано през 2020 година ответникът е образувал
изпълнително производство за повторно събиране на вече заплатените суми. Казано с други
думи, осъществена е злоупотреба с право, като предприетите действия по принудително
събиране на вземания, които вече са погасени, са неоснователни. При това положение
предявеният от ищеца установителен иск, чието предназначение е да отрече заявените от
ответника права и да осуети неговото обогатяване с процесната сума, се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
2
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 833 лв. По отношение на разноските, направени в обезпечителното производство
по ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на *** районен съд, следва да се съобразят
разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение от 06. 11. 2013 год. по тълк. дело № 6/
2012 год., ОСГТК, а именно: обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата
цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно
отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се
реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Предвид уважаването на иска, чието обезпечение е допуснато, разноските в
обезпечителното производство в общ размер на 520 лв. следва да се присъдят в полза на
ищеца.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. К. И. от ***, ЕГН
**********, че ищецът „Ю.И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
*** ***, представлявано от *** и ***, не му дължи плащане на сумата от 4 325, 06 лв.,
представляваща сбор на трудови възнаграждения за положен труд по трудов договор № ***/
*** год. за периода от м. август 2016 год. до м. август 2017 год., поради нейното погасяване
чрез плащане, извършено на *** 2018 год.
ОСЪЖДА И. К. И. от ***, ЕГН **********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** ***, представлявано от *** и ***, сумата от 833,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. К. И. от ***, ЕГН **********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** ***, представлявано от *** и ***, сумата от 520,
00 лв., представляваща направени деловодни разноски в обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3