№ 1790
гр. Плевен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104321 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР,
и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана искова молба от Н. В. Е., чрез адв. В. П., против ***, с
която се твърди, че ищецът е служител на ответника, като за процесния
период 10.08.2019г.-11.07.2020г, е работил на длъжност „***, група ***, към
настоящия момент заема същата длъжност във *** ***. Твърди, че трудовата
си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на
труд на смени – дневна и нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време.
Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в ***, е осем часа дневно и
четиридесет часа седмично. Твърди се, че за процесния период са издавани
графици и протоколи за дежурствата и за отчитане на положения труд, при
работа на смени. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в
1
процесния период, е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016г. /обн. в ДВ,
бр.60 от 02,08,2016г., в сила от 02,08,2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020
г., в сила от 10.01.2020 на МВР, като и в двете наредби липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв
алгоритъм е бил предвиден в чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., която е отменена с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Твърди,
че в Наредба №8121з-776/29,07,2016г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016г., в
сила от 02,08,2016г./ липсва изрична разпоредба за преобразуването на
часовете положен нощен труд, която да съответства на нормата на чл. 31, ал.2
от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. Счита, че липсата на такава норма не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен. Сочи, че
Наредба №8121з-776/29,07,201г, е отменана с Решение №16766/10.12.2019г.
от ВАС и е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г., в която обаче също липсва изрична разпоредба за преобразуване
на нощните часове в дневни. Сочи, че в случая при непълнота следва да се
приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага,
че за процесния период, ищецът е положил нощен труд в размер на 800,00
часа, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно
възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден труд от
114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че
съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно
за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева.
В заключение моли съда, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1
ЗМВР, да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 915,20лв.-
съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 10.08.2019-11.07.2020г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, е на основание чл.86 от
ЗЗД- сумата от 100лв.- лихва за забава, за периода 01.10.2019г. /датата на
първата изискуемост /до датата на исковата молба-10.08.2022г. Претендират
2
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. *** –Плевен, чрез юрк. Г. ***, депозира
писмен отговор, с който не се оспорва твърдението, че за процесния период,
ищецът е работи на длъжност „***, *** - *** и е изпълнявал служебните си
задължения, на смени, по график. Посочва се, че отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, като съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
съгласно, ал. 3 от същата разпоредба, за работещите на 8, 12 или 24- часови
смени, работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл.
при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този
интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд, за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща е 50% увеличение, върху основното месечно
възнаграждение. Посочва че в чл. 187, ал.7 от ЗМВР, е въведена забрана
извънредният труд да надвишава часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а съгласно, ал. 9 на чл. 187 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че е била приема приета Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. и Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. Посочва се, че нормата на чл. 31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. е неприложима в случая, тъй като не е
действала в процесния период. Посочва се, че следващата приета Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г., не е предвижда такъв текст при уреждането на
отчитането на нощния труд. Посочва се, че приложимата за част от процесния
период е Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и отм. ДВ.
бр.4 от 14.01.2020г., която също не предвижда такъв ред за преизчисляване на
3
нощния труд. Твърди се, че в чл. 26 от същата е посочено още, че при
сумирано отчитане на работното време, общият брои на отработените часове
по график, се сравнява с нормата работни часове за отчетния период,
получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд
извън редовното работно време. Посочва се, че аналогични са текстовете и на
последващата Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. (обн. ДВ. бр. 3 от 10.01.2020г.
изм. ДВ, бр. 41/08.05.2020г., отм. ДВ, бр.93/30.10.2020г.), действала през
процесния период. Твърди се, че не е налице празнота в уредбата, както и че
нормата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, обн. ДВ, бр. 9/26.01.2007г. е неприложима. Посочва се, че на
основание чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ,
т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду
която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент
1.143. Твърди се, че тази специална закрила, предвидена в КТ, е в
съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда
буквално текстове от същата. Твърди се, че не е налице приравняване на
положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР, относно
полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Твърди
се, че в подкрепа на изложеното, е и Решение от 24.02.2022г. по дело С-
262/20 по описа на СЕС, съгласно което се допуска определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работници от частния сектор, да не се прилага за
работници от публичния сектор, включително полицаи и пожарникари.
Посочва се, че съгласно същото решение „чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива
2003/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приеме
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи, в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.“. Оспорва се твърдението за положен
4
извънреден труд от ищеца.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С определение №4343/26.10.2022г, съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния период
10.08.2019г. -11.07.2020г, ищецът е работил на длъжност „***, ***- *** ***, и
е изпълнявал служебните си задължения, на смени, по график, при сумарно
изчисляване на работното време.
По делото, с протоколно определение от 18.11.2022г., по реда на чл. 214
от ГПК, е прието изменение на претенциите, като искът с правно основание
чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, е приет за разглеждане за сумата
от 71,99лв.., и искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД- за сумата от
16,62лв., без изменение на процесните периоди.
По делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени
копия, съответните месечни графици и платежни бележки, за изплатени на
ищеца, , трудови възнаграждения, за процесния период, в които съдът
констатира, че е начислен и заплатен нощен труд.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: след съответна проверка на представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. и графици на дежурства, ВЛ е установило, че
ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, дадени от
ВЛ в табличен вид. ВЛ е посочило общия брой часове нощен труд за периода
10.08.2019-11.07.2020г, съобразно платежните ведомости- 60 часа. ВЛ е
установило, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен
труд. ВЛ е изчислило, че часовата ставка на ищеца, на база основните работни
заплати за периода, е 8,69лв, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в
табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
преизчислени с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. ВЛ е
изчислило, че нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, се
равнява на 68,58 часа, като за разликата от 8,58часа, се изчислява брутно
възнаграждение за извънреден труд от 71,99лв. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача- с увеличение 50% за извънреден труд. ВЛ
изрично е посочило, че след 11.07.220г, не се налага преизчисляване, тъй като
коефициентът е 1. ВЛ е изчислило лихва за забава върху изчислената
5
главница за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се отнася, до датата на ИМ, в размер на 16,62лв.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители, извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи“.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/Отменена с Решение №6136/23.04.2019г. по адм. д. №11077/2016г. и Решение
№16766-10.12.2019г. по адм. д. №8601/2019г. на ВАС – обн. ДВ, бр.
4/14.01.2019г., в сила от 14.01.2020г/., издадена от министъра на вътрешните
работи. В предхождащия период са действали Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от
министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при
работа на смени, е възможно полагането на труд и през нощта, между 22:00 и
6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд, между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период, се умножава по 0.143
(чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д.
№5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136/23.04.2019г. по адм.д.
6
№11077/2016г. и Решение №16766/10.12.2019г. по адм. д. №8601/2019г. на
ВАС-обн. ДВ, бр. 4/14.01.2019г., в сила от 14.01.2020г. В наредбите от 2015г.
и от 2016г., липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.
31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не
да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.200 г.), в
която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения, исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
7
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в ***, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В
този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на IV г.о.
ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на
*** от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е
в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца, следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592
от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба
за служителите в ***, основанието за преизчисляване на часовете положен
8
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна,
и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от
71,99лв., за 60часа извънреден труд.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението
на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, в размер на 16,62лв.,
дължима за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се дължи, до датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в
предявения си размер, след изменението.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, в
размер на 300лв.-адв. възнаграждение, съобразно представеният списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер
на 100лв. върху уважените претенции и сумата от 140лв.—деловодни
разноски.
Водим от горното, Плевенският районен съд,
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР,
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, ***
представлявана от *** ***- директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Е.,
ЕГН**********, от с. ***, общ. ***, обл. Плевен, ул. ***, сумата от 71,99лв.-
представляваща възнаграждение за положени 60 часа извънреден труд, в
резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 10.08.2019г-
11.07.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
10.08.2022г.. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, *** представлявана от
*** ***- директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Е., ЕГН**********, от с. ***,
общ. ***, обл. Плевен, ул. ***, сумата от 16,62лв.. съставляваща лихва за
забава върху главницата от 71,99лв, за периода 01.10.2019-10.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, *** представлявана от
*** ***- директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Е., ЕГН**********, от с. ***, общ.
***, обл. Плевен, ул. ***, сумата от 300лв..- разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, *** представлявана от
*** ***- директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 100лв.-
държавна такса и сумата от 140лв- деловодни разноски.
Решението, може да бъде обжалвано пред Плевенския окръжен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10