Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 08.05.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 466 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Производството по делото
е образувано по постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ***, против Б.Х.Г.,***, с
предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от общо 457.58лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 8994/2018г. на РС П., по което съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК ответникът е подал възражение и РС П. му е указал, че може да подаде
иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът
е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта
на вземането, както следва: 408.11лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., лихва върху
главницата в размер на 49.47 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 04.12.2018 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. - датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8994/2018г.
на ПлРС до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски. В
с.з. на 08.05.2019г. ищецът уточнява, че в главницата от 408.11лв. за периода
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. се съдържат следните суми: сума за отопление за
исковия период в размер на 187.67 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в размер на 185.02 лв., сума за услуга дялово разпределение
в размер на 35.42 лв.
Ответникът взема
становище по делото само в представения писмен отговор, с който пълномощника на
ответника - Г.Б.Г., заявява, че именно тя живее в имота със семейството си, а
ответникът живее на село. Твърди се, че в жилището не се ползват услугите на ищеца,
че отоплението и топлата вода се ползват от други източници, а по отношение на
тръбите в жилището заявява, че в договора за покупко-продажба на имота не пише
за тях. Заявява, че ако ищеца желае, може да си отреже тръбите, т.к. не са
нужни. Оспорва исковете, счита, че след като не ползва ТЕ, не трябва да плаща..
С определение от 01.04.2019г. е конституирано на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД - гр.С.. Същото е ангажирало становище по исковите претенции, че
е изготвяло дяловото разпределение за имота и за сградата – ЕС, в съответствие
с всички действащи норматевни разпоредби, представило е доказателства относно
месечните справки за абоната за ползваната и начислена ТЕ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 8994/2018г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 13.12.2018г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 5722/14.12.2018г., по която длъжникът е възразил в
установения двуседмичен срок. С Разпореждане на съда, получено на 08.01.2019г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 25.01.2019г., той касае
именно сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема
за допустим.
Между страните не е налице
спор, че ответникът Б.Х.Г. е собственик на процесния ***, това не се оспорва от
пълномощника му и се потвърждава от обстоятелството, че именно този имот
ответникът е ипотекирал в полза на Банка Пиреос АД клон С., в качеството му на
ипотекарен длъжник по ***на нотариус В.П.. За имота при ищеца е открита партида
с ***. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка по същата
партида и представените от третото лице-помагач подробни месечни справки, се
установява, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. е била начислена
сума в общ размер на 408.11лв., която е за ТЕ, отдадена от съществуваща в имота
щранг-лира, за сградна инсталация и за дялово разпределение/ съгл. подробната
справка по пера на главницата на л. 27 от делото. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените
по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-П. е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 49.47лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот в ***, както и че имотът
е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по
отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите
на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с
което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6
от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 408.11лв. Тежестта на доказване
на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника,
но такива твърдения липсват и доказателства за това не са събрани. Независимо
от твърденията на представителя на ответника, че собственикът на имота не
ползва реално жилището, а го е предоставил на него, това обстоятелство, дори и
да беше доказано по делото, не освобождава собственика на имота от заплащане на
доставената до имота ТЕ, т.к. по силата на закона потребител е именно той.
Въпреки че договорът за покупко-продажба на имота не е представен по делото от
ответника, а той възразява, че в него не пише, че са продадени тръби, още
веднъж следва да се посочи, че сградната инсталация на блока е обща част, а
собственикът на един самостоятелен имот в сграда – етажна собственост, какъвто
е топлофицирания имот, притежава и идеални части от всички общи части на
сградата, съответстващи на дела на жилището в сградата.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответника, доставеното и законосъобразно отчетено количество
ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 175лв.
/75.00лв. държавна такса, и 100лв. юрк. възнаграждение, определено от съда на
осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, ЧЕ
Б.Х.Г., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 408.11лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. в имот в ***, лихва върху главницата в
размер на 49.47 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 04.12.2018 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2018 г. - датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5722/14.12.2018г.,
по ч. гр.д.№ 8994/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Б.Х.Г.,
с ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер
на 175лв.
ОСЪЖДА Б.Х.Г.,
с ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 8994/18г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението е
постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като трето лице – помагач
на ищеца „Топлофикация-П.” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: