РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20235200900204 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба вх.№10070/15.11.2023г. на С. С. и К. И.,чрез
адв.П.К. против ЗАД“Дал Бог Живот и здраве“ гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД ,във вр. с чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД заплащане на обезщетение от по 26 000лв. ,като частични искове от по 220
000лв. за всеки един от тях в размер на 150 000 лв.,за причинените и неимуществени вреди от
смъртта на сина им Ц. И. ,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумите и присъждане на направени по делото съдебно-деловодни
разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:
Ищците,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК твърдят,че доверителите и С. С. и К. И. са
родители на загиналия вследствие на ПТП Ц. К.И., на 29 г.На 18.05.2023 г., около 21:48 часа по гл.
път 1-8, км. 175+645, в посока от с. Л. за гр. Б., се е движил л.а. „Ауди АЗ“ с per. № , управляван от
И. Д. С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
управляваното МПС, отклонил се от посоката си на движение, навлезнал в лентата за насрещно
движение и се ударил в насрещно движещото се МПС „Опел Зафира“ с per. № РА 2635 КТ.
управляван от С. В. И. Вследствие на настъпилото ПТП е загинал пътникът в увредения автомобил
- Ц. И..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано сл.д. № 68/2023 г. по описа на
Окръжен следствен отдел към ОП Пазарджик, пр.пр. № 1400/2023 г. на ОП Пазарджик. Причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача И. С. нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в
закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на И. С. и настъпилите общественоопасни
последици - причинената смърт на Ц.К. И..
1
За увреждащия л.а. „Ауди АЗ“ с per. № управляван от И. Д. С., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/122003571304/ 08.12.2022 г., със срок на валидност една
година, считано от 10.12.2022 г. до 09.12.2023 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.
София. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди па трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС. съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която
сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка ‘’Гражданска отговорност” па автомобилистите за 2023 г.
В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ доверителите и са предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като са
представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 06.07.2023 г.
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена щета с № 0801-
004133/2023-06;07, по която застрахователят към настоящия момент не е изплатил обезщетения. С
оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за причинените неимуществени вреди на доверителите ми.
Загиналият Ц. И. е бил в една изключително млада и активна възраст. Младежът е бил умен,
амбициозен и работлив, изключително добронамерен, отговорен и грижовен към семейството си,
бил е човек с ясни амбиции и планове. Бил е много отзивчив и всеотдаен, като не е отказвал помощ
на никого и активно е помагал на своите родители. Ц. И. завършва Средното си образование през
2012 г., като през същата година взема и професионална квалификация към ПГТ „Никола
Вапцаров“ гр. С. Започва работа през 2022 г. - развива се успешно, израства в йерархията.
Доверителите и С. и К. са родители на загиналия Ц. Починалият е бил опора за семейството
си, всички са разчитали на неговата подкрепа. Смъртта му оставя силно болезнен отпечатък върху
психологическото и емоционално състояние на доверителите и. Загиналият е дарявал родителите си
с много обич, давал им е спокойствие, поводи за радост и гордост. С. и К. са се грижили и
отгледали своето дете с много любов и внимание. Стараели са се да му осигуряват всичко, от което
има нужда, да му помагат, подкрепят и напътстват. Ц. е живеел в едно домакинство със своите
родители до смъртта си, като помежду им е съществувала истинска хармония, разбирателство и
любов. Доверителите ми са успели да изградят в негово лице един достоен, отговорен, трудолюбив,
честен и добър човек. Те са имали големи планове за неговото бъдеще в личен и професионален
план, но за съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията помежду им. Връзката
помежду им е била изпълнена със силно чувство на обич и уважение, като винаги са си помагали и
подкрепяли. В резултат на процесното ПТП те губят безрезервната обич, която са получавали от
своя син, животът им е изпълнен с тъга, безнадеждност и безсилие пред огромната трагедия.
Доверителите и са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван,
насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е
изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква
постоянни и тежки по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до
неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба
на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и
страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните
страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват
през целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Ц. И. е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на доверителите ми.
2
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на С. и К. следва да бъдат
компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от причинената смърт.
Вредите на доверителите и са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил И. С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”,
поради което за доверителите ми е налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Претендираната сума е
съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки
и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Формулирано е искане да се осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да
заплати на всеки един от доверителите и С. В. С. и К. Ц. И. обезщетения от по 26 000 лв. като
частични искове от по 220 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на сина им Ц. К. И.,ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 25.05.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38. ал. 1. т. 2 от ЗА. заедно с ДДС, тъй като съм регистрирана по ЗДДС.Сочи
досказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,чрез
пълномощник адв.Д.С. от САК. - изцяло оспорва исковете по основание и размер. Не оспорваме
вината и противоправността на действията на водача на лекия автомобил „Ауди А 3“ Ц. И.
предизвикал ПТП. тъй като застрахователят е счел застрахователната претенция за частично
основателна и е извършил плащане в полза на ищците. Не оспорвам и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил с който е извършено ПТП по
силата на процесната полица „Гражданска отговорност".На 20.02.2024 г. доверителят и, чрез своите
законни представители, а именно изпълнителните си директори, е сключил споразумения с двамата
ищци и е заплатил обезщетения за неимуществени вреди за смъртта на техния син в размер по 80
000 лв. на всеки един от тях. Споразумението е сключено, чрез пълномощника на ищците адв. Ц.
С.. Прилага като доказателства освен сключените споразумения от 20.02.2024г. с всеки от ищците,
също и пълномощни в полза на адв. Ц. С., който ги е представляват пред застрахователя за
сключване (подписване) на споразуменията и получаване на договорените суми за обезщетения,
както и декларации от ищците за оттегляне на пълномощията дадени в полза на адв. А. Б. Счита, че
с плащането на обезщетенията в посочените размери двамата ищци са компенсирани в пълна
степен за претърпените от тях болки и страдания, с оглед на което исковите им претенции са
неоснователни и недоказани.Заявява възражение за съпричиняване на пострадалото лице поради
неизползване на предпазен колан с който е бил оборудван лекия автомобил Ауди АЗ. След цялостен
анализ на наличните данни и травматичните увреждания на участниците в пътнотранспортното
произшествие може да се направи извод, че пострадалия Ц. И. не е ползвал предпазен колан,
въпреки, че е могъл. Този извод се налага от морфологията и локализацията на травматичните
увреждания. Счита, че травмите на пасажера се дължат на свободното движение на тялото му в
3
купето на автомобила поради неизползване на предпазен колан. Предвид това заявяваме на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване във вредите от Ц.И. като твърди, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата не е използвал
предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван процесният автомобил, предвид което
действията му са в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания и последвалата смърт.
Неизползването на предпазен колан е виновно и противоправно поведение на пострадалите,
което е в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат и основен фактор за
уврежданията. Коланът със сигурност би предотвратил множеството тежки травми.. При всички
случаи твърди, че уврежданията нямаше да бъдат смъртоносни при използване на колан.
Оспорва размера на претенциите на ищците за обезщетения за неимуществени вреди над
заплатените суми от 80 000 лв. на всеки от тях като необосновано завишени и несъответстващи на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюктура в страната
към момента на причиняването на вредата.
Претенции за парични компенсации над сумите от 80 000 лв. са изключително завишени и не
са съобразени със социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. не
кореспондират с икономически индикатори за стандарта на живот като минимална работна заплата,
покупателна способност, среден доход на глава от населението или други обективни показатели,
които биха могли да се ползват за измерители за стойността на обезщетението. По тази причина в
много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципът за
обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на
пострадалия. През последните години в България средният размер на обезщетенията се увеличава
експоненциално, без да следва съразмерно темповете на увеличение на работната заплата,
покупателна способност на населението, икономическата конюнктура в страната. Каквато и сума да
бъде присъдена на ищците, колкото и голяма да бъде по размер, тя никога няма да бъде достатъчна
да овъзмезди емоционалната загуба на семейството, тъй като по начало болката не подлежи на
репариране, тъй като тя е негативно преживяване от личната, емоционална сфера на всеки
индивид. От тази гледна точка правната система не може да предложи никога справедлив
механизъм за компенсиране.
Целта на обезщетенията не е самоцелно да повишат жизнения стандарт на ищците и да
доведат до материално благополучие или да повишат качеството им на живот, а да ги репарират за
претърпените болки и страдания. Когато претенцията за обезщетяване е прекомерно завишена,
обезщетителната функция, не само не е изпълнена, но се създава впечатлението, че застрахователя
се използва, за да бъде натоварен с плащане на суми, които не кореспондират на действителността.
Личността на загубения индивид няма паричен еквивалент и никога не може да има.
Паричното обезщетение е достижение на развитите правни система като форма на компенсиране на
причинените болки и страдания от загубата на близък човек, но то е само сурогат, заместител,
който не може да бъде безкраен или прекалено завишен, тъй като парите също са ограничена
материална величина. Поради тази причина не ищците субективно трябва да определят размерите
на обезщетенията, а реалностите в социално-икономическа система, в която живеем, образоваме се
и работим. Не бива да се забравя, че обезщетението от загубата на близък трябва да има някакъв
разумен таван, тъй като застрахователите са натоварени със социалната функция да разходват
събраните застрахователни премии за всички настъпили застрахователни събития по които имат
задължение да компенсират и много други пострадали лица. Този процес е ежедневен и средства се
4
заделят и изплащат не само на жертви на починали, но и на пострадали, които имат нужда да
подобрят здравето си и да се лекуват по- ефективно и успешно от травмите си, за да станат
нормални (работоспособни) членове на обществото. Всякакви диспропорции в тази връзка при
които на пострадали лица се присъждат извънредно високи по размер обезщетения поставя
останалите жертви на ПТП, очакващи обезщетения от застрахователя в по-неблагоприятно
положение, тъй като паричния ресурс на застрахователя ще бъде ограничен и няма да стигне до тях
или няма да стигне на време, което непременно ще влоши качеството им на живот.
Тези доводи не могат да бъдат преодолени с формалното възражение, че този проблем е
предизвикателство единствено за застрахователя, защото този застраховател функционира в
условностите на същата тази социалноикономическа система, като част от нея той е ограничен от
покупателната способност на населението и на същите хора, които стават жертви на ПТП,
лимитиран е от ниските цени на гражданската отговорност и неговите постъпления не са
безкрайни. Разходването на публичните средства от събрания премиен приход от застрахователя
следва да има някаква приемлива граница, съобразяваща от една страна твърде ниската цена на
гражданската отговорност на автомобилистите в България, а от друга - с нереалистичните
очаквания на ищците да получат извънредно високи обезщетения, несъразмерно завишени със
статуса им на живот, с това, което те добавят като стойност в икономиката на страната от гл.т. на
образование и професионален принос, с размерите на данъците които заплащат и приноса им в
издръжката на социалната система. Присъждане на обезщетения извън тези обективни реалности
би било отвлечено от трезва преценка за характера на обществените отношения и условния,
несъвършен характер на всички компенсаторни механизми които социалните системи са
предвидили за репариране на вреди от загуба на близък човек. Финансовият ресурс на
застрахователя не е неограничена величина и неговото несправедливо разходване, чрез подобни
завишени претенции, поставя под огромно напрежение и финансов натиск стабилността и
функционирането на застрахователната система. Обезщетенията не могат да бъдат самоцелни и
чрез тях не бива да се преследва забогатяване или получаване на толкова големи по размер
обезщетения, че общественото разбиране за справедливост и нивото на развитие на социално-
икономическия живот в страната да не може да понесе същите.
Становище по доказателствените искания на ищците: : Не възразява да се приемат
представените с исковата молба писмени доказателства с изключение на следните документи:
трудовия договор на починалото лице, тъй като не става ясно какви относими обстоятелства
по делото се установяват чрез договора:Противопоставям се на искането за представяне на
застрахователната полица в оригинал, тъй като не оспорваме валидността на възникналото
застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил участвал в процесното ПТП.
Заявява, че застрахователят не бил уведомяван от водача И. С. за настъпилото ПТП.Не възразява да
бъдат допуснати до разпитдвама свидетели за установяване на неимуществените вреди.
Възразявам по искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза, доколкото в
исковата молба не се твърди ищците да са развили психически заболявания след процесното ПТП.
Не се твърди в исковата молба, нито има данни ищците да са посещавали лекар психиатър, да са
приемали лекарства за лечение и да са ползвали психологическа помощ. Отделно от това
търпените от тях вреди ще бъдат доказван чрез гласни доказателства, в какъвто смисъл са
заявените от тях доказателствени искания.Прилагам и моли да се приемат следните писмени
доказателства:1.Споразумение от 20.02.2024 със С. С.; 2.Платежен документ от 20.02.2024 за
извършено плащане на обезщетение от застрахователя в размер на 80 000 лв. за С. С. по банкова
5
сметка на адв. П. С.; 3.Пълномощно от С. С. в полза на адв.Д. С.; 4.Декларация за оттегляне на
пълномощно в полза на адв. А. Б. от С. С.;5.Споразумение от 20.02.2024 с К. И.;6.Платежен
документ от 20.02.2024 за извършено плащане на обезщетение от застрахователя в размер на 80 000
лв. за К. И. по банкова сметка на адв. Ц. С.; 7.Пълномощно от К. И. в полза на адв. Ц. С.;
8.Декларация за оттегляне на пълномощно в полза на адв. А. Б. от С. С.:9.Адвокатско пълномощно -
заверено копие.
Моли на основание чл. 195 ГПК да бъде назначена съдебномедицинска експертиза от лекар
травматолог, която да отговори на посачени в отговора въпроси:
Моли на основание чл. 195 ГПК да бъде назначена сьдебноавтотехническа експертиза, която
да отговори на поставени в отговора въпроси.
Дружеството им не възразява делото да се гледа в отсъствието на негов процесуален
представител в първото по делото открито съдебно заседание в случай, че такъв поради служебна
ангажираност не може да се яви.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците ,чрез адв.П.К.
от САК с която оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни,
незаконосъобразни и недоказани по изложени в подробни съображения.Моли за приемане на
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по т. с която оспорва всички възражения
на ответното дружество като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани по излжени в
подробни съображения.Моли за приемане на безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата на осн.чл.146 от ГПК доколкото ответното дружество изрично заявява, че - не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а. ”Ауди А3”; -не оспорва
вината на водача на л.а. „Ауди А3“ и извършеното от него противоправно дение Ако не сторите
това, то по - долу правя доказателствени искания.
В случая, самият ответник признава исковете за частично основателни, поради което същият
не оспорва и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на Ц. К.
И.. Не са спорни и настъпилите за ищците неимуществени вреди.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Оспорва приложените към отговора на ИМ споразумения, пълномощни, платежни и
декларации за оттеглени пълномощни. Същите са недействителни. Оспорва подписите на
пълномощните, същите не са положени от ищците. Споразуменията са подписани от лице без
представителна власт и без знанието и съгласието на ищците. Оспорва да са изплатени на
доверителите и каквито и да било суми, още повече твърдяните от ответника по 80 000 лв. на всеки
от тях /видно от приложените платежни нареждания, суми не са превеждани на ищците/. Видно от
декларациите за оттегляне на пълномощни, моите пълномощия не са оттеглени, но въпреки това, в
бързината и при злоупотреба с правата на доверителите ми, ответникът въобще не си е направил
труда да се свърже с мен. Очевидна е липсата на редовност на приложените към ИМ документи от
външна страна - напр. ищците не са изписали никъде собственоръчно трите си имена.
Във връзка с тези оспорвания, приложено представям и моля да приемете препис от
нотариално заверена молба, ведно с препис от нотариално заверено пълномощно. Моля да ми
бъдат допуснати двама свидетели, при режим на довеждане.
6
Възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалия, е неоснователно.
Неоснователно ответникът оспорва размерите на предявените искове. Същите са съобразени
от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
доверителите ми при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2023 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Във връзка с претендираните лихви за забава, моля да имате предвид, че при деликт лихви за
забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 25.05.2023 г.
Най - късният момент, от който възниква задължението за лихви е от 06.07.2023 г., за която
дата са представени доказателства /обратна разписка/, че от ищците е постъпило уведомление до
застрахователя, до окончателното изплащане.
II. По доказателствените искания на ответника
Възразява да бъде конституирано трето лице-помагач - Ц. С., на страната на ответника, тъй
като липсват законовите основания за това. Ответното дружество няма правен интерес от
привличането на това лице, което няма никаква връзка с настоящия казус. Същият не е водачът на
увреждащия автомобил, нито е негов застраховател, поради което искането за привличането му
следва да се остави без уважение.
Противопоставя се да се присъединява към настоящото производство и да се разглежда
Искова молба от ответника срещу лице, което няма никакво отношение към процесното ПТП,
поради причините по - горе. Не са налице и основанията за разглеждане на тази ИМ в едно
производство с настоящата. Същите имат различни страни, предмети и правните им основания са
различни. Оспорвам тази ИМ и моля да бъде оставено без уважение това искане на ответника.
Поддържа искането си за назначаване по делото на СПЕ, с която да установи твърденията си,
които ще бъдат относими при определяне на справедливи размери на обезщетения.
Възразява да бъде назначавана исканата от ответника СМЕ. Противопоставям се да се
допускат въпроси 4 и 7, тъй като са извън кръга на компетентност на вещо лице-лекар.
Противопоставя се да бъде назначена по делото САТЕ, предвид направеното изрично
признаване от страна на ответника на вината на водача на л.а. Ауди А3 и неговото противоправно
поведение. В този смисъл, така поставените въпроси са неоснователни поради липсата на
възражения от страна на ответника. В случай, че се допусне САТЕ, се противопоставя да бъдат
поставяни въпроси 16 и 17, тъй като са извън кръга на компетентност на вещо лице-автотехник.
В случай, че не бъдат обявени за безспорни вината и противоправността на извършеното от
водача на л.а. „Ауди А3“ деяние, моля да бъде назначена по делото САТЕ, като бъдат поставени
посочени в допълнителната искова молба въпроси :
7
Моли да им се даде възможност след снабдяване с исканите от нас материали по досъдебното
производство да изменят или допълнят поставените въпроси. Поддържа искането си за издаване на
СУ.
Моли да ни бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, който ще свидетелства за
обстоятелствата по реализиране на ПТП, както и във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Прави възражение за недължимост на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Поддържа изцяло направените искания по доказателствата с исковата молба.
Моли да им се даде възможност след изслушване доклада на съда и указанията, да се
възползва от правото си по чл. 146, ал. 3 ГПК за ангажиране на допълнителни доказателства, както
и да им бъдат дадени указания за кои твърдения не сочат доказателства.
В съдебно заседание ищците,чрез адв.Велкова поддържат така предавените искове.Сочат
доказателства и правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника,чрез адв.Л. оспорва така предявените искове . Сочи
доказателдства и прави доказателствени искания.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях
факти и обстоятелства и направени възражения.
По делото относно установяване състоянието на ищците и претърпените болки и страдания,
изпитани от тях, са събрани гласни доказателствени средства ,чрез разпита на свидетелите С.К. и
Б.Р..
По реда на чл.176 от ГПК ищцата е отговорила на въпроси:-„Никога не съм подписвала
документ друго лице да получава суми от мое име от застрахователя. Разбрах от моя адвокат, че
има документи с наши подписи, които аз и мъжът ми не сме слагали. Не съм получавала суми по
повод обезщетение за моя син от който и да било, нито от застрахователя. В полицията ходихме
само да се подпишем при следователя, по повод постъпил сигнал във връзка с тези обстоятелства.
Там също ни разпитаха дали познаваме въпросният, който ни е измамил със застраховката, и се е
представил, че ни представлява. Казахме, че никога не сме го виждали, не го познаваме, не сме
давали такива документи, че подписите не са наши. Дадоха ни лист на който се разписахме по 20
пъти, за да се сравнят подписите с документа, които са представени за наши подписи. Не съм
подписвала пълномощно на адвокат, който да ме представлява извънсъдебно пред застрахователя.
Само на П. К., когато стана инцидента, с нея съм запозната и на друг не съм подписвала
пълномощно. Не съм подписвала пълномощно на друг адвокат, освен от кантората на адв. К..“
По делото е допусната и изслушана СМЕ от заключението на която се установи, че
травматичните увреждания на пострадалия И. са получени по общия механизъм „Травма в
автомобила“ и представляват комбинация от следните механизми:
-Увреждания, получени от поставен обезопасителен колан - контактни и инерционни;
-Увреждания, получени от удар на главата в тавана на автомобила при преобръщането му и
деформацията на последния;
-Увреждания, получени от деформирани и счупени интериорни части на автомобила и
проникнали в купето му такива;
8
-Увреждания по крайниците, получени от съудрянето им с части на интериора на автомобила;
В заключението си в.л. е отговорило,че след инициалния сблъсък се е реализирало движение
на тялото напред и нагоре при лека ротация в посока обратна на часовниковата стрелка в рамките
на технически допустимото движение от поставен обезопасителен колан.
При пострадалия Ц. И. е налице тежка „коланна“ травма- гръдно-коремна травма - лентовидно
диагонално кръвонасядане на гърдите и предната коремна стена; множествени двустранни
счупвания на ребрата, хемоторакс и белодробна контузия, напукване на капсулите на слезката,
черния дроб и двата бъбрека, излив на кръв в коремната кухина.
При преобръщането на автомобила и установяването му таван с последваща деформация на
последния е последвал удар на главата в кората на тавана, водещ до типично концентрично
счупване около големия тилен отвор на черепа и счупвания на костите на черепната основа със
вбиване на телата на първи и втори шийни прешлени, мозъчен кръвоизлив и мозъчен оток.
Счупването на костите на дясната предмишница са получени по огъвъчен механизъм - от
удар във дясната врата или таблото на автомобила.
Счупването на дясната бедрена кост в областта на диафизата и и мекотъканите увреждания по
крайниците са получени при деформация на купето и проникване на части от автомобила във
вътрешността му.
В.л. е посочило в заключението си,че предпазният колан, като елемент от обезопасителната
система на автомобила има ефективност, която разбира не е абсолютна. Тя е пряко свързана с
големината на инерционните сили, които той погасява. При пострадалия са установени увреждания
от колана, които описахме по-горе. В случая основното увреждане, довело до настъпването на
смъртта е счупването на черепната основа, получено при преобръщането на автомобила по таван.
Ако то не се беше реализирало, шансовете за преживяване при Ц. И. биха били много по-големи.
Няма данни травматичните увреждания на пострадалия да са получени при свободно
движение на тялото му в купето на автомобила.
Има данни за типичната диагонална лентовидна коланна травма при Ц. И.,която е описана и
в протокола за оглед на местопроизшествие и в съдебно-медицинската експертиза на трупа и е
използван предпазен колан от пострадалия с оглед получените травми.
По делото е допусната и изслушана САвТЕ от заключението на която ,като неоспорена от
страните по делото се установи,че най-вероятния механизъм от техническа гледна точка на
произшествието е следния:На 18.05.2023г. в тъмната част на денонощието при суха и чиста
асфалтова настилка, автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№управляван от С. В. И.,
пътник на предна дясна седалка Ц. И., двама възрастни пътника и едно дете на задната седалка се
движи по път 1-8 в посока към с. Лозен. Автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“ с рег.№ управляван
от И. С. и пътник на предна дясна седалка А. Р. се движи по път 1-8 в посока към гр. Б. Движейки
се на прав участък, водача С.отклонява траекторията на движение на автомобила на ляво спрямо
посоката му на движение и навлиза в лентата за насрещно движение като в този момент отстои на
около 383 метра от зоната на удара и се движи със скорост от около 130 км/ч.
В.л установява,че в момента в който водача отклонява автомобил „Ауди“, автомобила „Опел
Зафира“ отстои на около 168 метра от зоната на удара. Дължината на зоната на пълния спирачен
път на автомобила „Ауди“ е 152,77 метра, а дължината на зоната на пълния спирачен път на
автомобила „Опел“ е 46,39 метра. Водачите не възприемат опасността своевременно и нямат
9
техническо време да реагират на аварийно спиране. Водачката И. непосредствено преди удара
отклонява автомобила който управлява на ляво спрямо посоката й на движение и частично навлиза
в лентата за насрещно движение, а водача С. непосредствено преди удара отклонява автомобила
„Ауди“ на дясно спрямо посоката му на движение. Траекторията на автомобилите се пресичат и
настъпва кос удар. Удара е между предна дясна част на автомобила „Опел“ и предна дясна част на
автомобила „Ауди. След удара от създалата се кинетична енергия, ударен импулс и въртящ момент
автомобила „Ауди“ се завърта частично в посока обратна на часовниковата стрелка гледано от горе,
двигателя със скоростната кутия се отделят от купето, автомобила продължава движението си в
посока Югозапад, напуска платното за движение и спира. След удара автомобила „Опел“ се завърта
частично в посока обратна на часовниковата стрелка гледано от горе, в следствие от удара се
деформира окачването на предно дясно колело и автомобила се преобръща върху тавана си. 3
следствие от удара пътниците на Ц. И. и А. Р. са починали.
В.л. е установило,че използването на колан в автомобилите намалява силата на удара между
тялото и частите на автомобила, но това с колко ще бъде намалена зависи от телосложението,
положението на седалката и разположението на тялото върху седалката.
Зоната на удара между автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“ с рег.№ и автомобил марка
„Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ е в северния край на южната лента за движение на път 1-8, на около
3,6 метра в посока Север от южния край на път 1-8 и на около 3,2 метра в посока Запад от
Ориентира..
Движението на автомобилите по време на произшествието се е извършвало при сухо и ясно
време, суха и чиста асфалтова настилка, без неравности и деформации по асфалтовото покритие.
Основните ленти преди зоната на кръстовището са разделени с пътна маркировка тип „M3“, а
в зоната на кръстовището пътната маркировка между лентите за движение е тип „М1“. По посока
на движещите се към с. Л. по време на огледа са на 1000 метра преди кръстовището са фиксирани
пътен знак ,.В26 въвеждащ ограничение на скоростта до 50км/ч“ комбиниран с пътен знак „Г2 —
дължина на зоната на действие 9000метра'? По посока на движещите се към гр. Б. по време на
огледа на 600 метра преди кръстовището е фиксиран пътен знак „В26 въвеждащ ограничение на
скоростта до 50км/ч“ и пътен знак „Л23 участъка от пътя в ремонт“.
Също така в.л. установява,че : от техническа гледна точка опасността е възникнала в момента
в който автомобила „Ауди“ от отклонил от траекторията си на движение в посока към гр. Б.. В
момента в който водача на автомобила „Ауди“ е отклонил траекторията на автомобила който
управлява, разстоянието между автомобил „Опел“ и автомобил „Ауди“ е било около 551 метра.
Скоростта на движение на автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ в момента на удара и
преди това е била около 57 км/ч.
Скоростта на движение на автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ с рег.№ в момента на удара и
преди това е била около 130 км/ч. Спрямо деформациите по автомобилите, удара е настъпил между
предна дясна част на автомобила „Опел“ и предна дясна част на автомобила „Ауди“. От протокола
за оглед и Сн.12 по време на произшествието са се задействали въздушните възглавници на
автомобил „Ауди“. От събраните данни по делото Ц. И. е стоял на предна дясна седалка на
автомобила „Опел Зафира“.
От протокола за оглед, фотоалбума и при проверка по номера на рамата, автомобила „Ауди“ е
оборудван с предпазен колан на предна дясна седалка, предна лява седалка, има предпазен колан
отзад от дясно, отзад от ляво и отзад по средата.
10
По време на огледа на автомобил „Опел Зафира“ непосредствено след произшествието е
описано „Коланите са използвани“ и спрямо СМЕ Ц.И. има типична диагонална коланна травма по
тялото на пострадалия Ц. И.. Пътника Ц. И. е използвал предпазен колан.
За пасажера на предна дясна седалка тялото се е изместило напред и нагоре, след което рязко
се е върнало назад, контакта между тялото му и интериора на автомобила би бил между тавана на
автомобила в момента на удара и отново между тавана и тялото при преобръщането на
автомолбила, въздушната възглавница и облегалката на седалката.
Механизма на увреждане на Ц. И. са обект на изследване на съдебно - медицинска
експертиза.
С оглед всички налични данни по случая най-вероятния механизъм от техническа гледна
точка на произшествието е следния:
На 18.05.2023г. в тъмната част на денонощието при суха и чиста асфалтова настилка,
автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ управляван от С. В. И., пътник на предна дясна
седалка Ц. И., двама възрастни пътника и едно дете на задната седалка се движи по път 1-8 в
посока към с. Л. Автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“ с рег.№ управляван от И. С. и пътник на
предна дясна седалка А. Р. се движи по път 1-8 в посока към гр. Б. Движейки се на прав участък,
водача С. отклонява траекторията на движение на автомобила на ляво спрямо посоката му на
движение и навлиза в лентата за насрещно движение като в този момент отстои на около 383 метра
от зоната на удара и се движи със скорост от около 130 км/ч. В момента в който водача отклонява
автомобил „Ауди“, автомобила „Опел Зафира“ отстои на около 168 метра от зоната на удара.
Дължината на зоната на пълния спирачен на автомобила „Ауди“ е 152,77 метра, а дължината на
зоната на пълния спирачен път на автомобила „Опел“ е 46,39 метра. Водачите не възприемат
опасността своевременно и нямат техническо време да реагират на аварийно спиране. Водачката И.
непосредствено преди удара отклонява автомобила който управлява на ляво спрямо посоката й на
движение и частично навлиза в лентата за насрещно движение, а водача С. непосредствено преди
удара отклонява автомобила „Ауди“ на дясно спрямо посоката му на движение. Траекторията на
автомобилите се пресичат и настъпва кос удар. Удара е между предна дясна част на автомобила
„Опел“ и предна дясна част на автомобила „Ауди'*. След удара от създалата се кинетична енергия,
ударен импулс и въртящ момент автомобила „Ауди“ се завърта частично в посока обратна на
часовниковата стрелка гледано от горе, двигателя със скоростната кутия се отделят от купето,
автомобила продължава движението си в посока Югозапад, напуска платното за движение и спира.
След удара автомобила „Опел“ се завърта частично в посока обратна на часовниковата стрелка
гледано от горе, в следствие от удара се деформира окачването на предно дясно колело и
автомобила се преобръща върху тавана си. 3 следствие от удара пътниците на Ц. И. и А. Р.са
починали.
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в
процеса и затова съдът е приел за безспорно, че описаните вредоносни последици на деянието са
настъпили при действието на договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", обективиран застрахователната полица NBG/30/122003571304 от 08.12.2022г.
,валидна до 09.12.2022г. за л.а „Опел Зафира“ с ДК№ , сключен между сочения причинител на
вредата и ответното дрружество-застраховател.
Няма спор между страните в процеса, че ищците на 07.07.2023 г. са отправили уведомление и
са заявили до застрахователя „Далл Богг Живот и здраве“ София ,застрахователна претенция за
11
заплащане на дължимите им се обезщетения, като ответната застрахователна компания е изпратила
отговор за представяне на необходими документи посочени в нарочно писмо посочвайки,че до
получаване на изискуемиите такива не е налице основание да се уважи претенцията.
По делото не се установи и доказа по надлежен ред да са били изплатени суми н р-р по на
80 000лв. за всеки един от ищците по делото от страна на застрахователя,поради което
възражението от процесуалния пълномощник на ответното дружество не следва да бъде
уважено,,като недоказано.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,
писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и ал. 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 18.05.2023 г. около 21:48 часа по гл. път 1-8, км. 175+645, в
посока от с. Л. за гр. Б., се е движил л.а. „Ауди АЗ“ с per. № , управляван от И. Д. С., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управляваното МПС, отклонил се от
посоката си на движение, навлезнал в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно
движещото се МПС „Опел Зафира“ с per. № управляван от С.В. И. Вследствие на настъпилото ПТП
е загинал пътникът в увредения автомобил - Ц. И..
В подкрепа на горното е и приложения препис от констативен протокол с пострадали лица
№340р-8284/18.05.2023г. с който е констатиран настъпилия пътен инцидент,а в последствие е
Образувана пр.пр-ка №1400/2023г. по описа на ОП Пазарджик.
От представен препис-извлечение на акт за смърт и удостоверение за наследници на Ц. К. И.
се установява,че същия е починал на 18.05.2023г. , а ищците С. С. и К. Ц.И. са негови наследници-
майка и баща.
От представеното писмо изх.№3764/24.07.2023г. от „ЗД“Далл Богг Живот и здраве“гр.София
се установява, че на 07.07.2023г. същата е образувала претенция по реда на чл. 380 от КЗ до
ответника, за заплащане на обезщетение
12
От анализа на събрания по делото доказателствен материал се установи по категоричен начин
,че Водачите на участници в ПТП не възприемат опасността своевременно и нямат техническо
време да реагират на аварийно спиране. Водачката И. непосредствено преди удара отклонява
автомобила който управлява на ляво спрямо посоката й на движение и частично навлиза в лентата
за насрещно движение, а водача С. непосредствено преди удара отклонява автомобила „Ауди“ на
дясно спрямо посоката му на движение. Траекторията на автомобилите се пресичат и настъпва кос
удар. Удара е между предна дясна част на автомобила „Опел“ и предна дясна част на автомобила
„Ауди'.Т.е. ПТП е настъпило по вина както на водача,който нарушил правилата за движение по
пътищата и при движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост като не е ползвал
лявата половина от пътя по посока на движението си, навлязъл в насрещната пътна лента и
реализирал сблъсък с движещия се в този момент по нея л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.
№. Произшествието е настъпило както по вина на водача С. , който грубо нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , с поведението си е бил длъжен да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората; чл. 5, ал.
2, т. 4 от ЗДвП - като водач на ППС е бил длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение и в случай на необходимост да спре
при възникване на опасност на движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -бил е длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като
се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения
и не спрял пред появило се препятствие на пътя; чл.8, ал.1 от ЗДвП - като не е ползвал лявата
половина от пътя по посока на движението си, чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП- относно забраната за
навлизане в насрещната лента при пътно платно с двупосочно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне. Водачите не възприемат опасността своевременно и нямат техническо време да
реагират на аварийно спиране. Водачката И. непосредствено преди удара отклонява автомобила
който управлява на ляво спрямо посоката й на движение и частично навлиза в лентата за насрещно
движение, а водача С. непосредствено преди удара отклонява автомобила „Ауди“ на дясно спрямо
посоката му на движение. От сдруга страна с поведението си водачката на л.а“Опел Зафира“
Илинова е поставила сама себе си в невъзможност да избегне ПТП ,като не е съобразила своето
поведение със задължителните разпоредби на ЗДвП и е станала причина за реализирането на ПТП
.
Твърдените обстоятелства от ищците за пряка причинно-следствена връзка между
произшествието,травматичните увреждания на починалия и настъпилата смърт на същия се
потвърждават безспорно и категорично от събрания по делото доказателствен материал-гласни
доказателствени средства и от изготвената съдебно-медицинска експертиза,а именно При
пострадалия Ц. И. е налице тежка „коланна“ травма- гръдно-коремна травма - лентовидно
диагонално кръвонасядане на гърдите и предната коремна стена; множествени двустранни
счупвания на ребрата, хемоторакс и белодробна контузия, напукване на капсулите на слезката,
черния дроб и двата бъбрека, излив на кръв в коремната кухина. При преобръщането на автомобила
и установяването му на таван с последваща деформация на последния е последвал удар на главата в
кората на тавана, водещ до типично концентрично счупване около големия тилен отвор на черепа и
счупвания на костите на черепната основа със вбиване на телата на първи и втори шийни
прешлени, мозъчен кръвоизлив и мозъчен оток. Счупването на костите на дясната предмишница са
получени по огъвъчен механизъм - от удар във дясната врата или таблото на автомобила.
Счупването на дясната бедрена кост в областта на диафизата и и мекотъканите увреждания по
13
крайниците са получени при деформация на купето и проникване на части от автомобила във
вътрешността му.в.л. установява,че в сручая основното увреждане ,довело до настъпване на
смъртта е счупването на черепната основа,получено при преобръщането на автомобила по
таван..Ако то не се е реализирало шансовете за преживяване то при Ц. И. биха били много по-
големи.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор,а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. в този см. Решение № 6 от
28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о. По делото не се спори, че между ответното
застрахователно дружество и делинквента собственик на автомобила е сключена застрахователна
полица № BG/30/122003571304 за застраховка „ГО на автомобилистите“,със срок на валидност от
10.12.2022г. до 09.12.2023г. ,т.е валидна към момента на процесното ПТП от 18.05.2023 г.
Това именно поведение на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП и без
което поведение ПТП-то не би настъпило, респективно–не биха настъпили и претърпените
увреждания довели до летален изход за самия него.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ц. И., тъй като същият е бил с поставен предпазен колан. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен
въпросът и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие
или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с настъпилита смърт на
пострадалия. Според заключението на САТЕ и СМЕ, при настъпване на ПТП е налице тежка
„коланна“ травма- гръдно-коремна травма - лентовидно диагонално кръвонасядане на гърдите и
предната коремна стена; множествени двустранни счупвания на ребрата, хемоторакс и белодробна
контузия, напукване на капсулите на слезката, черния дроб и двата бъбрека, излив на кръв в
коремната кухина.В.л. установява,че при преобръщането на автомобила и установяването му на
таван с последваща деформация на последния е последвал удар на главата в кората на тавана,
водещ до типично концентрично счупване около големия тилен отвор на черепа и счупвания на
костите на черепната основа със вбиване на телата на първи и втори шийни прешлени, мозъчен
кръвоизлив и мозъчен оток.В случая основното увреждане ,довело до настъпване на смъртта е
счупването на черепната основа,получено при преобръщането на автомобила по таван..Ако то не се
е реализирало шансовете за преживяване то при Ц. И. биха били много по-големи.По тези
съображение, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото безспорно са установени
противоправното поведения от страна на делинквента (И. С. ), неговата вина, респ. ,наличието на
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „ГО
на автомобилистите”, както и настъпването на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ неговата отговорност и причинна връзка между извършеното деяние и настъпилия
резултат.
14
Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при непозволено
увреждане, но и определят размера на обезщетението. В тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от 21 юни
2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на това, следва да се
приеме, че като родители на починалия Ц. К.И. ищците по делото са активно легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилата смърт.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – наличието на
емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените болки и страдания, и
справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищците, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването им за всеки
индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при
едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за
определяне на справедливо обезщетение. В Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г. ясно е посочено, че не
се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които имат право
на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е явно, че те не понасят
никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че съдът не може да си служи с
„предположения” и да прилага като критерий „обичайните отношения” между родственици, при
преценката дължи ли се обезщетение и какъв е неговия размер.
Независимо от това, че общото съжителство в едно домакинство между ищците и техния син
е от ранна детска възраст, не опровергава обстоятелството, че между Ц. К.И. и неговите родители
е съществувала дълбока и емоционална връзка. Това се установява от факта, че Ц. К.С. до момента
на произшествието е живеел в един дом с двамата от тях. Дори и когато не е налице съжителство
в едно домакинство, връзката също може да бъде дълбока и емоционална, доколкото липсват данни
за лоши отношения (вж. Решение № 101 от 08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015 г., І т. о.). В
случая е тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между
ищците и техния син. Установено беше, че след загубата на синът си ищците са се променили,
станали са затворени,мрачни, не им се говорело, често ходели на гроба на Ц., затворили се в къщи и
пр.“. Съдът приема, че по несъмнен начин е установена чрез събраните по делото гласни
доказателства силната и трайна близост и обич между ищците и техния син.. Установи се ,че
животът на опечалените родители е напълно преобърнат поради огромната загуба на техния син
,който е бил в разцвета на своите сили .Останал е само спомен в душите на най-близките на Ц. е
бил надеждата за спокойни старини на С. и К. ,разчитали са на него във всяко едно отношение.
15
Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на
особено близка привързаност, в резултат на която смъртта е причинила морални страдания с
интензитет,не надхвърлящ обичайния.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че са доказани всички предпоставки
за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно ,че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника
лице, вследствие на което била причинена смъртта на Д. в резултат на което ищците С. С. и К. И.
са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба
на своя син Ц. К.И..
Вредите за всеки един от двамата ищци са безспорно доказани и всички тези обстоятелства
следва да се имат предвид при определяне размера на паричните обезщетения, при спазване
принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да се определи по справедливост от съда,
като се вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищците вследствие причинената смърт на синът им, като се вземат пред вид всички
обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение е
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния ,като е
необходимо да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2022 г.
обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Същевременно от събраните доказателства се установява, че преживяната психическа травма
е с еднаква тежест и интензитет по отношение ищците, тъй като Ц. К.И. е бил единствената упора
в живота на родителите си както бе доказано,че е бил особено близък и с двамата и е имал силна
и трайна емоционална връзка на обич. Доказа се, че загубата му се е отразила много тежко, като до
момента на смъртта си в хода на делото, не са могли да я преодолеят.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички изискуеми
кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав, пораждащ отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД , като приетият за справедлив
размер на обезщетението от по 200 000 лева, не следва да бъде намален със съответен процент ,
поради липса на съпричиняване от което следва, че искът за неимуществени вреди за всеки един от
ищците се явява основателен за сумата от по 200 000лева. предявен като частичен иск от 220
000лв. за всеки един от ищците. .При това положение ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищците в посочения по-горе
размер,ведно с дължимите лихви за забава при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, която е
приложима в случая.
Съгласно така цитираната законова норма визирана по-горе законната лихва върху
обезщетението се дължи от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случаят ищците са поискали от застрахователя
16
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди на
07.07.2023 г. С оглед възприетото в съдебната практика на ВКС, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава..
Съществуват доказателства за произнасяне от страна на ЗАД“Далл Богг Живот и здраве“АД за
представяне на допълнителни доказателства съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, и липса на окончателно
произнасяне по заявената претенция след изтичането на тримесечния срок. Поради това началният
момент на дължимата лихва трябва да се определи при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1
от КЗ ,или считано от 07.10.2023 г. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от
датата на уведомяването, предвид изрично предвидения срок за произнасяне по претенцията
визиран в чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 588 от КЗ.
С оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
изплащане на дължимата законна лихва за забава върху главницата от 400 000лв. считано от
07.10.2023г. . до окончателното и изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса в р-р на 16 000лв.. върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за двамата ищци в общ размер на 400 000 лева ,както и сумата в р-р на
671,76лв. изплатено възнаграждение на вещото лице и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д. т. в
размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищците са претендирали определяне на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ат ЗАдв. Според
така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна
защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв.,като в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците адв.П.К. от САК дължима сума за адв.възнаграждение.
Във оформеното искане от адв.К. за определяне на разноски е посочено, че се претендира
присъждане на адв. хонорар, като в този случай се дължим адв хонорар на адв.П. К. от САК за
осъществено процесуално предстнавителство по делото съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото за всеки един от ищците .Затова и присъждането на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА под минималния предвиден в горната наредба
размер е оправдано,а е и допустимо,като се има предвид възприетата вече /и споделяна от
настоящия състав/ практика на съдилищата,че при определяне на такова възнаграждение съдът не е
длъжен да се съобрази с минимума по тази наредба предвид решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 по преюдициално запитване,имащо задължителен за съдилищата характер
съгласно чл.633 от ГПК.В предвид на това съдът определя адв.възнаграждение на адв.П.К. от САК
за осъществено процесуално представителство по делото в р-р по на 6 325лв. .за всеки един от тях
или общо сумата в р-р на 12 650лв. . съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът не е представил доказателства за присъждане на разноски и такива не следва
17
да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М.Димитров. " № 1, да заплати на С. В.
С., ЕГН:********** и на К. Ц. И. ,ЕГН:********** двамата от с.К.,ул.“С.“№ сумата в р-р по на 200
000лв. /двеста хиляди/ лева за всеки един от тях ,като частичен иск от по 220 000лв. за всеки от тях
за причинените им неимуществени вреди болки и страдания вследствие смъртта на сина им Ц. К. И.
,настъпила в резултат на ПТП от 18.05.2023г. ведно със законната лихва от 07.10.2023 г. до
окончателното плащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М. Димитров " №1, да заплати на
адвокат П. К. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАдвС №**********,
адрес: гр. С., ул. "Ц. А. " № ,, ет., сумата в р-р на 12 650 (дванадесет хиляди шестотин и петдесет )
лева, представляващи адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на
двамата ищци по делото С. В. С. и К. Ц. И. с п.а и ЕГН-та , съразмерно на уважените размери
искове, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М. Д.имитров" № 1, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева – държавна такса за
уважените в пълен размер искове, и сумата в р-р на 671,76лв. депозити за експертизи на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
18