Решение по дело №3577/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 954
Дата: 15 юни 2025 г.
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20244520103577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Русе, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520103577 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл.45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Е.К. твърди, че на 04.03.2022 г. около 15,3 часа управлявал
собствения си лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. №
*******************, като в автомобила били заедно с Г. Д. Р. и Е. Е. Л..
Ищецът се движил в средната пътна лента на бул. „България“ № 154, посока
ГКПП Дунав мост. При приближаването на бул. „България“ № 154 в дясната
лента в същата посока, малко пред ищеца се движели два автомобила.
Първият от тях бил управляван от М. В. М., който намалил скоростта и подал
десен пътепоказател, за да се качи на тротоара, оформен и като подход към
жилищни сгради. Водачът на втория автомобил бил ответника Б. Д.. Той късно
възприел, че автомобилът пред него е намалил скоростта и дистанцията между
двата автомобила бързо намаляла. Вместо да намали скоростта си, за да
предотврати сблъсък, ответникът рязко преминал от дяна в средна пътна
лента. Чрез тази маневра рязко навлязъл в лентата на ищеца, при което лекия
автомобил, управляван от ответника навлязъл в опасната зона на спиране на
ищеца и не успял да предотврати удара, като с предната част на автомобила си
ударил задната част на управлявания от ответника автомобил марка „Дачия
1
Логан“, с рег. № ************. Последният от удара се завъртял по посока на
часовниковата стрелка, напуснал пътното платно и със задната си част се
ударил в стълб на тролейбусната мрежа. Произшествието било в резултат от
рязко преминаване на автомобила, управляван от ответника от дясна в средна
пътна лента, без да осигури предимство на движещите се по тази лента
автомобили, в случая на този, управляван от ищеца. В резултат на
настъпилото произшествие по лекия автомобил на ищеца настъпили
увреждания по цялата предна част на автомобила в това число двигателя,
охладителната система, кормилната и т. н. Ремонта на автомобила не бил
целесъобразен, тъй като разходите за ремонт щели да бъдат по-вече от
стойността на самия автомобил. Заявява, че остатъчната стойност била в
размер на 1000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, предявени като частичен от общо дължимата сума от
9000 лена на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
04.03.2022 г. до окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК с отговор на исковата молба ответника
Джеляйдинов оспорва предявения иск. Заявява, че на посочената в исковата
молба дата действително е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с peг. № *********. Движел в средната лента на
пътното платно по бул. „България“ в гр. Русе в посока „Дунав мост“. Пред
него нямало други автомобили. По време на движение видял на дясното
странично огледало лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, който се
движел в крайна дясна лента. Видял, че Фордът се качил на тротоара вдясно,
след което подал десен мигач и тъй като пътната лента била свободна се
престроил в крайна дясна пътна лента с цел да продължи движението си по
бул. „Волов“. Погледнал в огледалото за обратно виждане и забелязал лек
автомобил марка „Ауди“ /за който впоследствие разбрал, че се управлява от
ищеца/, който се движел с висока скорост в лявата пътна лента. Заявява, че при
движението си между средна и дясна лента усетил удар в задната част на
автомобила си. В следствие на него автомобилът му се завъртял и се
позиционирал между уличен ел. стълб и магазин, а Ауди-то било
позиционирано право в посока „Дунав мост“.
2
Тъй като получил леки наранявания от удара, мъжът, който работел в
магазина, позвънил на Спешен телефон 112. Пристигнал автомобил на
„Спешна помощ“ и полиция. От полицейските служители разбрал, че водачът
на Аудито не го е видял на пътя.
Заявява, че управляваният от ответника лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“ с peг. № ******** бил със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към 3К „Лев инс“ АД, полица ****************
Счита, че няма вина за настъпилото ПТП и не е допуснал нарушение на
правилата за движение съгласно ЗДвП, с което виновно поведение да е станал
причина за настъпването на имуществени вреди, изразяващи се в повреди по
лекия автомобил на ищеца.
В тази връзка моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., който поддържа
исковата молба. Съдът е допуснал изменение на предявения частичен иск чрез
увеличаването му по размер, като искът е увеличен в размер на сумата от 7690
лева, предявен като частичен от общо дължимата сума от 9000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 04.03.2022 г. В писмено становище
заявява, че от събраните по делото доказателства и изслушаната САТЕ се
установявало, че стойността на евентуален ремонт на лекия автомобил,
собственост на ищеца възлиза на 9032,00 лева. С оглед заключението на
вещото лице, че ищецът се е движил с над разрешената скорост, уврежданията
на лекия автомобил били на стойност от около 30 % от така настъпилите
увреждания. Счита, че така предявения от него иск за сумата от 7690,00 лева
като частичен от сумата от 9 000 лева следва да бъде уважен за сумата от
3010,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. За
горницата от 3010,00 лева до предявения размер от 7690,00 лева като частичен
от сумата от 9000, 00 лева искът следвало да бъде отхвърлен. Според ищеца
по този начин се отразявало участието на пострадалия в причиняването на
общата вреда.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. П. П..
Поддържа отговора на искова молба. В писмено становище заявява, че от
изготвеното становище се установява, че инцидента е настъпил при
съпричиняване от страна ищеца за настъпването на вредоносния резултат, а
3
именно чрез движение със скорост над допустимата. Според вещото лице
повредите по автомобила на ищеца биха били значително по-малки, ако
същият е управлявал с разрешената скорост от 60 км/час. Предвид на това
счита предявения иск за основателен до размер от 2000 лева като за горницата
до пълно предявения размер от 7690,00 лева като частичен от сумата от
9000,00 лева искът следвало да бъде отхвърлен.
Третата страна – помагач на страната на ответника, „ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС – част І
на л.а. „Ауди А 3“ с рег. № *******************, видно от което е, че
собственик на процесния автомобил е ищеца А. Е. К..
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали №
************* г., ведно План-схема на ПТП към констативен протокол №
************* г., видно от който е, че на 04.03.2022 г., около 15,40 ч. в гр.
Русе, по бул. „България“, на 30 м. преди ПВ с бул.“Христо Ботев“ е
настъпило ПТП с двама участници – л.а. „Ауди А 3“ с рег. №
*******************, собственост на ищеца и л.а. „Дачия, Логан“ с peг. №
********, собственост на ответника. В обстоятелства е причини за ПТП е
посочен, че участник 1 при избиране на скоростта си на движение, не се
съобразява с интензивността на движение, като блъска преминаващия от
дясна в средна лента участник 2, с предната част в задната част на МПС.
Видно от представения по делото АУАН бл. №************** на ищеца
е съставен акт за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Въз
основа на акта срещу ищеца било издадено наказателно постановление
*********** г. на Началник група МВР, сектор ПП Русе за извършеното
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лева. С Решение №
************* г. по АНД № *********** г. по описа на РРС, наказателното
постановление било отменено.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза. В
заключението си вещото лице определя механизма на настъпване на
4
процесното ПТП: На 04.03.2022г. около 15,30 часа водачът на лек автомобил
Ауди А3 с peг. № ************* А. Е. К. се движи по бул. „България“ в
посока Дунав мост в средната лента за движение със скорост около 60 км/час.
В района на №154 в дясната лента пред него се движат два автомобила.
Първият от тях намалява скоростта си за да се качи вдясно на подход към
жилищни сгради по булеварда. Водачът на втория автомобил „Дачия Логан“ с
peг. № ************ - ответника Б. Д. късно възприема, че автомобила пред
него намалява скоростта си и за да предотврати челен сблъсък с него внезапно
преминава от дясната в средната пътна лента за движение, като навлиза в
опасната зона за спиране на управлявания от водача К. л.а. „Ауди А3“.
Водачът К. не успява да намали скоростта си на движение и блъска в задната
част лек автомобил „Дачия Логан“. Удара между двата автомобила е челен
заден нецентрален, като от удара л.а. „Дачия Логан“ се завърта по
часовниковата стрелка, напуска пътното платно и със задната си част се удря в
стълб на тролейбусната мрежа. В резултат на произшествието настъпват
значителни материални щети по двата автомобила.
Според заключението на вещото лице пазарна стойност на лек
автомобил „ Ауди А3“ с peг. № ******************* с дата на първоначална
регистрация 08.09. 2006 г. към момента на ПТП – 04.03.2022г. е в размер на
9590,00 лв.
Вещото лице е определило остатъчната стойност на лек автомобил
„Ауди АЗ“ с peг. № ******************* след настъпване на ПТП в размер
1900,00 лв. Определило е средна пазарна стойност на ремонт на увредения
лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ******************* в ПТП от
04.03.20232г. в размер на 9032,00 лева. В конкретния случай стойността на
ремонта - 9032,00 лв. ще превиши 75%, от пазарната цена на автомобила към
датата на ПТП и ремонта е икономически нецелесъобразен. Това определя
щетата като тотална.
Водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ******************* А. К. не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране или чрез странично
отклоняване при установената му скорост на движение.
Вещото лице е дало отговор на допълнителни въпроси на съдебно-
автотехническа експертиза: Според експерта относителната скорост на
движение на л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ******************* в момента на удара
5
е 67,4 км/час. Скоростта на движение на л.а. „Дачия Логан“ в момента на
удара е била не по-голяма от 30 км/час. В този случай абсолютната скоростна
движение на л.а. „Ауди А3“ спрямо непосредствено преди настъпване на ПТП
е била около 97 км/час. Процесното произшествие би настъпило при
абсолютна скорост на движение на л.а. „Ауди А3“ с 60 км/час, но то било с по-
малки последствия за двата автомобила. Лек автомобил „Дачия Логан“ е
попаднал в опасната зона за спиране на л.а. “Ауди А3“, ако той се е движел с
60 км/час.
В съдебно заседание вещото лице Н. Н. уточни, че ако двата автомобила
се бяха ударили с по-ниска скорост, стойността би била 30 % от стойността на
това, което е определил като щета.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира реализиране на
отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД с оглед изложените твърдения в
исковата молба. Непозволеното увреждане представлява сложен юридически
състав, елементите на който са: деяние - действие или бездействие, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Деликтна отговорност
може да се реализира, само когато между действията и увреждането
съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените елементи на
деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2
ЗЗД. В този смисъл, уважаването на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е предпоставено
от установяването от страна на ищеца на възникването на описаното в
исковата молба ПТП; настъпването на твърдяните от него вреди;
обстоятелството, че вредите са причинени от ответника; наличието причинно-
следствената връзка между настъпването на ПТП и причинените вреди, както
и размера на последните. В тежест на ответника е да докаже наведените от
него в отговора на исковата молба възражения за недължимост на
обезщетението.
Безспорно между страните е, а и от събраните доказателства се
установя, че на 04.03.2022г. около 15,30 часа ищецът управлявал собствения
си лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ************* , като се движел по бул.
„България“ в посока „Дунав мост“ в средната лента за движение. Скоростта му
на движение била около 97 км/час, при разрешена в този пътен участък 60
6
км/час. В същото време ответникът управлявал собствения си лек автомобил
– „Дачия Логан“ с peг. № ************, като се движел дясната пътна лента, а
пред него се движел трети автомобил. В района на №154 по булеварда, този
трети автомобил намалил скоростта си, за да се качи вдясно на подход към
жилищни сгради по булеварда. Ответникът късно възприел, че автомобила
пред него е намалил скоростта си и за да предотврати челен сблъсък с него,
внезапно преминал от дясната в средната пътна лента за движение, като
навлязъл в опасната зона за спиране на управлявания от ищеца лек автомобил
„Ауди А3“. Последният не успял да намали спре и блъснал в задната част
лекия автомобил управляван от ответника. Ударът между двата автомобила
бил челен заден нецентрален, като от удара лек автомобил „Дачия Логан“ се
завъртял по часовниковата стрелка, напуснал пътното платно и със задната си
част се ударил в стълб на тролейбусната мрежа. Скоростта на лекия автомобил
„Ауди А3“ непосредствено преди удара била около 67 км/час.
Съдът намира, че въз основа на изслушаната и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна такава, по несъмнен
начин се установява механизма на настъпването на пътнотранспортното
произшествие. В случая водачът на лекия автомобил „Дачия Логан“ е
навлязъл в платното за движение на автомобил „Ауди А3“, с което е станал
причина за настъпване на ПТП. При така събраните доказателства,
настоящият състав намира, че вината за ПТП е изцяло във водача на „Дачия
Логан“. Същият е предприел маневра за преминаване, без да се съобрази с
местоположението на лек автомобил „Ауди А3“. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2
от Закона за движението по пътищата водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да влезе между
паркираните превозни средства или да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, а при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Горното не се оспорва от страните.
Не се спори и причинно следствената връзка между удара на двата
автомобила и настъпилите за лек автомобил „Ауди А3“ с peг. №
7
*************, собственост на А. Е. К. щети. Безспорен е и техния размер –
9032,00 лева.
С оглед становищата на страните в писмените бележки по делото налице
е съпричиняване на водача на лекия автомобил „Ауди А3“, който се е движил
над разрешената от 60 км/час за този участък от булеварда скорост. Спорно е
в какъв размер да бъде определено съпричиняването.
В съдебно заседание вещото лице поясни, че ако ищецът не се е движил
със скорост от 97 км/час, а с разрешената от 60 км/час, то уврежданията по
лекия автомобил „Ауди А3“ биха били на стойност от около 30% от така
настъпилите увреждания. Съдът няма основание да не дава вяра на изразеното
становище на вещото лице, а и по делото не се събраха доказателства,
оборващи това становище. Предвид това основателно се явява изразеното от
процесуалния представител на ищеца становище, че уврежданията по лекия
автомобил биха били на стойност от около 30 % от така настъпилите
увреждания, ако водачът бе управлявал с разрешената скорост.
Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на
вредите и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва
да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилия
инцидент и вредите, съдът приема, че е налице съпричиняване в размер на 33
%, поради което обезщетението за имуществени вреди, възлизащо на сумата
от 9032,00 лева следва да се намали с посочения процент на съпричиняване.
Предвид изложеното искът за присъждане на обезщетение за настъпили
имуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 2098,56 лева, като за
разликата от този размер до пълно претендирания от 7960,00 лева като
частичен от сумата от 9000,00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
Отговорността на ответника е деликтна и съответно задължението за
заплащане на главницата е изискуемо веднага - от момента на настъпването на
вредите и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за
забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима - длъжникът се счита в забава от момента на възникване на
главното задължение /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. От този момент той дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е
парично, е в размер законната лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Претендират се разноски в общ размер от 199,60лв. –за заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и заплатено адвокатско
възнаграждение. Действително ищецът е внесъл сума за депозит за свидетел в
размер от 40,00 лева, но с оглед, че свидетелят не е намерен, внесения депозит
не следва да се възлага в тежест на ответната страна. След направени от съда
изчисления съразмерно уважената искова претенция, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството в размер 534,22
лева.
От ответника се претендират разноски, като не е представен списък по
чл.80 от ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
видно от който е, че ответникът е заплатил на осъщественото процесуално
представителство по делото сумата от 600 лева. Ищецът трябва да бъде
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 436,26
лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Р.Д.., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул.
************* ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. К., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Русе, ****************, на основание чл. 45 от ЗЗД, СУМАТА от
2098,65 лв. (две хиляди деветдесет и осем лева и 65 ст.), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А3“ с
peг. № *************, собственост на А. Е. К. в резултат пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на
деликта – 04.03.2022г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 2098,56 лева до пълно предявения размер от 7690,00 като
частичен от сумата от 9000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Р.Д.., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Русе, ул. ************* да заплати на А. Е. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Русе, **************** сумата от 534,22
лева (петстотин тридесет и четири лева и 22 ст.), представяваща разноски по
9
делото, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А. Е. К., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Русе, **************** да заплати на Б.Р.Д.., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. ************* сумата от 436,26
лева (четиристотин тридесет и шест лева и 26 ст.), представяваща разноски по
делото, съразмерно отхвълената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.Симеоновско шосе 67 А, на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10