Определение по дело №927/2019 на Административен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  571                                          10.12.2019год.                                 гр. Стара Загора

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                  СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

като разгледа докладваното адм.дело № 927 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.217, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл. 166, ал.4 от АПК.

 

  Образувано е по жалба на П.М.М. *** против Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е наредено на П.М., в качеството й на собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68850.516.516.1.3 в УПИ XXI-2201, кв.49 а по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес гр.Стара Загора, ул.“Димитър Наумов“№ 22, да извърши премахване на преграда от PVC материал, намиращ се на южната къса оградна част на северната тераса.  В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при допуснати  съществени нарушения на административно-производствените правила, и по- конкретно – при неспазване изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ.  Направено е и изрично искане за спиране изпълнението на заповедта, на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ, до приключване на съдебното производство.  

Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, е от категорията индивидуални административни актове, обжалването на които не спира изпълнението, съгласно специалната норма на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ. В ал. 2 от същата разпоредба се предвижда, че съдът може да спре изпълнението на административния акт, издаден на посоченото основание. Тъй като в специалната разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ не са конкретизирани основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, то предвид препращащата норма на чл. 219 ЗУТ следва да намери приложение общата норма на чл. 166, ал.4 във вр с ал.2 АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда,  ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В контекста на това нормативно предписание съдът намира направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

При преценката за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение предпоставките за спиране са уредени в хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал.2 от АПК, а именно допуснатото по закон предварително изпълнение да причини на молителя значителна и трудно поправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес, в защита на който законът е въвел предварителното изпълнение. Тежестта за доказване на възможността за настъпване на вредата, както на характера и размера й, се носи от оспорващия. В случая такива доказателства не се сочат и не са ангажирани от жалбоподателката. В жалбата не се съдържа нито един довод в подкрепа на направеното искане за спиране, липсва дори твърдение за настъпване на значителни или труднопоправими вреди в резултат от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът не може да замества самостоятелно липсата на конкретика в тази насока с негови предположения. Освен това предвид вида на конструкцията не може да се направи обоснован извод, че с премахването на описаната в заповедта PVC преграда за адресата на акта ще настъпят вреди, които по естеството си ще бъдат значителни или труднопоправими, каквото условие законът поставя, за да бъде постановено от съда спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. 

 

По изложените доводи настоящият съдебен състав приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора община е неоснователно.

 

С оглед на това и на основание чл. 166 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 9 от ЗУТ, Старозагорският административен съд

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на П.М.М. *** за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора,  като неоснователно.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: