РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. гр. Хасково, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на Д. А. Т. против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г.
на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните
имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Куба I“ в частта за
имот с идентификатор № 77195.706.440.
Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ бр. 51
от 28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, бил
одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р.
„Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на град
Хасково, община Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на
областния управител не била обжалвана от жалбоподателката поради неуведомяването и
като заинтересована страна поради което със Заповед № 470/24.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а. ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, вр. с § 4б ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение № 36-51/01.04.1998г. на
ОСЗГ, издадено на основание но чл. 14. ал. 1 т.3 от ЗСПЗЗ по подадено заявление № 50905
по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скици № 4313/10.03.2021г., № 4314/10.03.2021г., № 4315/10.03.2021г.,
№ 4316/10.03.2021г., № 4317/10.03.2021г., № 4318/10.03.2021г. и № 4319/10.03.2021г. било
наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР
1
на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж., върху следния недвижим имот, включен в т.4 на
заповедта, представляващ новообразуван имот в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково
с идентификатор № 77195.706.440. ж.р. „КУБА", землище на гр. Хасково, с площ от 587 кв.
м. при граници и съседи: 1. 77195.706.557, Двор: 2. 77195.706.525, Двор; 3. 77195.706.441,
Двор: 4. 77195.706.74, Двор, 5. 77195.706.75, Двор, 6. 77195.706.439, Двор и 7. 77195.706.401,
Улица. Посочената Заповед на кмета на Община Хасково била обжалвана от
жалбоподателката пред PC - Хасково в законния срок и по подадената от нея жалба било
образувано адм./гр. дело № 1880/2022г. на PC - Хасково.
Поддържа се в жалбата, че със заповедта на Кмета на Община Хасково, на
жалбоподателката Д. А. Т. се отнемали 587 кв.м. с процесния новообразуван имот с
идентификатор № 77195.706.440, част от имот с идентификатор № 77195.706.440, стар
идентификатор № 77195.706.72 и номер по предходен план 77195.706.72 и 77195.706.73.
Този новообразуван имот предстявлявал първоначално лозе от 1.4 дка., собственост на
наследодателя на жалбоподателката – Т. Т. Т., б.ж. на гр. Х., починал на *****. в гр.
Хасково. Цитирания имот попадал в местност „Ючките лозя", сега ж.р. „Куба", землище на
гр. Хасково.
В случая с одобрения ПНИ и включването в неговия обхват на имот с
идентификатор № 77195.706.440 с площ от 587 кв.м., съществено било засегнато правото на
собственост на жалбоподателката и поради това за последната бил налице правен интерес да
иска прогласяване нищожността на Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен
управител на област Хасково в частта на одобрения ПНИ, относно новообразуван имот с
идентификатор № 77195.706.440, върху който имот се възстановявало правото на
собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж., тъй
като същата била издадена в противоречие със закона. Липсвали условията
(предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма - §4з, ал.
2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4к и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаденият акт в обжалваната част бил
изцяло лишен от законова опора. При издаването на обжалвания акт бил допуснат тежък
порок на основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
На първо място, според жалбоподателката, тя следвало задължително да бъде
уведомена, както за започнатото производство, така и относно издадената Заповед на
Областен Управител, за да упражни надлежно правото си на защита, което съществено било
засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ, тъй като предвид
практиката на ВАС, заповедите на областните управители, с които на основание § 4к, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на новообразуваните имоти, представлявали
индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягат права или законни
интереси на определен, а не на неопределен брой лица. Не било ясно, как имота с
идентификатор № 77195.706.440 с площ от 587кв.м. бил новообразуван, след като същият
бил собствен на жалбоподателката съгласно НА за удостоверяване право на собственост
върху недвижим имот по наследство и давностно владение № 39, том IV-ти, peг. № 8504,
2
дело № 566 от 2011г. на нотариус Капка Воинска с район на действие PC - Хасково и бил
със същия идентификатор. Наред с това, видно било от издаденото от Община Хасково
удостоверение № ТС-265/15.09.2011г. от Община Хасково, че ПИ с идентификатор №
77195.706.440 в местност „КУБА-1" не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като не е бил придобит по реда на §4 и следващите разпоредби от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случая били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8. чл. 12 и чл. 26 от АПК. С оглед
изложеното и правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, се иска
съдът да приеме, че не е настъпила преклузия по отношение на срока за обжалване на ИАА
за неговата законосъобразност пред съд и да възстанови срока за обжалване на заповедта за
законосъобразност пред PC, поради ненадлежното уведомяване на жалбоподателката като
заинтересувано лице, респ. да извърши контрол и за законосъобразност, ведно е отправеното
искане за обявяване на нищожност. Отделно от това била нарушена и процедурата по
уведомяване по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което било нарушено съществено
правото на жалбоподателите по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от ЕКПЧ.
Изложено е по-нататък, че процесният имот не попада в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което не попадал и в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следва
да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона и съответно
прогласена за нищожна. Това било така, тъй като според издаденото удостоверение № ТС-
265/15.09.2011г. от Община Хасково, ПИ с идентификатор № 77195.706.440 в местност
„КУБА-1" не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е придобит по реда
на §4 и следващите разпоредби от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това ПНИ се създавал от 2000г. и
бил одобрен с процесната заповед през 2019г. Жалбоподателката Д. А. Т. била собственик
на имота с идентификатор № 77195.706.440 с площ от 587 кв.м., съгласно НА за собственост
на недвижим имот придобит по наследство и давност № 39, том IV-ти, peг. № 8504, дело №
566 от 2011г., представляващ: Поземлен имот с идентификатор № 77195.706.440 по
кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК - София и Заповед № КД -14-26-86/28.04.2010г. на Началника на СГКК - Хасково с
адрес: местност „Куба I“, с площ от 587 кв.м. с трайно предназначение, урбанизирана, стар
идентификатор 77195.706.72 и номер по предходен план - 77395.706.72 и 77195.706.73,
незастроен, при съседи: 77195.706.439; 77195.706.71; 77195.706.401; 77195.706.36;
77195.706.441; 77195.706.74 и 77195.706.75, като освен това жалбоподателката декларирала
имота си прел данъчна служба при Община Хасково и съответно заплащала данък на
последния.
Първоначално процесния недвижим имот бил собственост на общия наследодател Т.
Т.Т., съгласно НА за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 90, том V-
ти, дело № 370/1979г. на ХРС, който по това време е бил в брак с Н.Д. Т.. Представлявал
„ЛОЗЕ“ от 1.4 дка, находящ се в местност „Ючките лозя '' (сега ж.р. ,,КУБА"), Хасковско
землище при граници: Г. С. Х., Д. М. М., Х.К. Т. и Т. Т. В.. Приживе с НА за дарение на
недвижим имот № 23, том III-ти, дело 801/1988г. на нотариус при ХРС, съпрузите Т. Т. Т. и
3
Н. Д. Т. дарили на двамата си синове Т. Т. Т., починал на ***** г. и Д. Т. Т., починал на
***** г. недвижим имот представляващ вече „НИВА" с площ от 1.4 дка, находяща се в
местността „О-в КУБА'', Хасковско землище, представляваща парцел 87, попадащ в район за
отдих и почивка извън строителните черти на гр. Хасково при граници на цялата нива: Г. С.
Х., Д. М. М., Х. К. Т. и Т. Т. В.
Със Заповед № КД-14-26-86/28.04.2010 г. на Началник СГКК - гр. Хасково, на
основание чл. 54, ал. 1 и чл. 54, ал. 5 от ЗКИР и Заповед № 300-152/29.10.2003г. на ИД на
АГКК - гр. София, връзка със заявление вх. № 94-2599/13.04.2010 г. на жалбоподателката Д.
А. Т. и приложените към него документи и материали, било одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Хасково, община
Хасково. ЕКАТТЕ 77195, като в ККР били нанесени нови обекти, както следва: ПИ с
идентификатор № 77195.706.441 с площ от 603 кв.м., собственост на наследници на Т. Т. Т.,
въз основа на НА № 23, том 3, дело 801/10.06.1988г. на ХРС; сграда с идентификатор №
77195.706.441.1, площ от 21 кв.м. с предназначение: Друг вид сграда за обитаване и сграда с
идентификатор № 77195,706.441.2, с площ от 10 кв.м. с предназначение: Друг вид сграда за
обитаване; Промяна в границите на съществуващ обект в КККР: на ПИ с идентификатор №
77195.706.440 с площ от 587 кв.м., собственост на наследниците на Д. Т. Т. като след
промяната процесният имот запазвал идентификатора и площта си. Промяната била
извършена съгласно Решение на PC - Хасково от 12.02.2010 г., постановено по гр.д. №
2353/2009г., влязло в законна сила на 05.03.2010г. и вписано под № 124, том 2-ри, peг. №
1933 в Служба по вписванията при PC - Хасково.
В случая новообразувания имот с идентификатор № 77195.706.440, който бил част от
ПИ с идентификатор № 77195.706.440 и стар идентификатор № 77195.706.72 и №
77195.706.73 бил съдебно установен в полза на жалбоподателя със „СПН" и било
недопустимо да бъде пререшаван с включването му като новообразуван в ПНИ и съответно
възстановяван със Заповед на Кмета на Община Хасково.
Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
9/08.04.2019г. на Областен управител на област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти по §4 следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Куба I", гр. Хасково в
нарушение на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ПЗСПЗЗ включила процесния имот в ПНИ. Новообразуваният
имот, предмет на заповедта за възстановяване на Кмета на Община Хасково бил с един и
същ идентификатор № 77195.706.440 и преди да бъде включен като такъв в ПНИ и не
ставало ясно как последният бил новообразуван и по какви критерии бил включен в ПНИ
като такъв.
В конкретния случай процесният имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде
отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона. В случаите, когато
върху земи имало предоставено право на ползване по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, то се прекратява по
4
силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицата ползватели, каквато жалбоподателката не била, които
построили в предоставените за ползване имоти сгради до 1 март 1991 г. или чиито
предоставени за ползване земи представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е
единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът, могат да придобият правото на собственост, ако заплатят земите,
съгласно условията посочени в §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед осъществяването на тези
техни права, възстановяването на собствеността в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
осъществявало по особен ред, регламентиран в §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 – 28б от
ППЗСПЗЗ. Процедурата включвала съставяне на план за новообразуваните имоти, с който се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява, по реда на § 4к ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните
и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Оспорваната заповед следвало да бъде отменена
като неотговаряща на материалните изисквания на закона и съответно прогласена за
нищожна.
На следващо място се сочи в жалбата, че обжалваната заповед е била издадена на
основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а възстановяването,
съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти се
извършвало със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти /ПНИ/ по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 28. ал. 4 от ППЗСПЗЗ сочела,
че с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ като ПНИ се изработва в
мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и съдържа границите
и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните
улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на
имотите, който е неразделна част от ПНИ, като последният се изработва в графичен и в
цифров вид.
В конкретния случай, новообразувания имот с идентификатор № 77195.706.440 бил и
съдебно установен с Решението на PC - Хасково от 12.02.2010г. по гр.д. № 2353/2009 г.,
влязло в законна сила на 05.03.2010г. като било недопустимо спорът да бъде пререшаван с
включването на имота като новообразуван в ПНИ и съответно възстановен със Заповед на
Кмета на Община Хасково. Процесният имот не бил новообразуван и същият следвало да се
изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план
по ал.1на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен
по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред.
При прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно земите по § 4, § 4б и § 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ от 10.02.1999г., не можело да бъдат направени релевантни изводи относно
съответствието на плана в обжалваната му част с посочените нормативни изисквания при
изготвяне на плана. Не били посочени никакви конкретни изисквания, на които следвало да
5
съответства планът на новообразуваните имоти, не били посочени и характерните
особености на общината, както и данните, посочени в т. 1 -10 на ал. 10 на чл. 28, вкл. и тези
на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
В разглеждания спор компетентният орган приел решение, с което не се постигала
целта, опредЕ. от основанието за приемане по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от
ЗА във връзка с §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а именно върху имот с
идентификатор № 77195.706.440 да се възстанови правото на собственост при условията на
§ 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж..
Ето защо, издадената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково била нищожна в частта, касаеща новообразуван имот с идентификатор №
77195.706.440, върху който имот се възстановявало правото на собственост при условията
на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж.
По изложените съображения, се поддържа становището, че издадената Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в оспорваната част е
нищожна като издадена в противоречие със закона. Алтернативно, се иска съдът да
възстанови срока за обжалване на заповедта за законосъобразност пред PC, поради
ненадлежното уведомяване на жалбоподателката и следователно да извърши контрол и за
законосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез
пълномощника си в лицето на адв. В. Л. от АК - Хасково, поддържа всички изложени в
жалбата доводи като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково, както и заинтересованите
страни Т. Ж. Ж., Б. Р. Ж., З. А. Ж., Г. Н. Ж., И. М. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж. и Д. Н. Ж., не се
представляват в открито съдебно заседание и не вземат писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна И. Н. Д., чрез назначения й особен представител адв. В. Д.
от АК – Хасково оспорва жалбата като счита издадената заповед за правилна и
законосъобразна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи
за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. В ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е обнародвано и съобщението на Община Хасково,
на основание чл.28б ал.4 ПЗРЗСПЗЗ , на заинтересованите лица, че е изработен ПНИ на
6
земи по § 4 и следв. ПЗРЗСПЗЗ, бивши местности „Орфей“ (сега ж.р.Орфей), Изгрев (сега
част от ж.р. Изгрев), Куба 1 (сега част от ж.р. Куба) и местност Халилово – юг. След
изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. Не се спори, че
посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателката, а и
същото се установява от писмо с вх. рег. № 7576/13.06.2023 г. на ответника, видно от което
по отношение на имот с идентификатор 77195.706.440 не е постъпвала жалба срещу
административния акт и същата е влязла в законна сила. В ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е
обнародвано и съобщението на Община Хасково, на основание чл.28б ал.4 ПЗРЗСПЗЗ , на
заинтересованите лица, че е изработен ПНИ на земи по § 4 и следв. ПЗРЗСПЗЗ, бивши
местности „Орфей“ (сега ж.р.Орфей), Изгрев (сега част от ж.р. Изгрев), Куба 1 (сега част от
ж.р. Куба) и местност Халилово – юг.
Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени и
Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.;
Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от
Община Хасково; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената
Заповед ДС-28- 2/28.06.2019 г.; Извадка от ДВ бр. 55/12.07.2019 г. , в който е публикувана
Заповед ДС-28-2/28.06.2019 г.; Констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставяне на
обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед ДС-28-1/11.06.2019 г.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от
от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково и Протокол № 3 от заседание на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен
управител на Област Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен
управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се
установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от
ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“,
ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково,
обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен
управител на Област Хасково.
В представеното от ответника извлечение от регистър на новообразуваните имоти по
§4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Куба - 1“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно
7
предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира
и процесният новообразуван имот № 77195.706.440 с площ от 587 кв.м., идентичен по номер
и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария
имот; със стар № 86 север, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена
площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – Д. Н. Ж., без данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план; за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ;
с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50905;
име на стария собственик – Д. Н. Ж.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание
за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.
Хасково, община Хасково; График на анкетиране на собствениците на земеделски земи,
попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и допълнителен график, ведно с протоколи
от проведена анкета със собствениците на земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и на жилищен район „Куба“ гр. Хасково, касаещ процесния имот
(л.173), според която анкетирането е извършено от М. Д. Ж., който е посочил, че нива от
20.000 дка (19.00 дка) в местност Ючки лозя не включва имоти с номера 87 и 86 в местност
по § 4 „Куба“, които за зачертани. Приложени са и списък на имотите, предоставени за
ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС, както и такъв на всички ползватели,
платили суми по банкова сметка за чужди средства към община Хасково.
Съгласно Заповед № 470/24.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50905 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скици № №
4313/10.03.2021 г., 4314/10.03.2021 г., 4315/10.03.2021 г., 4316/10.03.2021 г., 4317/10.03.2021
г., 4318/10.03.2021 г. и 4319/10.03.2021 г. и със същата се възстановява правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н. Ж., вкл. и
върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор
77195.706.440, ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, с площ 587 кв. м. при граници и съседи:
77195.706.557, Двор; 77195.706.525, Двор; 77195.706.441, Двор; 77195.706.74, Двор;
77195.706.75, Двор; 77195.706.439, Двор и 77195.706.401, Улица. Посочено е, че няма
ограничения в собствеността. В тази връзка е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от
29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
8
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
„Изгрев“ и „Каменец“.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от ОСЗ- Хасково и от ответника Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Д. Н. Ж., с което се
признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Делчо Недев Ж. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 20.000 дка, находяща се
в терен по §4 на гр. Хасково в местността „Ючки лозя“. Посочено е, че това възстановяване
ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
В приложената от ОСЗ- Хасково преписка по заявление № 50905 от 23.01.1992г. се
съдържат и Заявление от Д. Н. Ж. с вх. № 1599/23.01.1999 г. до Общинската (кметска)
поземлена комисия гр. Хасково, ведно с декларация от Д. Н. Ж.; опис – декларация за
полските имоти на Д. Н. Ж., член на ТКЗС, подлежащи на групиране в кооперативни
блокове; заявление – декларация от 28.03.1956 г. от Д. Н. Ж. за включване в ТКЗС с 22 дка
обработваема земя; саморъчно завещание от 29.05.1985 г. от Д. Н. Ж., с което завещава на
внуците си Н. М. Ж. и И. М. Ж. цялото си движимо и недвижимо имущество; договор за
добровлна делба от 31.05.1956 г. както и Нотариален акт № 399 от 26.09.1919 г. и
Нотариален акт № 400 от 26.09.1919 г.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Т. Ж. Ж., Б. Р. Ж., З.
А. Ж., И. Н. Д., Г. Н. Ж., И. М. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж. и Д. Н. Ж. са пълният кръг наследници
на Д. Н. Ж..
За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателката са
представени на първо място нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 90, том V, дело № 1370 от 05.12.1979 г. на Хасковски районен съдия, съгласно
който Т. Т. Т., е признат за собственик по давностно владение на лозе от 1.4 дка, находящо
се в местността „Ючките лозя", Хасковско землище.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том III, дело № 801/1988 г. от
10.06.1988 г. на Хасковски районен съдия, Т. Т. Т. и съпругата му Н. Д. Т. даряват на
синовете си Т. . Т. и Д. Т. Т. съответно северната и южната половина от лозе от 1,4 дка,
находящо се в местността „Ючките лозя", Хасковско землище, обозначено в нотариалния
акт като парцел 87.
По силата на нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот по наследство и давностно владение № 89, том I, рег. № 731, дело № 74 от
30.05.2010 г. на Нотариус В. М. с рег. № 080 от регистъра на НК на РБългария, с район на
действие района на РС-Хасково, С. М. Т., М.Т. Т. и Т. Т. Т. са признати за собственици на
основание давностно владение и наследство при квоти - по 1/3 ид. част на ПИ с
9
идентификатор 77195.706.441 по КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед № РД – 18-
63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, изменен със заповед № КД-14-26-
86/28.04.2010 г. на Началника на СГКК – Хасково, с адрес на ПИ гр.Хасково, местност
„Куба-1“, с площ 603 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор
77195.706.72 и 77195.706.73, при граници – поземлени имоти с идентификатори №№
77195.706.440, 77195.706.525, 77195.706.524 и 77195.706.36, ведно с построените в имота
две сгради – вилна сграда, еднофамилна и селскостопанска сграда.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давност № 39, том IV, рег. № 8504, дело № 566 от 03.11.2011 г. на Нотариус К. В. с рег. №
352 по регистъра на НК на РБългария, с район на действие района на РС-Хасково,
жалбоподателката Д. А. Т., А. Д. Т. и Т. Д. Т. са признати за собственици на основание
давностно владение и наследство ПИ с идентификатор 77195.706.440 по КККР на
гр.Хасково, одобрени със заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на
АК и заповед № КД-14-26-86/28.04.2010 г. на Началника на СГКК – Хасково, с адрес -
гр.Хасково, местност „Куба-1“, с площ 587 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, със стар идентификатор 77195.706.72 и 77195.706.73, незастроен, при съседи
– поземлени имоти с идентификатори №№ 77195.706.439, 77195.706.71, 77195.706.525,
77195.706.401, 77195.706.36, 77195.706.441, 77195.706.74 и 77195.706.75.
Със Заповед № КД-14-26-86/28.04.2010 г. на началника на Службата по геодезия
картография и кадастьр - Хасково , на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 54 ал. 5 от Закона за
кадастьра и имотния регисrьр, е одобрено изменение в кацастралната карта и кадастралните
регистри на град Хасково, с което се нанася нов обект с идентификатор 77195.706.441 с
площ 603 кв. м., като се заличава поземлен имот с идентификатор 77195.706.73. Променят се
границите на поземлен имот с идентификатор 77195.706.440 с цел създаване на транспортен
достъп до този имот. Към датата на изменението заличеният поземлен имот с
идентификатор 77195.706.73, с площ 603 кв.м. е собственост на наследници на Д. Т. Т. въз
основа на нотариален акт № 23/10.06.1988 г. и на наследници на Т. Т. Т. въз основа на
същия нотариален акт № 23/10.06.1988 г. Новонанесеният поземлен имот с идентификатор
77195.706.441, с площ 603 кв.м. е собственост на наследници на Т. Т. Т. въз основа на
нотариален акт № 23/10.06.1988 г. Поземлен имот с идентификатор 77195.706.440, с площ
587 кв.м. е собственост на наследници на Д. Т. Т. въз основа на Решение на Хасковски
Районен съд от 12.02.2010 г.
Представена е и Скица № 3735/31.05.2011г. на поземлен имот с идентификатор:
77195.706.440, издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково.
С Решение № 90 от 12.02.2010 г., постановено по гр.д. № 2353 по описа за 2009 г. на
РС – Хасково, се приема за установено по отношение на Д. Г. К. и Е. Б. К., С. М. Т., Т. Т. Т.
и М. Т. Т., че Д. А. Т., А. Д. Т. и Т. Д. Т. са собственици по силата на наследство от Д. Т. Т.,
б.ж. на гр.Хасково, починал на ***** г. /собственик по НА № 23, том 3м дело № 801/1988 г./
на следния недвижим имот:северната част от поземлен имот с идентификатор 77195.706.72
10
по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на
ИД на АК – София с площ от 587 кв.м.
Видно от приобщеното като писмено доказателство по делото Удостоверение № ТС -
265 от 15.09.2011 г., издадено от Община Хасково е, че същото е издадено в уверение на
това, че северната част от ПИ с идентификатор № 77195.706.72, описан в Решението от
12.02.2010 г. е идентичен с поземлен имот № 77195.706.440, както и че този имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е придобит по реда на § 4 и следв.
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не се спори, а и видно от удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО –
202/07.04.2021 г., издадено от Община Хасково на Т. Т. Т., починал на ***** г. и препис –
извлечение от акт за смърт № ****** г. на Д. Т. Т., починал на ***** г., че
жалбоподателката и нейните синове А. Д. Т. и Т. Д. Т., съответно като съпруга и деца на
починалия Д. Т. Т. заедно със С. М. Т., Т. Т. Т. и М. Т. Т., съответно съпруга и деца на
починалия на ***** г. Т. Т. Т., са пълният кръг наследници по закон на Т. Т. Т. и
починалата на ******г. негова съпруга – Н. Д.Т..
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че процесният
поземлен имот с идентификатор 77195.706.440 и поземлен имот с идентификатор
77195.706.441 заедно представляват имотът, описан в нотариален акт № 90/05.12.1979 г., с
площ 1.4 дка, представляващ лозе, находящо се в местността „Ючките лозя", Хасковско
землище, както и че имот с идентификатор 77195.706.440 е незастроен.
Видно от заключението на инж. С. С. е, че имот с идентификатор 77195.706.440 е
идентичен със северната част на имот пл.№ 86 по плана от 1988 г. като в разписния списък
към този кадастрален план имот пл.№ 87, с площ 1.4 дка е записан на името на Т. Т. Т.,
придобит по наследство, с вписан документ за собственост н.а.№ 90/1979 г., а имот пл.№ 86,
с площ 0.6 дка е записан на името на Т. Т. Т. (Т. Т. Б.), придобит по наследство, с вписан
документ за собственост н.а.№ 89/1979 г. Съгласно заключението, според неодобрения
кадастрален план от 2000 г., който е кадастрална основа на т.нар. „помощен план", имот пл.
№ 87 е с площ по графични данни 725 кв.м, а имот пл.№ 86 - 1065 кв.м. В разписния списък
към този кадастрален план имот пл.№ 87, с площ 1.4 дка е записан на името на Т. Т. Т.,
придобит по наследство, с вписан документ за собственост x.a.№ 90/1979 г., имот пл.№ 86, с
площ 400 кв.м. е записан на името на П. Т. Т., придобит по наследство, без вписан документ
за собственост, а имот пл.№ 86а, с площ 600 кв.м. е записан на името на Е. Б. К., придобит
по наследство, с вписан документ за собственост н.a.№ 157/27.12.2004 г. При създаването на
кадастралната карта през 2006 г., имот пл.№ 86, с площ 1187 кв.м. получава идентификатор
77195.706.72, а имот пл.№ 87, с площ 603 кв.м. получава идентификатор 77195.706.73. В
последствие поземлен имот с идентификатор 77195.706.72 е разделен, като южната част от
600 кв.м. получава идентификатор 77195.706.439, а северната част, с площ 587 получава
идентификатор 77195.706.440. През 2010 г. е изменена кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Хасково, като се нанася нов обект с идентификатор 77195.706.441 с площ
11
603 кв. м. и се заличава поземлен имот с идентификатор 77195.706.73. Променят се
границите на поземлен имот с идентификатор 77195.706.440 с цел създаване на транспортен
достъп до този имот. Според кадастралния регистър на недвижимите имоти, към 2010 г.
поземлен имот с идентификатор 77195.706.441, с площ 603 кв.м. е собственост на
наследници на Т. . Т. въз основа на нотариален акт № 23/10.06.1988 г., а поземлен имот с
идентификатор 77195.706.440, с площ 587 кв.м. е собственост на наследници на Д. Т.Т. въз
основа на Решение на Хасковски Районен съд от 12.02.2010 г.
Вещото лице е анализирало, че в съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ,
техническото задание, трябва да съдържа списък на ползвателите с признато право на
придобИ.е на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от ПРЗ.
Вместо това бил представен Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не
внесени в ТКЗС и ДЗС /настоящ кадастър/ като този списък не съдържал информация кои
имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което предопределяло проектиране и създаване на новообразувани имоти в терени, които
нямат нищо общо с §4 и не следвало да са част от този план. В този списък било изписано,
че имоти с пл.№ 86 и 87 са придобити по наследство, а не са предоставени по §4. В
конкретния случай била проведена анкета на собствениците или техните наследници.
Протоколът от анкетата представлявал таблица на имотите, попадащи в местности, които са
част от териториите по § 4, подредени по възходящ ред на входящите номера на преписките
от Поземлена комисия. Първоначалното анкетиране било извършено, след обявление по чл.
1 8д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 49/ 28.05.1999 г., от 14.06.1999 г. до 20.06.1999 г. Предвид
недостатъчния брой собственици, явили се на основното анкетиране (по-малко от
необходимите 50%, чл.186, ал.2 ППЗСПЗЗ), е било извършено допълнително анкетиране от
18.08.1999 г. до 31.08.1999 г. Според протокола от анкетата, М. Д. Ж., наследник на Д. Н.
Ж., е посочил че нива от 20.000 дка / 19.000 дка, в местност „Ючки лозя", не включва имоти
с номера 87 и 86 в местност по § 4 за което се е подписал. В протокола от анкетата за
установяване на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС,
не били отразени дати.
Сравнявайки обобщените данни в техническите отчети по изготвянето на
комбинираните кадастрални планове, по-късно прогласени като помощни планове на шестте
местности — ,,Кенана , „Куба 1", „Орфей", „Изгрев", „Халилово юг" и ,,Каменец , с данните
от техническото задание за изработване на плановете на новообразуваните имоти, вещото
лице е категорично, че протоколът от анкетата на собствениците или техните наследници на
имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, е бил дописван и допълван след
обявлението в ДВ бр.76/2000 г.
Инж. С. С. е проследила, че поземлени имоти с идентификатори 77195.706.440 и
77195.706.441 са включени в т.нар. „Помощен план" и съответно в плана на
новообразуваните имоти, въпреки че в Община Хасково е била налична цялата информация
за това, че имотите не са предоставени за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а са
12
придобити по наследство. Освен това, планът на новообразуваните имоти не е бил
изработен върху актуална кадастрална основа — кадастрална карта.
Съгласно заключението, според действащата кадастрална карта процесния поземлен
имот с идентификатор 77195.706.440, област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, п.к.
6300, ж.р. "Куба I", е частна собственост, урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10 м.), площ 587 кв. м. като с Решение № 241/22.07.2016 г.
на Общински съвет — Хасково е одобрен за план за улична регулация на ж.р. „Куба", която
по отношение на процесния имот планът не е приложен. До 29.02.2000 г. поземлен имот пл.
№ 86 и поземлен имот пл.№ 87, част от които е процесният имот е бил земеделска земя —
лозе. С Решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет — Хасково, територията е
включена в строителните граници на гр. Хасково. Имотът не е застроен. Процесният имот
попада в местност „Куба" (ж.р. „Куба" след 2000 г.), територия, в която има имоти,
предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от П3Р на ЗСПЗЗ.
Определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено през 1997 -1998 г., когато
са извършвани дейностите по изготвяне на плана за земеразделяне на гр. Хасково. За
териториите, в които не всички имоти са предоставени за ползване, от Община Хасково не
са предоставени данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Това е причината в картата по чл. 18г да е отразена цялата местност. С Решение за
утвърждаване на границите на отделните видове територии, вещото лице не е запознато.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима, но само във
връзка с твърдените основания, касаещи невалидността на Заповед № ДС - 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково в оспорваната й част. В случая не са
твърди от жалбоподателката, а и не са ангажирани доказателства от нейна страна, че е я
оспорила в преклузивния 14-дневен срок от обнародването й в ДВ. Съгласно §4к, ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на
новообразуваните имоти се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата
за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на
подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. От
представените по делото писмени доказателства се установява спазване на начина на
разгласяването на процесната заповед, следователно възраженията на жалбоподателката,
свързани с това, че на същата не й е било съобщено за издаването на оспорвания
административен акт се явяват неоснователни. Ето защо съдът дължи произнасяне
единствено по отношение на релевираните основания, обосноваващи нищожността й.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
13
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните
имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в
съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасят имотите на три
категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини
правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост
(независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3.
настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС,
ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които
никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили
собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред
настоящите собственици. В случая, във втората от описаните хипотези се намират
конституираните заинтересовани страни по делото в качеството им на наследници на Д. Н.
Ж., на когото е било възстановено от поземлена комисия правото на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а жалбоподателката попада
в третата такава като настоящ собственик и именно този приоритет според настоящия
съдебен състав е бил следван при изработване на ПНИ, респ. при възстановяване на
собствеността въз основа на него.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания
за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
опредЕ.та или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
14
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая
не е налице, тъй като обжалваният административен акт е издаден от областния
управител по местонахождение на имота, т.е. от материално и териториално компетентен
орган, доколкото съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата
е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто
безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административен акт по
начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение №
5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените по съществото
си нарушения на материалния закон при изработване на плана на новообразуваните имоти,
на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест
15
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е
налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че
се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във
всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че
изложените доводи от жалбоподателката, обосноваващи тезата й за нищожност на заповедта
на областния управител са основателни, подкрепени от заключението на назначената по
делото СТЕ, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с
материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе
заключение за нищожност на процесната заповед.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателката, свързани с
твърденията й за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва, че е
налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на
този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС - 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р.
„Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на гр.
Хасково, в частта й касаещи ПИ с идентификатор 77195.706.440, не е нищожна, а доводите
на жалбоподателката са неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и на
заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
16
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ул.“********,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“********* адв. В. Л. от АК Хасково, против Заповед № ДС -
28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р.
„Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в землището на гр.
Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща
новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.706.440, върху който се възстановява
правото на собственост при условията на § 4б ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Н.
Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
17