№ 149
гр. Плевен, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200125 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 23-0256-000404/ 08.12.2023г. на
*** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. И. М. ЕГН
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения в тази
насока и моли за отмяна на НП.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че нарушителят
не е знаел за служебната дерегистрация на управляваното от негова страна
МПС и в този смисъл - че НП е неправилно. Пледира за отмяна на НП и за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, за което
представя нарочен списък.
За ответната страна – *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ –
представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност
1
на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№***/26.09.2023г. от страна на В. М. Т. –мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля В. В. С.
и нарушителя – М. И. М.. Съставен е за това, че на 26.09.2023 г. около 14:45
часа, в с. ГОРНА МИТРОПОЛИЯ, ул. „***“, като водач на лек автомобил
„***“, с рег. № ***, извършва следното: 1.управлява горепосоченото МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред - със служебно прекратена
регистрация във връзка с чл. 143 ал. 10 ЗВвП, считано от 22.08.2023 г. –
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; 2. не използва обезопасителен колан по
време на движение, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл.137а
ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не изложил възражения;
такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 22.11.2023г. по пр.пр. №7089/2023г. по описа
на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство за
престъпление по чл.345 ал.2 НК, като *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ бил
сезиран за реализиране на административнонаказателната отговорност на М.
И. М..
Междувременно обаче, въз основа на споменатите вече факти и
обстоятелства, изложени в АУАН №***/26.09.2023г., било издадено НП №23-
0256-000347/10.10.2023г. на *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, с което на
М. И. М. било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4
т.7 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП, което не било обжалвано и влязло в сила на 02.11.2023г. /л.53 – 54 от
делото/.
Въпреки това, при описания процесуален развой и в частност –
сезирането от страна на РП-ПЛЕВЕН, административнонаказващият орган
издал обжалваното НП, с което на М. И. М. ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.23 – 25 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
2
Както беше изтъкнато, налице е влязло в сила на 02.11.2023г., НП
№23-0256-000347/10.10.2023г. на *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ. Отново
следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е
издадено това НП, от една страна и тази, която е предмет на обжалваното
Наказателно постановление – от друга, са идентични. Това е напълно
понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа
на една и съща полицейска проверка, констатациите от която са намерили
отражение в един и същи Акт за установяване на административно
нарушение, и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, при което водачът не ползва
съответен обезопасителен колан. Действителната фактология на
противоправната деятелност, няма как да бъде своеобразно разделена на две
деяния, без да бъдат превратно интерпретирани фактите от обективната
действителност. Налице е едно деяние, при което, в условията на идеална
съвкупност се явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1
ЗДвП, чл.137а ал.1 ЗДвП. При положение обаче, че се касае за едно и също
деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в
сила санкционен акт – НП №23-0256-000347/10.10.2023г. на *** на РУ-
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, то издаването на обжалваното Наказателно
постановление, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока
са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в
мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че
„Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението,
въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде
подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно
значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или
дори нормативни особености на случая /например – взаимодействието
Прокуратура – МВР, в контекста на въпроса дали следва да бъде реализирана
наказателна или административнонаказателна отговорност/: противоречие с
принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие –
същото следва да бъде надлежно отстранено.
Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното
Наказателно постановление, М. И. М. е административно наказан втори път
за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на
02.11.2023г., НП №23-0256-000347/10.10.2023г. При наличие на това влязло в
сила Наказателно постановление, административнонаказващият орган е
3
следвало да се въздържи от издаването на обжалваното Наказателно
постановление, а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и
е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото, второ по
ред Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва
да бъде отменено, без правният спор да бъде разглеждан по същество.
За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано,
че обжалваното НП, се явява и неправилно. В тази насока Съдът взе предвид,
че няма пречка да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. М. Т. и
В. В. С., които са подробни, убедителни и не оставят съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Същите
показания са изцяло в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в
нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-
конкретно – справки за регистрацията и собствеността на процесния
автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в опровержение
на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо,
Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените
доказателства по делото и приема за доказана изложената в НП фактическа
обстановка, като няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. От същата фактическа обстановка
се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време,
място, обстановка, жалбоподателят М. И. М. не е изпълнил задължението,
инкорпорирано в разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, а именно - да управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места; напротив, при описаните условия на време, място
и обстановка е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване
МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със служебно
прекратена регистрация на 22.08.2023г,. В този смисъл, деянието се явява
обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по делото
беше представена справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.67/, от която се установява,
че липсват доказателства собственикът на превозното средство –
жалбоподателят М. М., да е бил надлежно уведомен съобразно чл.143 ал.10
изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство…“/. Наред с това, не се събраха доказателства, че
на М. М. е било известно, макар и по друг начин, за така извършената от
органите на МВР, дерегистрация на управляваното от негова страна МПС.
Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла относно
нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че
незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост –
изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и
ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
4
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а М. И. М. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на
Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд. Следователно, независимо от гореизложените
съображения за незаконосъобразността на обжалваното НП, същото се явява
и неправилно.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 300 лева, което се
претендира, няма как да бъде прекомерно, при съобразяване на действащите
минимални размери на адвокатските възнаграждения в страната. Ето защо,
следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-
ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на М. И. М. ЕГН ********** паричната
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №125/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.2 т.1
вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 23-0256-000404/ 08.12.2023г.
на *** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М.
И. М. ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М. И. М. ЕГН ********** паричната
сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №125/2024г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5
6