Р Е Ш Е Н И Е
№376
гр. Хасково, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 435 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Ф.М.Х. -
гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 24/22.05.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно и неговата нищожност следвало да бъде прогласена, поради постановяването
му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушен бил чл.70, ал.1 и
ал.2 от ЗУБ, като същото било постановено при наличие на мотиви, съотносими
само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ.
Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила
била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него не били
обсъдени въпросите, свързани със заплахите, на които оспорващата била обект.
Това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата ѝ
по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи
защо приема, че жалбоподателката се позовава на обстоятелства извън предмета на
закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване.
Административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната
на произход на оспорващата, с изключение на справки, изходящи от самия него, а
именно – справка с вх. №МД-259/14.05.2020 г., която изцяло разказвала за
икономическото положение в страната и нямало никакви доказателства за
преследванията на йезидите от ДАЕШ, които все още били изправени пред сериозни
трудности. Те били дискриминирани в иракското общество и представлявали
най-бедната общност в Ирак. Липса на мотиви в тази част на решението
представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени
фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният
изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че
тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този
смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
На следващо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение
интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон.
Подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че видно от мотивите на
обжалваното решение административният орган обосновал отказа си, излагайки
доводи за ситуацията в И. и съответно – положението му там, възможността да потърси
помощ и защита и др., основателно възниквал въпроса защо приел, че изложеното
от оспорващата било извън предмета на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1
от ЗУБ. На следващо място се счита, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1,
т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган от ДАБ чужденката
добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И.,
както и относно факта, че положението в страната се влошава непрекъснато, в
светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. В проведените
интервюта подробно изложила причините, поради които изпитвала основателен страх
от преследване в страната си на произход. Обстановката в страната ѝ на
произход се влошавала ежедневно. Заявила пред административния орган, че ако ѝ
бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната
обратно в Ирак, ако това било обективно възможно за българските имиграционни
власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за
живота и личната си сигурност, поради преследването спрямо йезидите, кюрди от
страна на „Ислямска държава“. Законът изисквал опасенията ѝ да са
основателни, а не задължително да е претърпяла лично неблагоприятните последици
върху себе си и то във физическия смисъл на думата, именно защото не можело да
се очаква да остане и да рискува живота си, за да събере неопровержими
доказателства за посегателствата с цел да удовлетвори високите изисквания за
доказателствена тежест на ответника. Цитира се разпоредбата на чл.4, ал.2 от
Квалификационната директива, като се сочи, че фактът, че вече молителят бил
преследван или вече бил понесъл тежко посегателство, или бил обект на директни
заплахи за подобно преследване или подобно посегателство, било сериозен признак
за основателни опасения от преследване или от реален риск да понесе тежко
посегателство, освен ако съществували достатъчни основания да се смята, че
преследването или посегателството не би се повторило. Всичко изложено идвало да
покаже, че оспорващата изпитвала опасения за живота си там и това била
причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от
преследване в И.. Наред с това се навеждат доводи, че административният орган
неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала
транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия
диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, касаело се не за
насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за
личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал
личен елемент и съответно степен на
персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или
необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г.
на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С)
от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че
молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да
доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по
причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което
административният орган следвало да вземе предвид, още повече, че ставало
въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага
еднакво от всички държави–членки. Поради неправилното тълкуване на материалната
норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния
индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15,
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Твърди се, че обжалваното решение противоречи
на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде
отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Р.Б.), чрез процесуален представител моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълните съображения излага в
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба №105400-386/27.04.2020 г. в
СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката, под името Ф. М. Х. от И.,
поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №332 от 30.04.2020 г., с рег. №УП-15516/30.04.2020г.
на ДАБ, подадена с името Ф.М.Х.. Тъй като чужденката не разполагала с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП-15516/30.04.2020г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Ф.М.Х., гражданин на И., родена на *** ***, неженена.
На същата дата лицето е регистрирано с имената Ф.М.Х., родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, гражданин на И., етническа принадлежност –…, религия – …,
професия - …., образование - …., …., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП-15516/04.05.2020 г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата лицето се представил като Фериал М. Халиси, родена на
*** г., от Ирак. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е
получен.
На 18.05.2020 г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15516/18.05.2020 г. В хода на производството
жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея при попълване на
регистрационния лист. Имала роднини в държава-членка на ЕС: Братя – … и ….. и
три сестри – …, …. и …, всички в Г.. Сестрите ѝ и … били със статут, а
брат ѝ ….. чакал решение. Чужденката посочила, че напуснала И. през декември
2019 година, легално, със самолет за Т.. През януари влязла нелегално в
България, укрита в един камион, заедно с неин близък. Стояли в С.. През март
т.г. били арестувани от полицаи, на път за С.. Искали да отидат в Г.. Решила да
напусне И. заради лошата икономическа обстановка и несигурността там. Откакто
ДАЕШ дошли нямали доверие на никой, макар, че тях вече ги нямало. Нямала
професия, не можела да си устрои живота. На село нямало работа, а освен това
било и много скъпо. Там трудно момичетата можели да си намерят работа. За това
решила, докато е още млада да отиде в Европа, да и уреди живота, който със
сигурност щял да е бъде по-добре устроен там, отколкото в И.. Заявила още, че
имала само иракско гражданство и издадени удостоверение за него и лична карта,
но останали в И.. Имала и национален паспорт, който останал в трафиканта в Т.. Не
била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Посочила,
че е …. Не е имала проблеми заради етническата си принадлежност. Споделила, че
е йезид и нямала проблеми заради изповядваната религия. Всички йезиди обаче
имали проблеми с ДАЕШ в И.. Не членувала в политическа партия или организация.
Не участвала в религиозни организации, общност, секта. Не била член на
въоръжено формирование или групировка. Посочила още, че има начално
образование, учила до шести клас.
С Решение № УПХ 24/22.05.2020 г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на Ф.М.Х. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във
вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 01.06.2020 г., а жалбата е подадена на същия ден (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – младши
експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Х., определен със Заповед №
РД05-233/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от
ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденката е регистрирана на 30.04.2020 г., а оспореният акт е издаден
на 22.05.2020 г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по
чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. Неоснователно е
оплакването за нарушаване на чл.70 ал.2 от ЗУБ, тъй като разпоредбата е
отменена.
В
хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденката
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и
нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС
по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва
да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а
в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище
не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на търсещата закрила да разбере
мотивите на административния орган да ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата
е заявила като причини за напускане на И. лошата икономическа обстановка и
несигурността там. Откакто ДАЕШ дошли, нямали доверие на никой, макар, че тях
вече ги нямало. Нямала професия, не можела да си устрои живота. На село нямало
работа, а освен това било и много скъпо. От изложената бежанска история на
жалбоподателката е видно, че последната е живяла сравнително спокоен живот в И.,
не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл.
8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл,
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован
извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на
бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Ф.М.Х. е
напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ,
респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството ѝ по причини,
възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по
смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило
се в действия измежду посочените в ал.5
на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване”. Следователно страхът на търсещата закрила от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от посочените
причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са
релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и 2. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, търсещото
закрила лице въобще не е навело като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдено на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложено на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е
направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не
е била арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено
с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-259/14.05.2020г., относно Република И., на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник,
дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, като при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че
въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в И. и за наличието на
конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по
своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива,
които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно
основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката.
Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във
връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това
решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила
там.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията
в И., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода,
че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на
административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради
което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване
там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив -
доказателствата по делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция
”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по
делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната,
обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност
за гражданите. Ето защо жалбоподателката в тези части от страната си по
произход би могла ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В
този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от
21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В
тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в
тази ѝ част.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното
в решението на интервюиращия орган, като е разгледано и положението на
различните етнически групи в страната, вкл. и това на йезидите. Изводите на органа,
че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.М.Х. - гражданин на И.,
срещу Решение № УПХ 24/22.05.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: