Р E Ш Е Н И
Е
№
17.12.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 2603
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника Г.Д.К. със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 530/2019 г. по описа на РС – Стара Загора и
тъй като заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл.7, ал.5 ГПК, в
изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите иск за
установяване на вземанията му.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 09.05.2013 г. ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответника Г.Д.К., договор за револвиращ
заем № **********, като длъжник, при следните параметри:
- Сума на кредита: 1000 лв.;
- Срок на кредита: 48 месеца;
- Размер на вноската: 84 лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 141,62%;
- Годишен лихвен процент: 98,52%;
- Лихвен процент на ден: 0.27%;
„ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.05.2013
г. превело парична сума в размер на 1000 лв. по посочена от длъжника Г.Д.К.
банкова сметка.
*** Г.Д.К. заплатил по
горепосочения договор сума в общ размер на 591,91 лв., с която погасил:
- част от главницата в размер на 14,39 лв.;
- част от договорното възнаграждение в размер на 573,78 лв.;
- сумата от 3,74 лв. била отнесена за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно
изготвения погасителен план, на дата 07.05.2014 г. договорът бил предсрочно
прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и поради неизпълнение била
начислена неустойка в размер на 838,53 лв.
Съгласно т.4. от Общите
условия към договор за револвиращ заем № ********** длъжникът дължал на
дружеството и договорно възнаграждение в размер на 2533,77 лева.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Г.Д.К. в
размер на 985,56 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение по
договор за револвиращ заем № **********, сумата 2533,77 лв. – неизплатено
договорно възнаграждение и неустойка в размер на 838,53 лева, както и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на
ответника Г.Д.К. – адв. Г., с който оспорва предявените искове по основание и
размер:
Не оспорва твърдението на
ищеца, че между него и ответника е бил
сключен договор за револвиращ заем №********** от 09.05.2013 г., но
счита договора за недействителен по следните съображения:
Договорът не съдържал
нормативно установените реквизити и на основание чл.14 ал.1, във вр. с чл.6 и
чл.7, т.7 и т.8 от ЗПК /отм./ бил недействителен.
На ответника не били
предоставени Общите условия /ОУ/ и погасителен план. Ответникът не е бил
запознат с размера на годишният процент на разходите преди сключване на
договора, тъй като според ОУ тези данни за ГПР са били попълнени от кредитора
след одобрение на кредита и не са били предоставени предварително на
потребителя. В този смисъл, счита, че непредоставянето на информация относно
крайните параметри на заема водило до невъзможност на потребителя да вземе
информирано решение относно сключването на сделката и го поставяло в
неравностойно положение спрямо контрагента, което всъщност противоречило на
основния принцип за добросъвестност, прогласен в чл.12 от ЗЗД.
На второ място, уговорената
между страните окончателна сума за връщане в размер на 4107,50 лв., надвишавала
повече от четири пъти сумата, предоставена по кредита. Текстът на чл.19, ал.1
от ЗПК регламентирал формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, в
съответствие с което правило ответникът следва да разходва 4 пъти по-големи
разходи от получените средства по договора. Определени по този начин, ГПР и
годишната лихва, предвидени в процесния договор за заем, се явявали уговорени в
нарушение на добрите нрави, което било основание за нищожност по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД. Така, както била уговорена дължимата лихва по
кредита създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което
представлявало противоречие с добрите нрави /в тази връзка Решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС; Р №378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005 г. на ВКС; Р №1270/09.01.2009 г. по гр.д. № 6395/2014 г. на ВКС/.
По същият начин стоял
въпросът и с начисленото по договора възнаграждение в размер на 2533,77 лв.,
чийто размер противоречал на добрите нрави, тъй като обуславял неоправдано
разместване на имущество като последица от изпълнението на това задължение.
На следващо място, заявява,
че ответникът не бил получил представеното по делото Уведомително писмо от
07.05.2014 г. за предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем, на
която се позовавал ищецът. Предвид неизпълнението от ищеца на задълженията му
за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост
преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, счита,
че липсвало основание за дължимост на всички вноски.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание назначеният на ответника Г.Д.К. особен представител оспорва исковете
по изложените в отговора доводи, като прави възражения за нищожност на клаузите,
с които са уговорени договорните лихви и неустойка.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 530/2019г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Г.Д.К.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 985,56 лева за
главница по договор за потребителски кредит № **********, сумата в размер на
2533,77 лева - договорно възнаграждение, сумата в размер на 838,53 лева - неустойка и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на
заявлението в съда
24.01.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 87,16 лева - ДТ и 75 лева
- юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта била връчена на длъжника,
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд
ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед.
От договор за потребителски кредит № **********
от 09.05.2013 г. и от преводно нареждане
от 13.05.2013 г. (л.8), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е
предоставило на Г.Д.К. заемна сума в размер на 1000 лева, при годишен процент
на разходите (ГПР): 141,62%, при годишен лихвен процент: 98,52%, като общо
задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 4107,50
лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 48 месечни погасителни вноски,
всяка от които от по 84 лева, включваща главница и договорна лихва по размери,
определени в погасителния план към договора (също представен по делото).
Представени са и Общите условия на дружеството.
Видно от
съдържанието на исковата молба ищецът признава, че ответникът му е заплатил по
горепосочения договор сумата в размер на 591,91 лева.
По
делото е представено уведомление с дата 07.05.2014г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 07.05.2014г. (л. 11 от делото), без да са
представени доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за револвиращ заем, подписан от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на
отпуснатата в заем сума от 1000 лева се доказва от представеното преводно
нареждане (л. 8 от делото). Ищецът признава факта, че ответникът е заплатил по
договора за кредит сумата общо в размер на 591,91 лева. Крайният срок на договора е настъпил на 10.06.2017г.
По отношение на иска
за установяване на дължимост на главница в размер на 985,56 лева, съдът намира
следното: Както бе посочено и по – горе, съдът приема за установен факта на
предоставяне на заемна сума на ответника в размер на 1000 лева. Предвид
признанието на ищеца за заплатена му от ответника сума от 591,91 лева, съдът приема, че
неплатеният остатък от главницата е в размер на 408,09 лева. Съдът не възприема
довода на ищеца, че със заплатената сума от 591,91 лева се погасява главница само в размер на 14,39 лева и
договорна лихва (възнаграждение) в размер на 573,78 лева и неустойка в размер
на 3,74 лева, защото приема, че клаузата в договора, с която е уговорена договорна
лихва (възнаграждение) в размер на 98,52 % е нищожна, тъй като по този начин
договорната лихва надвишава повече от три пъти (над 9 пъти дори) размера на
законната лихва, което противоречи на добрите нрави, тъй като се получава
неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник
в оборота. В този смисъл са решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№
1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др., в които се приема, че противно на добрите нрави е да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Нищожна е и клаузата
за неустойка при забава в размер на законния лихвен процент плюс надбавка от
10% годишно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
която при забава на потребителя, кредиторът има право само на законна лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви противни
уговорки, каквито са начисляването на лихва с надбавка 10 при забава, са
нищожни.
Ищецът също така претендира в настоящото производство и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 50 % или сумата от 838,53 лева по
т. 10.4 от Общите условия към договора. Съгласно т. 10.4 от ОУ след
прекратяване на договора, на което и да е от основанията по чл. 10.3. от ОУ
остава в сила задължението на кредитополучателят да заплати всички дължими
суми, като в този случай върху остатъчния размер на заема се начислява
неустойка в размер на 50 %. В т. 10.3.1. от ОУ е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитодателят да
изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. Няма
спор по делото, че уведомление за предсрочна изискуемост на заема (кредита)
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е получавано от длъжника. Съобразно
т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в
т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е ищеца /в този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014
г. на II т. о. на ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г.
на СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС –
Пловдив, Решение № 918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна,
Решение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – Враца, Решение № 105 от
26.05.2015 г. по в. гр. д. № 41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва основание да
се приеме, че настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките
следва да бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и
кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от
02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансови
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши
и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските
кредити, което е недопустим правен резултат. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението
на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Следователно
неоснователен е довода на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита на 07.05.2014г. Крайният срок договора е настъпил на 10.06.2017г. видно
от погасителния план към договора, т.е. много преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК и преди подаване на исковата молба, поради което приложеното към
нея уведомление за предсрочна изискуемост не произвежда никакво действие. Оттук
следва, че сключеният с ответника договор не следва да се счита за автоматично
прекратен на основание 10.3.1. от ОУ и съответно липсва основание за
начисляване на уговорената неустойка по т. 10.4 от ОУ, която се претендира в
настоящото производство, поради което исковата претенция в тази част се явява
напълно неоснователна. (В този смисъл и Решение № 3390 от 03.10.2017 г. по гр.
дело № 5573/2017 г. на РС – Пловдив, постановено по аналогичен казус).
Предвид гореизложеното, следва че
ответникът дължи на ищеца сумата от 408,09 лева – главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.05.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
24.01.2019г. до изплащането й, като искът за главница над този размер до пълния
претендиран размер от 985,56 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
както и следва да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни и исковете за
установяване на дължимост на сумата в размер на 2533,77 лева - договорно
възнаграждение и сумата в размер на
838,53 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 530/2019г. по описа на РС – Стара Загора.
По разноските:
Съдът констатира, че пропуснал да събере дължимата от ищеца държавна такса при
завеждане на настоящото дело в размер на 87,15 лева, поради което същият следва
да бъде осъден с настоящото решение да я заплати по сметка на съда.
На основание
чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
представителя на ищеца в размер на 100 лева. Предвид това и с оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете или сумата 42,14 лева. Неоснователно е искането на ищеца за
намаляването на възнаграждението на особения представител на ответника, защото
видно от определението, с което съдът го е определил, той го е намалил под
предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 15,19 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът не е
представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се
присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.К., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, за сумата в размер на 408,09
лева – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 09.05.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
24.01.2019г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този
размер до пълния претендиран размер от 985,56 лева, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 530/2019г. по описа на РС – Стара Загора, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, против Г.Д.К., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата в размер на 2533,77 лева - договорно
възнаграждение по горепосочения договор и за сумата в размер на 838,53 лева –
неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, на
основание т.10.4 от Общите условия на дружеството, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 530/2019г. по описа на РС – Стара
Загора, като неоснователни.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджет***
сметка на Съдебната власт, сумата в размер на 87,15 лева, представляваща дължимата държавна такса по делото, незаплатена при подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл.53Е, вх.В, сумата от 42,14 лева - разноски по
настоящото дело и сумата от 15,19 лева – разноски по ч.гр.д. 530/2019г. по описа на РС – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД, а
именно:
IBAN: *** „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: